Р Е
Ш
Е
Н
И
Е № 260004
гр. ВРАЦА,05.01.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският окръжен съд,гражданско
отделение, в
публичното заседание на 30.10.2020г., в състав:
Председател:Е. Симеонова
Членове:Пенка Т.П.
мл.с.:Магдалена Младенова
в присъствието на: прокурора секретар В.Н. ,като разгледа
докладваното от съдия П.П. в.гр. дело N` 444 по описа за 2020 година,за да се произнесе взе предвид следното:
Производството се движи по реда на чл.258 и
сл.ГПК.
Образувано е по
въззивна жалба,подадена от П.В.Г. ***,срещу решение на РС гр.Враца от
10.02.2020г.,постановено по гр.д.№ 3666/2015г.г.,с което е приключила втора
фаза на делбено производство,и са поделени имоти,останали в наследство от Т. Ц.
Г., б.ж.на с.***,обл.Враца,починал на 26.12.1973г.по реда на чл.353 ГПК.
Поддържа се във
въззивната жалба,че решението е
неправилно,необосновано и незаконосъобразно – постановено при неправилно
приложение на материалния закон и доказателствата по делото,и при допуснати
процесуални нарушения от първоинстанционния съд.Неправилно съдът бил извършил
делбата по вариант първи от заключението на вещото лице,вместо по вариант шести
от същото заключение.По възприетия от съда вариант първи правата на
жалбоподателката се накърнявали с 3,838 дка.Не желае уравнение на дала си в
пари.Освен това на съделители с по-малък дял и на по-малка стойност били
възложени имоти на стойност надхвърляща значително дела им.Иска се отмяна на
решението,и решаване на спора по същество от настоящата инстанция ,при което
делбата да се извърши по вариант шести от заключението на в.л.,като се възложат
в дял на жалбоподателката имоти с проектни идент.номера 15521.24.61 ,15521.24.62
и 15521.24.58.При условията на евентуалност жалбоподателката желае да и се
възложи в дял целия имот № 024009 от 23 дка,като дяловете на останалите
съделители се уравнят в пари.Решението се обжалва и в частта по
сметките,конкретно в частта,в която жалбоподателката е осъдена да заплати на П.
и Д. Х. суми на основание чл.30 ал.3 ЗС,представляващи арендно плащане за
2014г.,както и в частта,в която е отхвърлена претенцията на жалбаподателката по
сметки.Решението се обжалва и в частта относно присъдените такси и разноски по
делото.Прави се възражение за прекомерност на разноските.
П.Х.И. и Д.Х.И.,и
двамата чрез адв.Д.Д. от ВрАК оспорват въззивната жалба.Молят
първоинстанционното решение да бъде потвърдено в обжалваната му част.Останалите
страни не са ангажирали становище по въззивната жалба.
Настоящият
състав намира въззивната жалба за редовна от външна страна,и процесуално
допустима.Подадена е в преклузивния срок по чл.259 ал.1 ГПК,от страна в процеса,имаща
право и интерес от обжалване, и против акт на съда,подлежащ на обжалване по
смисъла на чл.258 ал.1 ГПК.Разгледана по същество същата се явява
неоснователна.
Производството
е за делба на наследствени земеделски земи във втората фаза по извършване на
делбата и по сметките между съделителите.
С влязло в сила
решение № от 30.03.2016г., допълнено с решение от 27.02.2017г.,е допуснато
извършване на делба на следните недвижими имоти:1/ нива от 4,624 дка, трета
категория, местност „Полето пътя за лозя“, имот № 020012 по плана за
земеразделяне на с. ***, обл.Враца 2/нива от 23 дка, пета категория, местност
„Маркови ниви“, имот № 024009 по плана за земеразделяне на с. ***, обл.Враца и
3/лозе от 0.871 дка, трета
категория, местност „Милин камък“, имот № 037120 по плана за земеразделяне на
с. ***, обл.Враца, при права на съделителите, както следва: 12/36 идеални части за С. Х.И., 9/36 идеални
части за П.В.Г.,
3/36 идеални части за Д.Ц.Л.,
6/36 идеални части за И. Ц. Т. и
по 2/36 идеални части за всеки от
съделителите М.Д.Б., И.Д.Н. и Г.Д.С..
В хода на производството във
втората фаза на делбата е починал съделителя И. Ц. Т. и с протоколно определение
от 03.07.2019г. същият е заличен като страна по делото и на негово място като
страни са конституирани неговите законни наследници - Е.Ц.Т. , Т.И.П. и Н.И.Ц. .
В първото редовно
съдебно заседание след влизане в сила на решението по допускане на делбата,
проведено на 11.09.2019г., никой от съделителите не е направил искане за
възлагане в дял на делбените имоти. В това съдебно заседание са предявени
претенции по сметки по реда на чл. 346 ГПК от съделителките С. Х.И. и П.В.Г..
В хода на производството във
втората фаза на делбата след първото съдебно заседание е починала
съделителката-ищца С. Х.И.
и с протоколно определение от 18.12.2019г. същата е заличена като страна по делото и на
нейно място като страни са конституирани законните и наследници - П.Х.И. и Д.Х.И.
.
По делото са събирани писмени доказателства.Назначена
е и изслушана съдебно-техническа експертиза.
Назначената
съдебно-техническата експертиза е дала заключение за поделяемост, съответно
неподеляемост на допуснатите до делба имоти, предложени са шест варианта за изготвяне
на проекти за разделителен протокол и са
определени пазарни цени на имотите и на отделните дялове.
Пазарните цени на
имотите са, както следва:ПИ № 020012 с площ 4,624 дка- 3168 лева ,ПИ № 024009 с
площ 23,000 дка - 13980 лева,и ПИ № 037120 с площ 0,871 дка- 658 лева;
Вещото лице е
установило, че от допуснатите до делба 3 имота в землището на село ***, общ.
Враца , реално поделяем е само един - ПИ № 024009 , и е предложило два варианта
за разделянето му - на 7 дяла, и на 3 дяла.
В съдебното заседание
на 11.09.2019г. съделителите са изразили становище, че са налице условията за
извършване на делбата посредством разпределение на имотите на основание чл.353 ГПК. Ищцата С. И., чрез процесуалния си представител е заявила,че желае съдът
да разпредели процесните имоти, съобразно вариант първи от заключението на
вещото лице, а съделителите П.Г. и И.Н. са заявили,че желаят да се разпределят
процесните имоти, съобразно вариант шести от заключение на вещото лице.
Останалите съделители-ответници не са изразили становище относно начина на извършване
на делбата и не са посочили вариант, по който искат съдът да раздели имотите.
Съобразно избраните от
съделителите два варианта за делба на процесните имоти вещото лице е изготвило
два проекта за разделяне на ПИ с идентификатор 15521.24.9 по КККР за землището
на с. ***, общ. Враца, които е депозирало в съдебното заседание, проведено на
30.10.2019г. и с определение същите са приети по делото.
С оглед възможността в СГКК-Враца да бъде внесен за
одобрение само един от изготвените два проекта за разделяне на ПИ с
идентификатор 15521.24.9 по КККР за землището на с. ***, общ. Враца, съдът с
определение от 01.11.2019г. е определил да бъде внесен в СГКК-Враца проекта за
делба на посочения имот по вариант първи от заключението на вещото лице .
По внесения проект за
разделянето на този имот Служба по геодезия, картография и кадастър – гр.Враца
е изготвила скица-проект № 15-39938/17.01.2020г. за разделяне на поземлен имот
с идентификатор 15521.24.9 по кадастралната карта и кадастралните регистри на
с. ***, общ.Враца, с която са обособени седем новообразувани имота.
При така изяснената
фактическа обстановка и събрани доказателства първоинстанционният съд извършил
делбата по реда на чл.353 ГПК,като разпределил имотите по вариант първи от
заключението на вещото лице,като поставил в дял на всеки съделител недвижим
имот,а разликите в стойностите на дяловете и стойностите на възложените имоти
уравнил в пари.
Въззивната инстанция
споделя крайните фактически и правни изводи на първата и намира,че решението и
е постановено при правилно приложение на материалния закон и доказателствата по
делото.
Основен принцип при
извършване на делбата е по възможност всеки от съделителите да получи реален
дял, съответен на квотата му в съсобствеността - чл. 69 ал.2 ЗН. Основен
критерий за избора на способ е дали броя на реалните дялове съответства на броя
на съделителите и доколко стойността на реалните дялове съответства на стойността
на дяловете на съделителите.Правилни са изводите на първоинстанционния съд,че когато
броят на имотите е равен или по-голям от броя на съделителите, имуществената
общност е реално поделяема и съдът във втората фаза на делбата може да
разпределели имотите по два начина - чрез теглене на жребий, или чрез отреждане
на дялове по реда на чл. 353 от ГПК,както и,че за да се извърши делбата чрез
теглене на жребий дяловете трябва да са равни, а имотите – с еднакво или сходно
предназначение. По изключение съдът може да не извърши делбата чрез теглене на
жребие, а да стори това чрез разпределение на съсобствените имоти по реда на
чл. 353 ГПК, но при наличието на едно от двете алтернативни законни условия -
или тегленето на жребие да е невъзможно, или то да е много неудобно.
