РЕШЕНИЕ №
гр.Разград, 23.03.2020г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Разградският
окръжен съд в откритото заседание на втори март, две хиляди и двадесета година
в състав:
Председател:РАЯ
ЙОНЧЕВА
Членове:ВАЛЕНТИНА ДИМИТРОВА
АТАНАС ХРИСТОВ
При секретаря Н.Р.,
като разгледа докладваното от съдия
В.Димитрова в.гр.дело №19 по описа
за 2020г. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.267 и сл. от ГПК.
Депозирана е въззивна жалба от Н.М. ***,
подадена чрез адв.М.Найденова от
АК-Разград против Решение от
19.11.2019г., постановено по гр.дело №1249/2019г. по описа на Разградски РС, с
което съдът е допуснал до делба между
жалбоподателката Н.Н. и ищеца М.Г. при равни права следните
земеделски имоти: 1.Поземлен имот - НИВА с идентификатор 17498.40.4 с площ
от 16702 кв.м. декара, четвърта категория, находящ се в землището на село Градина, Община Лозница, Област Разград, местността "Алабаш", номер
по предходен план 040004, при граници и съседи: имот 17498.40.15, 17498.40.14, 17498.40.5, 17498.41.143,,
17498.40.2, 17498.40.3 и 2.Поземлен
имот - ЛИВАДА с площ от 1600 кв.м., трета категория, находящ се в землището на
село Градина, Община Лозница, Област Разград, местността "Коджа
Чаирлък", номер по предходен план 046046,
при граници и съседи:имоти с №№70069.10.141, 70069.10.140, 17498.46.45,
17498.46.156. С решението съдът е отхвърлил претенцията на ищеца за делба на
същите имоти по отношение на К.М. ***.В жалбата се сочи, че то е неправилно и
постановено в нарушение на закона, като е следвало искът за делба да бъде
отхвърлен, тъй като жалбоподателката е придобила изключителното право на
собственост върху земите, поради изтекла в нейна полза придобивна давност.Сочи
се също така, че неправилно са
определени квотите на съделителите, без съдът да държи сметка за съдебната
спогодба, сключена по гр.дело №1230/2007г.по описа на същия районен съд.Излагат
се подробни съображения.Прави се същия
за отмяна на решението на РС и
за постановяване на друго по същество на спора, с което искът за делба да бъде отхвърлен.
Страната не заявява нови доказателствени искания.Претендира
разноски.
Въззиваемият М.Г. не е депозирал
отговор на въззивната жалба чрез процесуалния си представител.
Жалбата е процесуално допустима,
като подадена в срок от легитимирана страна в процеса.
В съд.заседание жалбата се поддържа в цялост.
Въззиваемата страна, чрез пълномощник заявява становище за
неоснователност на въззивната жалба, с искане за потвърждаване на атакуваното
решение по допускане на делбата.
РОС констатира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо,
поради което и спора следва да се разгледа по същество.
Окръжният съд, след като обсъди доводите изложени в жалбата, становищата на
страните, и прецени поотделно, и в съвкупност събраните по делото
доказателства, намери за установено следното:
РРС е сезиран с молба, подадена от М.А.Г. против И.А.М., К. М.А. и Н.М.Н.
за допускане на съдебна делба по отношение на два
земеделски имота, съсобствени между тях, като поставени в общ дял при
извършване на съдебна делба на наследство, приключила със съдебна спогодба по
гр.дело №1230/2007г.по описа на РРС.
Делбените имоти са:1.Поземлен имот - НИВА с площ от 16.700
декара, четвърта категория, находящ се в землището на село Градина, Община
Лозница, Област Разград, местността "Алабаш", съставляващ имот с №
040004 по КВС, при граници и съседи: имот № 040014 - нива на С. Д. С., имот №
040015 - нива на наследниците на М. С. С., имот № 040000 - нива на Хюсние
Хатипоглу, имот 040002 - нива на наследници на Х. А. Х. Х., имот № 000143 - полски път
на Община Лозница, и имот № 040005 - нива на И. В.. 2.Поземлен имот - ЛИВАДА с
площ от 1.600 декара, 0.080 дка седма категория и 1.520 дка трета категория,
находящ се в землището на село Градина, ЕКАТТЕ 17498, Община Лозница, Област
Разград, местността "Коджа Чаирлък", съставляващ имот с № 046046 по
КВС, при граници и съседи: имот № 000156 - полски път на Община Лозница,
землищна граница и имот № 046045 - ливада на наследници на З.е А. Ю. Иска се имотите да бъдат допуснати до делба при права общо 11/36 ид.ч. за
ответниците и 25/36 ид.ч. за него, ищеца, в условията на евентуалност при права
½ ид.ч. за него и такава част за ответниците.
Ответниците депозират отговор, с
който оспорват иска за делба като неоснователен. Сочат, че от съдебната
спогодба - 03.12.2008г. до предявяване иска са изминали повече от 10 години,
през които в полза на Н.Н. е изтекла придобивна давност по чл.79 ЗС и тя е
станала техен единствен собственик.През този
период земите са били обработвани първоначално от нейната свекърва, а след
2014г. от нейния свекър, получавала целия доход от тях.Считат, че тъй като
ищецът е с постоянно местожителство в Република Турция, той с нищо не показал
качеството си на съсобственик - не участвал в заплащането на сумата за парично
уравнение и съдебни разходи, не е претендирал за доходи.Сочат и на неуспешните
му два опита за преразглеждане на
спогодбата, които приключили неуспешно, съответно с гр.дела №№2021/13г. и
1675/17г. и двете на РРС, които не водели до прекъсване на давността по силата
на чл.116 ал.1 б.“б“ ЗЗД. В условията на евентуалност считат, че Н.Н. притежава
¾ ид.ч.от двата имота, предвид прехвърлитлните сделки с останалите две
ответници през 2015г.и 2016г., като всяка от тях й е прехвърлила своята
¼ ид.ч. от двата имота, поради което двете нямат качеството на
съсобственици. Заявяват и, че в изразената воля
и одобрена съдебна спогодба няма неясноти, като частите в
съсобствеността се считат за равни до доказване на противното, съгласно чл.30 ал.2 от ЗС. В хода на производството е
починала ответницата И.М., като на нейно място е конституирани нейните
наследници, Н.Н. и К.А..
Имуществото на общия наследодател на
страните, А. М. К., починал на 16.07.1977г., било предмет на делба по
гр.д.№1230/2007г. на РРС. С решение в сила от 22.05.2008г. наследствените имоти,
два от които и процесните, са били допуснати до делба при права 5/36 за Б. А. С.,
наследник по завещание, 9/36 за З. А. Х., дъщеря и по 11/36 за М.А.М. и за М.А. Г., синове. Производството по
извършване на делбата е приключило с одобряване на съдебна спогодба, в сила от 11.12.2008г., процесните два имота са били
поставени в общ дял на И.А.М., К.М.А., Н.М.Н.-тримата като правоприемници на М.А.М.,
починал в хода на производството на 17.10.2008г. и М.А. Г..Ищецът М.Г. е
депозирал пред РРС молба , с ответници
съделителите по гр.дело №1230/2007г., с искане за обявяване за нищожна на
съдебната спогодба по гр.д.№1230/2007г. на РРС, както и за делба на наследствените имоти. Образуваното
въз основа на нея , гр.дело №20201/2013г.по описа на РРС било прекратено с
влязло в сила определение, поради недопустимост на заявените претенции.Ищецът
подал молба и по реда на чл.251 ГПК за тълкуване на влязлото в сила определение
по гр.д. №1230/2007г. на РРС с което е одобрена съдебна спогодба по т.3 от
същото, с искане за допълване последното изречение относно правата на
съделителите. Образуваното гр.дело №1657/2017г. на РРС, било прекратено с
определение, влязло в сила на
12.12.2018г.
Ответникацата
Н.Н. сочи гласни доказателства, за доказване на възражението й за придобиване
на имотите по давност.Св.И. Н. И. - неин
свекър сочи, че от 1999г. до сега
обработвал нивите от 17 дка находящи се в местността „Алабаш“. Синът му
помагал, орял, подготвял всичко, имали техника и инвентар за обработването,
както, че помагал на сина си при обработването на нивата в м.“Алабаш“ Не е
виждал чичото на Н. през тези 20 години. Знае, че водил дело срещу Зекие, тази
нива била включена в това дело, което приключило 2008г. Зекие взела дела на
майка си. 1200лв. платила снаха му Н. на Зекие за 4 дка през 2008г.
Св.Р.
Х., земеделски производител от с.Градина, заявява, познава ответницата Н.Н., помни баща й М.А., който
имал нива в м.“Алабаш“.Тази нива я
работел на Н. баща му, били съседи и си помагали. От почти 20 години я работели бащата на Н.
помагал. Вземали си доходите от земята.Имали и една ливада от 1,6 дка в
местността „Коджа чаир“ Чувал, че Н. имала чичо, който бил в Турция, не го е
виждал.От от съпруга на Н. знаел за
деото, както и, че ответницата Н. и съпруга й заплатили уравнението на леля й
при предходното дело.
Ответницата Н. е представила и 7бр. заявления до ОСЗ Лозница от И. Н. И. за
периода от 2013г. до стопанската 2019/2020г. за арендуване на имотите.
Представени
са и нотариалните актове, с които И.М., на
01.10.15г. и
съответно, К.А., на 08.08.16г. са прехвърлили своите
идеални части от двата делбени имота на ответницата Н.Н. чрез договори за
покупко-продажба.
Предвид
изложеното от фактическа страна, РОС направи следните правни изводи:
Земеделските имоти, предмет на иска за делба
са станали съсобствени между ищеца, жалбоподателката и нейните майка и
сестра , като поставени в общ дял въз основа на постигната и одобрена съдебна спогодба по
гр.д.№1230/2007г. по описа на РРС, без посочване на частите в съсобствеността.През 2015г.,
съответно 2016г. И.М., и съответно, К.А., са прехвърлили своите идеални части от двата
делбени имота на ответницата Н.Н. чрез договори за покупко-продажба.
Съобразявайки
всички точки от постигнатата съдебна спогодба през 2008г.по гр.дело
№1230/2007г., както и решението по допускане на делбата на наследството,
оставено от А. К., по отношение на съделителите и техните идеални части, РОС,
както и РС приема, че правата на
страните по отношение на поставените в общ дял имоти са равни, по ½
идеална част, но по отношение на всеки
един от двамата братя /единият заместен от преживяла съпруга и две дъщери/.В този смисъл и този съд не
възприема възражението на ответната страна, че дяловете на четиримата са равни
по ¼ идеална част за всеки от тях, тъй като наследниците на М.М. са
получили в дял при делбата и друг недвижим, застроен имот в с.Градина.
По
отношение на възражението на ответницата
Н.Н. за придобиване на двата имота по давност.
В нейна тежест е да установи, че след възникване на съсобствеността , след
одобряването на спогодбата е установила фактическа власт изключително за себе си и е владял
непрекъснато, явно и несъмнено в продължение на давностния срок по чл. 79, ал.1
ЗС
процесните два земеделски имота.Ползването на
имотите лично или чрез отдаването му на трети лица е част от правомощията на
съсобственика съгласно чл. 31, ал.1 ЗС. Действията чрез които се осъществява не
отричат правата на другите съсобственици, поради което и не могат да обосноват
извод за несъмнено владение. От една страна следва да се отбележи, че
владението, като елемент от фактическия състав на придобивната давност трябва
да е непрекъснато, спокойно /да не е установено и поддържано с насилие/, явно
/да не е установено и поддържано по скрит начин/ и несъмнено /да се установи,
че действително се упражнява фактическа власт с намерение за своене/.
Извършените действия по упражняване на фактическа власт следва да са разкривали
намерението за своене по начин, то да може да стане достояние на
заинтересованите лица, като отчита предназначението на имота и действията чрез
които е осъществявана фактическата власт, т.е. дали последните имат постоянен
или сезонен характер. Без да се установи, че владението е постоянно,
непрекъсвано, спокойно, явно и несъмнително, упражняването на фактическа власт
върху една вещ не може да се определи като владение.Ответницата е била допусната да ползва идеалните части от
нивата
и ливадата, принадлежали на майка й и сестра й, които през 2015г.и 2016г.са й
ги прехвърлили чрез сделка.Показанията на
свидетелите следва да се преценяват с оглед на всички други данни по делото,
предвид вероятната им заинтересованост от изхода на спора /родствени връзки и
опасност от наказателна отговорност/. Показанията, както на нейния свекър, така и на незаинтересования свидетел, сочен от ответницата не установяват упражняването на фактическа власт
върху спорните имоти от ответницата в продължение на 10 години, нито сочат на
промяна в намерението за държане, и упражняване на собственически правомощия в
пълен обем единствено за нея.
Сочат действия по фактическо обработване от страна на трети за спора лица,
нейните свекър и свекърва, до преди 5-6 години.
Безспорно
е по делото, че местожителството на ищеца е извън страната, но същият не се е
дезинтересирал от имотите и след приключване на гр.дело №1230/2007г.по описа на
РРС, като е предприемал действия по
оспорване на именно по оспорване на постигнатата по него съдебна спогодба,
искал е тълкуване по отношение на правата в съсобствеността на имотите.Тези му
действия, не могат да бъдат определени като такива, водещи до прекъсване на
придобивна давност по см. на чл.116 б.“б“ от ЗЗД, тъй като двете производства
не са решени в полза на ищеца, но действително сочат на неговата заинтересованост
към съсобствеността.Както и РС, така и този съд, счита, че ответницата Н.Н. по
никакъв начин не е демонстрирала промяната на намерението си за своенето на
неговите идеални части. Установява се само ползване на имотите, добиване на
плодовете от тях , но не и владение с намерение за своене.Без значение е в
случая, какви са били сумите за уравняване дяловете на останалите съделители по
гр.дело №1230/2007г. по описа на РРС и кой е заплатил тези суми, тъй като от
това възникват само облигационни отношения между страните, които не влияят на
правото им на собственост.
Правилно
и законосъобразно, РС - Разград е приел,
че двата земеделски имота са съсобствени между ищеца и ответницата Н.Н. при
равни права и ги е допуснал до делба.
В
този смисъл не могат да бъдат
споделени възраженията във въззивната жалба, атакуваното решение не страда от
сочените в нея пороци и следва да бъде потвърдено.
Водим
от горното, ОС - Разград,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение от 19.11.2019г., постановено
по гр.дело №1249/2019г. по описа на Разградски РС, в производство по допускане
на съдебна делба.
Решението
може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването на
препис от него на страните и при условията на чл. 280 ГПК, с изключение на
частта, касаеща иска за имуществени вреди.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.
НР