№ 20
гр. Елхово, 24.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЕЛХОВО, II -РИ СЪСТАВ, в публично заседание на
осми ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Виолета К. Апостолова
при участието на секретаря М.И.Д.
като разгледа докладваното от Виолета К. Апостолова Административно
наказателно дело № 20212310200345 по описа за 2021 година
Обжалвано е Наказателно постановление № 584613-*** от 29.06.2021 г. на
Началника на Отдел „Оперативни дейности“ – гр.*** в ЦУ на НАП Д.В., с коeто на „***.“
ЕООД с ЕИК ***, представлявано от Б. Г. К., е наложена имуществена санкция в размер на
2000.00 лева на основание чл.185, ал.2, вр. с ал.1 от Закона за данък върху добавената
стойност /ЗДДС/ за нарушение на чл. 8, ал.1, т.1 от Наредба № Н-18/2006г. на МФ за
регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти,
изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които
извършват продажби чрез електронен магазин, вр. с чл. 118, ал.4 от ЗДДС.
Срещу това НП е подадена жалба от „***.“ ЕООД, представлявано от Б.К., с която
се желае отмяна на атакуваното НП като незаконосъобразно и издадено в нарушение на
процесуалния и материалния закон. В жалбата се твърди, че наказателното постановление е
издадено от орган без представителна власт, тъй като издателят му не е оправомощен от
действащият към датата на издаване на наказателното постановление Изпълнителен
директор на НАП. В жалбата се заявява, че описаното в АУАН и НП нарушение не е
извършено, тъй като не е налице деяние, с което се нарушава установения ред на държавно
управление съгласно чл. 6 от ЗАНН. Сочи се, че използваното от тях фискално устройство
има издадено свидетелство за одобрен тип и е вписано в публичния регистър на одобрените
фискални устройства, воден от Българския институт по метрология и всеки месец са
подавали в НАП справки декларации и дневници за продажби по ЗДДС. Твърди се, че не са
укривали обороти, като по този начин не са спестявали заплащане на данъчни задължения.
В жалбата се излагат подробни аргументи относно наличието на предпоставките за
приложението на чл.28 от ЗАНН, като се твърди, че се касае за маловажен случай на
административно нарушение. Изложени са и доводи да неоснователно завишаване на
размера на наложената имуществена санкция, като същата е наложена в максималният
размер, предвиден за нарушението, като по този начин АНО не се е съобразил с това, че се
касае за първо нарушение на дружеството по ЗДДС, което е с ниска степен на обществена
опасност и без вредоносни последици за обществото, за други лица и за държавата.
Жалбоподателят претендира и направените в производството разноски.
1
В съдебно заседание за дружеството-жалбоподател се явява процесуален
представител – адв. И.В., който заявява, че поддържа изцяло подадената жалба и желае
отмяна на обжалваното НП.
Административно-наказващият орган, издал обжалваното НП, чрез своя представил
– юрисконсулт Е.Е., в съдебно заседание заявява, че жалбата е неоснователна и не следва да
бъде уважена. Твърди се, че соченото адм. нарушение е било извършено и констатирано от
надлежен орган, поради което и правилно е наложена санкция по ЗДДС. Желае се
присъждане на юриск. възнаграждение.
ЯРП, редовно призовани, не изпращат представител в съдебно заседание и не
изразяват становище по жалбата.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в
тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
На 05.06.2021 г., в 00.20 часа, свидетелят Р.А. – ст.инспектор по приходите в ГД
„Фискален контрол“ към ЦУ на НАП, заедно с колегата си Т.Б. извършили проверка по
спазване на данъчно-осигурителното законодателство в обект, находящ се на ГКПП Лесово,
община Елхово, представляващ офис дезинфекция за леки автомобили, стопанисван от
„***.“ ЕООД - дружество регистрирано по реда на ЗДДС. В хода на тази проверка било
установено, че в търговския обект има инсталирана система за управление на продажбите
„***“ версия 3 с производител „***“ ЕООД на компютър, свързан към един фискален
принтер модел „***“ с инд. № *** и ФП № ***. Същото фискално устройство генерирало
фискални касови бележки, които не съдържат двумерен баркод (QR код) и уникален номер
на продажбата (УНП) съгласно Приложение № 1 от Наредба Н-18/2006г. на МФ. След
извършена справка в информационните масиви на НАП се установило, че фискалното
устройство не изпраща данни по дистанционна връзка на всеки 5 минути за издаваните ФКБ
съгласно Приложение №1 от Наредба Н-18/2006г., като с използването на това ФУ
задълженото лице не е изпълнило в законоустановения срок - до 31.12.2020г. задължението
си да монтира, въведе в експлоатация и използва фискално устройство, което да отговаря на
функционалните изисквания съгласно Приложение №1 към чл.8, ал.1, т.1 от Наредба Н-
18/2006г. на МФ.
Проверката приключила със съставяне на Протокол серия АА 0011619/05.06.2021г.,
който е приложен към АНП. В същият е отразено констатираното и посочено по-горе, че в
хода на извършената проверка, е установено цитираното нарушение. В същия протокол е
посочено, че на основание чл. 13, ал.1 и чл. 37, ал.3 от ДОПК управителя на ТД или
упълномощено лице следва да се яви на 11.06.2021г. в гр. *** за съставяне и връчване на
АУАН.
На 11.06.2021 година актосъставителят свид. Р.А. съставил в присъствието на
колегите си П.К. и Г.С. и на управителя на „***.“ ЕООД Б.К. АУАН № *** за нарушение на
чл. 8, ал.1, т.1 от Наредба № Н-18/2006г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални
устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за
управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен
магазин, вр. с чл. 118, ал.4 от ЗДДС, изразяващо се в неизпълнено от задълженото лице,
регистрирано по ЗДДС и използващо СУПТО, задължение в срок до 31.12.2020г. да
монтира, въведе в експлоатация и използва фискално устройство, което да отговаря на
2
функционалните изисквания съгласно Приложение №1 към чл.8, ал.1, т.1 от Наредба Н-
18/2006г. на МФ, като до датата на проверката - 05.06.2021г. е продължило да използва
фискално устройство, което не е от одобрен тип. Този АУАН е бил подписан от
актосъставителя, свидетелите и Б.К., като последният е вписал, че ще възрази в посочения в
АУАН срок за възражения.
В тридневният срок от връчването и подписването на АУАН, предвиден в
разпоредбата на чл.44, ал.1 от ЗАНН, нарушителят не е депозирал писмени възражения пред
административно-наказващият орган.
На 29.06.2021г. въз основа на така съставения АУАН е издадено атакуваното
наказателно постановление № 584613-*** от Началника на Отдел „Оперативни дейности“ –
гр.*** в ЦУ на НАП Д.В., с коeто на „***.“ ЕООД с ЕИК ***, представлявано от Б. Г. К., е
наложена имуществена санкция в размер на 2000.00 лева на основание чл.185, ал.2, вр. с
ал.1 от ЗДДС за нарушение на чл. 8, ал.1, т.1 от Наредба № Н-18/2006г. на МФ, вр. с чл. 118,
ал.4 от ЗДДС. Описанието на адм. нарушение е идентично с изложеното такова в АУАН.
Това НП е връчено на дружеството – жалбоподател, чрез упълномощения от
управителя Х.Н., на 02.07.2021г., видно от отбелязването върху самото НП. Към АНП е
приложено пълномощно от управителя на „***.“ ЕООД Б.К., с което Х.Н. е упълномощен да
представлява същото дружество пред множество органи и институции, вкл.и пред НАП,
като получава и подписва констативни актове и наказателни постановления.
От приложената към административно наказателната преписка Заповед № ЗЦУ-
ОПР-1149 от 25.08.2020г., издадена от Изп. директор на НАП Г.Д., се установява
компетентността на актосъставителя А. да съставя актове за нарушения по ЗДДС, както и
материалната компетентност на Началника на Отдел „Оперативни дейности“ – гр.*** в ЦУ
на НАП, да издава НП за нарушения, регламентирани в чл. 185 от ЗДДС.
От представеното от АНО заверено копие от Решение № 415 от 13.05.2021г. на МС
е видно, че със същото е освободена Г.Д. като Изп. директор на НАП и на нейно място е
назначен Р.С..
Горната фактическа обстановка се установява от приложените по делото писмени
доказателства, както и от показанията на актосъставителя Р.А. и св.К. и С. /свидетели по
съставянето на АУАН/, които съдът кредитира изцяло, тъй като са обективни, правдиви,
между тях не се констатираха съществени противоречия и кореспондират с останалия
събран по делото доказателствен материал. В подкрепа на гласните доказателства са и
приобщените към доказателствената съвкупност по делото писмени доказателства.
Съдът намира, че жалбата е процесуално допустима, като предявена от надлежно
легитимирано лице, имащо интерес от обжалване и в законоустановения срок по чл.59 ал.2
от ЗАНН /редакция към м.юли 2021г./, тъй като НП е връчено на нарушителя на
02.07.2021г., а жалбата е подадена до АНО на 09.07.2021г.
Извършвайки служебна проверка за процесуалноправната законосъобразност на
атакуваното наказателно постановление, съдът не констатира да са допуснати съществени
процесуални нарушения, представляващи формални предпоставки за отмяна на издаденото
НП. Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя – юридическо лице, е
ангажирана в редовно възникнало и развило се производство по установяване на
нарушението и издаване на НП. Актовете са издадени от компетентни органи, в надлежната
форма, при спазване на процесуални изисквания на чл. 40 и 43 от ЗАНН, и съдържат
всички изискуеми реквизити, съобразно разпоредбите на чл.42, респ. 57 ЗАНН. В АУАН,
съотв. възпроизведено и в НП, се съдържа достатъчно ясно и конкретно формулирано
словесно описание на нарушението, с нЕ.ите обективни признаци, посочена е цифрово и
нарушената законова разпоредба. Даденото описание съответства на законовото изискване,
3
установено за това /чл. 42, т. 4, съотв. чл.57, т.5 ЗАНН/, доколкото са обективирани всички
релевантни факти и обстоятелства, както тези явяващи се елементи от твърдяното
нарушение, така и обстоятелствата при осъществяването им и откриване на нарушението.
Съдът не възприема възражението на жалбоподателя, че наказателното
постановление е издадено от орган без представителна власт, тъй като издателят му не е
оправомощен от действащият към датата на издаване на НП изпълнителен директор на
НАП. Смяната на изп.директор на НАП през месец май 2021г. не рефлектира върху
предоставеното вече правомощие на Началника на Отдел „Оперативни дейности“ – гр.*** в
ЦУ на НАП, да издава НП за нарушения, регламентирани в чл. 185 от ЗДДС. Липсата на
изрична отмяна на така издадената вече Заповед от 2020г. или на издаването на нова, води
до извод, че издаващият атакуваното НП има правомощие за това към датата на издаване на
атакуваното НП.
Разгледана по същество жалбата се преценя като неоснователна по следните
съображения:
Съдът намира, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства се
установи по безспорен и категоричен начин да е извършено соченото адм. нарушение на чл.
8, ал.1, т.1 от Наредба № Н-18/2006г. на МФ, вр. с чл. 118, ал.4 от ЗДДС, за което търговецът
– жалбоподател на основание чл.185, ал.2, вр. с ал.1 от ЗДДС е санкциониран.
Съгласно разпоредбата на 118, ал.4 от ЗДДС Министърът на финансите
издава наредба, с която се определят условията, редът и начинът за одобряване или отмяна
на типа, за въвеждане/извеждане във/от експлоатация, регистрация/дерегистрация, отчитане,
съхраняване на документи, издавани от/във връзка с фискално устройство и интегрирана
автоматизирана система за управление на търговската дейност и ред други изисквания.
Съгласно чл. 8, ал.1, т.1 от издадената Наредба № Н-18/2006г. на МФ за регистриране и
отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към
софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез
електронен магазин, фискалните устройства трябва да отговарят на функционалните
изисквания съгласно приложение № 1. Едно от тези изисквания е фискалните устройства да
подават по установената дистанционна връзка данни за вписване на устройството при
въвеждане в експлоатация; данни за промяна на регистрационни данни; данни на всеки 5
минути, считано от часа на регистрация на ФУ, от всички фискални бонове, регистриращи
продажби/сторно операции, издадени и записани в КЛЕН, в този времеви интервал, с
изключение на данни от фискален бон, визуализиран само на дисплей, при работа с
ФУВАС.
Лицата по чл.3 от ЗДДС, какъвто несъмнено е търговецът-жалбоподател, са длъжни
едновременно с получаването на плащането да предоставят на клиента издадената фискална
касова бележка, а копие на всяка отпечатана/генерирана в електронен вид бележка се
съхранява на контролна лента на електронен носител /КЛЕН/ и данните от всяка фискална
касова бележка се предават автоматично от ФУ по дистанционната връзка към НАП.
По делото безспорно се установи от събраните гласни и писмени доказателства, че
на 05.06.2021г. в 00.20 часа в търговския обект/офис дезинфекция за леки автомобили/,
стопанисван от дружеството-жалбоподател, е констатирано използване на фискално
устройство, което не е от одобрен към този момент тип, тъй като същото не изпраща данни
по дистанционна връзка с НАП на всеки 5 минути за издаваните фискални касови бележки.
Срока за въвеждане на такива фискални устройва е законоустановен – до 31.12.2020 година
видно от текста на пар. 75, ал.6 от ПР на Наредба № Н-18/2006г. Проверката в процесния
обект е извършена след изтичането на този срок, поради което към нейната дата – 05.06.2021
г., жалбоподателят е бил длъжен да използва фискално устройство, което отговаря на
функционалните изисквания по Приложение № 1 към чл. 8, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-
18/13.12.2006 г. Конкретните изисквания, на които не е отговаряло фискалното устройство,
4
са описани от фактическа страна достатъчно подробно и ясно както в АУАН, така и в
наказателното постановление, поради което правото на защита на жалбоподателя не е
ограничено.
От показанията на свид. Р.А. се установяват датата и мястото на извършената
проверка – 05.06.2021 г. в офис дезинфекция за леки автомобили на ГКПП Лесово,
стопанисван от „***.“ ЕООД, както и констатираните в хода й обстоятелства. В тази връзка
изяснява се, че фискалните бонове за регистриране на извършваните продажби, издавани от
използваното и въведено в експлоатация фискално устройство, не са съдържали двумерен
баркод (QR код), както и че ФУ не е притежавало функционална възможност да изпраща
данни по дистанционна връзка с НАП на всеки 5 минути за издаваните фискални касови
бележки. В показанията си свид. А. възпроизвежда обстоятелства, които непосредствено е
възприел като очевидец в хода на извършената проверка. Показанията му се ценят като
последователни, вътрешно непротиворечиви и добросъвестно дадени от незаинтересован
свидетел. Те са и проверени по делото, като изцяло намират подкрепа в събраните писмени
доказателства. По тези съображения настоящият съдебен състав изцяло ползва с доверие
показанията на свид. А..
Съдът не възприема възражението на жалбоподателя, че не е извършено соченото
адм.нарушение – използване на ФУ, което не е от одобрен тип, тъй като в обекта се
използвало към 05.06.2021г. фискално устройство, за което имало издадено свидетелство за
одобрен тип и е вписано в публичния регистър на одобрените ФУ, воден от БИМ. Съгласно
чл. 8, ал. 2 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. фискално устройство от одобрен тип е това
устройство, което отговаря на техническите и функционалните изисквания съгласно ал. 1,
има издадено свидетелство за одобрен тип и е вписано в регистъра по чл. 10, ал. 9 от
Наредбата (публичен регистър на одобрените типове ФУ, воден от Българския институт по
метрология). Следователно, за да бъде едно фискално устройство от одобрен тип, освен да
има издадено свидетелство за одобрен тип и да е вписано в публичния регистър, в условията
на кумулативност спрямо тези обстоятелства то трябва да отговаря и на техническите и
функционални изисквания към ФУ, регламентирани в Наредба № Н18/13.12.2006 г.
Функционалните изисквания, на които трябва да отговарят фискалните устройства, са
регламентирани с Приложение № 1 към чл. 8, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г., а
техническите изисквания - с Приложение № 2 към чл. 8, ал. 1, т. 2 от същата наредба.
За процесното фискално устройство се установява да не е отговаряло на две от
функционалните изисквания съгласно Приложение № 1 към чл. 8, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-
18/13.12.2006 г. Първо, издаваните фискални бонове за регистриране на извършените
продажби не са съдържали двумерен баркод ( QR код). Съгласно част III „Изисквания за
изобразяване и отпечатване на информацията при работа с фискално устройство“, т.4 от
функционалните изисквания по Приложение № 1 към чл.8, ал.1, т.1 от Наредба № Н-
18/13.12.2006 г. фискалната касова бележка, издавана на клиента, трябва да съдържа
реквизитите по чл. 26, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата. С разпоредбата на чл.26, ал.1 от Наредба №
Н-18/13.12.2006г. в 17 точки са регламентирани конкретни задължителни реквизити на
съдържанието на фискалната касова бележка. Сред тях е и изискването фискалната касова
бележка да съдържа двумерен баркод (QR код) - така чл. 26, ал. 1, т. 16 от Наредба № Н-
18/13.12.2006 г. Не е налице и изключението по чл. 26, ал. 1, т. 16 от Наредба № Н-
18/13.12.2006 г. по издаване на фискална касова бележка, която се издава и визуализира
само на дисплей на ФУВАС, без да се издава хартиен документ.
Второто условие, на което не отговаря използваното ФУ е посоченото по-горе, а
именно фискалното устройство не е подавало по установената дистанционна връзка с НАП
данни на всеки 5 минути за издаваните ФКБ.
Основното възражение на жалбоподателя е срещу отказа на наказващия орган да
квалифицира деянието като маловажен случай на административно нарушение. За да бъде
5
деянието маловажен случай, то трябва да представлява по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от същия вид. Тази преценка се
прави с оглед липсата или незначителността на вредни последици или на други смекчаващи
обстоятелства, които обаче винаги представляват конкретни факти от обективната
действителност и поради това тяхното съществуване следва да бъде установено по делото,
както и по какъв начин тяхното проявление се отразява върху степента на обществена
опасност на конкретното деяние.
Нарушението, за извършването на което е санкциониран жалбоподателят, е
формално. Основанието за реализиране на административнонаказателната отговорност е
самият факт на извършване на деянието, без необходимост от настъпване на някакъв
допълнителен вредоносен резултат. Наличието на вредни последици не може да се приеме за
типичен резултат за този вид нарушения, за да може тяхното отсъствие в случая значително
да понижава степента на обществена опасност на деянието. По тези съображения съдът
приема, че липсата на вредни поледици не води до маловажност на процесния случай, тъй
като и при обикновените хипотези на нарушения от този вид се наблюдава засягане на
защитаваните обществени отношения със същия интензитет.
За да обоснове твърдяната маловажност, жалбоподателят се позовава на липсата на
настъпила щета за фиска. Обстоятелството, че нарушението не е довело до ощетяване на
държавния бюджет, в случая съдът приема за неотносимо към преценката за маловажност на
случая. С разпоредбите на чл. 185, ал.1 и 2 от ЗДДС отговорността на нарушителя е
диференцирана според това дали нарушението е довело до неотразяване на приходи или не.
С атакуваното НП на жалбоподателя е наложена имуществена санкция на основание чл. 185,
ал. 2, вр. с ал.1 от ЗДДС именно поради това, че деянието не е довело до неотразяване на
приходи. Следователно значението на неощетяването на фиска вече е съобразено и е
послужило за приложение на по-благоприятния правен режим по изр. второ на чл. 185, ал.2
от ЗДДС и налагането на санкция в по-нисък размер спрямо хипотезите на нарушения,
довели до неотразяване на приходи. Обстоятелствата, които са взети предвид от закона при
определяне на съответното нарушение, не са смекчаващи, поради което този довод на
жалбоподателя е неоснователен. В случая се касае за обстоятелство, което е част от
приложимата санкционна разпоредба. Всяко административно нарушение, което се наказва
на основание изр. 2-то от чл. 185, ал.2 от ЗДДС, включва изискването деянието да не е
довело до неотразяване на приходи. Следователно разгледаното обстоятелство не понижава
обществената опасност на конкретното деяние, тъй като то е присъщо за всички нарушения,
наказуеми на това правно основание.
Преценката за маловажност на случая е комплексна и изисква съобразяване на
значението на всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, за да бъде
съпоставена конкретната обществена опасност спрямо обикновените случаи на нарушения
от този вид. В тази връзка съдът намира, че по делото се установяват и отегчаващи
обстоятелства. На първо място това е периодът от време, през който жалбоподателят е
използвал в дейността си фискалното устройство, което не е било от одобрен тип.
Продължителността на този период не е незначителна и се равнява на повече от пет месеца,
като през целия този период издаваните от ФУ фискални бонове за извършените продажби
не са отговаряли на нормативните изисквания към тяхното съдържание. В тази връзка
отегчаващо отговорността обстоятелство представлява и фактът, че по делото се установява
фискалното устройство да не е отговаряло на две функционални изисквания.
При тези данни съдът приема, че не са налице основания да се приеме, че
нарушението представлява маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.
За така извършеното административно нарушение от жалбоподателя - юридическо
лице, съгласно разпоредбата на чл. 185, ал.2, вр. с ал.1 от ЗДДС е предвидена имуществена
санкция в размер от 500 до 2 000 лева. В конкретния случай административнонаказващият
6
орган е наложил санкция в максимален размер от 2000.00 лева. По делото не са налице
данни за други нарушения от страна на дружеството-жалбоподател по ЗДДС, за които да са
налагани административни наказания. Освен това, видно от показанията на св. А., още на
следващия ден след проверката на 05.06.21г., дружеството е заменило използваното ФУ с
такова от одобрен тип, тъй като в системата на НАП са започнали да пристигат данни от
ФУ. Така незабавно предприетите действия за отстраняване на нарушението съдът намира,
че представляват смекчаващо отговорността обстоятелство. Ето защо съдът намира, че
административното наказание глоба, което следва да бъде наложено на жалбоподателя,
неправилно е определено в максимално предвиденият в Закона размер, като обжалваното
наказателно постановление в санкционната му част следва да бъде изменено, като бъде
намален размера на наложеното административно наказание глоба от 2000.00 лева на сума
около и над минималния предвиден в закона размер, а именно – 800.00лв., като се вземе
предвид дългия период от време, през който дружеството е работило с неодобрен тип ФУ,
неотговарящо на две функционални изисквания. С този размер санкцията, според съда,
съответства на степента на обществена опасност на деянието и на дееца и в този смисъл се
явява справедлива.
Направеното от АНО, чрез процесуалния му представител – юрисконсулт Е. искане
за присъждане на юриск. възнаграждение, съдът намира за основателно. В случая съдът
приема, че жалбоподателят е извършил виновно соченото адм. нарушение и следва да
понесе адм. наказание, предвидено по Закон. Съгласно чл. 63д, ал.1 и 4 от ЗАНН в
производствата пред районния и административния съд страните имат право на присъждане
на разноски по реда на АПК, като в полза на учреждението или организацията, чийто орган
е издал акта по чл. 58д, се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са
били защитавани от юрисконсулт или друг служител с юридическо образование. Доколкото
в нормата на чл. 143, ал. 4 от АПК няма установено правило за определяне и присъждане на
възнаграждение за осъществена защита от юрисконсулт, следва във връзка с чл. 144 от АПК,
да се приложи правилото на 78, ал. 8 от ГПК, като във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за
правната помощ и чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ
/възнаграждението за защита в производства по ЗАНН е от 80 до 150 лева/, като дължимите
разноски следва да бъдат определени в размер на 100.00лева и тази сума да се присъди в
тежест на дружеството – жалбоподател.
Искането на „***.“ ЕООД, направено с жалбата, за присъждане на разноски не
следва да бъде уважено на първо място предвид изхода от делото – липсва отмяна на
обжалваното НП, а само изменение на същото, а на второ място по делото липсват
представени доказателства за реално направени разноски от жалбоподателя.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 63, ал.2, т.4 от ЗАНН, Елховският
районен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 584613-*** от 29.06.2021 г. на
Началника на Отдел „Оперативни дейности“ – гр.*** в ЦУ на НАП Д.В., САМО В
ЧАСТТА, с която на „***.“ ЕООД с ЕИК ***, представлявано от Б. Г. К., е наложена
имуществена санкция в размер на 2000.00 лева на основание чл.185, ал.2, вр. с ал.1 от
Закона за данък върху добавената стойност за нарушение на чл. 8, ал.1, т.1 от Наредба
№ Н-18/2006г. на МФ, вр. с чл. 118, ал.4 от ЗДДС като НАМАЛЯВА размера на
наложеното административно наказание имуществена санкция на 800.00 лева
/осемстотин лева/.
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 584613-*** от 29.06.2021 г.
7
на Началника на Отдел „Оперативни дейности“ – гр.*** в ЦУ на НАП Д.В., в
ОСТАНАЛАТА ЧАСТ, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА „***.“ ЕООД с ЕИК ***, със седалище в гр. ***, представлявано от
Б. Г. К., ДА ЗАПЛАТИ на Националната агенция за приходите гр.София направените
по делото разноски за осъществена защита от юрисконсулт в размер на 100.00 /сто/
лева.
Решението подлежи на касационно ОБЖАЛВАНЕ по реда на АПК пред
Административен съд гр.Ямбол чрез РС - Елхово в 14 - дневен срок от съобщението до
страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Елхово: _______________________
8