Р Е Ш Е Н И Е
№415
гр.
Велико Търново, 6.1.2023 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд гр. ВЕЛИКО ТЪРНОВО – шести
състав, в открито заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСЕН
БУЮКЛИЕВ
при участието на секретаря С.А., като разгледа
докладваното от председателя адм. дело №722 по
описа на Административния съд за 2022 година и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.145 от АПК вр. с 10, ал.7
от ЗСПД и чл.9 от ППЗЗСПД.
Жалбоподателят
М.И. *** е обжалвал като незаконосъобразна
заповед №ЗСПД/Д-ВТ-ГО от
7.11.2022 година на директора на Дирекция
“Социално подпомагане” –
Горна Оряховица, с която на
основание чл.10, ал.4 от
ЗСПД и чл.4 от ППЗСПД е изменена
месечната помощ за деца, като
на практика е прекратена тази помощ по отношение
на детето на жалбоподателя Г.К.Д., отпусната на основание
чл.7, ал.1 от ЗСПД.
Прави се оплакване, че в заповедта не е посочено на кое
правно основание се издава, няма
изложени фактически обстоятелства, които да се
субсумират под приложима правна норма, предвижаща последици като разпоредените със заповедта, като извън това заповедта
е издадена в противоречие със закона. Прави
се и оплакване, че заповедта е издадена в противоречие с процесуалните правила на АПК. В открито заседание жалбоподателят поддържа оплакванията си, като сочи,
че в случая са налице изискванията
на §1, т.4 от
ДР на ЗСПД, акто освен това детето
му редовно посещава училище, видно от представените
доказателства. Позовава се на ЗПУО, както
и на Регламент /ЕО/
883/2004 на ЕП и на Съвета.
Ответникът, Директорът на Дирекция “Социално
подпомагане” -
Горна Оряховица, чрез представителя
си отрича основателността на жалбата. Сочи, че заповедта е издадена въз основа
на служебна информация, предоставена от министерство на образованието и науката, според която детето Д.е
отписано. Освен това фактите и обстоятелствата, които са съобразени от
ответника, са изложени в потвърдителното решение №04РД060081 от 18.11.2022
година на директора на РД “Социално подпомагане” – Велико Търново.
Жалбата е допустима. Заповедта е
връчена лично на настоящият жалбоподател
на 8.11.2022 година, като жалбата е подадена до съда
на 16.11.2022 година, т.е. в преклузивния 14 дневен срок. От
друга страна жалбоподателят е легитимиран да оспори заповедта,
тъй като видно от приложеното
към преписката заявление – декларация, въз основа на
което е отпусната първоначално помощ за Й.Д.,
той е посочен като баща на
това непълнолетно лице, което е част от семейството
му по смисъла
на параграф 1, б. “а” от ДР на ЗСПД.
Заповедта е издадена от компетентен по степен, територия
и материя орган. Според разпоредбата на чл. 6, ал.1, т.2 от ППЗСПД “В случаите по чл.
10, ал. 2 от Закона за семейни помощи за деца или в резултат на служебна
проверка за установяване на промяна на условията, при които са отпуснати
месечните семейни помощи, директорът на дирекция "Социално
подпомагане" или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за изменение
или прекратяване на отпуснатите помощи по чл. 7
и 8
от Закона за семейни помощи за деца.” Всъщност не е спорно, а и от преписката е видно, че чрез
разпореденото с процесната пред съда заповед е прекратена семейната помощ за дете
по отношение на детето Й.М.Д., която е била отпусната
на основание чл.7, ал.1 от ЗСПД със заповед
№ЗСПД/Д-ВТ-ГО/1038 от 19.04.2022 година.
Настоящата инстанция намира, че е спазена и формата на заповедта,
доколкото е издадено решение №04-РД06-0081 от
18.11.2022 година на Директора на РДСП – Велико Търново. Действително, това решение е издадено във връзка с нередовна
жалба, която не е подписана /лист14 от делото/, като
в този момент спорът по законосъобразността
на процесната заповед е бил висящ
пред съда с оглед образуването на настоящото дело,
като то не
следва да се третира като
потвърждаващо решение, а като документ /акт/ съдържащ мотивите,
обусловили разпореденото.
Заповедта обаче е издадена при съществено нарушаване на административнопроизводствените
правила – чл.146, т.3 от АПК.
От преписката
се установява, че със заповед
№ЗСПД/Д-ВТ-ГО/1038 от 19.04.2022 година на ответника,
на основание чл.10, ал.4 от закона са
отпуснати месечни помощи за деца
по отношение на децата Й.М.Д.и
В.М.Д., която е в размер от по 44 лева
за всяко дете, а срокът на помощта е от
1.04.2022 година до
31.03.2023 година. Помощта
е отпусната въз основа на заявление
– декларация СЗП818-ВТ-ГО/1038 от
18.04.2022 година, подадена
от съпругата на жалбоподателя.
Видно от
справката, разпечатана от интегрираната информационна система на АСП, за септември
и октомври месец на учебната 2022/2023 година, Й. Д.е посочена като отписана
от държавно/общинско училище.
Въз основа
на посочената информация е издадена е процесната заповед. Ответникът е приел, че е изпълнил процесуалните
си задължения при издаването на процесната заповед
с оглед разпоредбите на чл.17,
ал.6 от ППЗСПД.
Според разпоредбата
на чл.10, ал.7 от ЗСПД “За неуредените с този закон
въпроси, свързани с издаването, оспорването и изпълнението на административните
актове, се прилагат разпоредбите на Административнопроцесуалния кодекс.”. Тази разпоредба е
приложима и в случаите, когато се издава
заповед за прекратяване на отпусната месечна помощ за дете
въз основа на
нормата на чл.7, ал.11 от закона. Това
означава, че са приложими субсидиарно
процесуалните правила, разписани в АПК. Съгласно разпоредбата на чл.26, ал.1 от АПК “За
започване на производството се уведомяват известните заинтересовани граждани и
организации освен заявителя. Ако срокът за приключване на производството е
по-дълъг от 7 дни, в уведомлението се включва и информация за датата, до която
трябва да бъде издаден актът.”. Разпоредбата на чл.34, ал.1 от АПК предвижда следното: “Административният орган
осигурява на страните възможност да преглеждат документите по преписката, както
и да си правят бележки и извадки или - според техническите възможности - копия
за тяхна сметка по всяко време на производството, включително и след
приключването му с издаване на индивидуален административен акт съгласно Закона за
Националния архивен фонд.”, а ал.3 от този член предвижда
следното: “Административният
орган осигурява на страните възможност да изразят становище по събраните
доказателства, както и по предявените искания, като определя срок не по-дълъг
от 7 дни. Страните могат да правят писмени искания и възражения.”.
Нито една
от тези императивни
процесуални разпоредби не е спазена в конкретният случай,
като не е спазено и дерогиращото приложимостта
на чл.34, ал.1 и 3
от АПК правило на чл.34, ал.4 от този кодекс.
В следствие на посочените нарушения на тези административно-производствени
разпоредби, не е спазено и императивното изискване на чл.35 от АПК, като не
е дадена въобще възможност на засегнатите
от заповедта лица да дадат
обяснения и да депозират възражения.
Посочените нарушения са съществени,
доколкото от една страна не
са спазени основни императивни
процесуални норми, гарантиращи правата и интересите на страни в административното производство, а
от друга страна тези пропуски
не са отстранени
от ответника до подаването на
жалбата до съда. Най – сетне,
неспазването на тези правила е довело до нарушаване
от страна на ответника на
принципите, посочени в разпоредбите на чл.7 от АПК.
Констатираните процесуални
нарушения са достатъчни, за да обосноват извод за незаконосъобразност на
заповедта.
Извън посочените
фрапантни процесуални нарушения следва да се констатира
и, че заповедта не съответства на материалния закон.
Според изложените
в решението на директора на РДСП – Велико Търново мотиви, при отписването
на детето от училище заради
участие в обучителна програма в чужбина, това дете престава
да отговаря на условието по
чл.7, ал.1, т.3 от ЗСПД и е обстоятелство,
което води до прекратавяне на помощта. Освен
това, според мотивите на това
решение, след като детето пребивава
в чужбина, то не отговаря и на
условието по чл.7, ал.1,
т.5 на ЗСПД във връзка с параграф 1, т.4 от
закона.
Изводите на ответника,
посочени в потвърдителното решение, са неправилни.
Съдът, още с разпореждането
за насрочване на делото,
указа изрично на жалбоподателя, че е в негова тежест да установи, че след
започването на учебната 2022/2023 година дъщеря му е пребивавала повече от 183
дни на територията на България, или, че за срок до една година от датата на
издаването на заповедта е пребивавала на територията на България в рамките на
183 и повече дни. Посоченото указание е във връзка с дефиницията на параграф 1,
т.4 от ДР на ЗСПД, според която разпоредба “ "Лице, живеещо постоянно в
страната" е лице, което пребивава на територията на страната повече от
183 дни в рамките на 12 месеца.“. Тъй като релевантен е едногодишният период,
считан до датата на издаването на заповедта /който следва да се съобрази от
ответника/, то следваше жалбоподателят да установи, че дъщеря му е пребивавала
на територията на Република България за периода от 7.11.2021 година до
7.11.2022 година повече от 183 дни. От представеното удостоверение /лист 44 от
делото/ се установява, че в рамките на периода от 1.08.2021 година до
10.11.2022 година Й. Д.е пребивавала на територията на България до 7.09.2022
година, т.е. за далеч повече от 183 дни
/304 дни в рамките на периода от 7.11.2021 година до 7.11.2022 година/. Ако
съдът се съобрази с издаденото удостоверение за посещаване на училище /лист 42
от делото/, то и в този случай биха се получили 267 дни, считано от 7.11.2021
година до 1.08.2022 година. При това положение, не е налице неспазване на
условието, разписано в разпоредбата на чл.7, ал.1, т.5 от ЗСПД.
Ако се приеме произволно, че
срокът следва да се брои от началото на учебната 2022/2023 година, то следва да
се констатира, че и понастоящем не е изтекла една година от началото на тази
дата, за да се направи преценка дали е спазено условието на посочената
разпоредба във връзка с дефиницията на параграф 1, т.4 от ДР на закона.
Другото условие, което според
ответника не е изпълнено, е това на чл.7, ал.1, т.3 от закона, като
разпоредбата предвижда следното: „Месечните помощи за дете до завършване на
средно образование, но не повече от 20-годишна възраст, се предоставят на
семействата, които отговарят на условията по чл.
4а и живеят постоянно в страната, при условие че детето до завършване на
средно образование, но не повече от 20-годишна възраст, редовно посещава
училище, освен ако това е невъзможно поради здравословното му състояние;“. От
самата разпоредба следва, че изискването касае редовно посещение на училище,
без да се поставят никакви допълнителни изисквания. Всъщност и националната
правна уредба /вж. чл.110 от Наредба №
10 от 1.09.2016 г. за организация на дейностите в училищното образование/
признава възможността за преместване на български ученици за получаване на
обучение по Европейски образователни програми и проекти. Впрочем следва да се
констатира, че такова обучение по европейската програма „International Fellowship
Class Marbach“ е в хармония с разпоредбите на чл.165,
параграфи 1 и 2 от ДФЕС. В тази
връзка пред съда жалбоподателят представи удостоверение за посещаване на
училище, издадено от Гимназия “Фридрих
Шилер” в град Марбах ам Некар, от
което се установява, че детето Й.М.Д.посещава редовно тази гимназия,
като няма неизвинени отсъствия.
Следователно, не може да се
приеме, че към момента на
издаването на заповедта не е било налице условието
на чл.7, ал.1, т.3 от ЗСПД.
Само за пълнота, а и за
яснота на жалбоподателя, следва да се отбележи, че в случая са неприложими стълкновителните и хармонизиращи разпоредби на РЕГЛАМЕНТ
(ЕО) № 883/2004 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 29.4.2004 година за
координация на системите за социална сигурност, доколкото в предметният обхват
на регулиране на този вторичен акт на правото на ЕС не попадат помощи като процесните, а единствено посочените обезщетения – чл. 3, параграфи
1 – 4 от него.
Следва процесната
заповед да бъде отменена.
Разноски за жалбоподателя не се следват,
тъй като не са претендирани.
Водим
от горното, Великотърновският административен съд, шести състав
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ заповед №ЗСПД/Д-ВТ-ГО
от 7.11.2022 година на Директора на
Дирекция “Социално подпомагане” – Горна Оряховица.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: