РЕШЕНИЕ
№ 36
гр. гр.Мадан, 21.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МАДАН в публично заседание на двадесет и втори
февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря Елка Ст. Алендарова
като разгледа докладваното от СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ Гражданско дело
№ 20215430100287 по описа за 2021 година
Съдът е сезиран с искова молба от А. С. Ю., ЕГН **********, с постоянен адрес гр.
Р., ул. В.Л. № ...., чрез пълномощника адв. М.В. М. против „И. Ф.“, ЕООД, ЕИК: ***, със
седалище и адрес на управление гр. С., ул. “Б.“ **, партер, представлявано от Б. Н. в
качеството му на управител, с която е предявен иск с правна квалификация по чл. 124, ал. 1
от ГПК за признаване за установено, че клаузата на чл. 3, ал.2 от Договор за предоставяне на
кредит № 325923, предвиждаща заплащането на неустойка в размер на 1402.92 лева е
нищожна на основание чл. 26, ал. 1 пр. 3 от ЗЗД, като противоречаща на добрите нрави и
поради това, че е сключена при неспазване на нормите на чл. 143, ал.1 от ЗЗП. При
условията на евентуалност моли да обяви за нищожна, клаузата на чл. 3 ал. 2 от Договор за
предоставяне на кредит № *** - предвиждаща заплащането на неустойка в размер на
1402,92 лева на основание чл.146 ал.1 от ЗЗП, вр. с чл.24 от ЗПК.
В исковата молба се твърди, че ищцата сключила Договор за предоставяне на кредит
№ ***, с „И. Ф.“ ЕООД, съгласно който следвала да сумата в общ размер на 5 640.48 лева,
при сума на получаване 3000.00 лева, при лихва от 1 237.56 лева и неустойка в размер на 1
402.92 лева. По договора бил уговорен ГПР от 48,3%, както и ГЛП от 40.15 %., при срок на
кредита от 720 дни или 24 месечни вноски. Съгласно чл.3 ал.1 от договора ищцата следвало
в срок от 5 дни от подписване на договора да предостави едно от изброените обезпечения:
банкова гаранция или две физически лица-поръчители. Съгласно чл. 3 ал. 2 от Договор за
предоставяне на кредит № ***, ако ищцата не представи едно от посочените обезпечения
дължи заплащането на неустойка в размер на 1402.92 лева. Ищецът счита, че клаузата на чл.
3 ал. 2 от Договор за предоставяне на кредит № ***, предвиждаща заплащането на
неустойка в размер на 1 402.92 лева е нищожна на основание чл. 26, ал. 1 пр. 3 от ЗЗД, като
противоречаща на добрите нрави и поради това, че са сключени при неспазване на нормите
на чл. 143, ал.1 от ЗЗП. При условията на евентуалност, счита че клаузата е нищожна на
основание чл.146 ал.1 от ЗЗП, вр. с чл.24 от ЗПК. Посочва, че основен принцип е
добросъвестността в гражданските и търговски взаимоотношения, а целта на неговото
спазване, както и на принципа на справедливостта, е да се предотврати несправедливото
облагодетелстване на едната страна за сметка на другата. Сочи, че клаузата за неустойка,
предвидена в чл. 3, ал.2 от договора била нищожна като противоречаща на добрите нрави и
неравноправна по смисъла на чл.143, т.19 от ЗЗП, тъй като сумата която се претендира чрез
1
нея в размер на 1 402.92 лева била в размер на половината от сумата на отпуснатия кредит.
По този начин се нарушавал принципа на добросъвестност и справедливост. Предвидената
клауза била и неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 5 ЗЗП, тъй като същата предвижда
заплащането на неустойка, която е необосновано висока. Позовава се на съображение 26 от
Преамбюла на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2008г.
относно договорите за потребителски кредити. Уговорената неустоечна клауза се намирала
в пряко противоречие с преследваната с целта на транспонираната в ЗПК директива.
Подобни уговорки прехвърляли риска от неизпълнение на задълженията на финансовата
институция за извършване на предварителна оценка на платежоспособността на длъжника
върху самия длъжник, което водило до допълнително увеличаване на размера на
задълженията. Неустойка за неизпълнение на акцесорно задължение била пример за
неустойка, която излизала извън присъщите си функции и цели единствено постигането на
неоснователно обогатяване. Налице било и заобикаляне на чл. 33, ал. 1 от ЗПК. Неустойката
по съществото си била добавък към възнаградителната лихва и в този смисъл, би
представлявала сигурна печалба за заемодателя, която печалба би увеличила стойността на
договора. При условията на евентуалност, счита че клаузата на чл. 3 ал. 2 от договора,
предвиждаща заплащането на неустойка в размер на 1 402.92 лева е нищожна на основание
чл.146 ал,1 от ЗЗП, вр. с чл.24 от ЗПК. Счита, че клаузата на чл. 3 ал. 2 от договора не е
индивидуално уговорена по смисъла на чл. 146, ал.2 ЗЗП, тъй като била част от едни
стандартни и бланкетни отнапред изготвени условия на договора и кредитополучателите
нямат възможност да влияят върху съдържанието им към момента на сключване на
договора. По изложените съображения моли за уважаване на иска. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника.
Посочва, че ищецът е приложил неподписан и бланков договор за кредит, който не
установявал наличието на договорно правоотношение. Оспорва сключването на договор за
кредит с ищцата. Намира за неоснователно твърдението на ищеца, че клаузата за неустойка
била неравноправна. Сочи, че в настоящия случай неустойката санкционира нарушаването
на договора от страна на кредитополучателя. Неустойката не била прекомерна, тъй като
била в размер на по-малко от половината от главницата. Посочва, че неустойката била за
вземане, което се начислявало при неизпълнение на договора за кредит. Рискът от
неизпълнение не се прехвърлял върху кредитополучателят, тъй като последният поел
задължение да обезпечи кредита, което не бил изпълнил. Посочва, че ищцата имала
сключени договори за кредит с „И. ф.“ ЕООД и знаела изискванията за сключването им,
включително срока за предоставяне на обезпечение. Още в преддоговорната информация,
която се получава преди сключване на договора се виждало, че ищцата доброволно е
преценила какви условия я устройват. В случая срока за предоставяне на обезпечение бил 5
дневен, тъй като договора за кредит бил от т.нар. „бързи кредити“ - обикновено
продължителността на самия договор била 30 дни. Липсвали твърдения и доказателства, че
неустойката в настоящия договор била извън присъщите й функции. Дори да се прогласи
нищожност на клаузата за неустойка, тя не била част от същинското съдържание на
договора за кредит. Поради това прогласяването на нищожност не водило до
недействителност на целия договор за кредит. Приложение следва да намери чл. 26, ал. 4 от
ЗЗД, като се прогласи нищожност само спрямо клаузата за неустойка - която дори не е
изплатена изцяло. В останалата си част договорът е действителен и следва да запази
действието си, като основание за плащанията.
Съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Между страните е възникнало облигационно правоотношение по Договор за
предоставяне на кредит № *** от *** г., съгласно който ответното дружество, в качеството
му на кредитор се задължило да предаде на ищцата- потребител сумата от 3000 лв., а
потребителят се задължил да върне същата на кредитора, при условията, посочени в
договора. По делото е приета като доказателство копие от разписка от ИЗИПЕЙ АД, за
сумата от 3000 лева, с наредител И. Ф. ЕООД и получател А. С. Ю., с посочено основание в
разписката „Договор № ***“. Представено е и копие от Заповед № .... г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № .....г., с която е разпоредено длъжникът
А. С. Ю. да заплати на И. Ф. ЕООД сумата от 50 лева, представляваща част от вноска за
главница за 26.05.2021 г. в общ размер на 125 лева, съгласно Договор за предоставяне на
кредит № *** г. Представено е и копие от Заповед № ..... г. по ч.гр.д. № ....г. с която е
2
разпоредено ищцата да заплати на ответника сумата от 50 лева, представляваща част от
вноска за главница за 26.05.2021 г. в общ размер на 125 лева, съгласно Договор за
предоставяне на кредит № **** г. С оглед представените по делото доказателства съдът
намира за установено възникването на облигационно правоотношение между страните по
договор за предоставяне на кредит от ..... г., а доводите на ответника в противоположната
насока за неоснователни. Подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение от
страна на ответното дружество срещу ищцата за присъждане на суми, дължими по същия
договор- Договор за предоставяне на кредит № **** г., съставлява признание от страна на
ответника, че облигационното правоотношение е възникнало, което признание следва да
бъде преценявано с оглед всички обстоятелства по делото. Останалите представени по
делото доказателства- разписка за предоставена сума от кредитодателя на
кредитополучателя в размер на договорената заемна сума от 3000 лева, както и извлечение
от електронна кореспонденция между А. С. Ю. и И. Ф. ЕООД, във връзка с процесния
Договор за предоставяне на кредит № *** г. водят до същия извод, а именно че е
възникнало соченото от ищцата облигационно правоотношение между страните.
Процесният договор представлява договор за потребителски кредит по чл. 9 и сл. от ЗПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от ЗПК договорът за потребителски кредит е договор,
въз основа на който кредиторът предоставя, или се задължава да предостави на потребителя
кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на
улеснение за плащане. Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3
ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани
чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът пък е
физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е.
страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и кредитор съгласно
чл. 9, ал. 4 ЗПК. Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание
представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и
последици важат изискванията на ЗПК и ЗЗП.
Съгласно клаузите на сключения между страните договор срокът на кредита бил 720
дни, при фиксиран годишен лихвен процент - 40.15 %, Обща дължима сума: 4237.56 лв. при
представяне на обезпечение по чл. 3 (1) и изплащане на погасителните вноски в срок, обща
дължима сума при непредставяне на обезпечение по чл. 3 (1) и изплащане на погасителните
вноски в срок 5640.48 лв.; Годишен процент на разходите по кредита: 48.3 %, като са взети
предвид следните допускания: Договорът ще е валиден за посочения в него срок, всяка от
страните ще изпълнява точно и в срок задълженията си, съответно няма да бъдат начислени
разходи за събиране, лихви за забава и неустойки за неизпълнение, и няма основание за
начисляване на отстъпки по договора. Първата вноска по договора била с падеж *** г., а
последната вноска /вноска № ***/
Съгласно чл. 3, ал. 1 от договора за обезпечаване на вземанията си във връзка с
предоставения кредит, кредиторът приема, а потребителят се задължил в срок до пет дни,
считано от датата на сключване на договора, да предостави на кредитора едно от следните
обезпечения: банкова гаранция в полза на Кредитора за сумата по чл. 2, ал. 1, т. 4, със срок
на валидност 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по настоящия договор
или две физически лица - поръчители, които да отговарят на следните изисквания: да
представят служебна бележка от работодател за размера на трудовото възнаграждение, като
нетния им осигурителен доход е в размер над 1000 лв.; да работят по трудов договор без
определен срок; да не са потребители или поръчители по друг договор за паричен заем,
сключен с „И. Ф.“ ЕООД; да нямат неплатени осигуровки за последните две години; да
нямат задължения към други банкови и финансови институции или ако имат - кредитната им
история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по-лош от 401 „редовен“; да
подпишат договор за поръчителство. Съобразно чл. 3, ал. 2 от договора страните са
постигнали съгласие, че евентуалното неизпълнение на задължението по чл. 3, ал. 1 от
договора ще причини на кредитора вреди, за които се дължи неустойка като обезщетение;
размерът на тази неустойка бил договорен в индивидуални преговори между страните, така
че да не е прекомерен; при възникване на основание за плащане на тази неустойка, нейният
размер в конкретния случай бил 1402.92 лева. Същата се начислявала в деня, следващ
неизпълнението по предходната алинея, като определената обща сума се заплащала на
определен с погасителния план брой вноски.
3
Ищецът е въвел възражение за нищожност на клаузата на чл. 3, ал. 2 от процесния
договор, спрямо които ищцата следвало да заплати неустойка за непредоставено
обезпечение на основание чл. 26, ал. 1 пр. 3 от ЗЗД, като противоречащи на добрите нрави.
Критериите дали е налице нищожност поради противоречие с добрите нрави на неустойка,
се съдържат в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, а именно -
такава е неустойка, която е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции. В цитираното тълкувателно решение е посочено, че условията и
предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка произтичат от нейните функции,
както и от принципа за справедливост в гражданските и търговските правоотношения и на
предотвратяването на несправедливото облагодетелстване. Законодателят придава правна
значимост на нарушението на добрите нрави с оглед на защитата на обществените
отношения като цяло, а не само поради индивидуалния интерес на конкретен правен субект.
Договорната клауза за неустойка би могла да е нищожна, като нарушаваща принципа на
справедливостта и създаваща условия за неоснователно обогатяване, когато вследствие на
заплащането й, ще е налице неравностойност на насрещните задължения по договора, или
неустойката ще излезе извън обезпечителните или обезщетителните функции, които са й
придадени от страните. Съдът намира, че предвидената неустоечна клауза в процесния
договор за потребителски кредит излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и
санкционни функции, надвишава многократно евентуалните вреди на кредитодателя от
неизпълнението, поради което противоречи на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1,
предл. 3 ЗЗД. Така, както е уговорена конкретната неустойка, е предназначена да
санкционира заемателя за виновното неспазване на договорното задължение за предоставяне
на обезпечение под формата на банкова гаранция или договор за поръчителство.
Задължението за предоставяне на обезпечение има вторичен характер и неизпълнението му
не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на договора за
потребителски кредит. Непредоставянето на обезпечение не води до претърпяването на
вреди за кредитора, който би следвало да прецени възможностите на заемодателя да
предостави обезпечение и риска по предоставянето на заем към датата на сключването на
договора с оглед на индивидуалното договаряне на договорните условия. Макар и да е
уговорена като санкционна доколкото се дължи при неизпълнение на договорно
задължение, неустойката води до скрито оскъпяване на кредита. Неустойката по съществото
си е добавък към възнаградителната лихва и в този смисъл би представлявала сигурна
печалба за заемодателя, която печалба би увеличила стойността на договора. Основната цел
на така уговорената неустоечна клауза е да доведе до неоснователно обогатяване на
заемодателя за сметка на заемополучателя, до увеличаване на подлежаща на връщане сума,
поради което противоречи на добрите нрави и е нищожна на осн. чл. 26, ал. 1, предл. трето
ЗЗД. Предвид изложеното предявеният иск се явява основателен и като такъв следва да бъде
уважен.
Ищецът е направил своевременно искане за присъждане на разноски, като такива му
се дължат в размер на 56,12 лева- държавна такса, които ще се присъдят изцяло на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК. По делото е представен договор за правна помощ и съдействие
за ищеца, съгласно който му е предоставена безплатна правна помощ от адв. М.М. на
основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв. Съгласно чл.38 ЗАдв - адвокатът може да предостави
безплатна правна помощ в изрично посочените в разпоредбата хипотези, под която влиза и
настоящия случай. Съгласно чл.38, ал. 2 ЗАдв на адвоката се определя размер не по-малък
от предвидения в Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. На
основание чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба №1/09.07.2004, съдът определя адвокатско
възнаграждение за адв. М.М. в размер на 328,20 лева, съобразно материалния интерес по
делото, която сума следва да бъде присъдена в полза на пълномощника на ищцата.
Възражението за прекомерност на адвокатското възражение на ищеца е неоснователно,
доколкото възнаграждението е определено съобразно предвидения в Наредба №1/09.07.2004
минимум.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
4
ПРОГЛАСЯВА за нищожна клаузата на чл. 3, ал. 2 от Договор за предоставяне на
кредит № *** г., сключен между А. С. Ю., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. Р., ул. В.
Л. №...., и „И. Ф.“, ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. “Б.“ **,
партер, представлявано от Б. Н., предвиждаща заплащането на неустойка в размер от
1402,92 лева за неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на обезпечение,
като противоречаща на добрите нрави.
ОСЪЖДА „И. Ф.“, ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление гр. С., ул.
“Б.“ **, партер, представлявано от Б. Н. да заплати на А. С. Ю., ЕГН **********, с
постоянен адрес гр. Р., ул. В. Л. № ...., сумата от 56,12 лева (петдесет и шест лева и
дванадесет стотинки) разноски по гр. д. № 287/2021 г. по описа на РС Мадан.
ОСЪЖДА „И. Ф.“, ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление гр. С., ул.
“Б.“ **, партер, представлявано от Б. Н. да заплати на адв. М.В. М., АК П., съдебен адрес:
гр. П., бул. П. № .... сумата от 328,20 лева (триста двадесет и осем лева и двадесет стотинки)
– адвокатско възнаграждение, определено по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв., за осъществено
процесуално представителство по гр.д. № 287/2021 по описа на РС Мадан.
Решението подлежи на обжалване пред ОС Смолян в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Мадан: _______________________
5