В конкретния случай дяловете на
отделните участници в делбата са неравни, броят на съсобствените имоти е
по-малък от броя на съделителите и имотите са различни по стойност, при което
не е възможно да се състави разделителен протокол с достатъчно уравнени дялове,
с оглед квотите на страните, и да се тегли
жребий. Налице са предпоставките на разпоредбата на чл.353 от ГПК и делбата следва да се извърши
чрез разпределение на дяловете на отделните съделители.
От двата избрани от
съделителите варианти за делба по заключението на вещото лице, само вариант
първи отговаря на критерия за натурално удовлетворяване на всеки от
съделителите. Този вариант предвижда всеки от съделителите да получи реален дял
, докато вариант шести предвижда съделителите с дял 2/36 ид. части да не
получат дял в натура, а само парично уравнение.
Както се изложи в хода
на процеса съделителите С. Х.И. и И. Ц. Т. са починали, при
което определените им с решението по допускане на делбата права
се наследяват общо от техните законни наследници,и на същите следва да се определят по един общ дял.
С оглед на изложеното
въззивната инстанция намира, че вариант първи е по-удачен от вариант шести и
разпределението на делбените имоти следва да се извърши съобразно него, както е
процедирал и първоинстанционния съд.
На
съделителката П.В.Г. с права 9/36 ид. части от правото на собственост върху делбените имоти, съдът е
възложил дял ІІ от вариант първи на заключението на вещото лице, включващ ПИ
с проектен идентификатор 15521.24.57 с проектна площ 3286 кв.м., на стойност 1997 лева.
В заключението си вещото лице инж.
Светлана Мицева е определило пазарната стойност на делбените имоти - 17 806
лева, от което се определя стойността на един дял - 494, 61 лева. Стойността на
дела на П.В.Г. възлиза на 4451, 49 лв.Доколкото
в случая стойността на реалните дялове на страната не съответства напълно на
стойността на квотата и в съсобствеността, то неравенството следва да бъде изравнено
в пари, съобразно чл. 69 ал. 2 изр. 2 ЗН.
При така изяснената фактическа
обстановка въззивната жалба на Петката Г. е неоснователна.Практически
невъзможно е да и се постави в дял реален имот,съответстващ и като квадратура и
като стойност на дела и в съсобствеността.Разликата,както се изложи е уравнена
в пари.Неоснователни са доводите във въззивната жалба,че нямало как да си
получи от съответните съдилите сумите за
уравнение дела и в пари.На съделителите,дължащи на въззивницата суми за
уравнение на дела и също са възложени имоти,по отношение на които въззивницата
може да предприеме принудително изпълнение.
С оглед изложеното въззивната жалба в
частта,касаеща способа на извършването на делбата се явява неоснователна.Като
такава в тази и част следва да се остави без уважение,а първоинстанционното
решение – да се потвърди.
Неоснователна се явява въззивната жалба и в частта,касаеща претенциите по сметки.
С молба вх. № 10378 от
26.06.2019 г. съделителката-ищца С. Х.И.
е предявила претенции по сметки по реда на чл. 346 ГПК срещу наследниците на починалия съделител И. Ц. Т. - Е.Т., Т.
П. и Н.Ц., както и срещу съделителката П.В.Г., като претендира
заплащане на част от добитите доходи от делбените имоти, съответстваща на
нейния дял от съсобствеността в тези имоти. С молба вх. № 1751/29.01.2020г.
нейните наследници - съделителите П.Х.И. и Д.Х.И., поддържат
предявените претенции и молят съда да ги уважи .
Съделителката П.В.Г. е
предявила претенции по сметки по реда на чл. 346 ГПК срещу наследниците на починалия съделител И. Ц. Т. , както и срещу съделителката С.
Х.И., за получена рента от съсобствените
земеделски земи, въз основа на Договор за аренда на земеделски земи от
24.01.2011 г.
В подкрепа на направените претенции съделителите са представили по делото писмени
доказателства - Договор за аренда на земеделски земи от 24.01.2011 г., сключен
между И. Ц. Т. и ЕТ "Биос-Талвег - М.
Ц.", гр.Враца, с нотариална заверка на подписите от 24.01.2011 г. ,
Удостоверение с изх. № 26 / 07.06.2019г. и Служебна бележка от 01.07.2019г., издадени
от ЕТ "Биос-Талвег - М. Ц. - Т. Т.", гр.Враца.
При така изяснената фактическа обстановка и събрани доказателства
първоинстанционният съд уважил частично претенциите на С. Хр.И. против П.Г. и
отхвърлил претенцията на последната против С. И.. Приел е,че съгласно
разпоредбата на чл. 30 ал. 3 ЗС, всеки съсобственик участва в ползите и
тежестите на общата вещ съразмерно с частта си,като
изискуемостта на вземането настъпва от реализирането на дохода, без да е
необходимо да е налице покана от страна на ищеца, за да възникне правото му.
Въззивната инстанция споделя крайните фактически и правни изводи на
първата.Докато съществува правното състояние на съсобственост, всеки от
съсобствениците има право на част от добитите доходи от вещта, съответстваща на
неговия дял от съсобствеността. За приложението на чл. 30 ал. 3 ЗС е без
значение как и защо ползващият съсобственик е ползвал общата вещ.
Не е спорно по делото и от
представените писмени доказателства се установява, че с Договор за аренда на
земеделски земи от 24.01.2011 г., с нотариална заверка на подписите от
24.01.2011 г., ответникът И. Ц. Т., като
наследник на Т. Ц. Г., в качеството му на арендодател, е отдал под аренда на ЕТ "Биос-Талвег - М. Ц.", гр.Враца, като
арендатор, двете процесни ниви - № 020012 с площ 4, 624 дка и № 024009 с площ
23.000 дка за срок от 10 стопански години, считано от стопанската 2011/2012г.
при арендно плащане в размер 15 лв./дка. годишно в продукция.
Установено е също така от представените Удостоверение и Служебна бележка,
издадени от ЕТ "Биос-Талвег - М. Ц. - Т. Т.", гр.Враца, че по
договора арендатора арендаторът е изплатил като рента суми на И.
Ц. Т., като наследник на Т. Ц. Г. и на П.В.Г. в посочените
размери.
Съгласно чл. 3 ал.4 от ЗАЗ,
когато договорът е сключен само от някой от съсобствениците на земеделска земя,
отношенията помежду им се уреждат съгласно чл. 30 ал.3 ЗС. Отдаването под наем като
действие на обикновено управление е такова, което може да бъде извършено
самостоятелно и без съгласието на останалите съсобственици. В този случай
възниква наемно правоотношение само
между този съсобственик - в качеството му на наемодател , и наемателя.
Останалите съсобственици нямат вземане срещу арендатора за припадащата им се
част от наема. Арендаторът дължи плащане само на арендодателя, който от своя
страна е длъжен да разпредели полученото между останалите собственици съобразно
дяловете им.
Ищцата С. Х.И., респ.
нейните наследници - съделителите П.Х.И. и Д.Х.И. са доказали
всички елементи от фактическия състав на предявените искове, което води до
извод за тяхната основателност. Ответницата/въззивница/ П.В.Г. е получавала
наемно плащане и следва да им заплати
сумата 160 лв. за 2014г., ведно със законната лихва върху сумите от
постъпването на исковата молба в съда - 17.09.2015г., до окончателното им
изплащане.
Предявените от ищцата П.В.Г. срещу ответниците Е.Ц.Т., Т.И.П. и Н.И.Ц.,
като наследници на починалия съделител И. Ц. Т. искове
за събрани доходи са доказани за част от
претендираните суми, поради което ответниците следва да заплатят
на ищцата/по предявения иск по сметки/ 9/36 части от получената рента по
Договора за аренда на земеделски земи от 24.01.2011 г., представляваща арендните
плащания за 2011 г., 2012 г. и за 2013 г.В останалата част в размера над
предявения от 237, 45 лв. за 2011г., 237, 45 лв. за 2012г. и 237, 45 лв. за
2013г., до уважения, исковете не са доказани и следва да се отхвърлят като
неоснователни.
По делото не са
събрани доказателства, от които да се установи, че съделителката С. Х.И. е
получила суми, представляващи рента за стопанската 2015/2016г., от ползването
на делбените имоти, поради което предявената от ищцата П.В.Г.
срещу нея претенция за събрани доходи от делбените имоти в размер
на сумата 239 лв., е недоказана и следва да се отхвърли като неоснователна.
С оглед изложеното
въззивната жалба и в тази и част се явява неоснователна,и като такава следва да
се остави без уважение,а първоинстанционното решение да се потвърди и в тази му част.
Неоснователна според
настоящата инстанция е жалбата и в частта,касаеща разноските по делото,които са
определени правилно съобразно разп.на чл.355 ГПК и доказателствата по делото.
При този изход на
делото въззивницата П.Г. следва да заплати на въззиваемите П.Х.И. и Д.Х.И.
разноски,сторени пред въззивната инстанция в размер на 300 лв.-адвокатско
възнаграждение.
Водим от горното,ВрОС
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решението
на РС Враца от 10.02.2020г.по гр.д.№ 3666/2015г.
ОСЪЖДА П.В.Г. да
заплати на П.Х.И. *** и Д.Х.И. разноски пред въззивната инстанция в размер на
300 лв.-адвокатско възнаграждение.
Решението може да се
обжалва пред ВКС в едномесечен срок от уведомяване на страните.
Председател:........... Членове:1..........
2..........