РЕШЕНИЕ №407
гр. Добрич, 28.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, четвърти състав, в открито съдебно
заседание на двадесет и девети януари две хиляди двадесет и четвърта година в
състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ЛЮБОМИР ГЕНОВ
при участието на секретаря
Стойка Колева сложи за разглеждане адм. дело №322 по описа за 2023 г. на ДАС, докладвано от административния съдия, и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.1 ал.1 от Закона за отговорността
на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).
Образувано
е по искова
молба на К.Г. с ЛНЧ ********** ***, чрез
процесуалния представител адвокат Ю.Г. с адрес ***, срещу ОД на МВР – Добрич,
представлявана от директора главен комисар Ц. П., по чл.203 и сл. от АПК във
връзка с чл.1 ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди
(ЗОДОВ) за осъждането на ответника да заплати на ищцата следните суми: 1) 3000
(три хиляди) лева, представляваща обезщетение за причинените неимуществени
вреди (напрежение, страх, притеснения, загуба на сън и социални контакти,
нарушаване на доброто име в обществото) през периода от 13.01.2021 г. до
08.12.2021 г. в резултат на издаването на АУАН серия Д №635166/13.01.2021 г. на
младши автоконтрольор при РУ – Каварна при ОД на МВР – Добрич и НП
№21-0283-000011/26.01.2021 г. на началника на РУ – Каварна при ОД на МВР –
Добрич, заедно със законната лихва върху нея от 08.12.2021 г. до окончателното
плащане. 2) 800 (осемстотин) лева, представляваща обезщетение за причинените
неимуществени вреди през периода от 13.01.2021 г. до 29.04.2021 г. в резултат
на издаването от началника на РУ – Каварна при ОД на МВР – Добрич на Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка №21-0283-000001/13.01.2021 г.,
заедно със законната лихва върху нея от 08.12.2021 г. до окончателното
плащане. В исковата молба и поправената
искова молба К.Г. сочи, че на 13.01.2021 г. ѝ
е бил
съставен акт за извършено на 05.01.2021 г.
около 14.55 часа в с. П. Ч., общ. Каварна административно нарушение –
управление на собствения товарен автомобил «ФОЛКСВАГЕН ТРАНСПОРТЕР» с рег. №хххххххххх
със скорост от 122 километра в час (след
приспадане на допустимата грешка от 3 % от отчетената скорост – 118 километра в
час) при
допустима максимална скорост за населеното място от 50 километра в час;
съгласно направеното в последното съдебно заседание уточнение със заповед за
прилагане на принудителна административна мярка, която не е била обжалвана, на ищцата
е наложена принудителната административна мярка «временно спиране от движение
на моторно превозно средство за срок от 1 месец»; на 26.01.2021 г. въз основа
на съставения акт е издадено наказателно постановление, с което на ищцата са
наложени административни наказания «глоба в размер на 850 лева» и «лишаване от
право да управлява МПС за срок от 3 месеца»; с решение на Районен съд –
Каварна, което е било потвърдено от Административен съд – Добрич и е влязло в
сила на 08.12.2021 г., издаденото наказателно постановление е било отменено; на
01.02.2021 г. тя е внесла сумата по наложената глоба, за да може да се запознае
със записите от нарушението, като същата е била върната едва през месец
февруари 2022 г.; направила е големи разноски за съдебните дела, които доста по-късно
са били възстановени; свидетелството за управление на моторно превозно средство
е било взето на 29.01.2021 г. и върнато на 29.04.2021 г. от полицейските
органи, като за тези 3 месеца нейното придвижване е било значително затруднено
и тя е трябвало да използва услугите на други хора; свидетелството за
регистрация на нейния автомобил е било отнето за период от 1 месец, през който
тя и нейните приятели не са могли да ползват този автомобил; всичко това е
създавало на К.Г. неоправдани проблеми в ежедневието и е нарушавало обичайния
начин на живот; съседите са разбрали за постановените актове и е било нарушено
нейното добро име; тя е изпитвала срам при срещите с другите хора, защото е
смятала, че те я считат за сериозен нарушител; наложило се е да преустанови за
значителен период от време изграждането на масивната ограда на имота си, тъй
като е нямало как да снабдява този обект със строителни материали;
неоснователното лишаване от правоуправление за период от 3 месеца и от ползване
на личното превозно средство за период от 1 месец са довели до загуба на съня,
промяна на начина на живот, нарушаване на социалните контакти; тя живее сама в
с. Х.Д., общ. Каварна и за да отиде в град Каварна и град Варна за посещение на
магазин, аптека, лекар и адвокат е трябвало да моли други хора да я возят или
да ползва такси; настоява за уважаването на предявените искове.
На
28.06.2023 г. е постъпил писмен отговор
от ОД на МВР - Добрич, в който се сочи, че предявените искове са неоснователни
и недоказани както по основание, така и по размер; заповедта за прилагане на
принудителна административна мярка не е обжалвана, което означава, че сумата от
800 лева за претърпени неимуществени вреди не се дължи; неоснователна е и
претенцията относно отмененото НП, като реално срокът на лишаването от право на
управление на МПС е бил 3 месеца, а нейният автомобил е бил спрян от движение
само за 1 месец; към исковата молба няма представени доказателства за
твърдяните обстоятелства.
В
съдебното заседание на 29.01.2024 г. процесуалният представител на ответника е
заявил, че свидетелството за управление на МПС е предадено от ищцата на
полицейските органи на 29.01.2021 г. в момента, когато е връчено НП; не е
издавана отделна заповед за прилагане на принудителна административна мярка за
отнемане на това свидетелство, а изземването е станало въз основа на издаденото
НП; отнемането е продължило точно 3 месеца и свидетелството за управление на
МПС е върнато с разписка. Пълномощникът на ищцата е посочил, че заповедта за
прилагане на принудителна административна мярка относно временното спиране от
движение на моторното превозно средство на К.Г. не е обжалвана; с издадената
заповед за прилагане на принудителна административна мярка е отнето свидетелството
за регистрация на МПС, а не и свидетелството за управление на МПС, както неправилно
е заявено в поправената искова молба; свидетелството за регистрация е взето
през месец януари 2021 г. и е върнато след 1 месец, а свидетелството за
управление на МПС е било иззето на 29.01.2021 г. и върнато на 29.04.2021 г.
След
даването ход на делото по същество пълномощникът на ищцата е посочил, че К.Г. е
активна личност и се занимава сериозно както със своите лични проблеми, така и
с проблемите на своите приятели – чужденци; невъзможността да управлява МПС
през процесния период е създала житейски проблеми, които са свързани с
преустановяването на строежа на оградата и заплащането на непредвидени разходи
пред полицейските органи; за нейния проблем са разбрали и други хора, които
като приятели са помагали за придвижването ѝ, защото автобуси в този
район няма; всичко това произтича от неправомерните действия на служителите на
ответника, които са станали достояние на всички живущи в селото и на нейните
познати в цялата област; платената и впоследствие върната парична сума има
значение за неимуществените вреди, тъй като не е в малък размер и е престояла в
МВР над 1 година; затова предявените искове са основателни, като настоява за
тяхното уважаване с присъждането на съответните лихви и разноски.
Процесуалният представител на ответника е
заявил, че максималният краен срок на отнеманията е 29.04.2021 г. и след тази
дата не могат да се търсят вреди; преустановяването на изграждането на оградата
заради отменения акт не е доказано с разпитите на свидетелите – непосредствени
очевидци; лихви не следва да се начисляват; ищцата нищо не е работила, а
нейното притеснение, страх, накърняване на доброто име и самочувствието не са
установени; свидетелите не посочват някой да я е обиждал или подигравал; няма
представени болнични листи, документи за посещение на лекар или за закупуване
на лекарства; относно претендираната сума от 800 лева неимуществени вреди заповедта
за прилагане на принудителната мярка не е обжалвана и затова този иск е изцяло
неоснователен; двата иска не са доказани и трябва да бъдат отхвърлени; прави
възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от другата
страна, а при отхвърляне на исковете желае присъждането на юрисконсултско
възнаграждение.
В последното съдебно заседание представителят
на Окръжна прокуратура – Добрич е посочил, че исковата претенция е основателна;
от събраните писмени и гласни доказателства може да се направи обоснован извод,
че е осъществен фактическият състав на чл.1 ал.1 от Закона за отговорността на държавата
и общините за вреди; обезщетението за претърпените неимуществени вреди следва
да бъде определено по справедливост.
Добричкият
административен съд, след като прецени събраните по делото доказателства,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявените
искове по чл.1 ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди
са процесуално допустими.
Разгледани
по същество, те са частично основателни.
