№ 5033
гр. София, 30.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 150 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ
при участието на секретаря ХРИСТИЯНА Р. РАЧЕВА
като разгледа докладваното от ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ Гражданско дело
№ 20211110146711 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 124 от Гражданския процесуален кодекс ГПК).
Образувано е въз основа на искова молба от Н. Н. М., ЕГН **********, адрес ...,
съдебен адрес град София, ул. .. (ищец) чрез адвокат Т. Д. И.. Според твърдяното с исковата
молба ищецът на 09. 12. 2020 г. около 7, 00 часа констатира, че притежаваното от него МПС
с рег. № .., марка: „..“, е затиснато от клон на бул. „.... Подаден е сигнал до тел. 112 и
Служба „Пожарна безопасност и защита на населението”. Към 8, 22 часа е отстранен клонът
от дежурен екип на Служба „Пожарна безопасност и защита на населението” и това е
обективирано в Удостоверение № 764001-1885 от 11. 12. 2020г., към което има и приложена
квитанция за извършено плащане. Автомобилът е репатриран до автосервиз, извършен е
оглед от служител на Дирекция „Ликвидация Автомобилно застраховане” по застраховка
„Каско+“ и са констатирани следните щети: увреден таван, счупено предно стъкло,
увредена предна лява врата, увреден преден ляв калник, увреден панел ляв, увредено
огледало за задно виждане ляво. Ищецът твърди, че ответникът Столична община е
бездействала и не е извършила необходимите действия за поддържането на декоративната
растителност и в резултат на това са настъпили гореописаните вреди за ищеца. Сочи, че това
е единственият му автомобил, щетите по него са му причинили безпокойство, че няма да
може да пътува на 23. 12. 2020 г., за да отиде при сина си за празниците, изпитал силна
тревожност и не успявал да спи нормално. Поврежданията по автомобила са отстранени и
превозното средство е върнато на собственика му на 22. 12. 2020 г. Ищецът иска да му се
присъдят имуществени вреди в размер на 52 лева и 50 стотинки ведно с законната лихва от
деня на увреждането, неимуществени вреди в размер на 3 000 лева ведно със законната
лихва от деня на увреждането, претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника
Столичната община, адрес и съдебен адрес град София, улица „.., чрез юрисконсулт
Красимира Дичева Желева-Малчева. Оспорва изцяло предявените искове, които счита за
неоснователни и недоказани. Твърди, че не е пасивно материално легитимирана страна по
предявените искови претенции, че няма безспорни доказателства за паднал клон, за
причината за падане на клона. Отрича нанесените вреди на автомобила да са в причинно-
следствена връзка с падането на клона. Също така твърди, че в деня на инцидента е правена
1
проверка за установяване влошено физиологично състояние на растителността на бул. „...,
град София, към датата на събитието няма постъпили сигнали за паднали и пречупени клони
на същия адрес, претенцията за неимуществени вреди е неоснователна. Твърди, че е
положила необходимата грижа за поддържане на растителността в района. Иска от съда да
отхвърли исковете. Претендира да ѝ бъдат присъдени разноските по делото.
След като съобрази твърденията на страните и събраните доказателства,
Софийският районен съд направи следните фактически и правни изводи.
Ищецът е предявил два кумулативно съединени иска. Първият иск е с правно
основание чл. 49 ЗЗД във връзка с чл. 45, ал. 1 ЗЗД за обезщетяване на имуществени вреди –
разходи за репатриране на автомобила и за удостоверение. Вторият иск е с правно
основание чл. 49 ЗЗД във връзка с чл. 45, ал. 1 ЗЗД за обезщетяване на неимуществени вреди
– стрес, гняв, безпокойство, възмущение, тревожност и страх.
Исковата молба е редовна и предявените искове са процесуално допустими.
Ответникът е пасивно процесуално легитимиран по предявените искове. По съществото на
спора, в това число и по пасивната материалноправна легитимация на ответника, съдът
приема следното.
По предявените искове в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и
главно доказване, че е претърпял твърдените имуществени и неимуществени вреди, техните
размери, противоправно бездействие на работници на ответника, на които е било възложено
да се грижат и да поддържат растителността в района, както и наличието на пряка причинна
връзка между това противоправно бездействие и настъпването на вредите. При
установяването на съответните обстоятелства в тежест на ответника е да обори
предположението за вина, тоест да докаже, че бездействието на работниците му не е било
виновно.
На 09. 12. 2020 г. е паднал клон върху лек автомобил рег. № .., марка: „Шкода“,
модел: „Октавия“ (автомобилът). Видно от удостоверение с вх. № .. г., рег. № ... и дата 11.
12. 2020 г., на 09. 12. 2020 г. в 08, 22 часа сутринта дежурен специализиран екип на
Столичната дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението” е отстранил падналия
върху автомобила клон (съдът констатира, че описанието от удостоверението съответства на
описанието на автомобила в исковата молба), на адрес гр. ..”, бул. „.... Автомобилът е
собственост на ищеца, което се установява от свидетелството за регистрация на МПС.
В доказателствата по делото е приложена фактура на стойност 2 лева и 50 стотинки,
заплатени за издаването на удостоверението от съответната служба. Впоследствие
процесният автомобил е репатриран от „..” ЕООД, за което има приложена фактура на
стойност 50 лева. При това положение се доказва претърпяването на имуществени вреди
(разходи) на стойност 52 лева и 50 стотинки. Вземането за обезщетение за вреди на
деликтно основание е изискуемо от момента на извършването, когато деецът е известен, и от
този момент длъжникът изпада в забава според чл. 84, ал. 3 ЗЗД и започва да тече законна
лихва (арг. решение № 308 от 30. 04. 2010г. по гр. д. № 865/2009г., ВКС).
Вземането за обезщетението на неимуществените вреди по своята същност има
компенсаторна функция и се определя от съда по справедливост в пари. Неимуществените
вреди се разглеждат като изпитването на силни негативни емоции, които засягат
състоянието на душевно спокойствие. Разглеждайки писмените и гласните доказателства по
делото и като отчита тяхната доказателствена тежест, съдът намира следното. В случая, в
резултат на увреждането на автомобила и последващата невъзможност за неговото
употребление по предназначение до отстраняването на щетите, ищецът е изпитал силно
чувство на тревожност. Това се установява от събраните в хода на съдебното дирене гласни
доказателствени средства. Свидетелите М.П. (брат на ищеца), Ц.Ц. (служител на ищеца) и
А.П. (фактическа съжителница на ищеца) дават показания, които потвърждават
стоварването на клон върху автомобила на ищеца, а освен това и че ищецът е ползувал
2
автомобила за изпълнение на служебните си задължения в София и провинцията (Перник,
Враца, Пловдив). Невъзможността да ползува личния си автомобил през периода 09. 12.
2020 г. – 22. 12. 2020 г. (последната дата съдът установява от приемо-предавателния
протокол между автосервиза и ищеца на л. 18 от делото) силно притеснило ищеца във
връзка със загубите, които счетоводната му къща търпяла. Освен това той бил притеснен и
че няма да успее да се види с детето, по това време във Видин, си за приближаващите
Коледни празници. Макар и обичайният темперамент на ищеца да бил спокоен, той станал
обезпокоен и избухлив. От друга страна, тази промяна в психиката му не довела до
допускането на грешки в работата му. Макар и за всеки един от тримата свидетели да са
налице основания, които да обуславят възможната им заинтересованост (чл. 172 ГПК), при
съвкупната преценка на доказателствата, съдът намира, че техните показания са
еднопосочни, непротиворечиви и съответстващи на събраните по делото писмени
доказателства, а именно: приемно-предавателен протокол за извършване на ремонт на
процесния автомобил от 12. 12. 2020 г. сключен между „..” ЕАД и автосервиз „..” ЕООД и
удостоверение с Рег. № ... и дата 11. 12. 2020г., поради което следва да бъдат кредитирани
изцяло. При това положение съдът намира, че ищецът по пътя на пълно и главно доказване е
установил, че нанесените щети върху автомобила са в причинно-следствена връзка с
падането на клона (в този смисъл решение № 945 от 15. 03. 2010 г. по гр.д. № 3026/2008,
ВКС).
Отговорност по чл. 45 ЗЗД за непозволено увредане носят физическите лица, а
юридическите лица отговарят на основание чл. 49 ЗЗД. Столична община е юридическо
лице на бюджетна издръжка, което е възложило на други лица извършването на работа и
поради това носи отговорност. Според Постановление № 7 от 30. 12. 1959г., ВС, Пленум,
държавните учреждения (в случая Столична община) отговарят за вредите причинени от
техните работници и служители при възлагането на работата. Именно това е основанието за
ангажиране на гаранционно-обезпечителна й отговорност (арг. от решение № 63 ог 01. 03.
2016г. по гр. д. № 4885/2015г., ВКС). Противоправността на деянието на работниците на
Столичната община се състои в бездействие по поддържането на декоративната
растителност на улицата, което според разпоредбата на чл. 8, ал. 2 Наредба № 1 от 10. 03.
1993г. се осъществява от общините и техните служители.
След като ищецът доказва всички обективни елементи на правопораждащия
фактически състав, то ответникът следва да обори презумпцията за вина (чл. 45, ал. 2 ЗЗД).
Към отговора на исковата молба бяха представени писмени доказателства, според които
ответникът е възложил работа по резитба на клони преди процесния инцидент. От една
страна, тези доказателства не установяват фактическото изпълнение на възложената работа.
Освен това, те се отнасят до резитбата на клони по маршрутите на Столичния
електротранспорт. В дадения случай автомобилът на ищеца не се е намирал на маршрут на
Столичния електротранспорт. Дори и тези доказателства да можеха да се приемат за
относими към местонахождението на автомобила на ищеца, предмет на доказване не е
бездействието на ответника да възложи работа, а бездействието на неговите работници да я
изпълнят. Ответникът освен това не представя каквито и да било доказателства, които да
оборят презумпцията за вина. При това положение неоснователно възражението му за липса
на пасивна материалноправна легитимация по иска.
След като исковете са основателни, съдът следва да определи обезщетение по единия
от тях за претърпените неимуществени вреди. Съгласно разясненията, дадени с т. II от
Постановление № 4 от 1968 г. на Пленума на ВС, размерът на обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Понятието „справедливост“ по
смисъла на чл. 52 ЗЗД обаче не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда
при определяне на размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства в
разглеждания случай са липсата на болки и страдания (нито ищецът, нито негови близки са
3
пострадали от падането на клона), продължителността на необичайните неудобства (ищецът
не е могъл да ползува автомобила си в продължение на около две седмици), че
притеснението на ищеца, че няма да може да посрещне Коледните празници със сина си в
крайна сметка не се е оправдало (автомобилът му е бил предаден след ремонтиране преди
Коледните празници), както и обстоятелството, че макар и да не е могъл да работи с
клиентите си извън София в продължение на около две седмици, ищецът все пак е
продължил да осъществява работата си в София без да допуска съществени грешки. Всички
тези обстоятелства по преценка на съда обосновават присъждането на обезщетение за
неимуществени вреди в справедлив размер от 500 лева.
Разноски. При този изход на спора съдът следва да присъди разноските по делото на
ответника.
Ищецът е сторил разноски за държавна такса в размер на 126 лева и 60 стотинки
(представена вносна бележка от 29. 10. 2021 г.), за уговорено и реално заплатено в брой
адвокатско възнаграждение в размер на 470 лева (договор за правна защита и съдействие от
23. 06. 2021г.), тоест общо 596 лева 60 стотинки. Съдът приема, че адвокатското
възнаграждение е уговорено и заплатено наравно за всеки един от двата кумулативно
съединени иска. Доколкото единият иск за имуществени вреди е изцяло основателен, по
него следва да бъдат присъдени изцяло половината от адвокатското възнаграждение и
съответната част от държавната такса, тоест общо 285 лева. Що се отнася до втория
кумулативно съединен иск, съдът намира, че от сторените във връзка с него разноски в общ
размер на 311 лева и 60 стотинки следва да бъдат пропорционално присъдени 51 лева и 93
стотинки.
Ответникът е сторил разноски за юрисконсултско възнаграждение, което с оглед на
ниската фактическа и правна сложност на делото съдът определя на основание чл. 78, ал. 8
ГПК на 50 лева. Това юрисконсултско възнаграждение следва да се приеме, че се дели
наравно за процесуалната защита на ответника по всеки един от двата кумулативно
съединени иска. По вторият пропорционално на неоснователната му част от съответните 25
лева юрисконсултско възнаграждение следва да бъдат присъдени 20 лева и 83 стотинки.
Ищецът с исковата молба е направил евентуално възражение за прихващане на
присъдените по делото разноски, процесуалното условие за чието разглеждане се е
сбъднало. При това положение от присъдените разноски в полза на ищеца в общ размер 336
лева и 93 стотинки следва да бъдат прихванати разноските в полза на ответника в размер на
20 лева и 83 стотинки.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 49 ЗЗД във връзка с чл. 45, ал. 1 ЗЗД
ответника Столичната община, адрес и съдебен адрес улица „.., да заплати в
полза на ищеца Н. Н. М., ЕГН **********, адрес ..., съдебен адрес град
София, ул. .., сумата 52 лева и 50 стотинки, представляваща заплатени от
ищеца разходи за репатриране на автомобил и издаване на удостоверение,
настъпили в резултат на падането на клон върху автомобил с рег. № .., марка:
ШКОДА, модел: ОКТАВИЯ, на бул. „... на 09. 12. 2020 г., ведно със законната
лихва от 09. 12. 2020 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 49 ЗЗД във връзка с чл. 45, ал. 1 ЗЗД
4
ответника Столичната община, адрес и съдебен адрес улица „.., да заплати в
полза на ищеца Н. Н. М., ЕГН **********, адрес ..., съдебен адрес град
София, ул. .., сумата 500 лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди вследствие на падането на клон върху автомобил с рег.
№ .., марка: ШКОДА, модел: ОКТАВИЯ, на бул. „... на 09. 12. 2020 г., ведно
със законната лихва от 09. 12. 2020 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА ответника Столична община, адрес и съдебен адрес улица „..,
да заплати на ищеца Н. Н. М., ЕГН **********, адрес ..., съдебен адрес град
София, ул. .., сумата в размер на 316 лева 10 стотинки, представляваща
разноски в първоинстанционното исково производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от връчването на преписа.
Служебно изготвени преписи от решението да се връчат на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5