Решение по дело №2269/2020 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 1289
Дата: 10 август 2020 г. (в сила от 4 януари 2021 г.)
Съдия: Николай Христов Ингилизов
Дело: 20205330202269
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 13 април 2020 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№ 1289

 

гр. Пловдив, 10.08.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски районен съд, ХХІV н.с., в публичното заседание на пети август две хиляди и двадесета година в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:  НИКОЛАЙ ИНГИЛИЗОВ

 

при участието на секретаря ЖУЛИЕТА КОЛЕВА, като разгледа докладваното от съдията АНД № 2269/2020 г. по описа на ПРС, ХХІV н.с., за да се произнесе взе предвид следното:

 

          Производството е по реда на чл.53 и следващите от ЗАНН.

          Обжалвано е Наказателно постановление № 19-1030-008117 от 20.08.2019 г. на М.М.- Началник Група към  ОД на МВР Пловдив, Сектор „Пътна полиция“ Пловдив, с което на Х.А.А., ЕГН ********** на основание чл.175, ал.3, пр.1  от ЗДвП е наложена глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП;  на основание чл.177, ал.1, т.2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева за нарушение на чл.150а, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.1,2 от ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 10 лева за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.

С жалбата се прави искане за отмяна на наказателното постановление /НП/ като неправилно и незаконосъобразно.

В хода на съдебното следствие съдът е десезиран с оттегляне на жалбата касателно нарушенията на чл.150а, ал.1 от ЗДвП и чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, като е  направено частично прекратяване на съдебното производство.

В съдебно заседание жалбоподателят Х.А., редовно призован не се явява, представлява се от адв.П., който излага аргументи за отмяна на наказателното постановление и за маловажност на случая по отношение на нарушението на чл.140, ал.1 от ЗДвП.

Въззиваемата страна – ОД на МВР Пловдив, Сектор „Пътна полиция” - редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по делото.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и във връзка с направеното оплакване, намира следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в предвидения от закона седмодневен срок, предвид което е допустима, а разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съдът като съобрази и прецени доказателствата по делото по отделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:         

На 26.02.2019 г. жалбоподателят Х.А. управлявал мотоциклет „Сузуки“, модел DR с номер на рама **. Мотоциклетът не бил регистриран по надлежния ред. Около 17.30 часа на същата дата водачът А. бил спрян за проверка в гр.Пловдив, на кръстовището на бул. „Пещерско шосе“ и ул. „Елин Пелин“ от служители на група Сигма при ОД на МВР Пловдив. При извършената проверка било установено, че мотоциклетът не е регистриран и не е ясно чия собственост е, както и че водачът няма правоспособност за управление на мотоциклет, тъй като не е придобил категория А. Установено било, че при проверката А. не може да представи и СУМПС и контролен талон за притежаваната от него категория В. За установеното св.А.К. съставила АУАН с бл.номер 0629038 за нарушения на чл.140, ал.1 от ЗДвП, чл.150а, ал.1 от ЗДвП и чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП. Жалбоподателят посочил като възражения, че моторът е на приятел и е взел да го премести. В последствие дал писмени обяснения, че същият му е предоставен от лице с имена А.А.от с.Б..

Въз основа на съставения АУАН било издадено и обжалваното наказателно постановление.

Горната фактическа обстановка съдът приема за установена от приобщените по делото писмени доказателства – НП, АУАН, справка за нарушител/водач, оправомощителна заповед, обяснения от Х.А., както и от свидетелските показания на актосъставителя А.К., които съдът кредитира като обективни и непротиворечиви.

При съставяне на акта за установяване на административно нарушение и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Не са налице формални предпоставки за отмяна на наказателното постановление, тъй като при реализирането на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до опорочаване на производството. По отношение спазването на  са сроковете по чл.34 от ЗАНН, съдът счита че същите са спазени.

При така изяснената фактическа обстановка и с оглед на приложените по делото доказателства съдът намира, че е безспорно доказано да е осъществено от страна на жалбоподателят А. административното нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП, тъй като е безспорно доказано, че жалбоподателят е управлявал нерегистриран мотоциклет, за който не е установено и чия собственост е.

По отношение на наложеното  наказание следва да се посочи следното : Наложената санкция за нарушението на чл.140, ал.1 от ЗДвП е определена в минимален размер, като наказващия орган правилно е индивидуализаирал на същата с оглед липсата на предхнодни нарушения.

В конкретния случай съдът счита, че не следва да се приеме случаят за маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН по отношение на нарушението на чл.140, ал.1 от ЗДвП. От една страна не са ангажирани доказателства то да се явява такова с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обичайните нарушения от същия вид. Този извод не се променя с оглед на обстоятелството, че жалбоподателят А. е съвестен водач на моторни превозни средства, спрямо когото в не са налагани административни наказания. Това е така, тъй като при проверката са установени и други нарушения, част от които са с особена значимост, каквото е липсата на правоспособност по отношение управлението на двуколесни моторни превозни средства. От друга страна следва да се има предвид, че тези нарушения са установени малко повече от половин година след придобиване на правоспособност за категория В от жалбоподателят, което от своя страна не може да аргументира извод, че същият по принцип е дисциплиниран водач и тези нарушения са инцидентен случай. Ето защо съдът счита, че липсват каквито и да било основания да се приеме, че обществената опасност е по-малка, поради което съдът счита, че няма как да се приложи разпоредбата на чл.28 от ЗАНН в конкретния случай.

С оглед изложеното съдът счита, че издаденото наказателно постановление е законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, съдът 

Р   Е   Ш   И:

 

             ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 19-1030-008117 от 20.08.2019 г. на М.М.- Началник Група към  ОД на МВР Пловдив, Сектор „Пътна полиция“ Пловдив, с което на Х.А.А., ЕГН ********** на основание чл.175, ал.3, пр.1  от ЗДвП е наложена глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП;  на основание чл.177, ал.1, т.2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева за нарушение на чл.150а, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.1,2 от ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 10 лева за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.

          Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му пред Административен съд гр.Пловдив по реда на АПК.

                                                                           

 

     РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА

В.Ш.