Налице
са всички предпоставки за частичното уважаване на първата искова претенция за
сумата от 3000 лева. Съгласно чл.1 ал.1 от посочения закон държавата и общините
отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни
лица при или по повод изпълнението на административна дейност, както и за
вредите, причинени от действието на отменени като незаконосъобразни или обявени
за нищожни подзаконови нормативни актове. В случая сме изправени пред такава
хипотеза – установено е наличието на незаконосъобразен акт, издаден от
длъжностно лице от състава на ОД на МВР – Добрич (процесното наказателно
постановление, което е било отменено с влязло в сила на 08.12.2021 г. съдебно
решение); доказани са причинените неимуществени вреди на ищцата по вид,
характер и интензитет; установена е причинно-следствената връзка между
настъпилите неимуществени вреди и незаконосъобразно издадения акт на страна на
длъжностно лице от ОД на МВР - Добрич. От разпитите на ангажираните по делото
свидетели Лорейн Синди Пал, Л.Ю.Н.и Г.Г. се установява наличието на
неимуществени вреди на ищцата, които са причинени поради неправомерното
задържане при издаването на наказателното постановление на свидетелството за
управление на моторно превозно средство за срок от 3 месеца и изпитаните
сериозни затруднения при придвижването от страна на К.Г., която живее в малко
селище и се нуждае от редовни посещения в други населени места за снабдяването
с хранителни продукти, лекарства, други стоки, административни услуги,
осъществяването на връзка с лекари, адвокати и приятели. Горното е довело до
напрежение, страх, промяна на начина на живот, ограничаване на социалните контакти,
които К.Г. е претърпяла. Недоказани остават твърденията за изпитан срам и нарушаване
на нейното добро име, след като всички разпитани приятели на ищцата заявяват,
че знаят с каква ниска скорост шофира и не са повярвали тя да е нарушила
правилата за движение по пътищата толкова драстично. Затрудненията при
изграждането на оградата на нейната къща през този период с оглед на
показанията на свидетеля Г.Г. (най-близък приятел) също остават недоказани;
единствено Любов Юриевна Нестерова, която живее в друго и то значително
отдалечено населено място, споделя за такива появили се пречки. Причинно –
следствената връзка между отмененото наказателно постановление и настъпилите
неимуществени вреди е пряко установена – именно поради отнемането на
свидетелството за управление на МПС за срок от 3 месеца К.Г. е изпитала
посочените по-горе значителни затруднения. Справедливият размер на
обезщетението за причинените неимуществени вреди поради незаконосъобразно
издаденото наказателно постановление и лишаването от право да управлява
автомобил е 900 лева при съобразяване, че ищцата все пак не е била трудово
ангажирана, подпомагана е при придвижването от своите приятели и обезщетение в
по-голям размер не би отговаряло на критериите по чл.52 от Закона за
задълженията и договорите. Следователно първият предявен иск е основателен за
сумата от 900 лева и трябва да бъде отхвърлен за разликата от 900 лева до
първоначално предявения размер от 3000 лева. Законната лихва съгласно
константната практика на ВАС се дължи от датата на отмяната на
незаконосъобразния акт, т.е. от 08.12.2021 г., в какъвто смисъл е и направеното
искане.
Вторият
иск за заплащането на сумата от 800 лева претърпени вреди в резултат на
издаването на Заповед за налагане на принудителна административна мярка
№21-0283-000001/13.01.2021 г. (с която е постановено временното спиране от
движение на автомобила на К.Г. за срок от 1 месец) е неоснователен. В съдебното
заседание ищцата и нейният процесуален представител са посочили, че горната
заповед не е обжалвана и е влязла в сила. След като не е била обжалвана, не е
налице първата предпоставка за уважаването на иска - наличието на
незаконосъобразен акт, който да е бил отменен. Затова този иск трябва да бъде
отхвърлен.
С
оглед изхода от спора на ищцата следва да бъдат присъдени сторените и поискани
разноски съразмерно на уважената част от исковете, т.е. в размер на 170.53 лева
(от 20 лева внесена държавна такса и 700 лева заплатено адвокатско
възнаграждение – същото не е прекомерно и заради предявените 2 иска е значително под минималното,
определено по реда на чл.8 ал.1 във връзка с чл.7 ал.2 т.2 от Наредба
№1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения), а на
ответника юрисконсултско възнаграждение съобразно отхвърлената част от исковете
в съответствие с чл.78 ал.8 от ГПК във връзка с чл.37 от Закона за правната
помощ във връзка с чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ в размер
на 76.32 лева.
Водим
от горното, Добричкият административен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ОД на МВР – Добрич, представлявана от директора главен
комисар Ц. П., да заплати на К.Г. с ЛНЧ ********** *** сумата от 900
(деветстотин) лева, представляваща обезщетение за причинените неимуществени
вреди (напрежение, страх, притеснения, загуба на сън и социални контакти) през
периода от 13.01.2021 г. до 08.12.2021 г. в резултат на издаването на АУАН
серия Д №635166/13.01.2021 г. на младши автоконтрольор при РУ – Каварна при ОД
на МВР – Добрич и НП №21-0283-000011/26.01.2021 г. на началника на РУ – Каварна
при ОД на МВР – Добрич, заедно със законната лихва върху нея от 08.12.2021 г.
до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата от 900 лева до
първоначално предявения размер от 3000 лева.
ОТХВЪРЛЯ предявения
от К.Г. с ЛНЧ ********** *** срещу ОД на МВР – Добрич, представлявана от
директора главен комисар Ц. П., иск за заплащането на сумата от 800 (осемстотин)
лева, представляваща обезщетение за причинените неимуществени вреди през
периода от 13.01.2021 г. до 29.04.2021 г. в резултат на издаването от началника
на РУ – Каварна при ОД на МВР – Добрич на Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка №21-0283-000001/13.01.2021 г.
ОСЪЖДА ОД на МВР
– Добрич, представлявана от директора главен комисар Ц. П., да заплати на К.Г.
с ЛНЧ ********** *** сумата от 170.53 лева (сто и седемдесет лева и петдесет и
три стотинки), представляваща направените разноски по административно дело
№322/2023 г. по описа на ДАС съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА
К.Г. с ЛНЧ ********** *** да заплати на
ОД на МВР – Добрич, представлявана от директора главен комисар Ц. П., сумата от
76.32 лева (седемдесет и шест лева и тридесет и две стотинки), представляваща
направените разноски по административно дело №322/2023 г. по описа на ДАС
съобразно отхвърлената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от връчването
му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: