Решение по дело №1144/2024 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл. 215, ал. 2, във връзка с чл. 215, ал. 1 и чл. 210, ал. 3 от Закона за устройство на територията (ЗУТ).

Образувано е по жалба на „Семира Инвестмънт“ ООД [населено място], против Решение по Протокол от 18.09.2024 г. на Комисия, назначена от Кмета на Община Симеоновград, за определяне размера на обезщетение за сервитутно право на имоти, засегнати от ПУП – ПП „Въздушни електропроводи високо напрежение 220 kV от нова повишаваща подстанция“, по отношение на засегнатата от сервитута площ от 0.929 дка от поземлен имот с кадастрален [идентификатор], находящ се в землището на [населено място], община С., целият имот с площ от 16.496 дка, с определена цена 359 лв.

В жалбата се сочи, че при определяне оценката на сервитута са допуснати съществени нарушения на материалния закон и на административно производствените правила, както и че не съответства с целта на закона. Определената от комисията цена не отговаряла на критерия справедлива пазарна оценка, тъй като не била съобразена с пазарната конюнктура, както и не били взети предвид всички ограничения, произтичащи от учредяването на сервитута. С оглед на подробно изложените в жалбата съображения, се моли да бъде изменено Решение по Протокол от 18.09.2024 г. на Комисия, назначена от Кмета на Община Симеоновград, за определяне размера на обезщетение за сервитутно право на имоти, засегнати от ПУП – ПП „Въздушни електропроводи високо напрежение 220 kV от нова повишаваща подстанция“, по отношение на засегнатата от сервитута площ от 0.929 дка от поземлен имот с кадастрален [идентификатор], находящ се в землището на [населено място], община С., целият имот с площ от 16.496 дка, като бъде увеличена така определената цена на сервитутното право върху процесния имот.

Ответникът – Община Симеоновград, чрез процесуалния си представител в съдебно заседание, оспорва жалбата като неоснователна. Пледира, че посочените в заключението на вещото лице цени са завишени, поради което моли оспореният акт да бъде оставен в сила. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на пълномощника на жалбоподателя.

Заинтересованата страна – „Г. П.“ ЕООД [населено място] не изпраща представител в съдебно заседание и не изразява становище по основателността на жалбата.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и доказателствата по делото, в рамките на задължителната проверка по чл. 168 от АПК, намира за установено от фактическа страна следното:

Видно от [нотариален ак*4 (л. 7), е, че дружеството – жалбоподател „Семира Инвестмънт“ ООД е собственик на 11/12 идеални части от поземлен имот с [идентификатор] по КК и КР на [населено място], общ. С., находящ се в м. „К.“, незастроен, с площ 16496 кв.м., с трайно предназначение на територията – земеделска земя, с начин на трайно ползване – нива, категория на земята – четвърта.

С Решение № 70 по Протокол № 10 от 17.06.2024 г. на Общински съвет - [община], влязло в сила на 26.07.2024 г., е одобрен проект на подробен устройствен план - парцеларен план („ПУП-ПП“), определящ местоположението и размерите на сервитутните зони на линеен енергиен обект – въздушни електропроводи, преминаващи през поземлени имоти в землищата на [населено място], [населено място], [населено място] и [населено място] от трасето на ВЛ 220kV. Общата засегната площ от сервитута за землището на [населено място] е 90.495 дка (общо 73 поземлени имота), общата засегната площ от сервитута за землището на [населено място] е 98.328 дка (общо 95 поземлени имота), общата засегната площ от сервитута за землището на [населено място] е 228.198 дка (общо 182 поземлени имота), а общата засегната площ от сервитута за землището на [населено място] е 82.866 дка (общо 59 поземлени имота).

Със Заповеди № 332/12.08.2024 г. и № 333/12.08.2024 г. (л. 66 и л. 67), на основание чл. 44, ал. 2 от Закона за местното самоуправление и местната администрация, във връзка с чл. 210 от ЗУТ и писмо № С-4117/08.08.2024 г. от „Г. П.“ ЕООД, Кметът на О. С. е назначил две седемчленни комисии, със задача да извършат оценка по реда на чл. 64, ал. 6 от ЗЕ и да определят размера на обезщетението за възникване на сервитут върху поземлени имоти в земеделска територия, засегнати от ПУП - парцеларен план за обект: „Въздушни електропроводи високо напрежение 220 kV през землищата на [населено място], [населено място], [населено място] и [населено място].

На заседание на Комисията, обективирано в Протокол от 18.09.2024 г. (л. 23 и сл.), е взето решение за определяне размера на обезщетението за сервитутното право в землищата на [населено място], [населено място], [населено място] и [населено място], община С., обл. Х. с ограничителен режим на ползване в полза на „Г. П.“ ЕООД, във връзка с изграждане на въздушни електропроводи високо напрежение 220 kV от нова повишаваща подстанция в поземлен имот с кадастрален [идентификатор] в землището на [населено място] до подстанция „Марица Изток“ в поземлен имот с [идентификатор] по КККР на [населено място], община Симеоновград, област Хасково, в общ размер от 194 058.00 лв.

От раздел III, т. 82 от Протокола е видно, че за поземления имот, собственост на жалбоподателя, с кадастрален [идентификатор], находящ се в землището на [населено място], целият с площ от 16,496 дка, НТП: Нива, площ засегната от сервитута: 0,929 дка, цената на сервитута, определена от двама независими оценители: П. А. В., притежаващ сертификат за оценителска правоспособност № *********/14.12.2009г. за оценка на недвижими имоти и Р. Б. Я., притежаваща сертификат за оценителска правоспособност № *********/08.08.2011г. за оценка на земеделски земи и трайни насаждения, за площта, засегната от сервитута, е 359 лв.

С Уведомително писмо рег.индекс С-5955/24.10.2024 г. от Кмета на Община Симеоновград (л. 22) дружеството – жалбоподател е уведомено за постановеното решение, като видно от известието за доставяне (л. 22 - гръб) връчването на писмото е осъществено на 04.11.2024 г. Жалбата срещу решението е депозирана в Административен съд Хасково на 11.11.2024 г..

По делото е приложена използваната от К. П. оценка, изготвена на 22.08.2024 г. от лицензираните оценители П. А. В. и Р. Б. Я. за определяне размера на еднократните обезщетения при възникване на ограничено вещно право (сервитут) на въздушен електропровод високо напрежение 220 kV в поземлени имоти в землището на [населено място], община Симеоновград.

За изясняване на спорните обстоятелства по делото бе изслушана основна и допълнителна съдебно-оценителна експертиза. В депозираното в тази връзка заключение, прието без оспорване от страните, вещото лице е определило пазарната стойност на земята по сравнителния метод (пазарни аналози), като са ползвани аналози на извършени продажби на имоти в близки землища на [населено място], община С.. За привеждане в съответствие на характеристиките на избраните аналози към тези на оценяваните имоти е приложен корекционен коефициент, отразяващ разликите в площ, категория, местоположение, отдалеченост от населено място, от общински и от областен център. Пазарната стойност на поземления имот с идентификатор № *******, засегнат от сервитут с площ 0,929 декара, е определена от вещото лице на 970,30лева. Пазарната стойност на обезщетението е съответно изчислена, като е умножена пазарната стойност на земята по два коефициента. Първият коефициент отчита срока, за който е учредено ограниченото вещно право. Той е изчислен чрез формула, отчитаща броя на годините, за които се учредява сервитутът. В случая този коефициент не надвишава стойност от 0,9. Вторият коефициент отчита вида на ограниченията върху сервитута и може да варира в границите от 0,5 до 1,0. Предвид значителните ограничения върху ползването на имота, произтичащи от преминаването на електропровода, е приета максималната стойност на този коефициент – 1. Съответно за поземлен имот с идентификатор № *****.**.**, засегнат от сервитут с площ 0,929 декара, пазарната стойност на обезщетението е изчислена от вещото лице на 970,30 лева. В Заключението вещото лице също така е посочило, че в обжалвания протокол обезщетението е определено за целия Поземлен имот с идентификатор № *****.**.**, с площ 16.496 дка, а не само за 11/12 идеални част от имота, които са собственост на жалбоподателя, поради което е определило дължимото обезщетение за целия имот с площ – 16,496 дка, съобразно засегнатата от сервитута площ 0,929 дка, в размер на 1058.50 лв.

При така установената фактическа обстановка и след извършена проверка по реда на чл. 168 от АПК, във вр. с чл. 146 от АПК, съдът достигна до следните правни изводи:

Съобразно нормата на чл. 210, ал. 1 от ЗУТ, изготвянето на оценки, определянето на размера и изплащането на обезщетения в изрично предвидените в закона случаи, се извършват по пазарни цени, определени от комисия, назначена от кмета на общината, като на основание ал. 3 от същата норма, решението на комисията се съобщава на страните по реда на АПК, и подлежи на обжалване по реда, предвиден в него. Обжалването се извършва по реда на чл. 215, ал. 1 от ЗУТ. Съгласно чл. 215, ал. 2 от ЗУТ, по реда, предвиден в ал. 1, могат да се обжалват и решенията на комисията по чл. 210, ал. 3. В случая жалбата е подадена срещу подлежащ на оспорване административен акт, в преклузивния 14-дневен срок и от надлежна страна, пред компетентния съд по местонахождение на имота, предмет на оценка, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Оспореното решение на Комисията е издадено от компетентен орган, назначен със заповед на Кмета на О. С. по реда на чл. 210, ал. 1 от ЗУТ, в обема на правомощията му и в предвидената форма, при спазване на административно производствените правила. Процесното решение е издадено от нарочно формирана със заповед на Кмета на Общината комисия, която след проведено заседание, обективирано в приложения протокол, е взела своето решение, въз основа на изготвено от независими експерти-оценители заключение.

По отношение съответствието на оспорения акт с материално-правните разпоредби, съдът приема следното:

Съгласно чл. 64, ал. 1 от Закона за енергетиката, при разширение на съществуващи и при изграждане на нови линейни енергийни обекти, в полза на лицата, които ще изграждат и експлоатират енергийния обект, възникват сервитути.

Според даденото в § 1, т. 23 от ДР на ЗЕ определение, "енергиен обект" е обект или съвкупност от обекти, с предназначение в него или посредством него да се извършва производство на електрическа и/или топлинна енергия с определена мощност, добив или съхранение на нефт или природен газ, пренос, както и преобразуване на параметрите или вида на електрическа и топлинна енергия и природен газ, нефт или нефтопродукти през мрежи, както и техните спомагателни мрежи и съоръжения, разпределение на електрическа, топлинна енергия или природен газ през мрежи, както и техните спомагателни мрежи и съоръжения, без инсталациите на клиентите.

От своя страна, чл. 64, ал. 2, т. 2 от ЗЕ предвижда, че сервитутите, съгласно закона, са право на прокарване на линейни енергийни обекти в полза на лицата по ал. 1. В ал. 4 на чл. 64 от ЗЕ се посочва, че сервитутите по ал. 2 възникват, когато: 1. има влязъл в сила подробен устройствен план, с който се определя местоположението и размерите на сервитутните зони на линейния енергиен обект в засегнатите имоти, и 2. титулярят на сервитута изплати или внесе еднократно обезщетение по реда на ал. 6 на разположение на собственика, и на носителите на други вещни права върху засегнатия имот. Алинея 6 от същата разпоредба, указва, че определянето на размера и изплащането на обезщетенията за сервитутите на енергийните обекти се извършват по реда на чл. 210 и 211 от Закона за устройство на територията или по взаимно съгласие на страните въз основа на оценка от независим оценител. Обжалването на размера на обезщетението от заинтересованите лица не препятства упражняването на сервитутните права от лицата по ал. 1.

Съгласно чл. 210, ал. 1 от ЗУТ, изготвянето на оценки и определянето на размера и изплащането на обезщетения в изрично предвидените в закона случаи се извършват по пазарни цени, определени от комисия, назначена от кмета на общината, а съгласно ал. 2 - кметът нарежда служебно или въз основа на искане на заинтересуваните лица определянето на обезщетения или оценка от комисията.

Принудителното по своя характер учредяване на сервитута, възникващ по силата на ЗЕ в полза на лицата, които ще изграждат и експлоатират енергийния обект, върху имоти – частна собственост на физически и юридически лица, представлява едно принудително ограничаване правото на собственост на тези лица, изискващо удовлетворяващо собственика на служещия имот обезщетение. Ето защо законът въвежда като условие за възникване на сервитута изплащането на еднократно обезщетение на собственика на земята, като изрично регламентира и критериите, по които следва да се определи размера на обезщетението. Съгласно специалната норма на чл. 65 от ЗЕ, размерът на обезщетението по чл. 64, ал. 4, т. 2 от ЗЕ се определя при прилагане на следните критерии: 1. площта на чуждия поземлен имот, включена в границите на сервитута; 2. видовете ограничения на ползването; 3. срок на ограничението и 4. справедливата пазарна оценка на имота или на частта от него, която попада в границите на сервитута. В приложимите нормативни актове - ЗУТ и ЗЕ, не се съдържа легална дефиниция на понятието "справедлива пазарна оценка". Изхождайки от правната и житейска логика, съдът приема, че определянето на справедливата пазарна оценка, по смисъла на чл. 65, ал. 1, т. 4 от ЗЕ, следва да се основава на пазарната цена на имота като основа, от която се определя стойността на обезщетението за възникващи сервитутни права по реда и на основание Закона за енергетиката.

В контекста на горното, съдът счита, че вещото лице по назначената по делото съдебно-оценителна експертиза надлежно е обосновало приложената от него методология за начина на определяне на размера на обезщетението, поради което заключението следва да бъде кредитирано. В случая възприетата от административния орган експертна оценка се опровергава от приетото по делото заключение. Следователно, като е приела, че дължимото еднократно обезщетение, изчислимо по реда на чл. 210 от ЗУТ в полза на собственика на процесния имот, е на посочената съответна стойност, комисията по чл. 210, ал. 1 от ЗУТ е постановила материално незаконосъобразен акт, доколкото определената стойност не съответства на действителната пазарна цена на сервитутното право.

Предвид горепосоченото, съдът намира, че следва да се измени решението на Комисията по чл. 210, ал. 3 от ЗУТ и обезщетението за сервитутното право да бъде определено в размер на 970,30 лева. В случая от съда няма как да бъде присъдено исканото от процесуалния представител на дружеството жалбоподател обезщетение в общ размер на 1058.50 лв. включващо и дължимостта на обезщетението за 1/12 идеални части от имота, собственост на трето лице, неконституирано в административния процес. Тъй като при тази фактическа обстановка за другия собственик, независимо, че не е адресат на акта е налице възможност да го оспори и да иска цялостна отмяна на акта и коректно определяне и присъждане на дължимото за засегната част от имота му обезщетение. Отделно, касае е се за субективно право, което при знание засегнатата страна и след пеценка следва да защити сама, а не същото на добра воля да бъде защитавано от друго лице, което настоява за материална облага, която да му предаде.

С оглед изхода на делото, искането на жалбоподателя за присъждане на разноски се явява основателно. На основание чл. 143, ал. 1 от АПК, О. С. следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя разноски общо в размер на 1325 лева, както следва: 50 лева - държавна такса и 300 лева – депозит за вещо лице по първоначално назначената съдебно-оценителна експертиза и 175 лв. депозит за вещо лице по назначената допълнителна съдебно-оценителна експертиза. По отношение на претендираното адвокатско възнаграждение в размер на 800 лева, същото е дължимо в пълния му размер, независимо от направеното от процесуалния представител на ответника възражение за прекомерност. Същото е съобразено с фактическата и правна сложност на делото и съответства на разпоредбата на чл.8, ал.1, т.1 от Наредба №1 от 9.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа. Съгласно посочената разпоредба за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без определен материален интерес за дела по Закона за устройство на територията и ЗКИР възнаграждението е в размер на 1250лв. В случая договореното между адвоката и дружеството жалбоподател възнаграждение е много под посочения размер установен в Наредбата.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд – Хасково

 

Р Е Ш И :

 

ИЗМЕНЯ Решение по Протокол от 18.09.2024 г. на Комисия по чл. 210 от ЗУТ, назначена от Кмета на О. С., в частта, в която е одобрена експертна оценка и е определен размер на еднократно обезщетение за възникването на безсрочен сервитут по отношение на поземлен имот с кадастрален [идентификатор], находящ се в землището на [населено място], община С., със засегната от сервитута площ 0.929 дка, собственост на „Семира Инвестмънт“ ООД [населено място], като УВЕЛИЧАВА размера на обезщетението от 359 лв. на 970,30 лв. (деветстотин и седемдесет лева и 30 ст.).

ОСЪЖДА Община Симеоновград да заплати на „Семира Инвестмънт“ ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], ет.*, ап.*, сумата от 1325 лв. ( хиляда триста двадесет и пет лева) - разноски по делото.

Решението не подлежи на обжалване.