№ 143
гр. Велико Търново , 17.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ И
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в публично заседание на втори март, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ИЛИЯНА ПОПОВА
Членове:ГАЛЯ МАРИНОВА
МАЯ ПЕЕВА
при участието на секретаря ИНА Д. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ИЛИЯНА ПОПОВА Въззивно търговско дело
№ 20204001000428 по описа за 2020 година
намери за установено следното:
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 260009 от 14.09.2020г. по т.д. № 209/2019г. Плевенският
окръжен съд е осъдил на основание чл. 79 във вр. с чл. 266 ал. 1 от ЗЗД
„Енергостроймонтаж – ПС-Б“ ЕАД град Белене да заплати в полза на
„Хидройоникс“ ЕООД гр. Перущица сумата от 10 000 лева, явяваща се част
от общо 31452 лв., представляващи стойност на извършена работа по договор
за изработка от 20.01.2013 г., съгласно фактури № 536/03.10.2013 г., за 12600
лева с ДДС, № 5104/6.11.2013 г. за 11604 лв. с ДДС и № 5105/7.11.2013 г. за
7248 лв. с ДДС, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
29.11.2018 г. – датата на подаване на исковата молба до окончателното й
изплащане, а искът за разликата от 10000 лв. до претендираните 31452 лв. е
отхвърлил като погасен по давност. С решението „Енергостроймонтаж – ПС-
Б“ ЕАД град Белене е осъдено да заплати на „Хидройоникс“ ЕООД гр.
Перущица сумата 1449.22 лева за направените по делото разноски.
Въззивна жалба срещу горното решение в отхвърлителната му част е
подадена от ищеца по делото „Хидройоникс“ ЕООД гр. Перущица.
Жалбоподателят счита извода на решаващия съд за периодичност на
процесните плащания за неправилен. Излага в жалбата подробни
съображения в подкрепа на довода си, че в случая е приложима петгодишната
1
давност съгласно чл. 110 от ЗЗД. Поддържа се, че от анализа на договорните
клаузи е видно, че възнаграждението не е с постоянен характер, а е поставено
в зависимост от извършената работа, т.е. зависи от конкретния резултат на
извършената от ищеца строителна дейност, а не се гарантира получаването на
твърдо регулярно или постоянно месечно възнаграждение, поради което не се
касае за повтарящо се, трайно изпълнение на парично задължение. Искането е
да се отмени решението в обжалваната част и да се постанови решение, с
което да се уважи предявения иск в цялост.
От ответника по въззивната жалба „Енергостроймонтаж – ПС-Б“ ЕАД
град Белене не е постъпил отговор по въззивната жалба. В подадената от
същото дружество насрещна въззивна жалба е изразено становище, че
въззивната жалба на ищеца е неоснователна.
По делото е постъпила насрещна въззивна жалба от
„Енергостроймонтаж – ПС-Б“ ЕАД град Белене срещу решението в
осъдителната му част. В жалбата се твърди, че неправилно Плевенският
окръжен съд е приел, че не са предприети действия по незабавното
противопоставяне на писмата по Закона за счетоводството. След узнаването
за въпросните писма законните представители на дружеството незабавно са
възразили по чл. 301 от ТЗ пред Районен съд – Левски, където делото е
започнало. Поддържа се довод, че в случая се касае за абстрактно счетоводно
потвърждение на глобални суми без конкретизиране по основание/фактури и
размер, поради което подобни писма по Закона за счетоводството не следвало
да се потвърждават, доколкото между страните имало и други отношения
извън процесния договор. В насрещната жалба е изразено становище, че в
случая е изтекла и максималната петгодишна давност, която не следвало да се
счита за прекъсвана от писмата по Закона за счетоводството – подписани от
лице без представителна власт. В писмата по Закона за счетоводството
нямало цитирани фактури, поради което същите били абстрактни и не
следвало да се третират като признание на дълга, което следва винаги да е
писмено и изрично. В насрещната жалба се поддържа и оплакване, че по
същество исковите претенции са недоказани, доколкото са оспорени
процесните месечни сведения и фактури. Искането е да се отмени решението
в осъдителната част и да се постанови друго, с което да се отхвърли
предявения иск в тази част.
В отговора на насрещната въззивна жалба „Хидройоникс“ ЕООД гр.
Перущица изразява становище, че същата е неоснователна.
Великотърновският апелативен съд като взе предвид оплакванията във
въззивната жалба и в насрещната въззивна жалба, становищата на страните и
доказателствата по делото, приема за установено следното:
Пред Районен съд – гр.Левски е предявен иск от „Хидройоникс“ ЕООД
гр. Перущица против „Енергостроймонтаж – ПС-Б“ ЕАД град Белене за
2
заплащане на сумата от 10 000 лв. – частичен иск от общо дължимата сума в
размер на 31452 лв. представляваща неизплатени парични задължения по
фактури за извършени СМР – изкопни работи със земекопна и транспортна
техника на обект „Канализационна мрежа на с. Триград“, община Девин по
договор за изработка от 20.01.2013 г. ведно със законната лихва върху тази
сума считано от предявяване на иска. Исковата молба е подадена в Районен
съд Левски на 29.11.2018 г.
В отговора на исковата молба, подаден на 7.01.2019 г. ответникът
„Енергостроймонтаж – ПС-Б“ ЕАД град Белене е оспорил иска изцяло по
основание и размер. Направено е възражение за изтекла погасителна давност;
оспорени са приложените месечни сведения и фактури тъй като същите не са
официални документи и ищецът следва да ги докаже.
С молба пред Районен съд Левски от 28.01.2019 г. ищецът е заявил, че
увеличава размера на предявения иск от 10 000 лв. на 31452 лв. С
определение от 28.06.2019 г. Районен съд Левски по гр. д. № 798/2018 г.
Районен съд Левски е прекратил производството по делото и е изпратил
делото по подсъдност на Окръжен съд – Плевен.
В писмения отговор на исковата молба, депозиран на 7.10.2019г. пред
Окръжен съд-Плевен, ответникът е направил възражение за давност,
възразил е по описаните в ИМ видове работи и тяхната стойност и е оспорил
приложените месечни сведения и фактури.
С допълнителната искова молба ищецът е заявил, че по договора е
извършил СМР на обект в с.Триград, Община Девин, представляващи
изкопно-насипни дейности с техника-комбиниран багер товарач/Кейс/ и
комбиниран мини челен товарач/Мустанг/ с цел ремонт и изграждане на
канализационна мрежа в с.Триград. за извършените СМР ищецът е издал
седем фактури, подробно описани в допълнителната искова молба на обща
стойност 75570 лв., като от тази сума са останали незаплатени сумите по
процесните три фактури. Ищецът е посочил, че „Инфрабилд“ ДЗЗД е главен
изпълнител по договора за обществена поръчка за обект „Изграждане на
канализационна мрежа в с.Триград, с възложител Община Девин, а ответното
дружество е подизпълнител по този договор.
С допълнителния отговор на исковата молба ответното дружество е
заявило, че поддържа направените възражения и оспорвания.
От фактическа страна се установява следното:
На 20.01.2013 г. между „Енергостроймонтаж – ПС-Б“ ЕАД град Белене,
като възложител и „Хидройоникс“ ЕООД гр. Перущица, като изпълнител е
сключен договор, по силата на който възложителят възлага, а изпълнителят
приема да извърши услуга със земекопна и транспортна техника за
изпълнение на СМР на обект „Канализационна мрежа на с. Триград“ по
3
видове и цени, както следва: изкоп с комбиниран багер товарач – цена 30
лв./час в работа; изкоп с комбиниран мини-челен товарач – цена 25 лв./час в
работа. Срокът на договора е до 30.09.2013 г. Съгласно чл. 5.3. възложителят
има задължение да оформя в петдневен срок от приключване на месеца
фактурата на изпълнителя и заплаща посочените в нея суми в 7-дневен срок
след заплащане на изпълнените СМР от страна на Община Девин. Освен това
възложителят имал задължение да оформя ежедневно сменните рапорти на
машинистите.
По делото са представени от ищеца трите процесни фактури, по които
претендира плащане. По фактура № 536/3.10.2013 г. са фактурирани услуги с
багер /Кейс/ и услуги с Мустанг на стойност 12600 лв. с ДДС, по фактура №
5104/6.11.2013 г. са фактурирани услуги на стойност 11604 лв. с ДДС и по
фактура № 5105/7.11.2013 г . услугите са на стойност 7248 лв. с ДДС. Видно
е от всяка от фактурите, че срещу отделните услуги са посочени количество
и цена.
От заключението на вещото лице Т. И. се установява, че от ищеца по
делото са издадени 7 фактури във връзка с процесния договор, както следва:
№ 522/29.04.2013 г. на стойност 15432 лв. с ДДС; № 526/03.07.2013 г. на
стойност 7848 лв. с ДДС; № 533/13.08.2013 г. на стойност 11238 лв. с ДДС; №
535/1.10.2013 г. на стойност 9600 лв. с ДДС; № 536/3.10.2013 г. на стойност
12600 лв. с ДДС; № 5104/6.11.2013 г. на стойност 11604 лв. с ДДС; №
5105/7.11.2013 г . на стойност 7248 лв. с ДДС. Според поясненията на вещото
лице дадени в съдебно заседание пред първоинстанцонния съд първите
четири фактури от изброените общо седем фактури са платени изцяло, макар
и със забава, като последното плащане по тях е от 6.11.2015 г. последните три
фактури не са платени и по тях е дължима общо сумата от 31452 лв. с ДДС.
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че
при извършената проверка в счетоводството на ищеца неплатените три
фактури са включени в неговите дневници за продажби и са осчетоводени.
Вещото лице от съдебно-счетоводната експертиза не е могло да извърши
проверка в счетоводството на ответното дружество тъй като последното не му
е осигурило достъп до счетоводството си и поради това вещото лице е
извършило проверка в Териториалната дирекция на НАП. Там е установило
че процесните три фактури са включени в дневниците за покупки на
ответното дружество и ответникът е ползвал данъчен кредит по тях.
Установява се по делото, че възложител на обществената поръчка за
обект „Реконструкция на водоснабдителна и канализационна мрежа с
пречиствателно съоръжение и подобряване на улична настилка в с. Триград“
е Община Девин, а изпълнител – „Инфрабилд“ ДЗЗД. Подизпълнител е
„Енергостроймонтаж – ПС-Б“ ЕАД град Белене.
В писмо № 11-190-143/09.01.2020 г. Община Девин посочва, че изцяло е
4
платила дължимата сума на „Инфрабилд“ ДЗЗД, като последното плащане и
извършено на 22.07.2015 г.
С писмо от 15.01.2014 г. ответникът е потвърдил пред ищеца
задължението си към 31.12.2013г. в размер на 58138 лв.
С писмо от 8.01.2015 г. ответникът е потвърдил пред ищеца
задължението си към 31.12.2014г. в размер на 56138 лв.
С писмо от 12.01.2016 г. ответникът е потвърдил пред ищеца, че има
задължение към 31.12.2015г. в размер на 31452 лв.
При така установеното от фактическа страна въззивният съд прави
следните правни изводи:
Решението е валидно и допустимо.
Предявен е иск с правно основание чл.79 ал.1 от ЗЗД във връзка с
чл.266 ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 31452 лв.
От съвкупната преценка на събраните по делото доказателства
въззивният съд приема, че между страните по делото съществуват
правоотношения по сключен на 20.01.2013г. договор за изработка с предмет
извършването на услуга със земекопна и транспортна техника за изпълнение
на СМР на обект „Канализационна мрежа на с. Триград“.
За извършената земекопна работа на посочения обект ищецът е издал
седем фактури на обща стойност 75570 лв. с ДДС. Установява се от
заключението на икономическата експертиза, че четири от фактурите са
изцяло заплатени от ответното дружество и са останали незаплатени трите
процесни фактури на обща стойност 31452 лв. с ДДС. Процесните фактури са
осчетоводени при ищеца.
Икономическата експертиза е установила, че процесните три фактури са
включени в дневниците за покупки на ответното дружество и ответникът е
ползвал данъчен кредит по тях. Включването на процесните фактури в
дневниците за покупко-продажби и справките - декларации по ЗДДС от
страна на ответното дружество, както и ползването на данъчен кредит по
същите фактури, представлява признание от ответника за възникването и
размера на задължението по фактурите. В този смисъл е трайната съдебна
практика. Същата е посочена в обжалваното решение, поради което не е
нужно да се споменава повторно. С факта на осчетоводяване на процесните
фактури и при двете страни, е признато изпълнението и приемането на
извършената от ищеца земекопна работа, възложена по договора. Следва да
се отчете обстоятелството, че с договора именно така са се договори страните
за отчитането на работата- възложителя да оформя в петдневен срок от
приключване на месеца фактурата на изпълнителя. С оглед на изложеното
въззивният съд приема, че ответното дружество има задължение да заплати
5
възнаграждението за извършената от ищеца работа - земекопните услуги на
обект „Канализационна мрежа на с. Триград“ по процесните три фактури,
което възнаграждение е в общ размер 31452 лв. с ДДС.
По отношение на възражението на ответното дружество за погасяване
на иска по давност:
Въззивният съд намира това възражение за неоснователно, тъй като в
случая не се касае за вземане за периодично плащане по смисъла на
Тълкувателно решение № 3/18.05.2012г. на ВКС по тълк.дело № 3/2011г.
ОСГТК, за да се прилага кратката тригодишна погасителна давност по чл.111
б.“в“ от ЗЗД. В случая е приложима общата петгодишна давност по чл.110 от
ЗЗД.
Съгласно цитираното Тълкувателно решение на ВКС, ОСГТК
понятието „периодични плащания“ по смисъла на чл.111 б.“в“ ЗЗД се
характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на
пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито
падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а
размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е
необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви.
Съобразявайки така описаните отличителни белези на периодично
плащане по смисъла на чл.111 б.“в“ от ЗЗД и характера на задължението на
възложителя за заплащане на възнаграждение в конкретния случай,
въззивният съд намира, че задължението по процесните три фактури- за
извършени услуги с багер и услуги с Мустанг, конкретно описани по
мярка/час/ и количество във всяка една от фактурите, не притежава тези
отличителни белези и не може да се определи като периодично по смисъла на
чл.111 б.“в“ от ЗЗД. За да отговори на въпроса дали в случая се касае за
периодични плащания, съдът съобрази и разясненията дадени в решение №
93 от 24.06.2015г. на ВКС, ТК І т.о. по т.д. № 65/2014г., съгласно които за
приложението на разпоредбата на чл.110 ЗЗД или чл.111 б.“в“ ЗЗД по
отношение на вземане за възнаграждение по договор, за който се прилагат
правилата на изработката, от значение са уговорките между страните относно
правопораждащия факт на вземането, повтарящия се характер на
задължението и определените падежи. Ако договорът е сключен за изработка
на определена вещ или за изпълнение на СМР и възнаграждението е дължимо
на части, на отделни етапи от строителството, при последователно приемане
на изработеното, паричното задължение за възнаграждение няма периодичен
характер.
В разглеждания случай със сключения договор страните са се
договорили за извършване от ищеца по възлагане от ответника на услуга със
земекопна техника по следните видове и цени: изкоп с комбиниран багер
товарач-цена 30 лв. на час в работа и изкоп с комбиниран мини-челен
6
товарач цена 25 лв. на час работа. Освен това договорено е заплащането на
посочените суми във фактурата на изпълнителя да се заплаща в 7 дневен срок
след заплащане на изпълнените СМР от страна на община Девин. С оглед на
тези уговорки на страните по сключения между тях договор на 20.01.2013г. е
видно, че договорът е сключен за изпълнение на СМР/чл.1 от договора/ и
възнаграждението е дължимо на части, на отделни етапи от строителството и
в зависимост от приемането на работата и плащането от страна на
възложителя на обекта Община Девин.
Задължението в случая не е за трайно изпълнение и не е за повтарящо
се изпълнение, а е в зависимост от изпълнените изкопни работи, измервано на
час работа на машините. Очевидно е от уговореното в договора, че в случая
не се касае за осъществяване на услуга срещу месечно възнаграждение и
размерите на плащанията не са изначално определени. Уговорката в
договора, че възложителят ще оформя в 5 дневен срок от приключването на
месеца фактурата на изпълнителя, не сочи, че страните са договори в случая
помесечно плащане на задължението за извършените изкопни дейности. Тази
уговорка касае отчитането на извършената дейност, но не е относима към
плащането им, тъй като задължението за плащане е обусловено от изтичането
на отлагателен срок в зависимост от заплащането на изпълнените СМР от
възложителя на обекта–Община Девин/чл.5.3 от договора между страните/.
Предвид на последното видно е, че в случая не са налице падежи, които да
настъпват периодично. Никъде в процесния договор не е уговорено
възнаграждението да е дължимо на определен в договора интервал. Освен
това в случая не се касае за задължение, чийто размер да е предварително
определен или определям. Неправилно първоинстанционният съд приема, че
размера е предварително определяем, поради това, че на база на ежедневните
сменни рапорти на машинистите се изготвя сборна фактура за съответния
месец. Размерът на възнаграждението е в зависимост от изпълнените изкопни
работи, съобразно отделните етапи при изпълнение на работата, която в
зависимост от предвидените изкопни дейности се отчита на час работа на
машините. Именно поради това размерът на задълженията по отделните
фактури е различен. Видно е, че в случая не става въпрос за плащане месец за
месец.
С оглед на изложеното е видно, че процесното задължение за
заплащане на възнаграждение по процесните три фактури за извършени
земекопни услуги не притежава посочената в Тълкувателно решение №
3/18.05.2012г. на ВКС по тълк.дело № 3/2011г. ОСГТК съвкупност от
отличителни белези, характеризираща едно плащане като „периодично“,
поради което то не може да бъде определено като периодично по смисъла на
чл.111 б.“в“ от ЗЗД. Посочената разпоредба се отнася до изключение и тя не
следва да се тълкува разширително.
Ето защо в разглеждания случай не е приложима кратката тригодишна
7
давност, защото няма задължение с периодичен характер. Приложима е в
случая общата петгодишна давност по чл.110 от ЗЗД, която не е изтекла.
Съгласно чл.114 ал.1 от ЗЗД давността започва да тече от деня, в който
вземането е станало изискуемо.
Изискуемостта на задължението за плащане по всяка една от
процесните фактури, съобразно чл.5.3, предл. последно от договора, е
обусловена от изтичането на 7 дневен срок от настъпването на условието-
заплащане на изпълнените СМР от страна на Община Девин. Установено е по
делото, че на 22.07.2015г. Община Девин изцяло е заплатила за изпълнените
СМР на обекта на изпълнителя „Инфрабилд“ ДЗЗД, чийто подизпълнител се
явява ответното дружество. На 22.07.2015г. е било извършено последното
плащане от Община Девин за изпълнените СМР на обекта. С оглед
разпоредбата на чл.20 от ЗЗД уговореното в чл.5.3 от договора относно срока
за плащане, следва да се разбира в смисъла – в 7 дневен срок след
окончателното заплащане на изпълнените СМР от страна на Община Девин,
доколкото страните не са посочили авансови или междинни плащания от
страна на Община Девин. В насрещната въззивна жалба „Енергостроймонтаж
– ПС-Б“ ЕАД град Белене не оспорва приетата от първостепенния съд дата
на плащане на изпълнените СМР от Община Девин-22.07.2015г.
Следователно 7-дневният срок за плащане след настъпване на
условието е изтекъл на 29.07.2015г. Считано от 29.07.2015г. вземанията за
възнагражденията по процесните фактури са станали изискуеми и до датата
на подаване на исковата молба – 29.11.2018г., петгодишният давностен срок
не е изтекъл.
Ето защо предявения иск за заплащане на сумата от 31 452лв. следва да
бъде изцяло уважен, ведно със законната лихва считано от датата на
предявяване на иска-29.11.2018г. до изплащането.
По изложените съображения обжалваното решение следва да бъде
отменено в частта, с която предявеният иск е отхвърлен са разликата над
10 000 лв. до 31 452 лв. и вместо него да се постанови решение, с което
предявеният иск за тази разлика, а именно за сумата от 21 452 лв. да бъде
уважен, ведно със законната лихва считано от предявяване на иска-
29.11.2018г. до изплащането. В останалата обжалвана част, с която искът е
уважен за сумата от 10 000 лв., решението следва да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно, тъй като крайният извод на съда за уважаване на
иска в този размер съвпада с извода на въззивната инстанция.
При този изход на делото ответното дружество следва да заплати на
ищеца още 3108.86 лв. за направените по делото разноски за производството
пред първата инстанция.
С оглед изхода на спора ответното дружество следва да бъде осъдено да
8
заплати на ищеца сумата от 1829 лв. разноски по делото, направени за
производството пред въззивната инстанция/1400 лв. адв. Възнаграждение и
429лв. държавна такса/. Възражението за прекомерност на адвокатското
възнаграждение за настоящата инстанция е неоснователно, тъй като по
минималния размер на адвокатското възнаграждение, определен по Наредба
№ 1/2004г. за минималните размери на адвокатското възнаграждение
съобразно интереса в случая е 1473.56 лв., а уговореното и заплатено
възнаграждение от жалбоподателя-ищец е в размер на 1400 лв.
Водим от горното Великотърновският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260009 от 14.09.2020г. на Окръжен съд-Плевен,
постановено по т.д. № 209/2019г. по описа на същия съд, в частта, с която е
отхвърлен като погасен по давност предявения от „Хидройоникс“ ЕООД гр.
Перущица против „Енергостроймонтаж – ПС-Б“ ЕАД град Белене иск с
правно основание чл.79 вр. с чл.266 ал.1 от ЗЗД за разликата над 10 000 лв. до
31 452 лв., вместо което постановява:
ОСЪЖДА „Енергостроймонтаж – ПС-Б“ ЕАД-гр. Белене, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.Белене 5930 i.e. 125
Индустриален квартал да заплати на „Хидройоникс“ ЕООД гр. Перущица, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Перущица,
*********, още сумата от 21 452 лв. /разликата над 10 000 лв. до 31 452 лв./,
представляваща останалата част от общо дължимата сума от 31452лв.,
представляваща стойност на извършената работа по договор за изработка от
20.01.2013г. и съгласно фактури № 536/03.10.2013 г., за 12600 лева с ДДС, №
5104/6.11.2013 г. за 11604 лв. с ДДС и № 5105/7.11.2013 г. за 7248 лв. с ДДС,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от 29.11.2018 г. до
окончателното й изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260009 от 14.09.2020г. на Окръжен съд-
Плевен, постановено по т.д. № 209/2019г. по описа на същия съд, в
останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА „Енергостроймонтаж – ПС-Б“ ЕАД-гр. Белене, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.Белене 5930 i.e. 125
Индустриален квартал да заплати на „Хидройоникс“ ЕООД гр. Перущица, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Перущица, *********
още 3108.86 лв. за направените по делото разноски за производството пред
първата инстанция.
ОСЪЖДА „Енергостроймонтаж – ПС-Б“ ЕАД-гр. Белене, с ЕИК
9
*********, със седалище и адрес на управление гр.Белене 5930 i.e. 125
Индустриален квартал да заплати на „Хидройоникс“ ЕООД гр. Перущица, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Перущица, *********
сумата от 1829 лв. за направените по делото разноски за настоящата
инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10