Решение по дело №3324/2019 на Районен съд - Сливен

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 21 ноември 2019 г. (в сила от 5 февруари 2020 г.)
Съдия: Мария Димитрова Каранашева
Дело: 20192230103324
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 14 юни 2019 г.

Съдържание на акта

 

 

РЕШЕНИЕ  № 1314

гр. Сливен, 21.11.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Сливенския районен съд, гражданско отделение, VІІ-ми състав в публично съдебно заседание на тринадесети ноември, през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                                                    

                                                    Председател : Мария Каранашева

 

при секретаря Добринка Недкова

като разгледа докладваното от съдия Каранашева                      

гр. дело № 3324 по описа за 2019год.

на Сливенски районен съд ,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

В исковата молба ищцовото дружество твърди, че е извършвало доставяне на питейна вода на адреса на ответника, за периода от 1.01.2018г. до 16.12.2018 г., на стойност 190.34 лева - главница, като върху доставките на питейна вода за този период е начислена мораторна лихва в размер на 9.35лева, начислена към 4.02.2019 г.

Поискано е да бъде признато за установено, че ответника дължи на ищцовото дружество главница за периода от 1.01.2018г. до 16.12.2018 г., на стойност 190.34  лева - главница, като върху доставките на питейна вода за този период е начислена мораторна лихва в размер на 9.35лева, начислена към 4.02.2019 г. за имот находящ се в гр.Сливен, кв.Даме Груев  бл.28,ап.2, и направена е претенция за присъждане на разноските по делото и разноските направени в заповедното производство.

Съдът е квалифицирал така предявения главен положителен установителен иск, като такъв с правно основание чл. 422 ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 415 ал. 1, т.2 от ГПК, във вр. чл. 124 ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 200 ал. 1 от ЗЗД, във вр. чл. 208 ал. 1 от ЗЗД.

Съдът е квалифицирал така предявения акцесорен положителен установителен иск, като такъв с правно основание чл. 422 ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 415 ал. 1,т.2 от ГПК, във вр. чл. 124 ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 86 ал. 1 от ЗЗД.

Указано е на ищцовото дружество, че доказателствената тежест по отношение на доставянето и консумирането на питейна вода за периода от 1.01.2018г. до 31.12.2018 г.,  на посочения в исковата молба адрес, присъединяването на абоната към водопреносната мрежа, правилното и законосъобразно начисляване на сумите,че абоната е собственик или ползвател на имота, , е тяхна.

В едномесечния срок за отговор, отговор от назначения особен представел на ответника  е постъпил.

В отговора е посочено, че се оспорват  изцяло вземанията, тъй като не е ясно за посочения период как е образувана всяка една от фактурите.Сочи се, че всяка една от фактурите е за 7куб.м. вода, а ищцовото дружество не е представило копие от карнета, от която да е видно дали ползваната от ответника питейна вода е в такова количество или формираната стойност е на база служебни показания.

Поискано е да бъдат отхвърлени предявените искове като неоснователни и недоказани.

В съдебно заседание ищцовото дружество, редовно призовано, явява се адв.К., който моли да бъдат уважени предявените искове и да бъдат присъдени на доверителя му направените по делото разноски.

В съдебно заседание, ответника редовно призован, не се явява, вместо него се явява назначения особен представител, адв.П.Г., която поддържа депозираните в отговора възражения.

Съдът като взе предвид доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

От извлечението от сметка, приложено по заповедното производство и от 11 броя фактури в оригинал се установява, че на ответника Ю.Ю.И. са начислени за периода от 1.01.2018г. до 16.12.2018 г. количества за консумирана и доставена вода на стойност 190.34 лева.

От карнетен лист на ВиК Сливен с период на отчитане месец ноември 2016 г. – м. 03.2019 г. се установява, че като име на клиент е посочено Ю.Ю.И.,адрес ***.В карнета са посочени отчетените количества вода от 1.01.2018г. до 16.12.2018 г., като съответно са начислявани по 7куб.м. за всеки от месеците и няма полагани подписи от абонат на карнета.Върху карнета не е отразено за периода 1.01.2018г. до 16.12.2018 г. дали е начислявано служебно или подадени данни от абоната по телефона

 От справка по лице от служба Вписвания при СлРС се установява, че Ю.Ю.И. е собственик на недвижим имот, находящ се гр.Сливен, кв.Даме Груев  бл.28,ап.2 и върху имота са вписвани договорни ипотеки

На 12.03.2019 г. е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение от „ВиК” ООД гр. Сливен, срещу  Ю.Ю.И. за главница в размер на 190.34 лева, представляваща стойността на доставена и консумирана питейна вода, за периода от  1.01.2018г. до 16.12.2018 г., за имот находящ се в  гр.Сливен, кв.Даме Груев  бл.28,ап.2 и мораторна лихва в размер на 9.35лева, начислена към 4.02.2019 г.,законна лихва от подаването на заявлението, както и направените по делото разноски.

Въз основа на заявлението е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 860 от 13.03.2019 г. по ч.гр.д.№ 1346/2019г. на РС Сливен по силата, на която Ю.Ю.И. е осъден да заплати на Водоснабдяване и Канализация Сливен ООД, гр.Сливен сумата от 190.34 лева, представляваща стойността на доставена и консумирана питейна вода, за периода от  1.01.2018г. до 16.12.2018 г., за имот находящ се в  гр.Сливен, кв.Даме Груев  бл.28,ап.2 и мораторна лихва в размер на 9.35лева, начислена към 4.02.2019 г.,законна лихва от подаването на заявлението, както и направените по делото разноски в размер на 25.00 лв.

