Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.Ловеч,
27.08.2021 год.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, втори състав в публично
заседание на втори март две хиляди двадесет и първа година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕОРГИ ХРИСТОВ
при участието на
секретаря Наташа Богданова, като разгледа докладваното от съдията НАХ дело № 882
по описа за 2020 година, за да се произнесе, съобрази следното :
Производство по реда чл.59 и сл. от ЗАНН.
С наказателно постановление № 20-0906-000906 от 10.09.2020 г. на Началник група
към сектор ПП при ОД на МВР Ловеч е наложено на К.Л.К. ***, административно
наказание на основание чл.183, ал.2, т.1 от ЗДвП – глоба в размер на 20 лева, за
нарушение на чл.98, ал.1, т.1 от ЗДвП.
Недоволен от постановлението останал жалбоподателят К., който го е обжалвал
моли да бъде отменено изцяло наказателното постановление като незаконосъобразно.
Сочи, че при издаване на НП е бил нарушен материалният закон, тъй като не е
налице съответствие между дадената правна квалификация и описаните фактически
обстоятелства, в следствие на което погрешно е била приложена санкционната
разпоредба на чл.183, ал.2, т.1 от ЗДвП. Счита, че относимата санкционна норма
за описаното в АУАН и НП нарушение е тази по чл.180, ал.1, т.1, предл.2-ро от ЗДвП. Изтъква, че отношението на първата спрямо втората норма е като между обща
към специална. Счита, че прилагането на неотносимата към описаното нарушение
санкционна норма е съществено процесуално нарушение, което съставлява
самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление.
На следващо място – в жалбата са развити доводи относно същината на
вменената като нарушена норма на чл.98, ал.1, т.1 от ЗДвП, като според
жалбоподателя същата съдържа три хипотези, като проявлението на една от тях
изключва останалите две. В тази връзка счита, че незаконосъобразно в АУАН и НП
са описани две от хипотезите предвидени в разпоредбата и тъй като се явяват
алтернативни, а не кумулативни, то не е ясно коя от двете му се вменява, че е
извършил. Сочи, че ако с едно деяние му се вменява извършването на две
нарушения, то съгласно нормата на чл.18 от ЗАНН е следвало да му бъдат наложени
две отделни санкции. Изтъква също така, че както в АУАН, така и в НП не е
посочено в какво се изразява създаването на опасност и по какъв начин
автомобилът му е пречел на останалите участници в движението.
Жалбоподателят оспорва констатацията на наказващия орган, че към момента на
проверката превозното средство е било паркирано. Жалбоподателят твърди, че
автомобилът се е намирал пред магазин за хранителни стоки, който се стопанисвал
от него и с него зареждал магазина, като в момента на проверката е извършвал
товаро-разтоварна дейност. Категоричен е, че в никакъв случай не се касае за
паркиране по смисъла на чл.93, ал.2 от ЗДвП, тъй като е бил спрял за ограничено
време, с пуснати аварийни светлини, поради което действията му се изразявали в
„престой“ по смисъла на чл.93, ал.1, предл.2-ро от ЗДвП.
Много подробно в жалбата, алтернативно са развити и съображения относно
наличието на предпоставки за определяне на случая като маловажен и основания за
приложението на чл.28 от ЗАНН. Претендира да му бъдат присъдени направените по
делото разноски.
В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят К. не се явява.
Представлява се от адвокат Ф.Ф., който поддържа жалбата с всички наведени с нея
възражения и пледира за отмяна на наказателното постановление, като
незаконосъобразно издадено. Акцентира на допуснатите в хода на
административнонаказателното производство съществени процесуални нарушения и в
частност на неправилно приложената санкционна норма от закона. Сочи и че от
разпита на свидетелката М.Митева се потвърждава обстоятелството, че автомобилът
на жалбоподателя е престоявал и не е бил паркиран, както е отразено в АУАН и
НП. Претендира да им бъдат присъдени направените по делото разноски.
Въззиваемата страна, редовно призовани, не изпращат представител и не
изразяват становище по делото. Писмено, в съпроводителното писмо молят жалбата
да бъде оставена без уважение и се потвърди наказателното постановление. Алтернативно
са направили и възражение за прекомерност на разноските по реда на чл.63, ал.4
от ЗАНН в случай, че жалбата бъде уважена и жалбоподателят претендира
такива.
От събраните по делото писмени доказателства и от показанията на
свидетелите И.Г.Б., Й.С.Й. и М.С.М., както и от изложеното в жалбата и в
съдебно заседание, съдът прие за установена следната фактическа обстановка :
На 25.08.2020 г. свидетелят И.Б. съставил на К.К., в негово присъствие АУАН
серия GА № 267878 /л.8/, в който посочил, че същия ден, в 13:53 часа, в гр.Ловеч,
на ул.„Александър Стамболийски“, срещу дом № 15, пред хранителен магазин, е
паркирал собствения си лек автомобил „К.С.“, с рег.№ *****, като на мястото
където го е паркирал пречел и създавал опасност за другите участници в
движението. Квалифицирал така описаното като нарушение на разпоредбата на
чл.98, ал.1, т.1 от ЗДвП. Като свидетел – очевидец по акта бил посочен Й.Й..
По така съставеният му акт жалбоподателят е посочил, че няма възражения.
Няма данни по делото, в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН К. да е представил
писмени възражения.
Въз основа на акта за нарушение, на 10.09.2020 г. било издадено обжалваното наказателно постановление, като описаната в
акта фактическа обстановка изцяло била отразена и в него. Наказващият орган
преценил, че с действията си жалбоподателят К. спрял или паркирал на места
създаващи опасност, пречки за движението или закриващи пътен знак, или сигнал,
с което виновно е нарушил разпоредбата на чл.98, ал.1, т.1 от ЗДвП. Наложил му предвидената
в чл.183, ал.2, т.1 от ЗДвП санкция „глоба“ в размер на 20 лева.
От тази фактическа обстановка и разглеждайки жалбата от правна страна съдът
прие следното :
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, от надлежно легитимирано
лице, поради което е допустима за разглеждане.
Атакуваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, въз
основа на АУАН, съставен от оправомощено за това лице, съгласно Заповед № 8121з-515/14.05.2018
г. на Министъра на вътрешните работи /л.11-12/.
След внимателна преценка на доказателствата по делото и доводите на
страните съдът прие, че обжалваното постановление е издадено, при допуснати
съществени процесуални нарушения и неправилно прилагане на материалния закон и
в този смисъл наведените с жалбата и в хода на съдебните прения възражения от
жалбоподателя са основателни.
В обстоятелствената част на АУАН и в тази на наказателното постановление
като виновно поведение на жалбоподателя е посочено, че е паркирал собствения си
лек автомобил на място, където пречи и създава опасност за другите участници в
движението, след което е цитирана дословно част от разпоредбата на чл.98, ал.1,
т.1 от ЗДвП, а именно : спира или паркира на места създаващи опасност, пречки
за движението или закриващи пътен знак, или сигнал. Така формулирано
нарушението е бланкетно и не съдържа нито обстоятелствата на същото, нито
доказателствата, които го подкрепят. Останали са абсолютно немотивирани
изводите, както на актосъставителя, така и на наказващия орган, че К.,
паркирайки собственото си МПС на посоченото място е създал пречки и опасност за
останалите участници в движението и в какво са се изразявали те. И пречките, и
опасността са елементи от обективната страна на визираното нарушение и като
такива следва ясно да е посочено в какво точно са се изразявали, за да е ясно
по какъв начин са влияели негативно на останалите участници в движението. Косвено
тези обстоятелства касаят и субективната страна на нарушението доколкото става
въпрос за действия като спиране или паркиране на място, където това не е
изрично забранено, но конкретните елементи от пътната обстановка правят тези
действия на водача опасни или пречещи на другите участници в движението. И
затова именно ясното и точно посочване на тези обстоятелства дава възможност за
преценка могъл ли е водачът да ги предвиди и осмисли и въпреки наличието им, да
спре или паркира автомобила.
Освен това, бланкетно са посочени и трите хипотези съдържащи се в нормата
на чл.98, ал.1, т.1 от ЗДвП, като от липсата на конкретно посочени
обстоятелства при извършване на нарушението не става ясно коя от тях е била
реализирана чрез действията на жалбоподателя.
Липсата на обстоятелствена част на АУАН и НП относно по какъв начин
автомобилът на жалбоподателя е създавал пречки и/или опасност за останалите
участници в движението е процесуално нарушение на разпоредбите на чл.42, т.4 и
чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, въвеждащи императивно изискванията АУАН и НП да
съдържат описание на нарушението, на обстоятелствата, които го установяват и на
доказателствата, които го подкрепят. Това нарушение е винаги съществено и не
може да бъде санирано в хода на съдебното обжалване на постановлението, тъй
като нарушава правото на защита на наказаното лице. Недопустимо е обстоятелства
касаещи признаци от обективната страна на нарушението да бъдат въвеждани едва в
при съдебното обжалване чрез свидетелски показания. Затова и като последица това
процесуално нарушение води до отмяна на НП на формално основание.
На следващо място – при издаването
на наказателното постановление е било допуснато и друго съществено процесуално
нарушение изразяващо се в неправилното приложение на материалния закон, а
именно : не е била приложена съответната санкционна разпоредба от ЗДвП, която е
предвидена за описаното в обстоятелствената част на постановлението нарушение и
дадената му квалификация по чл.98, ал.1, т.1 от ЗДвП. За нарушение на тази нормата
от ЗДвП жалбоподателят К. е бил санкциониран на основание разпоредбата на чл.183,
ал.2, т.1 от ЗДвП, съгласно която се наказва с глоба от 20 лева водач, който
неправилно престоява или е паркирал неправилно. Така формулирана, тази
санкционна норма се прилага в случаите, когато водачите не са съобразили своето
поведение с някое от задълженията си посочени в хипотезите по чл.6, т.1 от ЗДвП. Настоящият съдебен състав счита, че не такъв обаче е настоящият случай,
изхождайки от дадената цифрова квалификация на нарушението. Както се посочи и
по-горе в изложението, разпоредбата на чл.98, ал.1, т.1 от ЗДвП въвежда
допълнителни, квалифициращи признаци на задълженията, които водачите имат,
когато осъществяват действията престой и паркиране. Водачите следва да
позиционират превозното средство по такъв начин, че да не създават опасност или
пречка за останалите участници в движението, или пък да закриват пътен знак или
сигнал. Аналогичен елемент е посочен в санкционната разпоредба на чл.180, ал.1,
т.1 от ЗДвП, която предвижда санкция за водачи, които нарушавайки правилата за
престой или за паркиране, са създали непосредствена опасност за движението. Ето
защо, именно нормата на чл.180, ал.1, т.1 от ЗДвП се явява относимата
санкционна такава в случаите, когато се визира извършването на нарушение на
чл.98, ал.1, т.1 от ЗДвП. В тази смисъл е и многобройната, еднозначна и
непротиворечива практика на съдилищата при разглеждането на казуси от вида на
тук обсъждания.
Между словесното описание на обстоятелствата по извършеното нарушение,
нарушената норма от закона и приложимата санкционна норма, следва да е налице
пълно единство и съответствие в издаденото наказателно постановление, тъй като
санкционираното лице следва да знае точно какво нарушение му се вменява като
извършено и при какви обстоятелства, за да може да организира адекватно
защитата си. В разглеждания казус, с оглед приетата за установена фактическа
обстановка по случая (макар и пестеливо и бланкетно пресъздадена в обжалваното
НП), наказващият орган, квалифицирайки действията на жалбоподателя като
нарушение на разпоредбата на чл.98, ал.1, т.1 от ЗДвП е приложил санкционна
норма, която е различна от тази, която е предвидена от закона за такова нарушение.
По този начин е допуснато съществено процесуално нарушение, довело до
нарушаване правото на защита на наказаното лице. Това във всички случаи като
последица води до незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление
и съответно следва отмяната му единствено на формално основание. И доколкото
законът позволява НП да бъде издадено и при допуснати нередовности в АУАН
(чл.53, ал.2 от ЗАНН), стига да е установено по безспорен начин извършването на
нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина, то това не се отнася
за наказателното постановление. При него следва точно да са спазени
императивните изисквания на ЗАНН по издаването му, тъй като именно то е
правораздавателния акт, който очертава пределите на доказване в настоящето
производство и пределите на правото на защита на жалбоподателя.
Липсата на ясно, точно и пълно описание на нарушението от обективна страна,
както и допуснатото нарушение относно приложимата санкционна норма, прави
обжалваното НП незаконосъобразно издадено, като постановено в несъответствие с
процесуалния и материален закон, поради което същото следва да бъде отменено,
като незаконосъобразно.
При този изход на делото и с оглед претенцията на жалбоподателя да му бъдат
присъдени направените по делото разноски, то на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН
следва да бъде осъдена ОД на МВР Ловеч, представлявана от директора (в чиято
структура е наказващия орган, издал обжалваното НП), да му заплати направените
по делото разноски, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение. Същото
е в размер от 300 лева, съгласно представения договор за правна защита и
съдействие № 44944 от 30.11.2020 г. /л.19/ и следва да бъде присъдено в пълния
му размер, независимо от направеното от въззиваемата страна възражение за
прекомерност по реда на чл.63, ал.4 от ЗАНН. Изплатеното възнаграждение не е
прекомерно, тъй като е в рамките на определеното по чл.18, ал.4 от Наредба № 1
от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 и ал.3 от ЗАНН съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №
20-0906-000906 от 10.09.2020 г. на Началник група при сектор ПП към ОД на МВР
Ловеч, с което на К.Л.К. ***, ЕГН : **********, е наложено административно
наказание на основание чл.183, ал.2, т.1 от ЗДвП – глоба в размер на 20 лева,
за нарушение на чл.98, ал.1, т.1 от ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР гр.Ловеч, представлявана от директора, да заплати
на К.Л.К. ***, с горните данни, сумата 300 /триста/ лева, представляваща
направени по делото разноски.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Ловеч
в 14 - дневен срок от съобщението до страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :