№ 5454
гр. София, 27.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЙОА. Н. СТАНЕВА
като разгледа докладваното от ЙОА. Н. СТАНЕВА Гражданско дело №
20211110147447 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 250 от ГПК.
Образувано е по искане на ищеца Х. Х. Ц., обективирано в подадената в срок въззивна
жалба, за допълване на постановеното по делото Решение № 7034 от 04.05.2023г. Ищецът
сочи, че искането му било законната лихва върху обезщетението да бъде присъдена, считано
от 11.08.2016г. до окончателното изплащане на вземането, докато с решението съдът я бил
присъдил считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на
вземането.
В срока по чл. 250, ал. 2 ГПК ответникът „А.“ ООД не е взел становище по искането за
допълване, а оспорва по същество въззивната жалба като неоснователна. Третото лице-
помагач „С.“ ЕООД на страната на ответника не е взело становище по направеното искане.
Съдът, като взе предвид становищата на страните, намира, че искането за допълване на
решението изхожда от легитимирано лице – ищец в производството, и е направено в
рамките на срока по чл. 250, ал. 1 ГПК с подадената в срок въззивна жалба срещу
решението, поради което искането е процесуално допустимо.
Също така съдът намира, че пропускът касае единствено законната лихва по чл. 84, ал. 3
ЗЗД, която е последица от уважаването на иска за обезщетение за непозволено увреждане,
поради което провеждането на процедура по чл. 250 ГПК не изисква насрочване на открито
съдебно заседание за изясняване на неразрешената част от спора, нито събиране на
допълнителни доказателства. С оглед на това и на основание чл. 250, ал. 2, изр. 2 ГПК,
съдът намира, че по така направеното искане следва да се произнесе в закрито съдебно
заседание.
Разгледано по същество, искането е основателно.
1
В петитума на исковата молба е посочено, че ищецът претендира сумата от 5500 лева
неимуществени вреди болки и страдания, състоящи се в остър шок, нерви, притеснения и
неудобства от погиване на вещите на 11.08.2016г. до окончателното изплащане на сумата. В
молбата-уточнение от 08.11.2021г. ищецът е уточнил това свое изявление като е посочил, че
претендира сумата от 5500 лева за „морални вреди“, ведно със законната лихва от датата на
причиняване на вредата – 11.08.2016г. до окончателното изплащане.
Видно от гореизложеното, с молбата си от 08.11.2021г. ищецът е отстранил неяснотата в
петитума на исковата молба досежно претендираната законна лихва върху обезщетението за
неимуществени вреди, като е посочил ясно, че същото се претендира от датата на
увреждането – 11.08.2016г., а не от датата на депозиране на исковата молба.
С постановеното по делото Решение 7034 от 04.05.2023г. съдът е уважил частично
предявения иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, като е осъдил „А.“
ООД да заплати на Х. Х. . сумата от 1000 лева, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба на 11.08.2021г. до окончателното плащане. В решението
липсват и мотиви относно присъждане на лихва от 11.08.2016г., включително предвид
възприетата от съда дата на вредоносното деяние и релевираното от ответника възражение
за изтекла погасителна давност. Следователно съдът не се е произнесъл по искането на
ищеца за присъждане на лихва по чл. 84, ал. 3 ЗЗД за периода от 11.08.2016г. до 10.08.2021г.
/деня преди датата на депозиране на исковата молба/, с каквото искане е сезиран. Ето защо
искането за допълване на решението в тази част е основателно и претенцията следва да бъде
разгледана по същество. В тази насока съдът намира следното.
Както е посочено в мотивите на решението, най-рА.та дата, за която има доказателства
да е започнало премахването на процесната постройка е 15.08.2016г. – датата на част от
товарителниците за извършване на изкопна дейност, депониране на земя и извозване на
строителни отпадъци с камион. С оглед на това съдът е приел, че датата на увреждането е
15.08.2016г. При това положение и доколкото дължимостта на законната лихва е обусловена
от уважаването на иска за обезщетение за непозволено увреждане, на ищеца се дължи
законна лихва считано от 15.08.2016г. до окончателното изплащане на присъдената му с
решението сума от 1000 лева.
Релевираното от ответника в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК възражение за изтекла
погасителна давност е частично основателно по отношение на вземането за лихва. Както е
изяснено в съдебната практика /Решение № 737 от 30.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 865/2009
г., III г. о., ГК/ вземането за тази лихва се погасява с изтичането на кратката тригодишна
давност съгласно чл. 111, б. „в“ ЗЗД, като дължимата лихва се изчислява за последните три
години, предхождащи датата на исковата молба. В случая давността се счита прекъсната от
датата на подаване на исковата молба по пощата – 11.08.2021г. /Решение № 182 от
17.11.2010 г. на ВКС по т. д. № 76/2010 г., II т. о., ТК/ поради което необхванатият от
давността период на вземането за лихва би следвало да започва от 11.08.2018г.
Съгласно чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване
2
на последиците /ЗМДВИП/, за срока от 13 март 2020 г. до отмяната на извънредното
положение спират да текат давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или
придобиват права от частноправните субекти /какъвто е ищецът по делото/.
Възобновяването на течението на спрените срокове е извършено с пар. 13 от ПЗР на Закона
за изменение и допълнение на Закона за здравето /ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020
г./, според който сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение по
ЗМДВИП, продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в
"Държавен вестник". Законът е обнародван на 13.05.2020г., поради което течението на
давностният срок е възобновено на 21.05.2020г. Следователно процесният давностен срок е
бил спрян за период от 69 дни считано от 13.03.2020г. до 20.05.2020г.
Следователно, при удължаване на тригодишния давностен срок с периода от 69 дни,
през които не е текла давност, следва изводът, че процесната лихва върху главницата за
обезщетение се дължи считано от 03.06.2018г.
Тъй като с решението съдът вече е присъдил лихвата за периода от 11.08.2021г. до
окончателното изплащане на главницата, с настоящото решение съдът следва да присъди на
ищеца допълнително законната лихва за периода от 03.06.2018г. до 10.08.2021г.
Претенцията за законна лихва за периода от 11.08.2016г. до 02.06.2018г. следва да бъде
отхвърлена като неоснователна и погасена по давност.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ДОПЪЛВА на основание чл. 250 ГПК Решение № 7034 от 04.05.2023г., постановено по
гр.д. № 47447/2021г. по описа на СРС, 25-ти състав, както следва:
ОСЪЖДА „А.“ ООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, да заплати
на Х. Х. Ц., с ЕГН **********, с адрес: ***, законната лихва за периода от 03.06.2018г. до
10.08.2021г. върху присъденото с решението обезщетение за неимуществени вреди в размер
на 1000 лева, като ОТХВЪРЛЯ искането за присъждане на законна лихва за периода от
11.08.2016г. до 02.06.2018г.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „С.“ ЕООД, с ЕИК: ***, със седалище и
адрес на управление: *** като трето лице помагач на страната на ответника.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3