Р Е Ш Е Н И Е
№……
гр. Ловеч, 05.12.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ЛОВЕЧ в публично заседание на пети
ноември две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИРОСЛАВ ВЪЛКОВ
при
секретаря Антоанета Александрова, като разгледа докладваното от съдия
Вълков адм. дело № 264/2018
г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.
68 от Закона за защита от дискриминация
(ЗЗДискр) във връзка с чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс
(АПК)
Образувано е по жалба от П.М.П. с адрес *** против
Решение № 294/ 12.07.2018 г. на Комисията за защита от дискриминация (КЗД).
По
изложени доводи за неправилност и недоказаност на обжалвания административен
акт се иска неговата отмяна.
Жалбоподателят
– редовно призован – не се явява и не се представлява в съдебно заседание.
Представил е допълнителна молба, с която поддържа жалбата и излага съображения
в тази насока.
Ответникът
по делото – КЗД – редовно призован - не се представлява в съдебно заседание.
Заинтересованата
страна Д.А.Р. оспорва жалбата в съдебно заседание, тъй като счита, че същата е
неоснователна.
Заинтересованата
страна „Напоителни системи“ ЕАД гр. София – редовно призована – не се
представлява в съдебно заседание.
Заинтересованата
страна Министерство на земеделието, храните и горите гр. София чрез пълномощник
поддържа жалбата. Изразява становище, че е основателна.
Настоящият
съдебен състав на Административен съд Ловеч намира жалбата за процесуално
допустима като подадена в законоустановения срок от надлежно легитимирана
страна. Разгледана по същество е основателна.
Административното
производство е започнало по жалба до КЗД от Д.А.Р. *** срещу П.П. *** към
„Напоителни системи“ ЕАД, клон „Среден Дунав“ гр. Плевен. Жалбоподателят
твърди, че работи като охрана в същото предприятие и на 20.10.2017 г. около
16.50 часа отишъл на работа. Смяната му започвала в 17.00 часа до 08.00 часа на
другия ден. Заварил началник си П.П., който бил видимо пиян, както и още двама
работници в същото предприятие – И.М. и Т.И.. Жалбоподателят твърди, че около
17.10 часа П. започнал да му се кара и
го обижда. Наричал го некадърник, помияр, долен турчин, мръсен циганин и др.
След това станал от стола, тръгнал към него, хванал го за реверите с лявата си
ръка и му нанесъл удар с дясната ръка в скулата на лявата на лицето му. Според Р. двамата му колеги
скочили да го защитят, но въпреки това П. успял да му нанесе няколко удара в
главата и ръцете. След няколко минути пак започнал да крещи, обижда и псува на
майка, нанесъл му удар под брадата и му счупил зъб от протезата. После блъснал
масата върху него и го ударил близо до слабините в бедрото на левия крак.
Двамата работници за пореден път го спряли, защото налитал върху жалбоподателя
и искал да си напише молба за освобождаване от работа. След това си събул
гащите и по думите на жалбоподателя го приканил „да го работи“. После го
изгонил от работа. Жалбоподателят твърди, че отишъл в община Летница, където
дежурния го свързал с дежурния полицай, който му казал да се прибере в къщи и
да подаде жалба в следващите дни. Р. отишъл в „Бърза помощ“ където му почистили
и превързали окървавената ръка и му поставили инжекция. Жалбоподателят е
посочил, че е на 58 годишна възраст, инвалид 1-ва група със 100 % трайно намалена работоспособност. Изповядва
друга религия – мюсюлманин е, поради което иска от КЗД да се образува
производство и да се установи налице ли е дискриминация по признак религия,
етнически признак и тормоз на работното място.
Към
жалбата Р. е приложил: - фиш от медицинско досие от Център за спешна медицинска
помощ Ловеч, филиал Летница от 20.10.2017 г. в 19.10 часа, в който е отразено, че по данни на
пострадалия е получил травма в областта на лява предмишница. Извършена е дезинфекция
и превръзка; -медицинско удостоверение за пред съда № 662/2017 г., издадено от
д-р Д.Д. –доцент в катедра по съдебна медицина и деонтология на медицинския
университет гр. Плевен и вещо лице от списъка на Окръжен съд Плевен, който е
прегледал Р. на следващия ден - 21.10.2018 г. и е
изготвил заключение, че му е било причинено: повърхностно разкъсно контузна
(охлузна) рана на предмишницата на лява ръка, отоци и кръвонасядания на малка
площ в областта на дясна китка, лявата скула и лява мишница, отчупване на част от
коронката на втори долен ляв зъб, който е изкуствен. Според лекарят
уврежданията са резултат от удари с твърди тъпи предмети и могат да бъдат
получени по начина, срока и обстановката, за която съобщава жалбоподателя. Тези
травми са довели до разстройство на здравето временно и неопасно за живота; -
болничен лист от 23.10.2017 г. за отпуск за седем дни – от 23.10.2017 г. до
29.10.2017 г. с диагноза декомпенсиран инсулинозависим захарен диабет.; -
епикриза от клиника по вътрешни болести при Университетска МБАЛ д-р „Георги
Странски“ гр. Плевен, където е постъпил на 30.10.2017 г. и е изписан на
03.11.2017 г.; - епикриза от „ МБАЛ-Левски“ ЕООД гр. Левски, където е постъпил
на 12.12.2017 г. и е изписан на 18.12.2017 г.;
- Експертно решение на ТЕЛК първи състав към УМБАЛ д-р Г.Странски“ №
1947 от 14.06.2016 г., с който му е определена 100 % т.н.р. без чужда помощ с
водеща диагноза инсулинозависим захарен диабет;
С разпореждане № 35/16.01.2018 г.
на Председателя на КЗД е образувана преписка № 17/2018 г. по описа на КЗД,
която е разпределена за разглеждане на петчленен разширен състав за множествена
дискриминация, който да я разгледа. С оглед данните в жалбата и допълнението
към нея КЗД е започнала разследване по признак „религия“ и признак „увреждане“.
С разпореждането са дадени указания на страните относно доказателствената
тежест, техните права и задължения и т.н. За изясняване на фактическата
обстановка по случая КЗД в съответствие с изискванията на чл. 55 и сл. от
ЗЗДискр. е изискала и приложила по преписката становищата от страните и
доказателствата от участниците в производството. Изискано е от трети лица –
филиал за спешна помощ гр. Летница, Полицейски участък гр. Летница да
представят информация и писмени материали.
Изпълнителният директор на
„Напоителни системи“ ЕАД е представила на КЗД цялата преписка по случая,
включително събраните доказателства.
Управителят на „Напоителни
системи“, Клон Среден Дунав с писмо до Изпълнителния директор на „Напоителни системи“
ЕАД гр. София е посочил, че е сформирала комисия за изясняване на случая. Взети
са устни и писмени обяснения от служителите, присъствали на инцидента – Т.И., И.М.
и началника П.П., от които е станало ясно, че спорът между Р. и П. е започнал
след края на работния ден. Касаело се за личен, несвързан с работата конфликт,
от който никой не е пострадал и който не е бил основан на каквато и да е
дискриминационна основа. Посочено е, че е извършена устна справка в община
Летница и РУ Летница относно подадени сигнали във въпросния ден, свързани с
инцидента и такива не били регистрирани. По време на проверката се установило
разминаване в часовете на конфликта и несъответствие в твърденията на
потърпевшия. Наложено е дисциплинарно наказание – забележка на П., защото си е
позволил след работно време в сградата на хидроучастъка в гр. Летница да
възникне подобен спор. Р. е освободен по негово изрично настояване от заеманата
от него длъжност на основание чл. 331 от КТ, считано от 01.02.2018 г.
Установява се, че Управителят на
„Напоителни системи“, клон Среден Дунав със заповед № РД 07-19/26.10.2017 г.
във връзка с подадена жалба от Д.Р. е определила тричленна комисия със задача
да изясни случая.
И.Н.М. и Т.Г. И., които са свидетели на случая
твърдят в писмените си обяснения, че на 20.10.2017 г. след като са приключили
работа, началникът П.П. ги е закарал до хидроучастъка в гр. Летница към 17.15
часа. Докато се подготвяли за тръгване е дошъл Д.. След това е възникнал спор
между П. и Д.Р. за лични неща. Свидетелите са категорични, че не са чули П. да
обижда Р. или да го удря. Между тях не е
имало физически контакт. В своето обяснение П.П. твърди, че е имало спор между
него и Р., който не е свързан с работата, нито със здравословното състояние или
религиозните му възгледи. Не му е посягал, нито се е държал арогантно или
неетично към него.
След приключване на проучването
страните са уведомени писмено за възможността да се запознаят със събраните
доказателства, да посочат нови доказателства, които искат да бъдат събрани, да
изложат всичките си искания и и възражения, да посочат свидетели и да вземат
отношение по становищата на другите страни.
От приложените протоколи се установява,
че КЗД е провела открито заседание съгласно чл. 60 и сл. от ЗЗД, на 25.04.2018 г., за което страните са били
надлежно призовани. В съответствие с чл. 62 от ЗЗДискр. са изслушани исканията
на страните и съображенията им по съществото на спора. Предоставена им е
възможност в 7-дневен срок да представят писмени заключителни становища.
С обжалваното в настоящото съдебно
производство Решение № 294 от 12.07.2018 г., постановено по преписка № 17/2018
г. КЗД е установила, че П.П. в качеството му на началник на район „Осъм“
Летница, Клон „Среден Дунав“ на „Напоителни системи“ ЕАД е осъществил
дискриминация под формата на тормоз по смисъла на чл. 5 във връзка с § 1, т.1
от ДР на ЗЗДискр. на основата на признаците „увреждане“ и „религия“ по чл. 4,
ал.1 от ЗЗДискр. по отношение на жалбоподателя Д.А.Р., за което му е наложила
на основание чл. 78, ал.1 от ЗЗДискр. наказание глоба в размер на петстотин
лева.
За да
постанови този резултат, КЗД, петчленен разширен заседателен състав е приел, че
са установени действия от страна на П. по отношение на Р., които да водят до
нежелано поведение на основата на признаците по чл. 4, ал.1 от ЗЗДискр. –
увреждане и религия, изразени физически, което има като резултат накърняване на
достойнството му. Прието е, че е имало спор и скарване между двамата в края на
работния ден около 17-17.30 часа. Прието е, че преките свидетели на случилото
се – И.М. и Т.И. не потвърждават, но писмените доказателства – медицинското
удостоверение за пред съда и медицинската документация от ЦСМП гр. Ловеч
недвусмислено сочат, че действително ответникът П. се е държал грубо и си е
позволил по време на скарването да нанесе физически удари на жалбоподателя. КЗД
е намерила, че следва да кредитира депозираните медицински документи, които
доказват физически тормоз спрямо жалбоподателя имайки предвид йерархичната
подчиненост на двамата преки свидетели към ответника. КЗД е приела, че
твърдението, че ответникът е използвал обидни думи и квалификации спрямо
жалбоподателя не е доказано. Според КЗД факта, че жалбоподателят е освободен от
заеманата от него длъжност, считано от
01.02.2018 г. също говори, че конфликтът между него и ответника е довел до
невъзможност Р. да изпълнява спокойно трудовите си задължения и да работи
заедно с ответника П., който е негов пряк ръководител. За да постанови своя
акт, КЗД е приела, че по правилото на чл. 9 от ЗЗДискр. относно разпределението
на доказателствената тежест, жалбоподателят е представил факти, които е
подкрепил с писмени доказателства, даващи основание да се направи обосновано
предположение за наличие на дискриминация, но ответникът П. не е успял да
докаже в производството пред КЗД, че не е нарушил принципа за равенство в
третирането по отношение на жалбоподателя Р.. По отношение на размера на
наказанието, КЗД е взела предвид, че извършеното нарушение е еднократен акт,
което се установява от показанията на свидетелката Г.А.Г., което се приема като
смекчаващо вината обстоятелства и затова на ответника следва да се наложи глоба
в рамер на петстотин лева - над минималния, установен в чл. 78, ал.1 от
ЗЗДискр.
При така установената фактическа
обстановка, настоящият съдебен състав намира следното от правна страна:
Обжалваното в настоящото съдебно
производство решение на КЗД е издадено от компетентен орган. В чл. 47 от
ЗЗДискр. в тринадесет точки са посочени правомощията и компетенциите на КЗД. Съгласно
т.1, КЗД установява нарушения на този или други закони, уреждащи равенство в
третирането, извършителя на нарушението и засегнатото лице. В т.3 е предвидено,
че КЗД налага предвидените санкции и прилага мерки за административна принуда
за преустановяване на дискриминационни практики.
Според
чл.48, ал.1 от ЗЗДискр., Комисията разглежда и решава заведените пред нея
преписки в заседателни състави, които се определят от председателя на
комисията, а съгласно ал.2 Председателят на комисията определя постоянни
състави, които се специализират в материята по дискриминация: 1. на етническа и
расова основа; 2. на основата на пол; 3. на основата на други признаци по чл.
4, ал.1.
В случая
Председателят на КЗД с Разпореждане е
разпоредил образуване на преписка по жалбата на Р.. С оглед съдържащите се в
жалбата твърдения за дискриминация по признак „религия” и „увреждане“ е
разпределил преписката на петчленен разширен състав за множествена
дискриминация, който да я разгледа.
Решението
е постановено в предвидената в чл. 66 от ЗЗДискр. писмена форма и съдържа
изискуемите реквизити – наименование на органа, който го е издал, фактическите
и правните основания за издаването му, диспозитивна част, в която се определят
вида и размера на санкцията, пред кой орган и в какъв срок решението може да се
обжалва.
Съдът не
констатира съществено нарушение на административно производствените правила в
производството пред КЗД. С разпореждането за образуване на преписката са дадени
указания на страните относно разпределението на доказателствената тежест, както
и относно правата и задълженията им в производството. Уведомени са страните за
започване на производството пред Комисията по реда на чл. 26 от АПК.
Определеният докладчик по преписката е започнал процедура по проучване в
съответствие с разпоредбата на чл.55, ал.1 от ЗЗДискр. и в тази връзка с писма
до конституираните страни и до трети лица е изискал да представят писмени становища по подадената
жалба, както и определени писмени материали.
Докладчикът
по преписката е изготвил доклад-заключение до Председателя, с което предлага да
се насрочи първо открито съдебно заседание с призоваване на страните и да бъдат
уведомени за възможността да се помирят в първото заседание, да посочват нови
доказателства и свидетели и т.н.
Изпратени
са писма до страните, с които са уведомени, че проучването по преписката е
приключено и им е указана възможността в 7-дневен срок да се запознаят с
материалите, както и че до първото по преписката заседание имат право да
посочат нови доказателства, да посочат свидетели и вземат отношение по
становищата на другата страна. След изтичане на срока за запознаване с
материалите, предстои насрочване на открито заседание, за което ще бъдат
писмено уведомени. Насрочено е открито заседание, за което страните са
призовани.
Настоящият
съдебен състав приема, че обжалваното решение е постановено в нарушение на материално-правните разпоредби и с целта на
закона.
Според чл.
4, ал.1 от ЗЗДискр, забранена е всяка пряка или непряка дискриминация, основана
на пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, лично или
обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно
положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в
закон или в международен договор, по който Република България е страна.
Съгласно
чл. 5 от ЗЗДискр, тормозът се основава на признаците по чл. 4, ал.1,
сексуалният тормоз, подбуждането към дискриминация, преследването и расовата
сегрегация, както и изграждането и поддържането на архитектурна среда, която
затруднява достъпа на лица с увреждания до публични места, се смятат за дискриминация.
В §1, т.1
от ДР на ЗЗДискр е регламентирано, че
тормоз по смисъла на този закон е всяко нежелано поведение на основата на
признаците по чл. 4, ал.1, изразено физически, словесно или по друг начин, което
има за цел или резултат накърняване достойнството на лицето и създаване на
враждебна, принизяваща, унизителна, обидна или застрашителна среда.
За да е
налице тормоз, следва да са налице кумулативно следните предпоставки: 1. Изпълнително деяние (действие или бездействие) на едно лице спрямо друго такова; 2. Защитен признак по чл. 4, ал.1 от
ЗЗДискр; 3. Цел или резултат – накърняване на достойнството на лицето и
създаване на враждебна, обидна или застрашителна среда; 4. Причинно-следствена
връзка между тях.
Настоящият
съдебен състав намира, че в случая не са налице тези законово определени
предпоставки, поради което неправилно е прието от КЗД, че е установена
дискриминация по смисъла на чл. 5 във връзка с §1, т.1 от ЗЗДискр.
В мотивите
на обжалваното решение на стр.5 от същото
Административният орган е посочил като изпълнително деяние скарване и побой на
20.10.2017 г. На стр.6 от решението като изпълнително деяние е посочено грубо
държане на П., който си е позволил по време на скарването да нанесе физически
удари на жалбоподателя. От писмените обяснения на свидетелите-очевидци на
случая И.Н.М. и Т.Г. И. се установява,
че на 20.10.2017 г. около 17.15 часа в сградата на ХТР в гр. Летница е
възникнал спор между Р. и П.. Свидетелите посочват, че двамата са започнали да
спорят и се карат за лични неща. Те са
категорични, че П. не е обиждал и не е се е държал неприлично с Р., не го е
удрял. Между тях не е имало физически контакт. В проведеното на 25.05.2018 г.
открито заседание на КЗД, свидетелят И.М. е потвърдил твърденията си, изложени
в неговото обяснение. П. и Р. са се скарали за лични проблеми, не е имало обиди
и удари. Писмените обяснения на двамата свидетели очевидци на случая не са
кредитирани от КЗД в частта, в която отричат , че П. е имал физически контакт –
удари, насочени към жалбоподателя Р.. Мотивите на КЗД е, че двамата са йерархично подчинени на П.,
както и че показанията им противоречат на медицинската документация на
ЦСМП-Летница и медицинското удостоверение за пред съда, издадено от съдебния
лекар Д.Д.. Прегледът на жалбоподателя в ЦСМП – Летница е извършен на
20.10.2017 г. в 19.10 часа, т.е. приблизително около два часа след спора между Р.
и П. и му е поставена диагноза „охлузна рана в областта на лява предмищница“.
При прегледа на Р. от съдебния лекар Д.Д.,
извършен на следващия ден в 09.30 часа е поставена диагноза
повърхностно-контузна рана на предмишницата на лява ръка, отоци и
кръвонасядания на малка площ в областта на дясна китка, лявата скула и лява
предмишница, отчупване на част от коронката на втори долен зъб, който е
изкуствен. В случая съществува противоречие между писмени документи и показания
на свидетели-очевидци на случая. Разбира се административният орган има право
да избере кои доказателства да кредитира, както е направил в случая, но в
крайна сметка не е установено по категоричен начин в какво точно се изразява
изпълнителното деяние. Не е установена в административното производство целта
на изпълнителното деяние, т.е., че П. е имал за цел или резултат накърняване
достойнството на Р. и създаване на враждебна, обидна или застрашителна среда.
Не е установено, че действията на П. са свързани със защитените признаци
„увреждане“ и „религия“. За да е налице накърняване на достойнството на лицето
и създаване на враждебна, обидна или застрашителна среда следва да се установят
конкретни факти, изразяващи необективно и негативно отношение към засегнатото
лице, свързани със защитен признак.
В
производството през КЗД са разпитани двама свидетели. Единият е
свидетелят-очевидец И.М., а другият е Г.Г. – служител в „Напоителни системи“
ЕООД. От техните показания не се установява извършване на дискриминация под
формата на тормоз по признак И.М. от П. спрямо Р.. Показанията на двамата
свидетели не доказват поставяне в унизителна, враждебна, принизяваща, обидна
или застрашителна среда и че това поведение се основава на въведените от
жалбоподателя Р. признаци.
Няма
легална дефиниция на понятието „увреждане“ в ЗЗДискр. Такова има в Закона за
интеграция на хората с увреждане (ЗИХУ). Съгласно § 1, т. 1 от ЗИХУ,
"увреждане" е всяка загуба или нарушаване в анатомичната структура,
във физиологията или в психиката на даден индивид. Според § 1, т. 2 "човек
с трайни увреждания" е лице, което в резултат на анатомично, физиологично
или психическо увреждане е с трайно намалени възможности да изпълнява дейности
по начин и в степен, възможни за здравия човек и за което органите на
медицинската експертиза са установили степен на намалена работоспособност или
са определили вид и степен на увреждане 50% и над 50%.
Легална дефиниция на понятието „увреждане“ има в
Конвенцията за правата на хората с увреждания. Съобразно чл. 1, § 2 от нея,
хората с увреждания включват лица с трайна физическа, психическа, интелектуална
и сетивна недостатъчност, която при взаимодействие с обкръжаващата ги среда би
могла да възпрепятства тяхното пълноценно и ефективно участие в обществото
равноправно с останалите. Тази конвенция е ратифицирана от България, обнародвана е в ДВ и е в сила за България от
21.04.2012 г. и поради това има предимство пред нормите на българското право,
които й противоречат.
В Конвенцията се прави разлика между увреждане и
болест.Увреждането може да е причинено от болест, но сама по себе си болестта
не значи увреждане по смисъла на чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. Не наличието на самата болест, а последиците,
които тя има върху физическите, психическите, интелектуални и сетивни
способности на човека са тези, които възпрепятстват неговото пълноценно и
ефективно участие в обществото равноправно с останалите. Поради това в случая
наличието на заболяване на Р. – захарен диабет не може да се приеме като
увреждане съгласно чл. 4, ал.1 от ЗЗДискр. В законодателството липсва също така
легална дефиниция на понятието религия, поради което същото следва във всеки
конкретен случай да бъде установявано и доказвано. В случая действията на П.
при спора му с жалбоподателя Р. нямат нищо общо с изповядваната от последния
религия. Твърденията на Р., че е третиран по неблагоприятен начин, поради
изповядваната от него религия не се подкрепят от доказателствата по делото.
След като при издаване на един административен акт
е нарушен материалния закон, то той е постановен и в несъответствие с целта на
закона.
При това положение настоящият съдебен състав
приема, че жалбата е основателна. Обжалваното решение е постановено в нарушение
на материално-правните разпоредби и в несъответствие с целта на закона –
отменителни основания по чл. 146, т.4 и т.5 от АПК, което налага неговата
отмяна.
По изложените съображения и на основание чл. 172,
ал.2 от АПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 294/12.07.2018
г. на Комисията за защита от дискриминация.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба
чрез Административен съд Ловеч пред Върховния
административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.
Препис от него да се изпрати на
страните по делото.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: