Р Е Ш Е Н И Е
№ 118
гр. Габрово, 21.10.2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на двадесет и пети септември две
хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВЕТЛОЗАР РАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИН КОСЕВ
ДАНИЕЛА ГИШИНА
при
секретаря МАРИЕЛА КАРАДЖОВА и с
участието на зам.-окръжен прокурор АЛЕКСАНДЪР
АЛЕКСАНДРОВ като разгледа докладваното от съдия Д. Гишина КАНД № 95 по описа за 2019 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и
сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63, ал. 1,
изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Касационното производство е
образувано по депозирана в законния срок жалба от Министерство на земеделието,
храните и горите – София, чрез надлежно упълномощен процесуален представител –
юрисконсулт, против Решение № 54 от 12.06.2019 година на Районен съд –
Севлиево, постановено по АНД № 135 по описа за 2019 година. С обжалваното
решение е отменено като неправилно и незаконосъобразно Наказателно
постановление /НП/ № НП-39 от 14.03.2019 година на министъра на земеделието,
храните и горите, с което за нарушение по чл. 2, ал. 1 от Закона за опазване на
земеделските земи /ЗОЗЗ/ и чл. 3, ал. 2, изр. първо от Правилника за прилагане
на ЗОЗЗ /ППЗОЗЗ/ на основание чл. 44, ал. 2 и чл. 41, ал. 3 и чл. 41, ал. 1, т.
1 и 2 от ЗОЗЗ на „***“ ООД - гр. Севлиево е наложена имуществена санкция в
размер на 1000 /хиляда/ лева.
В жалбата се твърди, че обжалваното решение е постановено при съществени нарушения на материалния закон. Касационният жалбоподател оспорва извода на въззивния съд за нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, като твърди, че в НП е налице пълно и точно описание на нарушението по чл. 41, ал. 1, т. 2 от ЗОЗЗ – извършено е строителство в земеделска земя, без да е променено предназначението ѝ, като в НП е описано точно и ясно в какво се изразява ползването на земята от собственика ѝ, като в случая става въпрос за извършено строителство. Прави се искане за отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяване на друго, с което НП да бъде потвърдено.
Касационният жалбоподател се представлява в открито съдебно заседание от надлежно упълномощени процесуални представители – служител с юридическо образование и юрисконсулт, поддържа се жалбата, както и искането по същество.
Ответната страна се представлява в открито съдебно заседание от надлежно упълномощен процесуален представител – адвокат, оспорва се жалбата, по същество се прави искане за оставяне в сила на въззивното решение, съображения за което са развити в депозирано по делото писмено становище.
Представителят на Окръжна прокуратура – Габрово дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата и правилност на решението на районния съд.
Касационната жалба е допустима като подадена в срок, срещу съдебен акт, подлежащ на инстанционен контрол, и от процесуално легитимирано лице – страна в първоинстанционното производство.
Съдът, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието с материалния закон на обжалваното решение /чл. 218, ал. 2 от АПК вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН/, намира, че решението на въззивния съд следва да бъде оставено в сила.
Приетата от съда фактическа обстановка, подробно изложена в мотивите на решението, съответства на събраните по делото доказателства и се споделя изцяло от настоящият състав на съда. Последният споделя изцяло и правните изводи на първоинстанционния съд.
Въззивният съд е отменил НП, като е приел, че при издаването му, както и при издаването на АУАН, не са спазени императивните разпоредби на чл. 42, т. 4, респ. чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, които задължават актосъставителя и наказващия орган да опишат в пълнота нарушението, което твърдят, че е извършено, както и обстоятелствата, при които е извършено. Съдът е посочил, че при издаването на НП е нарушен чл. 18 от ЗАНН, като са посочени като нарушени чл. 41, ал. 1, т. 1 и 2 от ППЗОЗЗ, като всяка от точките разкрива състав на отделно нарушение, а е наложено едно наказание, което също води до незаконосъобразност на НП.
Според
процесния АУАН и издаденото въз основа НП, административнонаказателната
отговорност на ответното дружество е ангажирана за това, че към 09.11.2018
година използва земеделска земя за неземеделски нужди без разрешение за промяна
на предназначението ѝ, като в подробно описан поземлен имот е реализирал
мероприятие съгласно Становище на Община Севлиево изх. № ДД-4-Б-03.926-1 от
29.01.2019 година, резултат на извършени СМР по смисъла на § 5, т. 40 от ДР на
ЗУТ и представлява строителство, предмет на разрешителен режим от компетентните
органи на общината.
Според посочената като нарушена разпоредба на чл. 2, ал. 1 от ЗОЗЗ, земеделските земи са основно национално богатство и се използват само за земеделски цели, а според тази на чл. 3, ал. 2, изр. първо от ППЗОЗЗ, също посочена като нарушена, без промяна на предназначението на земеделските земи върху тях не може да се извършва строителство на обекти, несвързани с ползването на земеделските земи, с изключение на случаите, посочени в чл. 2, ал. 4 ЗОЗЗ, когато земите са включени в обхвата на подробния устройствен план или виза за проектиране.
Според административнонаказателните състави на чл. 41, ал. 1, т. 1 и 2 от ЗОЗЗ, наказва се с глоба от 500 до 5000 лв. физическо лице /а на юридическо лице се налага имуществена санкция в размер от 1000 до 10 000 лева, а при повторно нарушение - от 2000 до 20 000 лева – по аргумент на чл. 41, ал. 32 от ЗОЗЗ/, което:
1. извършва дейност, водеща до увреждане, замърсяване и разрушаване на земеделска земя;
2. използва земеделска земя за неземеделски нужди без разрешение за промяна на предназначението й.
Изпълнителното деяние, което е описано в процесните АУАН и НП, е използване на земеделска земя за неземеделски нужди без разрешение за промяна на предназначението ѝ, като в подробно описан поземлен имот е реализирано мероприятие съгласно Становище на Община Севлиево изх. № ДД-4-Б-03.926-1 от 29.01.2019 година, резултат на извършени СМР по смисъла на § 5, т. 40 от ДР на ЗУТ и представлява строителство, предмет на разрешителен режим от компетентните органи на общината.
Настоящият състав на касационната инстанция намира за правилни мотивите на въззивния съд, че както АУАН, така и НП, не съдържат задължителните реквизити, изискуеми от ЗАНН, и обуславящи законосъобразността на издадените актове. Описанието на нарушението в АУАН и в последвалото го НП е непълно и неясно. Ако от обстоятелствената част на АУАН и НП може да се извлече предположение, че нарушението се изразява в извършването на строителни и монтажни работи по смисъла на § 5, т. 40 от ДР на ЗУТ, без да е променено предназначението на земята, касационният състав приема, че обективните белези на описаното в АУАН и НП деяние следва пряко и безпротиворечиво да сочат наличието на съставомерни от обективна и субективна страна признаци на конкретно административно нарушение, а не да се извеждат по косвен и/или тълкувателен път. На следващо място едно от нарушенията, за което е ангажирана отговорността на дружеството /това по чл. 41, ал. 1, т. 1 от ЗОЗЗ – извършване на дейност, водеща до увреждане, замърсяване и разрушаване на земеделска земя/, изобщо не е обосновано от фактическа страна нито в съдържанието на АУАН, нито в издаденото въз основа на него НП. Твърдяните от касационния жалбоподател фактически обстоятелства и направените въз основа на тях изводи за допуснато нарушение по чл. 41, ал. 1, т. 1 от ЗОЗЗ е следвало да намерят обективен израз в съдържанието на АУАН и НП при описанието на нарушението, като е недопустимо да се извличат по пътя на формалната, правната или житейската логика. В случая изцяло липсва формулирано, повдигнато и предявено фактическо обвинение за това, че санкционираното дружество извършва дейност, водеща до увреждане, замърсяване и разрушаване на земеделска земя, а единствено е посочен административнонаказателният състав на чл. 41, ал. 1, т. 1 от ЗОЗЗ, по който е дружеството е подведено под отговорност. Липсата на описание, обосновка и конкретизация на вмененото нарушение от фактическа страна винаги представлява съществено процесуално нарушение, тъй като засяга правото на защита на лицето, привлечено към административнонаказателна отговорност, в съдържанието на което се включва и правото му да знае точно какво административно нарушение се твърди, че е извършило, за да може да организира защитата си в пълен обем. От изложеното следва, че вменените на ответното дружество нарушения не са установени по надлежния ред, допуснато е и нарушение на чл. 18 от ЗАНН, като при наличието на 2 твърдени нарушения, с НП е наложено едно административно наказание. По изложените причини касационната инстанция намира, че правилно НП е отменено от въззивния съд.
Районен съд – Севлиево е постановил валидно, допустимо и правилно
решение, постановено при правилно приложение на материалния закон, преценявайки
всички събрани в хода на производството доказателства, без да игнорира или
анализира превратно което и да е от тях. Изложеното води до извода, че обжалваното
решение на Районен съд – Севлиево
следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното и на основание
чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№ 54 от
12.06.2019 година на Районен съд – Севлиево, постановено по АНД № 135 по описа
за 2019 година.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.