Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 14.01.2020г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, ІV- Г въззивен състав в публично съдебно заседание на десети
декември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Орешарова
ЧЛЕНОВЕ: Десислава Попколева
Ива Нешева
при участието на секретаря Антоанета Петрова, като разгледа докладваното от съдия Орешарова гр. дело №12269 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 258 – 273 ГПК.
С решение от 18.06.2019год., СРС,
58-ми състав, постановено по гр.дело №27735/2018год. е признато
за установено, че М.Д.С. дължи на „Т.С.“ЕАД
сумата от 675лв.- цена за топлинна
енергия през периода 15.07.2014год. до м.04.2015год., ведно със законната лихва
от 15.09.2017год., сумата от 139,21лв.-мораторна лихва за периода 01.09.2015год. до 11.09.2017год.,
както и е признато за установено, че П.С.С. дължи на „Т.С.“ЕАД сумата от 225лв.-цена
за топлинна енергия през периода 15.07.2014год. до м.04.2015год.,
ведно със законната лихва от 15.09.2017год., сумата от 46,40лв.-мораторна лихва за периода 01.09.2015год. до 11.09.2017год.,
а в останалата част са отхвърлени исковете над посочените до пълните размери- на главница до сумата от
1638,26лв. срещу всеки от тях и за пълния период, като неоснователни и погасени
по давност и до 438,03лв.-лихви за забава срещу всеки един от тях като
неоснователни. Осъдена е „Т.С.“ЕАД да заплати на ответниците
сумата от 338лв. разноски съобразно отхвърлителните
части и по компенсация.
Решението в
уважените части е обжалвано с въззивна жалба от въззивниците ответници по исковата молба М.Д.С. и П.С.С., подадена
чрез адв. А., техен пълномощник, като недопустимо,
евентуално неправилно и постановено в нарушение на материалния закон и се иска
неговата отмяна и вместо него да се постанови друго, с което предявените искове
в обжалваните части се отхвърлят изцяло. Посочва, че с решението си съдът се е произнесъл свъръх петитум по отношение на
всеки от ответниците поотделно, а не както е поискал
ищеца. Също така смята, че решението е недопустимо и поради това, че още в
заповедното производство с подадените възражения са признати част от вземанията.
Посочва, че правилно първоинстанционният съд е приел,
че за първия период и до 07.2014год. вземанията са погасени по давност, но за
част от периода 05.-07.2014год. неправилно е определил дължимия размер и не се
е съобразил и с претенцията към всеки един от двамата ответници
поотделно. Сочи, че неправилно е прието, че има неяснота в признанието на
длъжника в заповедното производство, че е оспорено само вземането за периода от
м.05.2013год. до м.04.2014год и съответно лихвите върху същото вземане като
погасено по давност, но и има изрично признание, че се дължат от М.С. сумите от 590,88лв. за периода 05.2014год. до
04.2015год. и представляваща ½ от вземането за същия период/и както е претендирано по заявлението и исковата молба/, за сума от
126,80лв.-лихва за забава върху главницата за посочения период и съответно от П.С.
е признато, че дължи сумата от 295,44лв.-за периода 05.2014год. до 04.2015год.,
но за ¼ от цялата главница/ а не както се претендира по искова молба за
1/2/ и за 63,40лв.-лихва за забава върху тази главница, както и изрично е
посочено, че се оспорват вземанията над признатия размер. С оглед на което
смята, че исковете, в частите в които са уважени, но има и признание, че се
дължат сумите по тях, направено още във възраженията срещу заповедта са
недопустими, като предмет на делото е следвало да бъдат установителните
искове само за оспорената част от вземанията и в тази част исковете следва да
бъдат отхвърлени като погасени по давност. Посочва, че неправилно са уважени исковете и спрямо ответника П.С. и
след като следва да се съобрази, че същия притежава ¼ ид.ч. от процесното жилище, а не
твърдяната от ищеца ½ ид.ч. Моли да се
обезсили, евентуално отмени решението в
обжалваните части. Претендира за присъждане на разноските по делото.
Въззиваемата страна ищец по
исковата молба „Т.С.“ЕАД не е депозирала отговор на въззивната
жалба и в съдебно заседание пред въззивния съд
представителят на въззиваемия юрисконсулт Р.заявява,
че оспорва въззивната жалба, като независимо, че в
подаденото възражение не се оспорва част от вземането, то не е и заплатено на
ищеца.
Третото лице помагач „Т.С.“ЕООД не е заявило становище по делото.
Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и
наведените от страните доводи по реда на въззивното
производство и при така очертания от жалбата предмет, приема следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с установителни
искове, предявени по реда на чл.422, ал.1 ГПК и с правно основание с чл.79, ал.
1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.
„Т.С.” ЕАД е депозирала заявление за
издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК с вх. №3072242/15.09.2017г. срещу М.Д.С. и срещу П.С.С.,
по което е образувано гр.д. №65249/2017г. по описа на СРС, 58-ми състав.
Посочено е, че претендираното вземане е за стойността
на доставена топлинна енергия за периода от месец 05.2013год. до 30.04.2015г. в
размер на 3276,53лв. за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ул.“*******и 55,75лв. –главница за услугата дялово разпределение, сумата от 876,07лв.-законна
лихва за забава за периода от 15.09.2014год. до 11.09.2017год., 14,81лв.-лихва
за забава върху главницата за услугата дялово разпределение както и законната
лихва върху главницата от 15.09.2017год. до окончателното й изплащане. След
като срещу издадената заповед за изпълнение на парично задължение в законоустановения срок са постъпили възражения от длъжниците в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК „Т.С.”ЕАД, е предявила положителен установителен
иск спрямо длъжниците по издадената заповед за
изпълнение и е образувано гр.д. №27735/2018г. СРС, 58-ми състав.
В подадените възражения от ответниците от
16.01.2018год. срещу издадената заповед от 09.11.2017год. по чл.410 ГПК и
приложени в заповедното производство, ответниците
както следва М.Д.С. е заявила, че
изрично признава дължимостта на сумата от
590,88лв., представляваща ½ от главницата за ТЕ за периода от
м.05.2014год. до 30.04.2015год./ цялата за този период от 1181,72лв./ и сумата
от 126,80лв.-лихва за забава върху главницата за периода 08.2015 до
11.09.2017год. и възразява и смята, че не дължи само сумите за разликата до претендираните размери и за периода преди 05.2014год./
изцяло за периода 05.2013год. до 04.2014год./ като погасени по давност. Във
възражението на ответника П.С.С., същия е заявил
изрично, че признава дължимостта на сумата от 295,44лв./представляваща 1/4 от
главницата за ТЕ за периода от м.05.2014год. до 30.04.2015год./ цялата за този
период от 1181,72лв. и претендирана от този ответник
за ½ ид.ч./ и сумата от 63,40лв.-лихва за
забава върху призната главница за периода 08.2015 до 11.09.2017год. и възразява
и смята, че не дължи само сумите за разликата до претендираните
размери и за периода преди 05.2014год./ изцяло за периода 05.2013год. до
04.2014год./ като погасени по давност.
Ищецът „Т.С.” ЕАД излага в исковата си
молба, че по силата на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди
при общи условия е доставил на ответниците, в
качеството им на собственици на посочения имот, топлинна енергия за процесния период от м.05.2013год. до м.04.2015год., като ответниците не са заплатили цената в уговорените размери и
срокове и се претендират посочените суми по ½ от всеки от ответниците, като съсобственици на имота.
В срока за отговор на исковата молба ответниците са оспорили исковете и са депозирали писмени отговори,
в които оспорват наличието на договорни отношения с ищеца за доставка на
топлинна енергия, като не оспорват
соченото количеството ТЕ и сумите които се претендират и изрично посочват в съдебно заседание пред първоинстанционният съд, че поддържат възраженията си в
които са признали задълженията за посочения период и размер и са оспорили само
сумите и периода извън тези които са признали до пълния претендиран
размер и период.
С обжалваното
решение първоинстанционният съд е уважил предявените
искове, като е приел, че за периода 15.07.2014год. до 30.04.2015год. М.Д.С. дължи сумата от
675лв.- цена на доставена ТЕ, както и 139,21лв.лихва за забава за периода
01.09.2015год. -11.09.2017год. и П.С.С. дължи сумата
от 225лв.- цена на доставена ТЕ за същия период, както и 46,40лв.-лихва за забава за
периода 01.09.2015год. -11.09.2017год. след като е приел, че дължимата сума по
изравнителните сметки за целия отоплителен период 05.2014год. до 30.04.2015год.
е от 984,80лв., а за периода от 15.07.2014год. до 30.04.2015год. по чл.162 ГПК
е определена главница от 900лв. и от
която сума е посочено, че съобразно
притежаваните ид.части в съсобствеността и които за
¾ ид.ч. за М.С. е определена сумата от
675лв.-главница и съответно е определена лихвата за забава върху тази главница.
В мотивите на решението е прието, че П.С.С. дължи сумата от 225лв.- главница за периода
15.07.2014год. до 30.04.2015год., съответно
за ¼ ид.ч. от процесния
имот и за лихвата за забава върху тази главница в посочения размер. В
останалите части до пълните претендирани размери и
период са отхвърлени исковете като неоснователни и погасени по давност.
Софийският
градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и
доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира от
фактическа и правна страна следното:
Жалбата е
подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално допустима. Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящия състав на въззивния съд намира, че първоинстанционното решение е валидно, но същото е
недопустимо в обжалваната уважена част и следва да бъде обезсилено и
производството в тази част прекратено по следните съображения:
Предявени са
за разглеждане обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.79,
ал.1, вр. с чл.200 ЗЗД, вр.
чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД.
За да се уважат предявените искове, че ответниците
дължи процесните суми, търсени от ищеца като стойност
на доставена топлинна енергия, ищецът следва да установи главно и пълно, че ответниците са
потребители/клиенти/ на топлинна енергия именно за посочения имот, че в
сградата, където е имотът e топлофицирана, монтиран
е топломер, преминал метрологична проверка, че дяловото разпределение на
отчетеното количество доставена реално топлинна енергия е извършено
законосъобразно, което включва установяване по извършваните отчети на потребената ТЕ
и изчисляване на стойностите на
различните компоненти, съставящи цената на доставената топлинна енергия.
В случая от
приложения нот. акт №7/29.01.1992год. се установява,
че ответниците са съсобственици на процесния
имот: апартамент №4, с адрес гр.*******при квоти в съсобствеността: ¾ ид.част за М.С. и ¼ ид.ч.
за П.С. и няма спор, че сградата, в
която е имотът е топлофицирана. Няма спор, че ответниците са клиенти/потребители/ на ТЕ след като с оглед
на чл.153, ал.1 ЗЕ/ изм. ДВ бр.54/2012год., в сила от 17.07.2012год./ и приложим
за процесния период всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда-етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия
и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да
заплащат цена за топлинна енергия за сградна
инсталация, за имота и за БГВ.
От приложените
индивидуални справки за процесния имот и за които изрично ответниците
са заявили, че не оспорват начислените суми за ТЕ, за отоплителния период
01.05.2013год.-30.04.2014год. след изравняване се установява, че задължението
за ТЕ възлиза на сумата от 2094,81лв., а
за следващия отоплителен период м.05.2014год. до 30.04.2015год. задължението е
за 1 181,72лв./ или общо главницата е от 3276,53лв., изрично посочено в
заявлението по чл.410 ГПК и по искова молба и която се претендира разделно от
всеки от ответниците по ½ от посочената сума.
В случая, след като ответниците
са подали възражение срещу издадената заповед по чл.410 ГПК, но в които изрично
са посочили, че признават ответницата М.С. дължимостта
на сумата от 590,88лв.- ½ от главницата за незаплатена ТЕ за периода
м.05.2014год. до 30.04.2015год. и 126,80лв. лихва за забава върху тази главница,
а ответникът П.С. дължимостта на сумата от 295лв.
главница за незаплатена ТЕ за периода м.05.2014год. до 30.04.2015год. и съобразно ¼ ид.ч.
от имота/ или за ½ от претендирания размер от
главницата, посочена като половината от сумата за ТЕ/ и за 63,40лв.-лихва за
забава върху признатата главница за
периода 08.2015год. до 11.09.2017год., но са оспорили вземането и, са заявили,
че не дължат суми за ТЕ за първия отоплителен период от 05.2013год. до
04.2014год. като смятат вземанията за погасени по давност и изрично са
посочили, че оспорването се отнася само за вземанията извън признатите суми за
главница и лихви до пълния претендиран размер в
заявлението, неправилно първоинстанционният съд е дал
указания с оглед на чл.415, ал.1 ГПК на ищеца да предяви иск за вземането си
изцяло по заявлението и в пълен размер, като не е съобразил наличието на
възражение срещу част от вземането по
заповедта за изпълнение и което обстоятелство не е съобразено и при
постановяване на решение по съществото на правния спор. Съдът следва да
пристъпи към даване на указания за предявяване на иск за съществуване на
вземането освен след като се увери, че възражението е подадено в предвидения
срок за възражение, така и относно това дали е възразено
изцяло срещу вземането по издадената заповед по чл.410 ГПК или срещу част от
вземането и което е от значение за допустимостта на иска. В този смисъл е и
посоченото в т.5б от ТР4/2013год. на ОСГТК на ВКС.
В случая в текста на подадените
възражения е посочено ясно, че се
признават вземанията за дължими суми за ТЕ
в посочен размер от
главницата за втория отоплителен сезон
05.2014год. до 30.04.2015год. от 590,86лв. за М.С. и за претендираните
от нея за ½ ид.ч. от общото вземане за този
период от 1181,72лв./ или от нея за този период се претендира именно сумата от
590,86лв./ и вземане за 126,80лв. за лихва за забава върху тази главница за
посочения период/ от претендирания размер на лихвата
от 438,04лв./ и ответника П.С. признава сумата от 295лв.-главница за периода
м.05.2014год. до 30.04.2015год., но за ¼ ид.ч.
от имота/ а не както се претендира за ½ ч. или от общо за този ответник претендирани от
590,86лв./ и съответно 63,40лв.-лихва за забава и в която част от вземането за
главница и лихва за посочения размер и период не е подадено възражение. При липсата на възражение в тази част и при
изричното признаване на дължимостта на сумата от
590,86лв.-главница за незаплатена ТЕ за посочения период във възражението и за сумата от 126,80лв.-лихва за забава за
периода 08.2015год. до 11.09.2017год. за ответника М. Д.С. и за сумата от 295,43лв.-главница за
незаплатена ТЕ за посочения период с оглед на ¼ ид.ч.
от имота и за сумата от 63,40лв. за периода 08.2015год. до 11.09.2017год. заповедта за изпълнение е влязла в сила. В
този случай възражението срещу част от заповедта за изпълнение следва да
определи и предмета на делото по установителния
иск-само относно оспореното вземане изцяло за
главницата от сумата от
2094,81лв. за първия отоплителен период 05.2013гдо 30.04.2014год. за двамата ответници, които се позовават на погасителна давност и за
главницата за разликата над 295,43лв. до претендирания
размер от 590,86лв. по отношение на ответника П.С./ с оглед на това, че се
претендира за ½ ид.ч. от процесния
имот, а не за ¼ ид.ч. за която ответникът
признава задължението си и от 295,43лв./, както и за разликата за лихва за
забава над признатия размер от 126, 80лв. и 63,40лв. до пълния претендиран размер от 876,07лв./ или по 438,04лв./ както и
за сумата за цена на услугата за дялово разпределение и за лихва върху нея,
но които не са в случая в предмета на
обжалване след като няма произнасяне в диспозитива на
решението и няма молба за допълване от ищеца. В тази връзка основателно е
възражението във въззивната жалба на ответниците, че след като са подали в срока по чл.415 ГПК
изрично възражение срещу издадената заповед за изпълнение само срещу част от
посочените в нея вземания и са заявили, че не оспорват дължимостта
и не възразяват срещу посочените вземания
относно 590,86лв и 126,80лв. с посочените периоди за ответника М.С. и за
295,43лв. –главница и за 63,40лв. лихва за ответника П.С. исковете за тези суми
се явяват недопустими. Още повече, че в случая първоинстанционният
съд е разгледал по иска за главница за периода до м.04.2015год. за сума и която
не е била претендирана за разликата над 590,86лв. до
675лв.-както е посочено в диспозитива на решението и
която е посочена като съответна на ¾ ид.ч. от
собствеността върху имота и каквато не е претендирана
спрямо ответницата, а само за ½ ид.ч., поради
което в тази част решението се явява постановено свръх петитум
и също се явява недопустимо и подлежи на обезсилване.
С оглед на
гореизложеното, първоинстанционното решение следва да
бъде обезсилено в уважените части и в тази част следва да се прекрати
производството по делото.
При този изход на делото и уважаване на въззивната жалба се
дължат разноски на въззивниците, които са направили
разноски за въззивна инстанция общо от 500лв.-за
държавна такса и разноски за адвокатско възнаграждение/ или по 250лв./, както и
за исковото и заповедното производство,
съобразно частта, от исковете, които са недопустими, но с оглед на приетото от първоинстанционният съд за разноски от 521лв. при уважено
възражение за прекомерност срещу разноските за адвокатско възнаграждение на ответниците и в която част няма искане по чл.248 ГПК за
изменение решението в частта за разноските и от двете страни и съответно частна жалба, както и с оглед на това, че решението в отхвърлителните части не е предмет на делото, за да е
предмет целия материален интерес се дължи сума от още 183лв., освен присъдената с решението
сума от 338лв., без да се отчита, като дължима на ищеца сума за юрисконсултско възнаграждение с оглед на уважен размер на
исковете/ в която част са недопустими/ и
взет в предвид по компенсация от първоинстанционния
съд или общо сумата от 521лв.-разноски за първоинстанционното
и заповедното производство.
Воден от гореизложеното, Софийският
градски съд
Р
Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА решение от 18.06.2019год. на СРС, 58-ми
състав в обжалваните уважени установителни части и
прекратява производството по делото в
тази част.
ОСЪЖДА
„Т.С.“ ЕАД, с ЕИК ********* да заплати на М.Д.С., с ЕГН ********** и П.С.С. с ЕГН **********
сумата от 500лв./ или по 250лв. на всеки/-разноски за въззивна
инстанция, както и сумата от още 183лв-
разноски за първоинстанционното и заповедното
производство.
Решението
в отхвърлителните части не е обжалвано.
Решението
е постановено при участието на трето лице помагач „Т.С.“ЕООД на страната на
ищеца.
Настоящото решението е окончателно и
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.