Препис от заповедта и възражението са връчени на И. при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК

В заповедното производство е указано на заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок от получаване на съобщението.

В указаният от съда едномесечен срок ищцовото дружество е депозирало искова молба,  за да запази ефекта на подадената заповед за изпълнение.

С решение №БП-Ц-16 от 25.09.2017г. на  комисията по енергийно и водно регулиране са утвърдени, считано от 1.10.2017г. цени без ДДС за В и К услугите на В и К Сливен ООД, както следва: цена за доставяне вода на потребителите на 1.621лв./куб.м.; цена на услугата  отвеждане на отпадъчните води за потребителите 0.631 лв./куб.м.; цена на услугата  пречистване на отпадъчните води за битови и приравнени към тях потребители 0.353 лв./куб.м.

С решение №Ц-34 от 15.12.2017г. на  комисията по енергийно и водно регулиране са утвърдени, считано от 1.01.2018г.  са определени цени без ДДС за В и К услугите на В и К Сливен ООД, както следва: цена за доставяне вода на потребителите на 1.634лв./куб.м.; цена на услугата  отвеждане на отпадъчните води за потребителите 0.70 лв./куб.м.; цена на услугата  пречистване на отпадъчните води за битови и приравнени към тях потребители 0.367 лв./куб.м.

Горната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на допуснатите и приети по делото писмени доказателства и изисканото ч.гр.д.№ 6386/2018г. на РС Сливен,които са ясни,непротиворечиви и взаимно кореспондират помежду си.

         При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

         По допустимостта на предявените положителни установителни искове с правно чл. 422 ал. 1, вр. чл. 415 ал. 1, т.2, вр. чл. 124 ал. 1 от ГПК вр. чл. 183 ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 208, ал. 1 от ЗЗД и чл.86,ал.1 от ЗЗД съдът намира,че така предявените положителни установителни искове са допустими с оглед на разпоредбата на чл.422, ал.1 от ГПК и чл.415,ал.1, т.2 от ГПК.

По предявения иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415, ал. 1, т.2 от ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 200, ал. 1 от ЗЗД, вр чл. 208, ал. 1 от ЗЗД за признаване на установено, спрямо ответника, че дължи на ищцовото дружество сумата от 190.34 лева, представляваща стойността на доставена и консумирана питейна вода за периода от  1.01.2018г. до 16.12.2018 г.в имот, находящ се в гр.С., кв.Д. Г.  бл..,ап…, съдът приема претенцията за  неоснователна. Не се доказа по безспорен и категоричен начин от ищцовото дружество обективното измерване на количеството употребена вода за периода от  1.01.2018г. до 16.12.2018 г. на посочения в исковата молба адрес, правилното и законосъобразно начисляване на сумите, въпреки, че доказателствената тежест е изрично указана на ищцовото дружество. Не се доказа по безспорен и категоричен начин в производството, че ответника Следва да се отбележи, че представения карнетен лист касае отчитания, за които няма положен подпис.Не се доказа, по безспорен и категоричен начин в производството, че ищцовото дружество е доставяло през посочения период процесните количества вода.

С оглед изложеното предявения иск ще следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

По предявения иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415, ал. 1, т.2 от ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД , вр. чл. 42 от ОУ на ВиК за признаване на установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество мораторна лихва в размер на мораторна лихва в размер на 9.35лева, начислена към 4.02.2019 г., предявеният иск е неоснователен и недоказан. Иска за мораторна лихва се явява акцесорен спрямо предявеният иск за главници и с оглед на факта ,че не се доказа в производството ищцовото дружество да е доставило на ответника претендираните количества вода, недоказан и неоснователен се явява и предявения иск за мораторна лихва.

Ще следва да се издаде РКО, с който да се заплати на назначения особен представител на ответника внесения депозит от ищеца в размер на 300 лв.

             Така мотивиран, СлРС

 

                                               Р     Е      Ш       И:

ОТХВЪРЛЯ предявения положителен установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 200, ал. 1 от ЗЗД, вр чл. 208, ал. 1 от ЗЗД, от „Водоснабдяване и канализация” ООД, със седалище и адрес на управление: гр. Сливен,  ул. Шести септември № 27 , БУЛСТАТ *********  срещу Ю.Ю.И., с ЕГН **********,***, за признаване на установено, че  ДЪЛЖИ на ВиК ООД сумата от 190.34 лева, представляваща стойността на доставена и консумирана питейна вода за периода от 1.01.2018г. до 16.12.2018 г., в имот, находящ се в гр.С., кв.Д.Г.  бл….,ап…., законната лихва за забава върху главницата, считано от 12.03.2019г. до окончателното й изплащане,  като неоснователен и недоказан.

ОТХВЪРЛЯ предявения положителен установителен иск с правно 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, от „Водоснабдяване и канализация” ООД, със седалище и адрес на управление: гр. Сливен,  ул. Шести септември № 27 , БУЛСТАТ *********  срещу Ю.Ю.И., с ЕГН **********,***, за признаване на установено, че ДЪЛЖИ на ВиК ООД сумата от 9.35, представляваща мораторна лихва за забава върху главницата, натрупана към 4.02.2019 г.,  като неоснователен и недоказан.

ДА СЕ ИЗДАДЕ РКО, с който на назначения особен представител на ответника – адв. П.Г. да се изплати внесения депозит в размер на 300 лв.

Решението може да бъде  обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на страните с въззивна жалба пред СлОС.

Препис от решението да се връчи на страните.

 

                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: