О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
Номер 1390 Година 2016, 23 юни гр.Бургас
Бургаският окръжен съд, втори въззивен
граждански състав,
на двадесет и трети юни година две хиляди и
шестнадесета
в закритото заседание, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: РОСИЦА ТЕМЕЛКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ДАНИЕЛА МИХОВА
ТАНЯ
РУСЕВА-МАРКОВА
секретар …………………
като разгледа
докладваното от съдия Даниела Михова
частно гражданско
дело № 1040 по описа за 2016 година
Производството
е по реда на чл.274 и сл., вр.чл.390 и сл от ГПК, и е образувано по частната
жалба на Г.И.Х. от гр.Камено, против определение № 2807 от 27.04.2016 г. по
гр.д.2046/2016 г. по описа на Бургаски районен съд, с което, на основание чл.389, ал.1 от ГПК, е допуснато обезпечение на предявения от „ЦКБ" АД гр.София против жалбоподателя иск за установяване недължимостта
на сума в размер на 1 376,92 лв, което е
предмет на
издаден в полза на Г.И.Х. изпълнителен лист №
1474/16.03.2016
г. по гр.д.7626/2015 г. по описа на
БРС, чрез налагане на обезпечителна
мярка: спиране изпълнението по изп.дело 20167050400303 при ЧСИ с per. № 705, с район на действие – района
на БОС, образувано спрямо „ЦКБ" АД.
Твърди
се, че обжалваното определение е неправилно, тъй като заведеният иск е
недопустим и неоснователен. По-конкретно се твърди, че искът е недопустим, тъй
като изп.дело 20167050400303
на ЧСИ Илко
Бакалов, спряно с допуснатата обезпечителна мярка, е образувано по изпълнителен
лист, издаден по влязъл в сила съдебен акт, ползващ се със сила на пресъдено
нещо. Описва се фактическата обстановка, а именно – наличието на проведено
заповедно производство по заявление на „ЦКБ" АД
против жалбоподателя и още двама длъжници (при условията на солидарност между
длъжниците), по което издаденият против двама от тримата длъжници (вкл.против
жалбоподателя) изпълнителен лист е бил обезсилен, производството – прекратено
поради постъпило възражение от длъжниците и пропуск от банката-заявител да
предяви иск по чл.422 от ГПК, а в полза на жалбоподателя (в качеството му на
един от длъжниците) против заявителя е бил издаден обратен изпълнителен лист за
събраните междувременно вследствие наложен запор върху трудовото възнаграждение
на жалбоподателя суми. Сочи се, че ищецът по делото, вместо да обжалва
определението, с което е постановено издаването на обратен изпълнителен лист в
полза на жалбоподателя Г.Х., е завел ново дело – отново заповедно производство,
по което на същото основание – същия договор за потребителски кредит,
претендира от същите страни (солидарно) суми по договора. Твърди се, че след
издаването на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК и изпълнителен
лист по второто заповедно производство, отново е образувано изпълнително дело,
по което отново е наложен запор върху трудовото възнаграждение на жалбоподателя
и е започнало противозаконно събиране на суми. Твърди се, че длъжниците по
заповедното производство, вкл.жалбоподателя, са оспорили иска по чл.422 от ГПК
по гр.д.1062/2016 г. по описа на БРС, висящ към настоящия момент. Твърдението
си за неоснователност на иска жалбоподателят обосновава с това, че той има
качеството на поръчител по договора за кредит, а заявленията за издаване на
заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК против него по ч.гр.д.5638/2015 г. и по
ч.гр.д.8791/2015 г., двете на БРС, са подадени значително след изтичане на
срока по чл.147, ал.1 от ЗЗД, както и поради липсата на представени с исковата
молба достатъчно доказателства за обосноваване на извод за вероятната
основателност на иска против жалбоподателя.
Претендира
се отмяна на обжалваното определение. Представят се доказателства.
В
срока по чл.276 от ГПК против частната жалба е постъпил отговор от ищеца по
делото – „ЦКБ" АД гр.София, с който частната жалба се оспорва като
неоснователна. Оспорва се твърдението на жалбоподателя за недопустимост на
предявения и обезпечен с обжалваното определение иск. Твърди се, че вземането
на жалбоподателя против банката произтича от обратен изпълнителен лист, издаден
на основание акт, който не се ползва със сила на пресъдено нещо, поради което искът
за установяване на спорното право може да се предяви отново. По отношение на твърдението,
че банката е можело да обжалва издаването на обратния изпълнителен лист се
сочи, че тя не е била уведомена за издаването на обратния изпълнителен лист,
нито й е била указана възможността на обжалва издаването му. Твърди се още, че
при повторното подаване на заявлението по чл.417 от ГПК, банката коректно е
приспаднала събраната вече сума и е намалила с нея претенцията си против
длъжниците. По отношение на твърденията за неоснователност на предявения иск се
сочи, че е невярно твърдението за предяваване на претенцията след изтичане на
срока по чл.147, ал.1 от ГПК. Заявява се, че поканата за доброволно изпълнение,
изпратена до длъжника С. Х. (кредитополучател по договора за кредит), с която
кредитът е обявен за предсрочно изискуем, е връчена на длъжника на 07.07.2015
г., както и писмото до длъжника Г.И.Х. (поръчител по договора за кредит),
поради което срокът по чл.147, ал.1 от ЗЗД, в който кредиторът следва да
предяви иск срещу главния длъжник, за да запази правата си против поръчителя,
започва да тече от този момент. Ето защо се твърди, че с подаването на
заявлението по чл.417 от ГПК (второто заявление) на 23.12.2015 г., 6-месечният срок по чл.147
от ГПК е спазен. На последно място се твърди, че с оглед клаузите на договора
за кредит, право на банката е за прецени кога да обяви кредита да предсрочно
изискуем. Претендира се потвърждаване на обжалваното определение. Не се
представят доказателства.
Частната
жалба е подадена от легитимирано лице, против акт на съда, подлежащ на
обжалване, в законовия срок, поради което е допустима.
Разгледана
по същество, жалбата е частично основателна.
Производството
по гр.д.2046/2016 г. на БРС е образувано по исковата молба на ЦКБ АД против Г.И.Х., за приемане за установено, че ищецът не дължи на
ответника сумата от 1 376,92 лв, за която в полза на ответника е издаден
обратен изпълнителен лист № 1474 от 16.03.2016 г. по гр.д.7626/2015 г. на БРС.
С исковата молба ищецът е поискал да се допусне обезпечение на предявения от
него иск чрез спиране на изпълнението по изп.дело № 303/2016 г. по описа на ЧСИ
Илко Бакалов, предмет на което е принудително изпълнение против ЦКБ АД за
събиране на вземането на Г.И.Х. по обратния изпълнителен лист.
С
обжалваното определение БРС е допуснал поисканото обезпечение на висящия иск,
чрез обезпечителна мярка спиране на изпълнението по
изп.дело № 20167050400303 по описа на ЧСИ Илко Бакалов.
С
оглед твърденията на ищеца в исковата молба по фактите, съдът приема на първо
място, че предявеният отрицателен установителен иск е с правно основание
чл.124, ал.1 от ГПК, а не по чл.439 от ГПК (както е посочено в исковата молба),
тъй като макар ищецът да има качеството на длъжник по изп.дело № 20167050400303 по описа на ЧСИ Илко Бакалов, по арг.от
чл.439, ал.2 от ГПК, такъв иск може да се предяви само при условие, че
изпълнителното основание е влязло в сила съдебно решение, каквото в настоящия
случай не е налице. Ето защо, изискванията за допустимост на иска по чл.439 от ГПК (наличие на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене), в
настоящия случай не са приложими.
Доколкото
до момента на предявяване на иска по гр.д.2046/2016 г. на БРС, не е налице
формирана сила на пресъдено нещо по претенцията на ЦКБ АД против жалбоподателя
за сумата от 1 376,92 лв, а и за целия остатък от
кредита по договора за кредит № 79***-**-9271 от 04.10.2012 г. между ЦКБ АД и С.
И. Х., по който договор ответникът е поръчител, не е налице недопустимост на
иска и поради наличие на процесуална пречка – забрана за пререшаване на спора.
В тази насока следва да се отбележи, че издадената заповед за изпълнение по
чл.417 от ГПК по ч.гр.д.5638/2015 г. на БРС е била обезсилена (което не е
спорно между страните), издаденият в полза на длъжника Г.Х. обратен
изпълнителен лист не формира СПН, а против повторно предявеното заявление по
чл.417 от ГПК, по което е образувано ч.гр.д.8791/2015 г. на БРС, е постъпило
възражение от длъжниците и е образувано исково производство по чл.422 от ГПК –
гр.д.1062/2016 г. по описа на БРС, като освен това, по твърдение на самия ищец,
процесната сума от 1 376,92 лв не е предмет на това производство, тъй като
банката е намалила с нея претендираната от длъжниците, съотв.от ответниците,
сума.
На последно място, към настоящия момент съдът
приема, че не е доказано твърдението на жалбоподателя, че искът по гр.д.2046/2016 г. на
БРС е предявен след изтичане на преклузивния срок по чл.147, ал.1 от ЗЗД.
Независимо от твърдението на банката, че длъжникът по договора за кредит е
престанал да погасява вноските по кредита от м.юли 2014 г., твърдението на
ищеца е, че е обявил договора за предсрочно изискуем едва на 07.07.2015 г. и е
завел заповедното производство по ч.гр.д.8791/2015
г. на БРС на 23.12.2015 г. Твърденията на ищеца се подкрепят от представените
по делото доказателства – писмо изх.№ 88306/03.07.2015 г., връчено на С. Х. на
07.07.2015 г. (л.16 от гр.д.2046/2016
г. на БРС) и Заповед № 13 за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, издадена на 04.01.2016 г.
по ч.гр.д.8791/2015 г. на БРС. Жалбоподателят не твърди, че договорът за кредит
е бил обявен за предрочно изискуем в по-ранен момент, а само – че банката е
била длъжна да го стори.
С оглед на горното, съдът приема, че
предявеният иск е допустим.
От представените до момента по делото
доказателства съдът приема, че може да се направи извод за вероятна
основателност на иска.
Ето защо съдът намира, че е налице основание
за допускане на поисканото обезпечение на предявения иск, но при условията на
чл.391, ал.2, вр.чл.391, ал.1, т.1 от ГПК, предвид ранната фаза, в която се
намира исковото производство (преди първото по делото съдебно заседание) и
предстоящото събиране на доказателства.
С
така изложените съображения, съдът намира частната жалба за частично
основателна, поради което обжалваното определение следва да бъде отменено и да
се допусне обезпечението чрез поисканата обезпечителна мярка спиране на
изпълнението по изп.дело № 20167050400303 по описа на ЧСИ
Илко Бакалов, но след внасяне на гаранция от ищеца в размер на 200 лв.
Мотивиран от
изложеното, Бургаският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯВА определение № 2807 от
27.04.2016 г. по гр.д.2046/2016 г. по описа на Бургаски районен съд, с което, на основание чл.389, ал.1 от ГПК, е допуснато обезпечение на предявения от „ЦКБ" АД гр.София против Г.И.Х. от гр.Камено иск за установяване недължимостта
на сума в размер на 1 376,92 лв, което е
предмет на
издаден в полза на Г.И.Х. изпълнителен лист №
1474/16.03.2016
г. по гр.д.7626/2015 г. по описа на
БРС, чрез налагане на обезпечителна
мярка: спиране изпълнението по изп.дело 20167050400303 при ЧСИ с per. № 705, с район на действие – района
на БОС, образувано спрямо „ЦКБ" АД,
и ОБЕЗСИЛВА
издадената обезпечителна заповед на основание определение № 2807 от 27.04.2016 г.
по гр.д.2046/2016 г. по описа на Бургаски районен съд, като ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ДОПУСКА, на основание чл.389, ал.1 от ГПК, ОБЕЗПЕЧЕНИЕ на предявения от „ЦКБ" АД, ЕИК ********* със седалище гр.София, против Г.И.Х., ЕГН **********,***
иск за установяване недължимостта на сума
в размер на 1 376,92 лв, за
която в полза на Г.И.Х. е издаден изпълнителен лист № 1474/16.03.2016 г. по гр.д.7626/2015 г. по описа на
БРС, чрез налагане на обезпечителна
мярка: спиране изпълнението по изп.дело 20167050400303 при ЧСИ с per. № 705 при ОС Бургас, образувано против „ЦКБ" АД, ЕИК *********.
ОПРЕДЕЛЯ на
ищеца „ЦКБ" АД, ЕИК ********* със седалище гр.София ПАРИЧНА ГАРАНЦИЯ в размер на 200 лв
/двеста лева/, платима в 7-дневен срок от съобщаването по сметката на Бургаски
окръжен съд.
На „ЦКБ" АД, ЕИК ********* със седалище гр.София да се издаде обезпечителна заповед
след представяне на доказателства за внасяне на гаранцията.
Определението
е окончателно и не подлежи на обжалване по арг.от чл.396, ал.2, изр.3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.