№ 16237
гр. София, 08.04.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СОФИЯ Г. ИКОНОМОВА
като разгледа докладваното от СОФИЯ Г. ИКОНОМОВА Гражданско дело №
20241110175996 по описа за 2024 година
Предявени са искове от В. Г. К., ЕГН **********, с адрес гр.София, ж.к.Студентски
град бл.55, вх.Г, ет.2, ап.203, чрез адв.Г., със съдебен адрес гр.тзс" ет.4, офис 30, за
признаване за установено по отношение на „иам“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр.София, ж.к.лдн № 28, сц ет.2, офис 40-46, представлявано от гт и по
отношение на „фб” ЕООД, ЕИК 2***, със седалище и адрес на управление гр.София,
ж.к.лдн № 28, сц ет.2, ап.40-46, представлявано от пд, че договор за паричен заем №
***/25.01.2024 г. и договор за предоставяне на гаранция № ***/25.01.2024 г. са нищожни и
за осъждане на първия ответник да заплати на ищеца сумата от 375.78 лв. като платена при
липса на основание, както и на втория ответник да заплати на ищеца сумата от 784.77 лв.,
представляваща платена при липсата на основание.
В условията на евентуалност, от съда се иска да признае за нищожна клаузата на чл.4
от договора за паричен заем № ***/25.01.2024 г.
Претендира се присъждане на направените по делото разноски, както и законна лихва
върху сумите по осъдителните искове.
С исковата молба са представени писмени доказателства.
В срока за отговора, ответниците по делото са депозирали такива, в които се
съдържат доводи по основателността на предявените искове.
Съдът, след като извърши служебна проверка по реда на чл. 140, ал.1 от ГПК на
редовността на исковата молба и на предявените искове, както и другите искания и
възражения на страните, намира, че следва да се произнесе с определение по всички
предварителни въпроси и по допускане на доказателствата.
По направените от страните доказателствени искания, съдът намира следното:
Следва да бъдат приети като писмени доказателства представените с исковата молба
документи като относими към предмета на спора.
За изясняване на спора от фактическа страна и съобразно правомощията си по
1
чл.195, ал.1 от ГПК, съдът намира, че следва да допусне съдебно-счетоводна експертиза,
вещото лице по която да отговори на следните въпроси: 1/ какъв е размерът на ГПР,
изчислен от вещото лице след отчитане на всички разходи по кредита, 2/ каква сума е
погасена от ищеца по процесния кредит; 3/ кои задължения са погасени с всяка една от
направените вноски. Предвид обстоятелството, че с експертизата се установяват факти в
доказателствена тежест на ищеца, именно на него следва да се възложат разноските по
събиране на това доказателствено средство.
Водим от горното и на основание чл.140 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОБЯВЯВА НА СТРАНИТЕ ДОКЛАДА ПО ДЕЛОТО: Предявени са искове от В. Г.
К., ЕГН **********, с адрес гр.София, ж.к.Студентски град бл.55, вх.Г, ет.2, ап.203, чрез
адв.Г., със съдебен адрес гр.тзс" ет.4, офис 30, за признаване за установено по отношение на
„иам“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.София, ж.к.лдн № 28, сц ет.2,
офис 40-46, представлявано от гт и по отношение на „фб” ЕООД, ЕИК 2***, със седалище и
адрес на управление гр.София, ж.к.лдн № 28, сц ет.2, ап.40-46, представлявано от пд, че
договор за паричен заем № ***/25.01.2024 г. и договор за предоставяне на гаранция №
***/25.01.2024 г. са нищожни и за осъждане на първия ответник да заплати на ищеца сумата
от 375.78 лв. като платена при липса на основание, както и на втория ответник да заплати на
ищеца сумата от 784.77 лв., представляваща платена при липсата на основание.
В условията на евентуалност, от съда се иска да признае за нищожна клаузата на чл.4
от договора за паричен заем № ***/25.01.2024 г.
Претендира се присъждане на направените по делото разноски, както и законна лихва
върху сумите по осъдителните искове.
Ищцата твърди, че на 25.01.2024 г. е сключил с „иам“ АД договор за паричен заем №
***, по силата на който тя е получила сумата в размер на 1500.00 лв., при ГПР от 48.36 %,
годишен лихвен процент от 40.00%, и срок за погасяване - 21 седмици. Във връзка с чл. 4 от
договора за предоставяне на заем, ищецът обяснява, че е сключил с ответника договор за
предоставяне на гаранция № ***, по силата на който следва да заплати на ответника „фб“
ЕООД възнаграждение, което е разсрочено, и подлежи на заплащане заедно с погасителните
вноски по кредита.
Ищецът оспорва действителността и на двата договора. По отношение договора за
кредит сочи, че той е потребителски, но противоречи на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, която
предвижда в него да е посочен годишния процент на разходите и общата дължима сума, като
се отразят и взетите предвид допускания. Освен това се обръща внимание на разпоредбата
на чл.4 от договора, с която според ищцата се поставят неизпълними условия за потребителя
като икономически по-слабата страна в правоотношението. Излагат се съображения за
неравноправност на процесната клауза от договора по смисъла на чл.143 от ЗПК.
2
Ищецът навежда и доводи, че възнаграждението на поръчителя на е включено в ГПР,
противно на приетото в чл.19, ал.1 от ЗПК вр. § 1, т.1 от ДР на ЗПК относно разходите, които
се включват в ГПК. Според ищцата, посочването в договора на по-нисък от действителния
ГПР представлява заблуждаваща търговска практика и подвежда потребителя относно
преценката му за съответствие на ГПР с изискванията на чл.19, ал.4 от ЗПК.
По отношение договора за гаранция се сочи, че той е нищожен като противоречащ на
добрите нрави доколкото с уговореното в него възнаграждение се стига до нарушаване на
нормативно определения размер на ГПР. Излага, че едноличен собственик на капитала на
ответника бил заемодателят по договора за кредит, поради което заплащането на
възнаграждение по договора за гаранция представлявало всъщност едно допълнително
възнаграждение за заемодателя, което се дължало от момента на сключване на договора за
заем, независимо дали заемателят е изправна страна по същия или не. Според ищеца,
неговата цел е не да обезпечи договора за кредит, а единствено по скрит начин да оскъпи
договора за кредит, като заобиколи забраната по чл.19, ал.4 от ЗПК и чл.10, ал.2 от ЗПК.
По отношение на договора за гаранция се сочи, че възнаграждението по него се
дължи без да е налице насрещна престация, което противоречи на добрите нрави и прави
правоотношението нищожно. Отбелязва се, че на ищеца не е дадена възможност да избере
друг вид обезпечение на заема си, а договора за гаранция се явява задължително условие за
получаване на кредит.
В срока за отговор, ответниците по делото са депозирали такива, в които се съдържат
доводи по основателността на предявените искове.
Ответникът „иам“ АД признава, че между страните е сключен процесния договор за
кредит. Ответникът обаче оспорва изложените в исковата молба доводи за недействителност
на процесната клауза от договора, предвиждаща задължение за кредитополучателя да
осигури обезпечение.
Ответникът от една страна твърди, че поръчителството и банковата гаранция са
обезпечения, които са предвидени в българското законодателство и уговарянето им само по
себе си не е незаконосъобразно.
От друга страна се обръща внимание, че ищцата е била запозната предварително, с
предоставения й стандартен европейски формуляр, за необходимостта от предоставяне на
обезпечение по процесния кредит. В този симъл се извеждат доводи, че кредиторът е
действал добросъвестно. В същото време се отбелязва, че ищцата е имала възможност да
избира измежду три вида обезпечения, които да предостави, като на кое от тях ще се спре е
оставено на нейната преценка.
Ответникът оспорва с клаузата на чл.4 от договора да се нарушава разпоредбата на
чл.19, ал.4 от ЗПК. В тази насока се позовава на § 1, т.1 от ДР на ЗПК. Според ответника,
възнаграждението на гаранта не е част от ГПР, тъй като то се дължи по акцесорно
правоотношение с трето лице и не зависи от това дали ще бъде ангажирана отговорността на
гаранта при евентуално неизпълнение от страна на длъжника. В този смисъл се аргументира
3
становище, че възнаграждението на поръчителя не представлява разход по кредита по
смисъла на ЗПК.
Ответникът оспорва да е налице нарушение и на изискванията на чл.11, ал.1, т.10, 11
и 12 от ЗПК, доколкото в договора е посочен ГПК и в размер, съобразно изискванията на
чл.19, ал.4 от ЗПК.
По така изложените съображения от съда се иска да отхвърли предявените искове,
като присъди на ответника направените от него разноски. В условията на евентуалност се
прави възражение за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение.
В законоустановеният срок, ответникът „фб“ ЕООД е депозирало писмен отговор, с
който оспорва предявения иск.
Ответникът твърди, че договорът за поръчителство е извън приложното поле по ЗПК.
Излага съображения, че този договор има свой самостоятелен предмет, независим от
главното правоотношение, а именно поемането на солидарна отговорност с
кредитополучателя за изпълнение на задълженията му по договора за кредит.
Счита за неоснователно твърдението, че процесният договор бил лишен от правно
основание, доколкото същият бил сключен, за обезпечаване на задълженията на заемателя,
от една страна и от друга – поради възможността за ответника да получи договорно
възнаграждение.
Счита за неоснователно и твърдението, че договорът противоречи на добрите нрави,
доколкото съгласно чл. 9 ЗЗД в отношенията между правните субекти действа принципът на
свободно договаряне. Отделно, счита че твърденията за нищожност на договора, поради
накърняване на добрите нрави били недоказани, доколкото липсвали твърдения за
нарушаване на конкретен морален принцип.
Оспорва да е налице нееквивалентност на насрещните престации по договора,
доколкото ответникът се е задължил да отговаря солидарно със заемателя за сума, която
значително надхвърляла сумата по договора, отделно, поръчителството се простира върху
всички последици от неизпълнението на главното задължение. Твърди, че доколкото същият
е търговец няма как да извършва безвъзмездни сделки, независимо от свързаността му с
кредитора „иам“ АД. Посочва се и че заемодателят е дал различни начини на заемателя за
обезпечаване на договора за кредит, като въпреки това ищецът е избрал именно да сключи
процесния договор за гаранция с ответника.
Отбелязва, че дори и при нееквивалентност на престациите, ВКС приема, че това не
води до нищожнсот на клаузата, с която са установени, а поражда само правото на
заинтересованата страна да поиска в 1-годишен срок унищожаване на договора, ако той е
сключен при крайна нужда. В тази насока се позовава на Определение № 381/14.04.2016 г.,
постановено по гр.д.№ 1275/2016 г. по описа на ВКС.
По така изложените съображения, от съда се иска да отхвърли предявения иск, като
присъди на ответника направените от него разноски по делото. В условията на евентуалност
4
се иска съдът да намали поради прекомерност претендираното от ищеца адвокатско
възнаграждение.
- обстоятелства, от които произтичат претендираните права и задължения -
ищецът претендира права от облигационно правоотношение с ответниците по договор за
кредит и договор за гаранция;
- правна квалификация – предявените главни искове са с правно основание чл.26,
ал.1, предл.2 ЗЗД вр. чл.11, ал.1, т.10 и чл.19, ал.4 от ЗПК вр. чл.22 от ЗПК и чл.55, ал.1
предл.1 от ЗЗД;
- права и обстоятелства, които се признават – сключен договор за кредит и договор
за гаранция между страните;
- обстоятелства, които не се нуждаят от доказване - сключен договор за кредит и
договор за гаранция между страните;
- разпределение на доказателствената тежест - ответникът следва да установи, че
клаузите по процесния договор са индивидуално уговорени, че е изпълнил задължението си
да представи необходимата преддоговорна информация на ищеца, че клаузите на договора
осигуряват равнопоставеност на страните по него;
- факти, за които страните не сочат доказателства – няма такива;
ПРИЕМА представените с исковата молба писмени доказателства.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 27.05.2025 г. от
11.00 ч., за която дата да се призоват страните.
На основание чл. 140, ал. 3 ГПК, СЪДЪТ НАПЪТВА СТРАНИТЕ КЪМ
ПОСТИГАНЕТО НА СПОРАЗУМЕНИЕ и към МЕДИАЦИЯ.
Препис от настоящето определение да се връчи и на двете страни, а на ищеца и
препис от отговорите на ответниците.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5