Р Е Ш Е Н И Е
№....
гр.София, 27.01.2016год.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І 14 състав, в открито заседание на шестнадесети
ноември през две хиляди и петнадесета година в състав:
СЪДИЯ:МАРГАРИТА
АПОСТОЛОВА
При
участието на секретаря С.А. като разгледа докладваното от съдия М.Апостолова,
гр.дело №18483 по описа за 2014год, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.235 и сл. от ГПК.
Образувано
е по предявен от С.И.Х. срещу Ц.Г.Ц. и Л.Т.С. иск с пр.кв.чл.135, ал.1 от ЗЗД,
с който се претендира обявяване за недействителен спрямо ищеца договор за
дарение обективиран в НА №86, том І, дело №78/30,10,2014год., по силата на
който Ц.Ц. прехвърля на Л.С. описаните в същия шест недвижими имота, а именно:
поземлен имот с идентификатор №12084.2700.1690,
по кад.карта и кад.регистри одобрени със Заповед №РД-18-40/20,07,2011год.
на изпълнителния директор на АГКК, с адрес с.В., район ************, с площ от
886кв.м.; поземлен имот с идентификатор №12084.2759.2459,
по кад.карта и кад.регистри одобрени със Заповед №РД-18-40/20,07,2011год.
на изпълнителния директор на АГКК, с адрес с.************, с площ от
1307кв.м.; поземлен имот с идентификатор
№12084.2759.2460, по кад.карта и кад.регистри одобрени със Заповед №РД-18-40/20,07,2011год.
на изпълнителния директор на АГКК, с адрес с.************, с площ от 1317кв.м.;
поземлен имот с идентификатор №12084.2759.2461,
по кад.карта и кад.регистри одобрени със Заповед №РД-18-40/20,07,2011год.
на изпълнителния директор на АГКК, с адрес с.************, с площ от
1321кв.м.; поземлен имот с идентификатор
№12084.2759.2458, по кад.карта и кад.регистри одобрени със Заповед №РД-18-40/20,07,2011год.
на изпълнителния директор на АГКК, с адрес с.************, с площ от 1317кв.м.; самостоятелен обект с идентификатор №68134.1383.2043.2.40 по кад.карта и
кад.регистри одобрени със заповед №РД-18-48/12,10,2011год. на изп.директор на
АГКК, с адрес гр**************, с площ от 44,70кв.м., в сграда 2 в поземлен
имот с идентификатор №68134.1383.2043, заедно с избено помещение №13 и
1,287%ид.части от общите части на сградата;
Релевират се доводи, че ищеца се
легитимира като кредитор на ответницата Ц.Ц. за
вземане предмет на установяване по гр.д.№39207/2014год., СРС, 25 състав
за сума в размер на 3345евро, дължима част от продажна цена по договор
обективиран в НА №83, том 1, дело №73/2013год.-нот.А.Г., гр.д.№ 39208/2014год.
по описа на СРС, 32състав за вземане за сума 12780евро -част от получена сума
по договор за покупко-продажба обективиран в НА №83, том 1, дело
№73/2013год.нот.А.Г., гр.д.№39209/2014год. по описа на СРС, 82 състав за сума в
размер на 23900лв. част от получена по договор за покупко-продажба сума
обективиран в НА №16, том ІІ, рег.№1926, дело №187/16,05,2013нот.Д.Г.. С
процесната атакувана сделка ответницата се е разпоредила с недвижимото си
имущество в полза на майка си -ответницата С., което разпореждане уврежда
ищеца, поради което налице е фактическия състав на чл.135, ал.2, пр.2 от ЗЗД.
Съобразно
изложеното моли исковата претенция да бъде уважена като основателна. Претендира
разноски.
Ответниците -Л.С. и Ц.Ц. в указания
законоустановен срок за отговор по реда на чл.131 от ГПК излагат становище за
неоснователност на исковата претенция. Оспорват качеството кредитор за ищеца
спрямо отв.Ц.. Поддържат, че процесните имоти са дарени на ответницата Ц. по
време на брака й с ищеца, а описаното Жилище е закупено от родителите й.
Поддържат, че исковата претенция е продиктувана от обстоятелството, че ищеца и
отв.Ц. са в бивши съпрузи, чийто брак е прекратен считано от 01,10,2013год.
Твърди се имуществените отношения между бившите съпрузи да са уредени от
сключен между тях брачен договор от 17,09,2013г.
Съобразно
изложеното молят исковата претенция да бъде отхвърлена като неоснователна. Не
претендират разноски.
При така изложеното след като
обсъди доказателствата по делото при условията на чл.235 от ГПК, съдът приема
за установено от фактическа страна следното:
Видно
от приложените доказателства се установява, че по заявление за издаване на
заповед по реда на чл.410 от ГПК са издадени заповеди за изпълнение по чл.410
от ГПК по гр.д.№21327/2014год., СРС, 25 състав на 08,05,2014год.,
ч.гр.д.№19987/2014год., СРС, 32 състав на 23,04,2014год.,
ч.гр.д.№19989/2014год., СРС, 82 състав на 17,04,2014год.. С оглед упражняване
правото на длъжника на възражение по реда на чл.414 от ГПК са инициирани
производства за установяване на вземането на кредитора по реда на чл.422 ГПК за
сумите предмет на издадените заповеди за изпълнение.
С НА
№86 от 30,10,2014год. Ц.Г.Ц. е дарила на Л.Т.С. собствените си недвижими имоти като
дарителката е запазила пожизнено и безвъзмездно вещно право на ползване върху
дарявания в раздел І,6 имот.
Не
е спорно, че С.Х. и Ц.Ц. са бивши съпрузи, чийто брак е прекратен, считано от
10,10,2013год. с решение на СРС, 84 състав постановено по гр.д.№3517/2013год.
по взаимно съгласие.
Не
е спорно, че имуществените отношения между съпрузите за имущество придобито по
време на брака и за отношенията след прекратяване на брака са уредени с брачен
договор сключен на 17,09,2013год.
При
така изложената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Предмет на първоинстанционното производство
е иск с правна квалификация чл.135 от ЗЗД за прогласяване относителна
недействителност спрямо ищеца на договор за дарение обективиран в НА №86 от 30,10,2014год., с който Ц.Ц. е дарила на Л.С. собствените си недвижими имоти
подробно описани в акта.
Релевантните факти обуславящи основателност на исковата
претенция са установяване качеството кредитор за ищеца спрямо първия ответник,
разпореждане със собствено на длъжника имущество, увреждане на кредитора от
извършеното разпореждане и знание на длъжника относно увреждане интересите на
кредитора; Същите са в тежест на ищеца. В тежест на ответника по делото е да
установи релевираните възражения относно обстоятелството, че ищеца не се
легитимира като кредитор.
По основателността на иска:
Предявения иск има за цел да
обезпечи възможност на кредитор да удовлетвори вземане срещу длъжника като
насочи изпълнението за дълга срещу предмет на разпореждането. На първо място
съдът намира за установен първия елемент от фактическия състав на правната
норма или качеството кредитор на ищеца С.Х.. Качеството "кредитор" е
обусловено от съществуването на вземане към длъжника, което трябва да е
действително и може да е както парично, така и непарично. Ирелевантно за основателността на иска по чл.135 от ЗЗД е дали това вземане е изискуемо и ликвидно
към момента на осъществяване на разпоредителната сделка или действие -
достатъчно е да е възникнало, да е действително и да не е погасено чрез някой
от предвидените в закона правни способи. Единствено в хипотезата на отречено със сила на
присъдено нещо вземане, съдът следва да отрече качеството кредитор на ищеца. В
производството по чл.135 от ЗЗД съдът изхожда от твърдените факти за съществуването на вземането и доказателства формално материализиращи основание на вземането, обуславящи в
достатъчна степен процесуалната легитимация на кредитора-ищец. Евентуалното
последващо решение, с което е отречено качеството кредитор за ищеца не е в противовес с последиците на предходно
постановено решение, с което е уважен иск с пр.осн.чл.135 от ЗЗД, тъй като
последното има за последица единствено обявяване на относителна
недействителност само по отношение на кредитора на сделка между длъжника и
трето лице, с която кредитора е увреден. Безспорно в съдебната практика се
приема, че самата сделка е действителна. При уважаването на иска по чл.135 ЗЗД, прехвърленото имущество не излиза от
патримониума на приобретателя. При
успешното провеждане на Павловия иск, кредиторът-ищец по паричното
вземане получава възможността да насочи изпълнението за удовлетворяване на
вземането си към прехвърленото имущество, независимо, че то е преминало в
патримониума на трето лице. При последващо решение, с което е отречено качеството кредитор на ищеца
отпада непротивопоставимостта на сделката спрямо него, доколкото правата на кредитора
не могат да бъдат реализирани спрямо имуществото предмет на сделката само на
основание уважен иск по чл.135 от ЗЗД, без наличие на изпълнителна сила на
осъдително решение при оспорване от страна на длъжника на вземането обуславящо
активната легитимация на ищеца/ влязла в сила заповед за изпълнение при уважен
иск по чл.422 ГПК/.
В процесния случай, с оглед събраните
доказателства по делото издадени три броя заповеди за изпълнение по реда на
чл.410 от ГПК, съдът приема, че ищеца се легитимира като кредитор на ответника Ц.Ц.
относно вземане в размер на горепосочените размери.
Безспорно по делото е извършеното
разпореждане със собствена на длъжника вещ -шест броя недвижими имоти на 30,10,2014год.
Увреждането
на кредитора, като елемент от фактическият състав на иска по чл.135 от ЗЗД е налице и се предполага, когато, чрез извършените правни
действия длъжникът създава или увеличава неплатежоспособността си, респективно намалява или обременява
имуществото си, предназначено съгл. чл. 133 от ЗЗД да служи за удовлетворяване на кредиторите. Намаляване на имуществото е
налице във всички случаи, когато длъжникът се разпорежда в полза на трети лица
с имуществени права от своя патримониум без да получава насрещна престация /както е в процесния случай, чрез дарение/ или когато насрещната престация не е еквивалентна на
прехвърленото имущество. Т.е. от събраните доказателства настоящия състав
намира да е налице увреждане на кредитора от извършеното разпореждане.
Налице е и
последния елемент от фактическия състав досежно знание на длъжника, че
извършеното разпореждане уврежда кредитора. За установяване на същата съгласно
установената съдебна практика се приема, че не е необходимо намерение за
увреждане на кредитора, а само наличието на знание, че лицето има кредитори,
които биха могли да се удовлетворят от имуществото му по реда на чл.133 от ЗЗД,
което безспорно съдът намира за установено, тъй като Ц.Ц. към датата на
разпореждането -30,10,2014год. е знаела, че уврежда интересите на кредитора,
тъй като на същата са били връчени заповеди за изпълнение за вземането за ищеца.
В процесния случай
доколкото извършената сделка не е възмездна е без значение дали приобретателя
на имуществото е знаел за увреждането.
Ето защо съдът намира,
че исковата претенция е основателна и следва да бъде уважена.
Предвид изхода от спора, на основание чл.78, ал.1 от ГПК на ищеца се дължат разноски, които съдът намира за доказани
в размер на 538,29лв.-д.т. Неоснователно е
заявеното искане от ищцовата страна за присъждане на -адвокатско възнаграждение
по реда на чл.38 от ЗА за адв.Г.Къртев, за когото е представен договор за
правна помощ. Активно легитимиран да заяви искане в посочения смисъл е упълномощения процесуален представител, тъй
като правото на възнаграждение уредено по смисъла на чл.38, ал.2 от ЗА е на
самия представител, поради което ищеца-страна по делото не е легитимиран да
претендира чужди права. Отделно от това извън факта, че по делото адв. Къртев
няма данни да е извършил нито едно процесуално действие, следва да се отбележи
и че същия съгласно чл.20, ал.6 от ЗАдв. не може да представлява страната по
настоящото първоинстанционно дело.
Мотивиран от изложеното Софийски градски съд
Р Е
Ш И:
ПРОГЛАСЯВА ЗА ОТНОСИТЕЛНО недействителна
на осн.чл.135, ал.1 от ЗЗД спрямо С.И.Х., с ЕГН **********, с
адрес *** извършената между Ц.Г.Ц., с ЕГН **********, с адрес *** и Л.Т.С., с
ЕГН **********, с адрес *** разпоредителна сделка, а именно договор за дарение
обективиран в НА №86, том І, дело №78/30,10,2014год.,
по силата на който Ц.Ц. прехвърля на Л.С. описаните в същия шест недвижими
имота, а именно: поземлен имот с идентификатор №12084.2700.1690, по
кад.карта и кад.регистри одобрени със Заповед №РД-18-40/20,07,2011год.
на изпълнителния директор на АГКК, с адрес с.В. , район ************, с площ от
886кв.м.; поземлен имот с идентификатор
№12084.2759.2459, по кад.карта и
кад.регистри одобрени със Заповед
№РД-18-40/20,07,2011год. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес с.************,
с площ от 1307кв.м.; поземлен имот с
идентификатор №12084.2759.2460, по кад.карта
и кад.регистри одобрени със
Заповед №РД-18-40/20,07,2011год. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес с.************,
с площ от 1317кв.м.; поземлен имот с идентификатор №12084.2759.2461, по
кад.карта и кад.регистри одобрени със Заповед №РД-18-40/20,07,2011год.
на изпълнителния директор на АГКК, с адрес с.************, с площ от
1321кв.м.; поземлен имот с идентификатор
№12084.2759.2458, по кад.карта и
кад.регистри одобрени със Заповед
№РД-18-40/20,07,2011год. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес с.************,
с площ от 1317кв.м.; самостоятелен обект
с идентификатор №68134.1383.2043.2.40 по кад.карта и кад.регистри одобрени със
заповед №РД-18-48/12,10,2011год. на изп.директор на АГКК, с адрес гр**************,
с площ от 44,70кв.м., в сграда 2 в поземлен имот с идентификатор
№68134.1383.2043, заедно с избено помещение №13 и 1,287%ид.части от общите
части на сградата;
ОСЪЖДА Ц.Г.Ц., с ЕГН **********, с адрес *** и Л.Т.С., с
ЕГН **********, с адрес *** да заплатят на С.И.Х., с ЕГН **********, с
адрес *** на осн.чл.78, ал.1 от ГПК сума в размер на 538,29лв./
петстотин тридесет и осем лева/- разноски
по делото.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред САС в 2 седмичен срок от връчването
на страните.
СЪДИЯ: