РЕШЕНИЕ
№ 260036/28.09.2020 година гр. Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Варненският апелативен съд наказателна
колегия
На двадесет и трети септември
две хиляди и двадесета година
В закрито съдебно заседание, в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛИНА ДИМИТРОВА ЧЛЕНОВЕ: АНГЕЛИНА
ЛАЗАРОВА
ГЕОРГИ
ГРЪНЧЕВ
Секретар:
Прокурор:
като разгледа докладваното от
съдия Грънчев ВЧН дело № 214 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
пред Апелативен съд - гр. Варна е по
реда на чл. 243, ал.7 от НПК.
Образувано
е по жалба на адв. М.Р. – повереник на М.М.,
наследник на Пею М.П., против определение №296/10.04.2020г. на Варненския
окръжен съд по ЧНД № 345/2020г., с което е потвърдено постановление от 10.02.2020 година на Окръжна прокуратура-гр.
Варна за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство
№77/2018 г. по описа на ОСлО при ОП -Варна, с вх № 4999/2018 г. на Окръжна
прокуратура - гр. Варна, водено за престъпление по чл.123, ал. 1 от НК, за разследване
на причините за смъртта на Пею М.П. и
дали тя е причинена, поради незнание и немарливо
изпълнение на правно-регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност.
В
жалбата се излагат доводи, че постановлението на прокуратурата и определението
на първоинстанционния съд са необосновани. Твърди се, че не са обсъдени
законовите норми, регламентиращи дейността на социалните заведения; не са
изложени доводи относно действията на служителите от социалното заведение,
намират ли се в причинна връзка с настъпилата смърт на П., и ако не, поради каква
причина; не е уточнено от кой момент се е влошило състоянието на П. и били ли
са длъжни служителите на социалното заведение да полагат медицински грижи за
неговото здравословно състояние; не е обсъдено действието на съответните лица от
социалното заведение не съставляват ли престъпление по член 122 от Наказателния
кодекс; не е обсъдено посоченото в съдебномедицинската експертиза
обстоятелството, че при влошаване на здравословното състояние на П. е следвало
да се назначи консултация със специалист и това е пропуск от страна на
служителите от социалното заведение; не е коментирано дали този пропуск се
намира в причинна връзка с настъпилия смъртен резултат. Моли се за отмяна на
определението на Варненския окръжен съд, постановлението за прекратяване на наказателното
производство и връщане на делото на прокурора.
Въззивният
съд след като се запозна с доводите, изложени в жалбите, определението на
първоинстанционния съд, прекратителното постановление на Окръжна
прокуратура-Варна и със събраните доказателства в хода на досъдебното
производство, намира жалбата за процесуално допустима, а разгледана по същество
за основателна.
От
фактическа страна въззивният съд установи следното :
Досъдебно
производство №77/2018 г. по описа на ОСлО Варна е образувано за това, че
за периода 30.04.-20.05.2018 год. в Дом за възрастни хора с увреждания „Св.Илия“-гр.Варна, стопанисван
от „Йолина джи“ ЕООД–Варна, била
причинена смъртта на Пею М.П. от гр.Варна, поради незнание и немарливо
изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност - престъпление по
чл.123,ал.1 от НК.
Към
месец април 2018 година Пею П. бил на 81 години. Същият боледувал от старческа
деменция, хиперплазия на простатата и
други хронични заболявания. Той не можел да се грижи за себе си и не разбирал
значението на извършеното. Синът му М.М. и дъщеря му- Елена Генчева решили да
го настанят в дом за възрастни хора с ментални увреждания. Избрали дом „Св.Илия“-гр.Варна,
където го настанили на 30-ти април 2018 година. При настаняването дъщерята на П.
предоставила на социалното заведение наличната медицинска документация за
здравословното състояние на П.. При постъпването му бил извършен и медицински преглед.
По време на престоя в дома за стари хора спрямо П. се прилагала медикаментозна
терапия във връзка с психичното му заболяване, с цел да се стабилизира
състоянието му. В резултат на приеманите медикаменти П. станал отпуснат,
започнал да не се храни и да не приема течности. При посещаването му в дома,
неговият син - М.М. се обърнал към служителите на заведението с въпрос защо е
такова състоянието. Получил отговор, че то е съответно на приеманите
медикаменти. Соматично състояние на П. се влошило около 11 май. Въпреки
настояването на М. не били предприети мерки за установяване здравословното
състояние на П.. На 18-ти май 2018 година М.М. сам извел баща си от дома за
стари хора и го настанил в болница „Света Марина“-Варна, където незабавно било
предприето лечение, но въпреки приложената терапия той починал на 19 май 2018
година.
По жалба на М.М.
започнало разследване, което приключило с постановление за прекратяване на
наказателното производство от 10.02.2020г. Наблюдаващият прокурор прекратил
производството на основание чл. 243, ал.1, т.1 вр. чл. 24, ал.1, т.1 от НПК,
поради липса състав на престъпление. По делото са разпитани множество свидетели,
синът на починалия, служителите в дома за стари хора, личният лекар на П.. Били
назначени съдебнопсихиатрична и две съдебномедицински експертизи.
В постановлението за прекратяване на
наказателното производство наблюдаващият прокурор приел, че причината за
смъртта на П. се дължи на обстоятелството, че неговите син и дъщеря не са
предоставили информация за заболяванията на П., свързани с простатата и
бъбречните заболявания. За тях не е могъл да съобщи и П., поради деменцията. Поради
това съответните служители от дома за стари хора не са имали информация за тези
заболявания и не са могли да вземат
адекватни мерки. Заедно с това се приема, че смъртта на П. е резултат на
обостряне на хроничните му заболявания.
Постановлението на прокурора за прекратяване на
наказателното производство подлежи на съдебен контрол за обоснованост и законосъобразност.
Това означава прокурорът да направи обоснован, пълен и обективен анализ на
всички събрани по делото доказателства. Едва след такъв анализ следва да се изведе
съответния правен извод защо наказателното производство подлежи на прекратяване.
Въззивният съд споделя доводите в жалбата на повереника на наследниците на
пострадалия, че прокурорското постановление, макар и обстойно не дава отговор
на конкретните въпроси дали при
разследването са установени деяния, които могат да се квалифицират като престъпление
по член 123 от Наказателния кодекс и ако не представляват защо. Окръжният съд е
приел доводите на прокурора и е потвърдил постановлението за прекратяване на
наказателното производство. Определението е незаконосъобразно, защото съдът е
потвърдил необоснован прокурорски акт, с който се слага край на наказателното
производство. Постановлението е необосновано, защото не са обсъдени всички обстоятелства,
които се отнасят към състава на престъплението по чл.123 от НК. Съставът на
престъплението по чл. 123 от НК изисква да бъде нарушена правна норма,
регламентираща занятие или друга дейност, източник на повишена опасност. Това
нарушение да е в резултат на незнание или немарливо изпълнение на дейността. В
следствие на това нарушение да се стигне до смъртта на друго лице. От субективна
страна деецът е бил длъжен и е могъл да предвиди, че нарушаването на правилата
ще доведе до смъртен резултат. В този аспект прокурорът е следвало в своя акт
да обсъди следните обстоятелства:
Задължено ли било социалното заведението Дом за възрастни
хора с увреждания „Св.Илия“-гр.Варна да
полага медицински грижи за
здравословното състояние на Пею П.. В този смисъл следва да се коментира член 6
от договора за предоставяне на социална услуга, сключен между юридическото лице
„Йолина джи“ ЕООД–Варна и М.М., където е
предвидено като задължение на юридическото лице да оказва медицински грижи на
настаненият в дома възрастен човек. Това обстоятелство се нуждае от
допълнително изясняване за да си установи кои точно лица са били задължени да
оказват медицински грижи за настанените в дома, дали това е управителят на
заведението, лекарите, които имат сключени граждански договори или други лица.
Изясняването на въпроса кой е бил отговорен за това да се следи здравословното
състояние на настанените в социалното заведение е изключително важен като се
има предвид разпоредбата на член 41, т.2 от Наредба № 4/16.03.1999 г. за
условията и реда за извършване на социални услуги, както и отговорите на вещите
лица в допълнителната съдебно-медицинска експертиза. Разпоредбата на член 41, т.2 от Наредбата гласи: „при
промяна психическото и/или физическото състояние, несъответстващо на профила на
заведение, лицето се премества в друго подходящо лечебно заведение". В
отговорите на въпрос 10, 12, 14 и 17 от допълнителната съдебномедицинска
експертиза вещите лица са посочили, че здравословното състояние на Пеевски се е
влошило около седмица преди неговата смърт, вероятно около 15-ти, 16-ти май и
поради обстоятелството, че той не е могъл да съобщи за оплакванията си би
следвало да се проведе консултация със специалист, съответно да се извършат
изследвания на здравословното му състояние. Неизвършването на тази консултация
е посочена от вещите лица като професионален пропуск на работещите в дома за
стари хора. За да се изясни този въпрос следва да се изиска и правилника за вътрешния ред на дома за възрастни
хора „Свети Илия“, от който да се получи и яснота какви са били задълженията на
работещите в социалното заведение. Следва да се приложи към делото и образеца
на договора, посочен в член 37, алинея втора от Наредба № 4/16.03.1999 г. за
условията и реда за извършване на социални услуги.
Заключението на съдебномедицинската експертиза е посочило
като причината за смъртта на П. сепсисът с произход инфекция в пикочо-половата
система. Вещите лица от съдебномедицинската експертиза са категорични, че
уросепсис е възникнал по време на престоя на П. в социалното заведение. Необходимо
да уточни моментът, който се приема за начало на влошаване на състоянието на П..
В този смисъл следва да се изясни дали навременното диагностициране на
възникналата инфекция и предприемането на лечение би предотвратило настъпването
на смъртта на П.. За това обстоятелство, ако е необходимо следва да се постави
допълнителна задача на съдебномедицинската експертиза.
Тези пропуски следва да се коментират в светлината на
състава на престъплението по чл. 123 от Наказателния кодекс, в смисъл дали това
представлява нарушение на правнорегламентирана дейност, представляваща източник
на повишена опасност и дали това нарушение е в
пряка причинно-следствена връзка с настъпилия смъртен резултат.
Наказателното производство се прекратява, когато няма въобще
доказателства за извършено престъпление от общ характер, а не когато не се
съберат факти за престъплението, за което е водено производството. По делото
съществуват данни за състав на престъпление по чл.122 от НК, които
обстоятелства не са обсъдени от наблюдаващия прокурор.
В заключение
съдът намира, че определението на
първоинстанционният съд и постановлението на прокурора за прекратяване на
наказателното производство следва да бъдат отменени и делото да се върне на
наблюдаващия прокурор, който да изготви ново постановление /ако е необходимо да
се извършат и допълнителни процесуално-следствени действия/, в което обосновано
да отговори на въпросите, посочени в обстоятелствената част на настоящото
определение. За процесуална икономия въззивният съд намира, че делото не следва
да се връща на първата инстанция, а на набюдаващия прокурора за изпълнение на
дадените указания по приложението на закона.
Водим горното и на основание член 234,
ал.8 от НПК, ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД ,
Р
Е Ш И
:
Отменя определение № 296/10.04.2020г. на Варненския окръжен съд по
ЧНД № 345/2020г.
Отменя постановление от
10.02.2020 година на Окръжна прокуратура гр. Варна за прекратяване на
наказателното производство по досъдебно производство № 77/2018 г. по описа на
ОСлО при ОП-Варна с вх. № 4999/2018 г. на Окръжна прокуратура - гр. Варна
Връща делото на прокурора за изпълнение на указанията,
дадени в обстоятелствената част на
определението.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: 1: 2.