Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.
Плевен, 22.04.2021 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД ПЛЕВЕН, втори
граждански състав, в публичното заседание на
двадесет и първи април през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА Н.
при
секретаря Поля Цанева, като
разгледа докладваното от съдия В.Н. гр. дело №5602/2020г. и на основание
данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Обективно съединени искове с правна квалификация чл.422, ал.1 вр. чл.415, ал.1 вр. чл.124, ал.1 ГПК .
Производството е
образувано по искова молба на „А.з.с.п.“, Булстат ***, със
седалище и адрес на управление:*** , представлявана от *** – изпълнителен
директор, чрез пълномощник ***– директор на „Дирекция „Социално подпомагане“
гр.Плевен, адрес: ***против С.И.Н. с ЕГН **********, адрес: ***. Посочва се в исковата молба, че въз основа на
Заповед № ЗСПД-ЕН/7232/28.08.2017г. на ответника била предоставена еднократна
помощ за ученик, записан в първи клас, в размер на 250 лв. Към заявлението за отпускане на помощта било
приложени удостоверение за обстоятелството, че
детето ***, родено на ***г. , е
записано в ОУ „***“ гр.Плевен. При проверка се установило, че детето е отписано
за периода м. 01.2018г.-м.03.2018г. , но през м.04.2018г. отново било записано в учебното
заведение. Била издадена заповед № Д – ЕH-ВС-45/29.10.2018г.
за връщане на неоснователно получената сума. Посочва се, че било
подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ по чл.417 ГПК, въз основа на което било образувано
ч.гр.д.№ 189/2020г. по описа на ПлРС. В
хода на ч.гр.д. била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл.417 ГПК № 308/04.02.2020г. и изпълнителен лист №699 от 05.02.2020г.
Посочва се още, че било образувано изпълнително дело №245/2020г. по описа на
СИС при РС Плевен, като заповедта била връчена при условията на чл. 47, ал.5 ГПК. Иска се от съда да постанови решение, с което да признае за установено, че
в полза на ищеца спрямо ответника съществува вземане за следните суми: сумата от 250 лв. главница, сумата от
59,31 лв. лихва за забава за периода от 01.08.2017г. до 02.12.2019г. ведно със
законната лихва, считано от 16.01.2020г. до окончателното изплащане на
вземането. Претендират се и направените
деловодни разноски в заповедното и исковото производство.
С
определение № 260536/01.03.2021г. за особен представител на ответника на
основание чл.47, ал.6 ГПК е назначен адв.И.Ц.-***. По делото е депозирано
становище от особения представител, в което е взето становище за допустимост и
основателност на исковата молба.
В съдебно заседание ищецът, редовно
призован, не се представлява. Взема становище в молба с вх.№
264822/16.04.2021г.
Ответникът, редовно призован, се
представлява от адв.И.Ц. ***, който взема становище за допустимост и
основателност на молбата.
Съдът, след като повторна проверка за
редовност на исковата молба и с оглед
приобщените доказателства по делото, намира за установено следното от
фактическа страна:
Безспорно по делото е и се установява от материалите по
ч.гр.д.№189/2020г. по описа на ПлРС, че заповедното производство е образувано на 16.01.2020г. въз основа на
заявление по чл.417 ГПК на „А.з.с.п.“, както и била издадена Заповед №308/04.02.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК, с която РС – Плевен разпоредил
на
длъжника да заплати на кредитора „А.з.с.п.“ сумата от 250 лв. главница, сумата от 59,31
лв. лихва за забава за периода от 01.08.2017г. до 02.12.2019г. ведно със
законната лихва, считано от 16.01.2020г. до окончателното изплащане на
вземането, както и направените разноски за държавна такса в размер на 25 лв. „.
С определение №
260365/23.09.2020г. производството по изп.дело 20204430400245 при СИС Плевен е
спряно на основание чл.415, ал.2 ГПК, както и на заявителя е указана
възможността в едномесечен срок да предяви искова молба за вземанията си. С
искова молба вх.№265425/2020г.
е инициирано настоящото гражданско дело №5602/2020г. по описа на
ПлРС.
Безспорно по делото е и се
установява от представените от ищеца и неоспорени от представителя на ответника
заверено копие на заявление – декларация № 7232/28.08.2017г.; заверено копие на
удостоверение № 1215/28.08.2017г.; заверено копие на Заповед №
ЗСПД/Д-ЕН/7232/29.08.2017г.; заверено копие на Заповед №
РД-05-0832/04.06.2016г.; заверено копие на заповед № 1506-РД 01-0474/17.08.2018г.; заверено
копие на констативен протокол от 23.08.2018г.; заверено копие на обратни
разписки; заверено копие на Заповед № 1506-РД01-0304/05.06.2018г., че С.И.Н. е получила сумата от 250 лв. ,
представляваща еднократна помощ за ученик, записан в първи клас, а именно за детето ***, родено на ***г., без
правно основание, поради обстоятелството, че детето е било включено в обучение
едва през месец април на следващата година.
Не се спори и относно обстоятелството, че за констатираното в протокол от 23.08.2018г. и задължението й да върне недобросъвестно
получената сума ответницата е била уведомена.
С
оглед на гореизложеното, съдът намира,
че е сезиран с искове
по чл.422, ал.1 вр. чл.415,
ал.1 вр. чл.124, ал.1 ГПК на „А.з.с.п.“ против С.И.Н. за установяване
съществуването на вземане в полза на ищеца на сумата от 250 лв. главница,
сумата от 59,31 лв. лихва за забава за периода от 01.08.2017г. до 02.12.2019г.
ведно със законната лихва, считано от 16.01.2020г. до окончателното изплащане
на вземането,
за които суми е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на
документ по чл.417 от ГПК по ч.гр. д. №189/2020г. по описа на РС Плевен.
От
твърдяното в исковата молба и приложените по делото писмени доказателства се
установява активната и пасивната легитимация на страните в процеса. Страните са
процесуално дееспособни, искът правилно е заведен пред Районен съд гр. Плевен
като същия е родово, местно и функционално подсъден на този съд, по общите и
специалните правила за подсъдност по гражданските производства.
По същество исковете са основателни и доказани.
Съгласно чл.31 от Правилника за прилагане на Закона
за социалните помощи за деца, действал към
датата на издаване на Заповед № ЗСПД/Д-ЕН/723282017г. и заповед №
Д-ЕНВС-45/29.10.2018г., еднократна помощ за ученици, записани в
първи клас, се е отпускала въз основа на заявление декларация по образец,
утвърден от министъра на труда и социалната политика, към което се прилагали
следните документи:1. удостоверение за брутните месечни доходи на семейството
за последните 12 календарни месеца, предхождащи месеца, през който е подадено
заявлението декларация;2. удостоверение, че детето (децата) е записано в първи
клас на държавно или общинско училище, издадено от съответното училище;3.
удостоверение за раждане на детето (за справка);4. лична карта (за справка);5.
медицински протокол на ЛКК – в случаите по ал. 3; 6. експертно решение на
ТЕЛК/НЕЛК (само в случаите по чл. 10а, ал. 4, т. 1
от Закона за семейни помощи за деца) за
справка. Заявлението декларация по ал. 1 се подавало след записване на детето в
първи клас, но не по-късно от 15 октомври на текущата учебна година, с
изключение на случаите, когато поради здравословни причини, установени с
протокол на ЛКК, детето не може да започне училище, но не повече от 6 месеца от
започване на съответната учебна година. Съгласно чл.33 от същия подзаконов
нормативен акт еднократната помощ за
ученици, записани в първи клас, се предоставя само веднъж за целия период на
обучение при първоначалното записване на детето в първи клас. В следваща норма – чл.34 от ППЗСПД бил
регламентиран реда, по който се възстановява помощта по чл.31, а именно ако детето: 1. не постъпи в училище; 2. не
е посещавало редовно училище до завършване на първи клас 3 поредни месеца или 6
месеца в рамките на учебната година, освен ако това е невъзможно поради
здравословното му състояние. За установяване на обстоятелството по ал. 1, т. 1
дирекциите "Социално подпомагане" извършват проверка в срок два
месеца от започването на учебната година. В случаите на заболяване на детето,
установено с протокол на ЛКК, проверката по ал. 1, т. 2 се извършва в
едномесечен срок от датата на изтичане на срока, указан в протокола. За
установяване на обстоятелството по ал. 1, т. 2 дирекциите "Социално
подпомагане" ползват информацията от справки, предоставяни ежемесечно от
училищата в системата на Министерството на образованието и науката предоставят
ежемесечно по служебен ред чрез Министерството на образованието и науката на
Агенцията за социално подпомагане информация относно допуснатите отсъствия
повече от 3 дни на всяко дете, посещаващо група за предучилищно образование, и
5 учебни часа на всеки ученик, за които няма уважителни причини, съгласно чл. 10 от Наредба № 5 от
2016 г. за предучилищното образование (ДВ, бр. 46 от 2016 г.) и чл. 62 от Наредбата за
приобщаващото образование, приета с Постановление № 232 на
Министерския съвет от 2017 г. (обн., ДВ, бр. 86 от 2017 г.; изм. и доп., бр.
105 от 2018 г.), както и в случаите на
преместване на ученик по време на учебната година и на дете от групите на
предучилищното образование през периода 15 септември – 31 май.
В конкретния случай след подадена справка по реда на чл.17, ал.6 от ППЗСПД била извършена
проверка по заявлението на ответницата. Резултатите от проверката били
обективирани в констативен протокол от 23.08.2018г.Видно от констативния протокол на л.12 от делото, при
проверката въз основа на Заповед № РД 015-Рд01-0474/17.08.2018г. било установено, че детето ***с ЕГН **********,
за когото била отпусната помощ в размер на 250 лв. по чл.10а от ЗСПД на основание заповед № ЗСПД/Д-ЕН/7232 от
29.08.2017г. е било отписано от учебното заведение в периода от м.01.2018г. до
м.03.2018г. вкл. Детето било записано
отново през месец април 2018г. Въз основа на констативния протокол била
издадена заповед № Д-Ен-ВС-45/29.10.2018г. на Директора на ДСП-Плевен, с която
било наредено възстановяване на неправомерно получената помощ. Заповедта и
уведомление за доброволно изпълнение била връчена на С.И.Н. по реда на чл. 61, ал.3 (отм )
АПК.
С оглед на установеното по-горе от правна и
фактическа страна, съдът приема, че ищецът доказа по
безспорен и категоричен начин, че ответникът му дължи сумата, за която е
издадена заповед за изпълнение.В конкретният случай по делото са налице
безспорни доказателства за основанието на претендираното вземане за главница,
както и обстоятелството, че ответникът е в забава. Ищецът доказа по делото, че между страните е съществувало налично
правоотношение по повод предоставяне на еднократна
помощ за ученик, записан в първи клас, в размер на 250 лв.. Доказа се по делото и
обстоятелството, че ответникът не е
спазил изискуемото условие като е отписала детето от учебното заведение и едва
след издаване на заповед за връщане на сумата, отново го е записала в края на
учебната година. Установи се по безспорен и категоричен начин, че ответницата е
била уведомена за обстоятелството, че следва да възстанови неправомерно
получената помощ. В тази насока писмените доказателства по делото вкл. заверено копие на заявление –
декларация № 7232/28.08.2017г.; заверено копие на удостоверение №
1215/28.08.2017г.;заверено копие на Заповед № ЗСПД/Д-ЕН/7232/29.08.2017г.;заверено
копие на Заповед № РД-05-0832/04.06.2016г.;заверено копие на заповед № 1506-РД 01-0474/17.08.2018г.;заверено копие
на констативен протокол от 23.08.2018г.; заверено копие на обратни разписки;
заверено копие на Заповед № 1506-РД01-0304/05.06.2018г.; заверено копие на
Заповед № Д ЕН –ВС-45/29.10.2018г.; обратни разписки и уведомления за
доброволно изпълнение.
С оглед на горното и от представените от ищеца и неоспорени от
ответника писмени доказателства, съдът установява
по безспорен и категоричен начин основанието, размера на вземанията и начина за определянето им, за които е издадена процесната заповед за
изпълнение.
Ето защо исковете на „А.з.с.п.“*** следва да бъдат уважени изцяло като основателни и доказани.
На основание чл.78,ал.1 от ГПК следва да бъде осъден
ответникът да заплати на ищеца направените по делото разноски сумата от 25 лв.
платена държавна такса и сумата от 200 лв. за възнаграждение за особен
представител, както и деловодни разноски в заповедното производство в размер на
25 лв. или общо сумата от 250 лв.
По отношение на разноските, направени в заповедното производство, същите
съставляват акцесорно вземане,
което е пряко обвързано от изхода на настоящето производство. Разноските нямат характер на самостоятелно
съдебно предявено притезание, а представляват правна последица. Въпреки
обстоятелството, че не се включват в спорното право по делото, съдът в мотивите
си дължи произнасяне в тази част с оглед направеното искане от страна на ищеца.
Ето защо и предвид факта, че установителните искове са явно основателни и доказани, то отговорността
за разноските и в заповедното производства следва да остане върху длъжника –
ответник по настоящето производство. В този смисъл са Определение
№290/01.04.2010г. на ВКС по ч.т.д.№
244/2010г.; Определение № 666/13.07.2012г. на ВКС по ч.т.д.№ 461/2012г.;
Решение № 40 от 05.06.2012г. на ВКС по т.д.№14882011г., Тълкувателно решение №
6 от 06.11.2013г. по тълк.дело № 6/2012г. ОСГТК на ВКС/.
Мотивиран
от гореизложените съображения и на основание чл.236, ал.1 от ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените положителни установителни
искове с правно основание чл. 422, ал. 1, във вр. чл. 415, ал. 1, във вр. чл.
124, ал. 1 от ГПК, че „А.з.с.п.“, Булстат
***, със седалище и адрес на управление:***, представлявана от *** –
изпълнителен директор, чрез пълномощник ***– директор на „Дирекция „Социално
подпомагане“ гр.Плевен, адрес: ***съществуват вземания към С.И.Н. с ЕГН **********, адрес: *** и
последната дължи на „А.з.с.п.“ сумата от 250 лв. главница, сумата от 59,31 лв. лихва
за забава за периода от 01.08.2017г. до 02.12.2019г. ведно със законната лихва,
считано от 16.01.2020г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК по
ч.гр. д. №189/2020г. по описа на РС Плевен.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1
С.И.Н. с ЕГН **********, адрес: *** да
заплати на „А.з.с.п.“, Булстат ***, със седалище и адрес на управление:***,
представлявана от *** – изпълнителен директор, сумата от
250 лв. – общо направени деловодни
разноски в исковото и заповедното производство.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Окръжен съд- гр.Плевен.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: