Решение по дело №2978/2018 на Районен съд - Пазарджик

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№              ,29.07.2019 год., гр.Пазарджик

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, граждански състав, на девети юли през две хиляди и деветнадесета година, в публично заседание, в следния състав:

         

                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЦВЕТАНКА ВЪЛЧЕВА

 

секретар Стоянка Миладинова,

като разгледа докладваното от съдия Вълчева гр. дело №2978 по описа за 2018 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявени са искове с правно основание чл.59 ал.9 от СК, във връзка с чл.127 ал.2 от СК и чл.127а ал.2 от СК.

          Подадена е искова молба от Б.Й.М., с ЕГН **********, с адрес: ***, чрез: адв.Р.З. ***, със съдебен адрес:*** против Н.Г.Л., с ЕГН **********,***, в която ищцата твърди, че с ответника са родители на малолетното дете - Г. Н. Л., с ЕГН **********, родено на ***г., с акт за раждане №0482/29.09.2009г., удостоверение за раждане от ***г***-Велинград. Твърди, че по силата на съдебна спогодба, одобрена по гр.д.№1038/2017г. на Районен съд-Велинград родителските права по отношение на детето - Г. Н. Л. трябва да се упражняват от двамата родители, поотделно през един месец, а именно - един месец, детето ще се отглежда от ищцата Б.М. като негова майка и един месец от бащата Н.Л. като считано от 01.03.2018г. отглеждането на детето започва от неговата майка. Според спогодбата, доколкото упражняването на родителските права ще бъде от двамата родители, то режим на свиждане не се определил и никой от родителите няма да дължи издръжка на другия за отглеждане на детето.

          Ищцата твърди, че тя съвсем стриктно изпълнила спогодбата и детето било при нея през целия месец март 2018г. като трябвало от 1 април, то да се вземе от баща му - ответника Н.Л.. Той настоявал за това и заплашително й е казвал, че тя трябва да му предаде детето на тази дата. Въпреки това обаче нито на 1 април, нито през целия месец април, ответникът не се появил и никой не знаел защо не- взема детето. Случайно разбрала от роднини, че той е заминал за чужбина и няма да се връща в България. През целия месец април, детето живяло при мен и тя се грижела перфектно за него. Също така и през целия месец май, когато бил нейният ред да го гледа. Ответникът изобщо не се появил, не потърсил детето, отново бил изчезнал някъде - от родителите му разбрала, че се е установил трайно в чужбина. През месец юни 2018г. когато отново бил ред на ответника да се грижи за сина ми, него пак го нямало - не се появил и не се обадил. Всичко това се повтаряло и продължава и до настоящия момент, т.е. през целия период след спогодбата, синът й живее при нея и тя полага изцяло всички родителски грижи за него.     Твърди, че ответникът изобщо не е потърсил и не се е поинтересувал от сина си, не полага никакви грижи за него, не изпълнява спогодбата. От нейни близки ищцата разбрала, че той се е установил трайно да живее в Германия, като там има дете и очаква второ дете от друга жена, с която живее на семейни начала. Нямала комуникация с ответника въпреки многократните й опити да се свърже с него и да разбера какви точно са намеренията му относно детето. Твърди, че пред родителите си той бил заявил, че ще живее в Германия и не иска да се връща в България, не желае да се занимава със сина си и няма да спазва съдебната спогодба. Той не е изпращал или давал пари за издръжка на детето, не се е обаждал по телефон, Скайп, Вайбър, Фейсбук, не е помагал с нищо относно детето. Единствено ответникът й изпратил някаква странна кратка инструкция да заведе и остави детето в къщата на майка му, която обаче работи на смени и която щяла да повери детето на грижите на прабабата – която е на възраст 80 години. Ищцата не иска да дава детето си на толкова възрастен човек, който и без това сам трудно може се грижи за себе си. Счита, че по този начин ще застраши здравето и живота на детето си. Категорично заявила на ответника, че ще предостави детето само лично на него, както той е декларирал това в спогодбата пред съда. От цялостното му поведение и думи разбирала, че той няма да спазва тази спогодба и за него тя е просто лист хартия. Ответникът съвсем явно демонстрирал, че е игнорирал напълно сина си, не се интересува от чувствата и емоциите му, преустановил е контактите си с него, отказал да го вижда или взема. Поведението на ответника, очевидно не е в интерес на детето - от друга страна, тя като майка по никакъв начин не препятствала контактите на ответника с детето им - напротив насърчавала го да контактува със сина си, но той се е дезинтересирал от бащинския си дълг. Трайно и явно абдикирал от отглеждането и възпитаването защото неговите прояви са несъвместими с интереса на детето и само показват пренебрежение.

          Счита, че има изменение във фактическите обстоятелства, които налагат да се изменят постановените по-рано мерки и да се определят нови като това се субсумира в хипотезата на чл.59 ал.9 от СК. Ответникът не проявявал никакъв интерес или грижа към сина си - ищцата както винаги досега и занапред изцяло и всеобхватно ще поеме грижата за детето и ще му осигуря всичко необходимо. Твърди, че притежава нужните родителски качества и умения за осигуряване на правилното физическо, умствено, нравствено и социално развитие на детето. То винаги е живяло при нея и тя полага всички усилия, за да му предложи една благоприятна семейна среда, с която да способства неговото израстване. Като майка е предприела необходимите действия за задоволяване на образователните нужди на детето и справяне с всички ежедневни житейски проблеми. Детето редовно посещава училище и е отличен ученик - учи в НУ "Христо Ботев"- Велинград. Твърди, че разполага с жилище, работи на постоянен трудов договор, а и разчита на финансова помощ от нейната майка - житейски и морално оправдано е родителят да разчита на своите родители за помощ при отглеждане на дете. Сочи, че трябва да се съобрази и обстоятелството, че синът й е на възраст, в която се нуждае от непрекъснати майчини грижи и тя полага адекватни за нуждите му такива, притежава положителен родителски капацитет, осигурила е прекрасни битови условия за живот и развитие на детето и то иска да живее с нея. Твърди, че между нея и синът й е изградена силна емоционална близост. Като негова майка го издържам финансово - ответникът не е заплащал нищо и не е давал пари за детето.

          Сочи, че за незаконосъобразното поведение на ответника и отказът му да изпълни съдебна спогодба, с което нарушава разпоредбата на чл.182 ал.2 от НК, е подала жалба до Районна прокуратура-Пазарджик с вх.№1867/2018г., до ОЗД-Пазарджик с вх.№ДДМ/ПА/14/06.06.2018г., до РУП-Белово и ОЗД/СП-Белово, за което има заведени проверки по случая, касаещи умишлените действия на ответника Н.Л.. Защото той напълно съзнавал задължителния характер на съдебната спогодба, съзнавал, че извършва действия, които са в разрез с изпълнението й, но въпреки това съзнателно нарушавал и не изпълнявал определения режим на лични отношения с детето. Ищцата счита, че той искал настъпване на противоправните последици - осуетяване на изпълнението на спогодбата, регламентираща местоживеене на детето през всеки един календарен месец при него, нещо което той категорично се стремил да възпрепяства.

          Ищцата твърди категорично, че има право да поиска на осназание чл.59 ал.9 от СК промяна в режима на лични контакти на ответника с детето, определен със спогодбата, както и родителските права върху детето им да бъдат предоставени на нея. Сочи, че съгласно разпоредбата на чл.59 ал.9 от СК, при изменение на обстоятелствата, при които са решени въпросите относно отглеждането и възпитанието на ненавършилите пълнолетие деца, по молба на единия родител, на Дирекция „СП" или служебно, съдът може да измени постановените по-рано мерки и да определи нови. Сочи, че съгласно Постановление №1/12.11.1974г. по гр.д.№3/1974г., Пленум на ВС, чийто постановки са актуални и при действието на СК от 2009г. - промяна в обстоятелствата, обосноваваща необходимост от промяна на мерките относно упражняването на родителските права спрямо малолетното дете е налице в някой от следните три случая: l./когато са изменени обстоятелствата, които са взети предвид при определяне на първоначалните мерки; 2./когато измененията произтичат от изгубили смисъл мерки по упражняване на родителските права; 3./когато на практика марките са променени, в който смисъл са и постановените TP №1/19.02.2010г. по т.д. №1/2009г., и TP №1/09.12.2013г. по т.д. №1/2013г., т.1, 2 и 3 на ОСГТК на ВКС. Позовава се също така и съдебна практика, която цитира.

          Твърди, че при новата преценка на обстоятелствата решаващо значение отново има интересът на детето, който е най-висшият критерий, наред с притежавания от родителите капацитет. В §1, т.5 от Закона за закрила на детето е дадена дефиниция на понятието „най-добър интерес на детето" - същата включва преценката на желанията и чувствата на детето, физическите, психическите и емоционалните потребности на детето; възрастта, пола, миналото и други характеристики на детето; опасността или вредата, която е причинена на детето или има вероятност да му бъде причинена; способността на родителите да се грижат за детето; последиците, които ще настъпят за детето при промяна на обстоятелствата; други обстоятелства, които имат отношение към детето.

          Ищцата твърди, че работи на трудов договор в ЕТ"К.98-И.К.", ЕИК ****, на длъжност: продавач-консултант, получава ежемесечно трудови доходи, имам социални и здравни осигуровки, работното й време е гъвкаво и съобразено с нуждите на детето. Със заплатата, която получава след големи лични лишения може да посрещне нуждите на детето на едно екзистенциално минимално ниво, но се старае да не го лишава от нищо - нейната майка я подпомага както материално, така и морално в отглеждането на детето, между синът й и тях - възрастните се наблюдава добър психоклимат и взаимна подкрепа. Детето има отговарящо за възрастта си физическо, нервно-психическо и емоционално развитие. В перфектните грижи, които полага за сина си, получава неоценима подкрепа и съдействие от нейната майка, т.е. неговата баба.

          Сочи, че изключително важно е също така, че има предложение за работа като счетоводител на постоянен трудов договор в Италия, гр.К., от 01.09.2018г. като прилага лицензиран превод на образец на трудов договор на заето лице за неопределено време с работодател П. Г., данъчен №ДДС05278930128. Твърди, че ще работи за несравнимо по-висока заплата, спрямо мизерното заплащане в България. Освен това в Италия има диплома - свидетелство за участие - как да създадем печелившо предприятие, от Юнионкамре Калабрия, за завършен курс по счетоводство, за него също прилага лицензиран превод. Синът й Г. Л. е записан да учи в държавно начално училище "Сала К"-гр.Катандзаро, в общия курс на това учебно заведение. От месец септември може да започне работа там и синът й да посещава училище. Твърди, че в гр.Катандзаро има осигурено жилище под наем, където ще живее с детето и майка й - прилага лицензиран превод на договора за наем. По тези причини е решила да замине за Италия, да живее и работи там - където ще осигури за сина си много по-хубаво бъдеще, култура, образование и професионално развитие. Поради всичко това иска да подаде молба за международен паспорт на синът й и заместващо съгласие то да пътува в чужбина - за Италия, придружавано от нея. Твърди, че между нея и ответника липсва сътрудничество и комуникация и не могат да постигнат съгласие по въпроса за пътуванията на детето в чужбина. Същевременно е безспорно, че и към настоящия момент не се реализират контакти между ответника и детето. Тя като негова майка ще му осигури прекрасни условия за живот в Италия - в житейска среда, която ще е подходяща за детето. Липсата на съгласие от страна на ответника препятства излишно правата на детето, регламентирани и защитени от закона. В Италия е намерила разрешение на въпроса за необходимите финансови средства за пълноценно полагане на грижи за детето. Установяването на сина й в Италия ще благоприятства формиране на непосредствени представи за света, разширяване на познанията му, а оттук и оформянето му като личност. То е във възраст, в която пълноценно може да възприема информация, с която само ще се обогати. С оглед на това, счита, че следва да се даде разрешение за издаване на паспорт, както и разрешение заместващо съгласието на ответника, детето да пътува придружавано от майка си до Италия при спазване режима на лични отношения на детето с неговия баща, който ще бъде определен по съдебен ред.

          Твърди, че при разрешаване въпроса, свързан с пътуване на дете в чужбина при разногласие на родителите, се прави преценка за целесъобразност. В своята практика, ВКС застъпва становище, съобразно което предвид конкретиката на фактите, може да бъде предоставено разрешение за пътуване на детето в рамките на определени държави, без ограничения в броя на пътуванията и периода, в който те ще се осъществяват и тяхната продължителност – Решение №119 по гр.д.№3212/2015г. на ВКС, ІІІ г.о. Твърди, че несъмненно, тя като майка с детето й има право на свободно придвижване - това право е гарантирано, както от КРБ, така и от Конвенцията за правата на детето. Предвидено е, че то би могло да бъде ограничено само със закон, за защита на националната сигурност, народното здраве и права и свободи на други граждани - чл.35 от КРБ, чл.2 от Протокол №4 към КЗПЧОС относно признаването на някои права и свободи. Затова евентуално поставяне на ограничения относно възможността на детето да пътува в рамките на държавите от ЕС, придружавано от нея неговата майка се явява неоправдано спрямо интереса на детето. Детето при пътуване в чужбина следва да притежава документ за самоличност. Със заместващо съгласие за издаване на паспорт и за пътуване на детето в чужбина ще бъде защитен по най-добър начин интереса на детето, който следва да се постави на първо място, както и правото му на свободно движение. При това обстоятелството, че ищцата иска родителските права и заедно с детето ще живеят в Италия не може да попречи на ответника да има лични контакти със сина си, при съответно желание от негова страна.

          Ищцата твърди, че от влизане в сила на съдебната спогодба, са настъпили съществени изменения в обстоятелствата, налагащи изменение на упражняването на родителските права по отношение на роденото от съвместното им съжителство дете Г. Н. Л. като родителските права бъдат предоставени на нея - като негова майка. Счита, че след преценка на всички факти и доказателства по делото и при обективен извод за интереса на детето, ще се констатира промяна в обстоятелствата, при които е определен първоначалния режим и по смисъла на чл.59 ал.9 от СК, трябва родителските права да бъдат дадени на майката, което ще бъде само в интерес на детето. Ищцата като майка и родител, който еднолично ще упражнява родителските права в бъдеще ще спазва интересите на сина си. Като под това разбира интереси на детето при отглеждане и възпитание, създаване на трудови навици и изграждането на детето като гражданин.

          Моли съда на основание чл.59 ал.9 от СК, във връзка с чл.51 ал.4 от СК, да постанови решение, с което да бъде изменен режимът на упражняване на родителските права, местоживеенето, личните отношения и издръжката на малолетното дете Г. Н. Л., с ЕГН **********, определен със съдебна спогодба по гр.д.№1038/2017г. на Районен съд-Велинград като предостави упражняването на родителските права спрямо малолетното дете Г. Н. Л., с ЕГН ********** на майката Б.Й.М., с ЕГН ********** като определи и местоживеене на детето при майката, да определи следния режим на лични отношения между бащата Н.Г.Л., с ЕГН ********** и малолетното дете Г. Н. Л., а именно: Когато майката и детето се намират в Р България - бащата да взима детето в 10.00ч. всяка първа и трета събота от месеца до 18.00ч. в неделя на същата седмица - с преспиване; за цялата коледна ваканция и за новогодишните празници - всяка четна година; за цялата пролетна ваканция и за великденските празници - всяка нечетна година; както и всяка година - за тридесет дни без прекъсване през лятната ваканция, по време, което не съвпада с годишния отпуск на майката; за осъществяване на личните контакти бащата да взима детето от дома на майката и съответно да го връща в този дом; Когато майката и детето са извън Р България - бащата да има възможност да вижда детето чрез видео разговори посредством необходимите за това технологични средства всяка събота и неделя от месеца от 17.00 часа до 18.00 часа, освен това да взема детето при себе си всяка година през летните месеци - от 01 юли до 31 август, както за цялата коледна ваканция и за новогодишните празници - всяка четна година; за цялата пролетна ваканция и за великденските празници - всяка нечетна година.

          Моли съда да осъди Н.Г.Л., с ЕГН ********** да заплаща в полза на детето Г. Н. Л., с ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител Б.Й.М., с ЕГН ********** месечна издръжка в размер на 350 лева, считано от датата на входиране на исковата молба в съда, с падеж до 15-то число на месеца; за които се дължи издръжка, до настъпване на законова причина за изменение или прекратяване на издръжката.

          Моли да даде разрешение, заместващо съгласието на бащата Н.Г.Л., с ЕГН ********** да бъде издаден паспорт на детето Г. Н. Л., с ЕГН **********, както и детето придружавано от своята майка Б.Й.М., с ЕГН ********** да пътува без ограничения в броя на пътуванията, тяхната продължителност и времето, през което ще се осъществяват, важимо за Италия - до навършване на пълнолетие, при спазване определения по съдебен ред режим на лични отношения на детето с неговия баща.

          Моля да бъде осъден Н.Г.Л., с ЕГН ********** да заплати всички направени от нея съдебни разноски по настоящото дело.

          Към исковата молба са приложени писмени доказателства, подробно описани и са направени доказателствени искания.

          В срока по чл.131 от ГПК по делото е постъпил писмен отговор на исковата молба от особения представител на ответника, с който взема становище, че приема, че са предявени евентуално съединени искове по чл.127 ал.2 от СК, във връзка с чл.59 ал.9 от СК и чл.127а ал.2 от СК и чл.143 от СК. Не се противопоставя относно допустимостта на исковете. Не оспорва правното основание на исковете по чл.127 ал.2 от СК и чл.143 от СК като счита, че размерът на присъдената издръжката за детето Г. Н. Л. трябва да бъде в минимално определения от закона размер. Не се противопоставя на иска по чл.127а ал.2 от СК, както и не оспорва направеното искане от ищцата да се разреши издаване на лични документи на детето, за да може то да пътува и пребивава в чужбина, придружено от майка си, както и решението на съда в този смисъл да замени съгласието на бащата, детето да пътува в чужбина с майка си. Становището му е мотивирано от факта, че е особен представител на ответника и от това му процесуално качество произтича задължението да защитава интересите му, както предвид и на обстоятелството, че няма контакт с него. Също така и с довода, че липсват доказателства относно доходите, които същият реализира и с които той разполага, за да се издържа.

          Моли съда по отношение на иска по чл.143 от СК да определи издръжка в размер на законоустановения минимум от 140 лева за детето Г. Н. Л.. Моли по отношение на иска по чл.127 ал.2 от СК, режимът на лични отношения на бащата с детето да бъде в разширени граници. Относно иска по чл.127а ал.2 от СК оставя на съда да прецени неговата основателност като с оглед на представените писмени доказателства по делото счита, че може да се даде разрешение на майката да се снабди с международен паспорт за детето й, както и да се даде разрешение, заместващо съгласието на бащата, детето да напуска България и да пътува с майка си до Р Италия като се спазва стриктно определеният режим на лични контакти на бащата с детето.

          Моли да се изиска от ДСП-Пазарджик да изготви социален доклад относно условията, в който живее детето Г. Н. Л. ***.

          Предявените искове се поддържат изцяло в проведеното по делото съдебно заседание от ищцата и нейния пълномощник. Молят съда да уважи исковите претенции. Излагат подробни съображения по съществото на правния спор.

          Особеният представител на ответника поддържа подадения по делото писмен отговор на исковата молба и изразеното в него становище и направените възражения.

          Съдът, като взе предвид твърденията на ищцата в исковата молба и становището на особения представител на ответника и като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

          Не е спорно по делото, че страните – ищцата и ответникът не са имали сключен граждански брак, както и че са живяли на семейни начала. От съвместното си съжителство имат родено едно дете – малолетен син Г. Н. Л., роден на ***г.,  с ЕГН **********.

          Страните по делото и родители на малолетното дете са постигнали споразумение по въпросите, предвидени в разпоредбата на чл.127 ал.1 от СК, одобрено от съда на 01.03.2018г. по гр. дело №1038/2017г. по описа на Велинградския районен съд, съгласно което упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете на страните Г. Н. Л., роден на ***г.,  с ЕГН ********** ще се упражняват от двамата родители, всеки от тях поотделно, през един месец, а именно – един месец детето ще се отглежда от майка му Б.Й.М., един месец - от бащата Н.Г.Л. като считано от 01.03.2018г. отглеждането на детето Г. Н. Л. започва от неговата майка. Доколкото упражняването на родителските права ще се упражнява от двамата родители то и друг режим на свиждане не се определя и никой от родителите няма да дължи издръжка на другия за отглеждане на детето, тъй като ще упражняват родителските права поравно.  

          В исковата си молба ищцата твърди, че след одобряването на съдебната спогодба е настъпила промяна в обстоятелствата, при които е било постигнато  утвърденото от съда споразумението им по чл.127 ал.1 от СК, изразяваща се в неизпълнение на поетите по споразумението задължения от страна на бащата-ответника.

          Родителите на малолетното дете не са постигнали споразумение по въпросите, предвидени в разпоредбата на чл.127а ал.1 от СК. Няма твърдения и данни по делото в друг смисъл.

          Горепосоченото поражда правния интерес на ищцата от воденето на настоящото дело и прави предявените искове процесуално допустими.  

          От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява, че родителите на детето – ищцата и ответникът са разделени и не живеят заедно. От одобряването на съдебната спогодба и до настоящия момент малолетното дете живее с майка си и тя полага ежедневните и непосредствени грижи по отглеждането и възпитанието на малолетния Георги, подпомагана от своите родители. Ищцата е добра майка, отдадена на детето си, грижеща се за него и задоволяваща потребностите му. Детето е емоционално привързано към своята майка.

          Ответникът и баща на детето изцяло се е дезинтересирал от сина си. Не го търси, не общува с него, не идва да го вижда и не го взема, в месеците, в които той следва да упражнява родителските права за детето и то да живее при него, съгласно влязлата в сила съдебна спогодба. Напротив бащата дори е напуснал страната и живее в чужбина, където е създал и ново семейство.

          При тези данни съдът приема, че е налице изменение на обстоятелствата, при които е постигнато одобреното от съда споразумението между родителите относно упражняването на родителските права, местоживеенето,  режима на лични отношения и издръжката на малолетното дете.  

Това налага съдът на основание чл.59 ал.9 от СК, във връзка с чл.127 ал.2 от СК да измени местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения между родителите и детето, както и издръжката на детето.

При преценката на това на кого от родителите следва да се предостави упражняването на родителските права, с оглед изменените обстоятелства, съдът следва да прецени всички обстоятелства и то най-вече съобразно интереса на детето. С оглед на събраните по делото доказателства, съдът намира, че упражняването на родителските права следва да бъде предоставено на майката – ищцата Б.М..

Майката е млада жена, работеща, обезпечена е в битово, материално и финансово отношение. Разполага с подкрепата и помощта на своите близки и най-вече на родителите си. Ищцата и майка на детето изразява желание и готовност да се грижи за сина си. Освен това детето е в ниска житейска възраст и за него ще е добре да е близо до майка си и да получава нейните грижи, подкрепа и обич.

Предвид на това, както и с оглед на обстоятелствата, че майката има готовността, възможността и необходимия родителски капацитет да се грижи за сина си /това, че ищцата е добра майка се подкрепя и от свидетелските показания на разпитаните по делото свидетели/, то в конкретния случай, родителските права ще следва да се предоставят на нея.

Ще следва да се определи местоживеене на малолетното дете – при майката, която ще упражнява родителските права и на нейните адреси, съответно в страната или в чужбина.

Ще следва да се определи режим на лични контакти на бащата с детето, при който съдът съобразява и обстоятелството, че майката има намерението да   живеят с детето в чужбина. Всъщност данните по делото са, че и бащата понастоящем живее извън страната. Предвид това, както и възрастта на детето, съдът счита за оптимално, бащата да вижда и взема при себе си малолетния Георги, както следва: Когато майката и детето се намират в Р България - бащата да взима детето в 10.00ч. всяка първа и трета събота от месеца до 18.00ч. в неделя на същата седмица - с преспиване; за цялата коледна ваканция и за новогодишните празници - всяка четна година; за цялата пролетна ваканция и за великденските празници - всяка нечетна година; както и всяка година - за тридесет дни без прекъсване през лятната ваканция, по време, което не съвпада с годишния отпуск на майката; за осъществяване на личните контакти бащата да взима детето от дома на майката и съответно да го връща в този дом; Когато майката и детето са извън Р България - бащата да има възможност да вижда детето чрез видео разговори посредством необходимите за това технологични средства всяка събота и неделя от месеца от 17.00 часа до 18.00 часа, освен това да взема детето при себе си всяка година през летните месеци - от 01 юли до 31 август, както за цялата коледна ваканция и за новогодишните празници - всяка четна година; за цялата пролетна ваканция и за великденските празници - всяка нечетна година. В този смисъл е и искането на ищцата в исковата и молба и то не е въразено от ответната страна.

 Така съдът счита, че ще се реализира един пълноценен режим на лични контакти и отношения между детето и неговия баща. Редно е и житейски правилно и оправдано е бащата да прекарва по-дълго време със сина си /особено през ваканциите/, както и да остава да преспива при него, да ходят заедно на разходки и почивки. Само така може да се запази една здрава и стабилна връзка между бащата и сина.

          Предвид данните по делото относно възрастта на детето и неговите нужди, както и възможностите на бащата, който е млад мъж, в работоспособна възраст и в добро здравословно състояние /данни и възражения в противоположен смисъл няма по делото/, който следва да работи и да реализира доходи и като съобрази обстоятелството, че майката-ищцата ще осъществява непосредствените грижи за детето, съдът намира, че за месечната издръжка на детето Г. са необходими 340 лева, от които бащата следва да заплаща сумата в размер на 200 лева месечно до 15-то число на съответния месец /в каквато насока е искането на ищцата/. Издръжката ще следва да се присъди, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 24.07.2018г. и до настъпване на обстоятелства, обуславящи нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена месечна вноска.

          Над посочения размер от 200 лева и до претендирания размер от 350 лева месечно, претенцията на ищцата ще следва да се отхвърли като недоказана и неоснователна. По делото не се събраха данни относно размера на месечните доходи на ответника. Освен това в исковата молба ищцата сочи, че към датата на подаването й ответникът е имал друго родено дете и че очаква още едно от втората жена, с която живее на семейни начала в чужбина. Т.е. ответникът има задължения за издръжка и по отношение на други малолетни лица, освен за роденото от съвместното им съжителство с ищцата дете Георги.

          На основание чл.242 ал.1 от ГПК ще следва да се постанови предварително изпълнение на решението в частта за присъдената издръжка.

По иска с правно основание чл.127а ал.2 от СК:

Бащата не дава съгласие за пътуване на сина му в чужбина. Затова ясно и красноречиво говори поведението му и цялостното му дезинтересиране от сина му Георги.

В конкретния случай и с оглед данните по делото, съдът счита, че предявеният иск по чл.127а ал.2 от СК е доказан и основателен и следва да се уважи, като се даде разрешение за пътуване в чужбина на малолетното дете Г. Н. Л., придружавано от своята майка и законен представител Б.Й.М. без ограничения в броя на пътуванията, тяхната продължителност и времето, през което ще се осъществяват, важимо за Италия - до навършване на пълнолетие, при спазване определения по съдебен ред режим на лични отношения на детето с неговия баща.

           Разрешението е необходимо и следва да се даде, за да може детето да пътува до Италия където майката има намерение да се установят да живеят и тя да работи, а детето - да учи, както и да се завръща в свободното си време и през ваканциите обратно в родината си. Да може детето Г. да пътува и да се завръща в Р България безспорно е в негова полза и интерес.

           Като основателна и доказана ще следва да се уважи и другата претенция на ищцата, а именно за разрешение за издаване на международен паспорт за пътуване в чужбина на малолетния Георги, представляван от своята майка и законен представител – ищцата, без за това да е необходимо съгласието и подписа на бащата.  

На основание чл.127а ал.4 от СК ще следва да се допусне предварително изпълнение на решението в тази му част.    

          Предвид изхода на делото, ответникът дължи на ищцата сторените от нея разноски в размер общо на 375,00 лева, съгласно представените разходни документи.

          Ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Пазарджишкия районен съд държавна такса върху присъдената издръжка в размер на 288 лева.

По изложените съображени, ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД

 

Р       Е        Ш      И:

           

          По исковете на Б.Й.М., с ЕГН **********, с адрес: *** и настоящ адрес:***, с пълномощник  адв.Р.З. ***, със съдебен адрес:*** против Н.Г.Л., с ЕГН **********, с адрес: ***, с правно основание чл.59 ал.9 от СК, във връзка с чл.127 ал.2 от СК и чл.127а ал.2 от СК:

          ИЗМЕНЯ местоживеенето на малолетното дете Г. Н. Л., роден на ***г., с ЕГН **********, упражняването на родителските права, личните отношения с него и издръжката му, определени със съдебна спогодба от 01.03.2018г., одобрена по гр.д.№1038/2017г. по описа на Районен съд-Велинград като:

          ПРЕДОСТАВЯ УПРАЖНЯВАНЕТО НА РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА по отношение на роденото от съвместното съжителство на Б.Й.М., с ЕГН ********** и Н.Г.Л., с ЕГН ********** дете - Г. Н. Л., роден на ***г., с ЕГН ********** на майката - Б.Й.М., с ЕГН **********.

          ОПРЕДЕЛЯ МЕСТОЖИВЕЕНЕ на малолетния Г. Н. Л., с ЕГН ********** при неговата майка Б.Й.М., с ЕГН **********, която ще упражнява родителските права.  

          ОПРЕДЕЛЯ РЕЖИМ НА ЛИЧНИ ОТНОШЕНИЯ на бащата Н.Г.Л., с ЕГН ********** с детето Г. Н. Л., роден на ***г.,  с ЕГН **********, както следва: Когато майката и детето се намират в Р България - бащата да взима детето в 10.00ч. всяка първа и трета събота от месеца до 18.00ч. в неделя на същата седмица - с преспиване; за цялата коледна ваканция и за новогодишните празници - всяка четна година; за цялата пролетна ваканция и за великденските празници - всяка нечетна година; както и всяка година - за тридесет дни без прекъсване през лятната ваканция, по време, което не съвпада с годишния отпуск на майката; за осъществяване на личните контакти бащата да взима детето от дома на майката и съответно да го връща в този дом; Когато майката и детето са извън Р България - бащата да има възможност да вижда детето чрез видео разговори посредством необходимите за това технологични средства всяка събота и неделя от месеца от 17.00 часа до 18.00 часа, освен това да взема детето при себе си всяка година през летните месеци - от 01 юли до 31 август, както за цялата коледна ваканция и за новогодишните празници - всяка четна година; за цялата пролетна ваканция и за великденските празници - всяка нечетна година.

          ОСЪЖДА Н.Г.Л., с ЕГН **********, с адрес: *** да заплаща на малолетния си син Г. Н. Л., с ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител Б.Й.М., с ЕГН ********** месечна издръжка в размер на 200 лв., считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 24.07.2018г. и до настъпване на обстоятелства за изменение или прекратяване на издръжката, с падеж до 15-то число на съответния месец, ведно със законната лихва при просрочие на всяка месечна вноска като ОТХВЪРЛЯ иска за издръжка над размера от 200 лева месечно и до претендирания с исковата молба размер от 350 лева месечно като неоснователен.

          На основание чл.242 ал.1 от ГПК ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението в частта за присъдената издръжка.

          ДАВА РАЗРЕШЕНИЕ малолетното дете Г. Н. Л., роден на ***г.,  с ЕГН ********** да пътува, придружено от своята майка и законен представител Б.Й.М., с ЕГН ********** без ограничения в броя на пътуванията, тяхната продължителност и времето, през което ще се осъществяват, важимо за Италия - до навършване на пълнолетие, при спазване определения по съдебен ред режим на лични отношения на детето с неговия баща.

          ДАВА РАЗРЕШЕНИЕ за издаване на паспорт за пътуване в чужбина на малолетния Г. Н. Л., роден на ***г.,  с ЕГН **********, представляван от своята майка и законен представител Б.Й.М., с ЕГН **********, без за това да е необходимо съгласието и подписа на бащата Н.Г.Л., с ЕГН **********.                                На основание чл.127а ал.4 от СК ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в тази му част.

          ОСЪЖДА Н.Г.Л., с ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на Б.Й.М., с ЕГН **********, с адрес: *** и настоящ адрес:*** направените от нея разноски по делото в размер общо на 375,00 лева.

          ОСЪЖДА Н.Г.Л., с ЕГН **********, с адрес: *** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Пазарджишкия районен съд държавна такса върху присъдената издръжка в размер на 288 лева.

          Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Пазарджишкия Окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                  

                                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: