РЕШЕНИЕ
№260145 19.11.2021г. град
Пазарджик
В И М
Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ПАЗАРДЖИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение
на деветнадесети октомври две хиляди
двадесет и първа година
В публично заседание в следния състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:Д. РАЛИНОВА
секретар:Катя
Кентова
като разгледа докладваното от съдия Ралинова
търговско дело №59 по описа за 2020
година
Производството
е по реда на чл.432 от КЗ, във вр. с чл.45 от ЗЗД и чл.52 от ЗЗД.
Производството по настоящето дело е образувано по искова молба, предявена А.С.А.
с ЕГН **********, с адрес ***, със съдебен адрес *** адв.Р.М. срещу ЗАД „А.“ АД, с ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление гр.С.район Средец ул.“Стефан Караджа“ №2,
представлявано от В.П.К.-М., М.П.И., К.С.В.и Д.Н.М.- изп.директори,чрез
юрисконсулт Д.З., в която са изложени обстоятелства, че ищецът А. е баща на починалият в резултат на ПТП - Г.А.С..
Твърди се, че 23.01.2020
г., на път ІІ-37, при км. 142+800 м., посока от с. Р.за гр. П., водачът С.И.К.,
на лек автомобил марка „Рено", модел „Меган Сценик", с peг. № ***,
нарушава правилата за движение и удря пешеходеца Г.А.С., с което реализира ПТП.
При инцидента била причинена смъртта на пешеходеца Г.С..За произшествието бил
съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 3/23.01.2020 г.
Образувано е и досъдебно производство № 20/2020 г., по описа на РУ -П..
Сочи
се,че починалият Г.А.С. е син на ищеца-А.С.А., който изключително тежко приемал
неговата загуба. Г.С. и А.А. били силно
привързани един към друг. Ищецът с много любов и грижа отгледал и възпитал своя
син. Гордеел се с него, защото той бил първородният му син и двамата били
изключително близки. Имали изградена силна емоционална връзка помежду си,
обичали се, подкрепяли се и живеели в разбирателство. А.А. изключително тежко
понасял загубата на сина си, който починал така нелепо и неочаквано. Той винаги
бил опора и радост за своя баща. Споделял с него всичко и винаги срещал
разбиране у него. Двамата имали общи теми за разговор и обичали да прекарват
времето си заедно. А.А. много държал на сина си и във всеки един момент му
показвал своята родителска любов и подкрепа. Ищецът твърди,че съумял да изгради
изключителна духовна връзка с Г.С.. Двамата се разбирали и нямали пререкания
помежду си. Г.С. бил изключително грижовен и любвеобилен син. Допитвал се до
баща си за съвет и често му помагал в ежедневието. А.А. разчитал на своя син,
защото живеели заедно в едно домакинство. При пътния инцидент ищецът бил
загубил най-ценния човек - своето дете, своя обичан син.
Ищецът твърди,че Г.С. приживе също бил
силно привързан към баща си. Той го подпомагал с каквото може, споделял
ежедневието си с него и ежедневно му помагал в битовите дейности, бил добър и
любящ син, който неотлъчно е бил до своя възрастен баща.
Сочи
се още, че ритъмът му на живот изцяло
бил подчинен на скръбта от голямата загуба. Без съмнение изпитвал болка и щял
да скърби до края на дните си. След загубата на най-големия си син, А.А. изцяло
се променил и загубил смисъла на живота
си. В резултат на претърпяната трагедия,
били настъпили съществени промени в емоционален план за него, защото
не можел да свикне с мисълта, че
първородния му син вече го няма. Дълбоко бил опечален, затворил се в себе си и
трудно влизал в контакт и общуване с хора извън най-близките.Често гледал
снимки на своя син и всеки път се разстройвал. Сочи се, че станал апатичен и
разсеян, тъй като тъгувал по починалият - Г.С.. Страдал от липса на апетит и
безсъние. Сочи се,че моралните му страдания от претърпяната скръб и от
невъзвратимата загуба били огромни и неописуеми и щели да го съпътстват през
целия му живот. Тази болка никога нямало
да отшуми, тъй като за човешкия живот няма еквивалент. Психиката му била
белязана завинаги с травмата от загубата на собственото му дете.
Ищецът
твърди,че от извършена справка на страницата на Информационен център към
Гаранционния фонд и приложения Констативен протокол за ПТП с пострадали лица,
към момента на събитието, виновният водач бил управлявал лек автомобил марка
„Рено", модел „Меган Сценик", с peг. № ***, за който имал валидна задължителна застраховка
„Гражданска отговорност" на автомобилистите, сключена със ЗАД
„А." АД, с полица № BG/11/***, валидна
от 18.08.2019 г. до 17.08.2020 г.
Сочи
се,че съгласно чл.429, ал.1, т.1 КЗ, застрахователят се задължавал да покрие в
границите на определената в договора застрахователна сума, отговорността на
застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени
вреди, които били пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие.
По силата на закона пълното обезщетяване на всички претърпени неимуществени
вреди изисквали обезщетението да бъде съотносимо с болките и страданията,
претърпени от увреденото лице.
Твърди се, че с молба с вх. № 100-653 от 18.02.2020г.,
отправил претенция до застрахователя на отговорния за ПТП водач - ответника ЗАД
"А." АД, с искане да бъде определено и изплатено дължимото
застрахователно обезщетение, но и към момента на депозиране на исковата молба,
въпреки, че бил изтекъл законоустановеният срок, застрахователят не бил
определил и изплатил застрахователно обезщетение по заявената извънсъдебна
претенция, което пораждало правният интерес от предявяване на иска по чл.432
ал.1 от КЗ.
Сочи
се, че с оглед разпоредбата на чл.429, ал.3 от КЗ и обстоятелството, че
ответника бил надлежно уведомен за настъпилото произшествие, на 18.02.2020г.,
то от тази дата върху претендираната сума следвало да бъде начислена и законна
лихва до окончателното й изплащане.
Във
връзка с изложеното се моли съда, да
постанови решение, с което да приеме, че предявеният иск е основателен и
доказан по размер и да осъди ответника ЗАД „Армеед“ АД да заплати на ищеца А.С.А.
с ЕГН ********** сумата от 150 000лв.
за причинените му неимуществени вреди от смъртта на сина му Г.А.С., настъпила в
резултат на ПТП от 23.01.2020 година, ведно със законната лихва, считано от
уведомяване на застрахователя - 18.02.2020 година до окончателното изплащане.
Моли се съда да присъди направените по делото разноски и адвокатски хонорар
по чл.38 ал.2 от ЗАдв.
В срока по чл.367 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника ЗАД „А.“ АД
чрез юрк. Д.З. в който заявяват, че
оспорват изцяло иска по основание и по размер.
Не оспорват обстоятелството, за наличието на валидно застрахователно
правоотношение по застраховка „ГО“, с процесното МПС и молят същото
обстоятелство, да бъде отделено като безспорно.
Оспорват се всички твърдения на ищеца И., във връзка с отговорността на
водача С.К..Изразява се становище, че същият не бил реализирал виновно
поведение, в резултат на което да са причинени процесните вреди.Оспорват
наличието на вина за шофьора, като твърдят, че К. при управлението на процесния
автомобил е бил поставен в невъзможност да избегне ПТП, не бил нарушил
правилата за движение и за него събитието е било случайно по смисъла на чл.15
от НК.Липсвали елементите на фактическия състав на чл.45 от ЗЗД - да са настъпили
вреди, като пряка и непосредствена последица от виновно и противоправно
поведение на К..Сочи се, че единствената причина за настъпване на процесното
ПТП е поведението на пострадалият Г.С., който бил нарушил чл.113, чл.114 и
чл.115 от ЗДВП, като се е намирал на нерегламентирано за целта място на пътното
платно и не бил съобразил поведението си с движещите се на пътното платно
автомобили, навлязъл е внезапно на пътното платно, удължил е ненужно пътя и
времето за пресичане и е поставил в невъзможност водача на л.а.“Рено Меган
Сценик“ да избегне фаталният удар.Оспорва се представеният констативен протокол
№3/23.01.2020г. в частта в която е отразен механизма на ПТП.
В условията на евентуалност се твърди, че пострадалият Г.С. е съпричинил
вредоносния резултат.Твърди се, че същият е пресякъл внезапно пътното платно
непригодено за целта, без наличието на пешеходна пътека, като с действията си е
допринесъл в значителна степен/над 90%/ за настъпилите вредоносни
последици.Твърди се,че пострадалият е бил в обективна възможност да види
движещият се автомобил, обстановката на пътното платно и да предприеме
действия, за да предотврати настъпване на ПТП.
Оспорва се и размера на претенцията, като завишен и не съответстващ на
обичайно присъжданите суми за обезщетения вкл. и от практиката на ВКС.
Оспорва се твърдението в исковата молба,че ищецът търпи вреди, тъй като не
били представени никакви доказателства.Оспорва се твърдението,че баща и син,
били живели в едно домакинство.Алтернативно се заявява, че ако ищецът докаже
иска си претърпени неимуществени вреди, то видът и интензитетът им, в никакъв
случай не можели да имат за паричен еквивалент претендираното от ищеца.
В срока
по чл.372 от ГПК е постъпила допълнителна искова молба, в която са
оспорени всички възражения на ответника
като незаконосъобразни, неоснователни и недоказани.
Неоснователно
ответника оспорвал механизма и вината на водача за настъпване на процесното
ПТП, тъй като нямало пречка да бъдат изследвани в настоящето производство, за
което били направени док.искания. От друга страна бил представен констативен
протокол за ПТП, който представлявал официален свидетелстващ документ и се
ползвал с материална доказателствена сила относно удостоверителното изявление
на своя издател за това, че е настъпило ПТП, кои са участниците в него,
допуснато ли е нарушение па правилата за движение, има ли пострадали лица и
вреди, какви документи са представени от участниците в произшествието.
Неоснователно
ответникът възразявал, че предявения иск за неимуществени вреди на ищеца бил в
завишен размер. Размерът на претърпените неимуществени вреди следвало да се
определи от съда на базата на събраните в хода на настоящето дело
доказателства. Предявените искове били съобразени от една страна с принципа за
справедливост, с оглед причинените неимуществени вреди на ищеца.
Развити
са подробни доводи по всяко едно от възраженията направени от ответника в
писменият отговор.
Постъпил
е отговор на допълнителната искова молба от ЗАД „А.“ АД, в което се поддържа
становището в отговора на предявения иск по аргументи, подробно изложени в
същия. Поддържат се сторените възражения, направените оспорвания и сторените
искания, като се поддържат всички твърдения, изложени в отговора на исковата
молба.С оглед липсата на представени доказателства и към настоящият момент
относно механизма на ПТП, се сочи,че починалият Г.С. се е движил по пътното
платно през тъмната част на денонощието, на нерегламентирано за целта място.
В хода на процеса, след насрочване на първото открито съдебно заседание
ищецът е починал на 1.01.2021 година.С определение №260177/17.03.2021 година,
на основание чл.227 от ГПК, в процеса са конституирани неговите законни
наследници, а именно: В.А.И. с ЕГН **********,
с адрес: ***, Д.А.С. с ЕГН **********, с адрес: ***;Л.А.С. с ЕГН **********, с
адрес: ***; Н.А.А. с ЕГН **********, с адрес: ***,Т.А.С. с ЕГН **********, с
адрес: ***, Т.Г.С. с ЕГН **********;А.Г.С. с ЕГН ********** и Н.Г.А. с ЕГН ********** последните трима с адрес: ***, всички
със съдебен адрес *** адв.Р.М..
Окръжният
съд, като се запозна с твърденията и исканията, изложени в исковата
молба,писменият отговор и доразвити в хода на производството,като обсъди и
анализира събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност,при
съблюдаване на разпоредбата на чл.235
ал.2 от ГПК,прие за установено от фактическа
и правна страна следното:
По
допустимостта:
Предявеният иск е с правно
основание чл.45 от ЗЗД във вр. с чл.432 от КЗ и по чл.86 от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл.429 ал.1 от КЗ със сключването на договор за застраховка
"Гражданска отговорност", застрахователят поема задължението да
покрие отговорността на застрахования към трети лица за причинените имуществени
и неимуществени вреди. Същевременно съгласно чл.477, ал. 1 и 2 от КЗ обект на застраховане по задължителната
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е
гражданската отговорност на застрахованите физически и юридически лица за
причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с
притежаването и/или използването на моторни превозни средства.В тази връзка за
успешното провеждане на прекия иск срещу застрахователя по чл.432, ал.1 от КЗ в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и
главно доказване наличието на валидно сключен договор за застраховка
"Гражданска отговорност" между увредилото го лице и ответника по
делото, настъпило увреждане, причинено от виновно и противоправно деяние от
страна на застрахования, причинна връзка между деянието и вредоносния резултат,
както и вида и размера на претърпените вреди. С оглед обхвата на
застрахователното покритие, регламентиран в цитираните разпоредби,
застрахователят обезщетява всички вреди, за които отговаря застрахованото лице
на основание чл. 45 ЗЗД.
Между
страните е безспорно, че лек автомобил „Рено", „Меган
Сценик", с peг. №***, е имал
валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на
автомобилистите, сключена с ответника ЗАД „А."
АД, с полица № BG/11/***, валидна към
датата на събитието.
Спорни по делото са въпросите относно механизма на настъпване на
ПТП,налице ли е съпричиняване от страна пострадалият/починал/ при ПТП, дължи ли
застрахователят обезщетение на ищците и
налице ли е виновно противоправно деяние, в какъв размер да е обезщетението за
неимуществени вреди, съответно дължи ли се законна лихва върху обезщетението.
Не се спори и се установява,от
представената претенция пред застрахователя с вх.№100-653/18.02.2020 година,че
е предявена претенция пред ответника ЗАД
„А.“ АД, и се установява, че са представени доказателства вкл. и банкова
сметка.
*** пострадали лица №3/23.01.2020 година, се
установява, че е настъпило ПТП в 19.45 часа на път ІІ-37 142+800, в посока
от село Р.към гр.П., с лек автомобил „Рено", „Меган Сценик", с peг. №***, от правоспособен водач,
без да се установи наличие на употреба на алкохол и наркотици, при което на МПС
са настъпили щети- преден десен калник, предна броня и дясно огледало.
При настъпилото
ПТП е причинена смъртта на Г.А.С. с ЕГН ********** ***.
Съгласно съдебната практика със задължителен характер, съдържаща се в
решение № 15/25.07.2014г. на ВКС по т.д. № 1506 / 2013г. на І т.о., в
хипотезата, в която констативният протокол е издаден от органите на полицията
при посещение на мястото на ПТП, съставителят удостоверява пряко възприети от
него факти при огледа, относими за определяне на механизма на ПТП, като
местоположението на МПС, участници в ПТП, характера и вида на нанесените щети,
пътните знаци и маркировката на мястото на произшествието и други.
Доказателствената сила на протокола за ПТП не обхваща направените от
длъжностното лице, въз основа на констатираните факти, изводи за наличие или
липса на вина на водач на МПС, участващ в пътнотранспортното произшествие, тъй
като това излиза извън обхвата на удостоверителното изявление относно възприет
от съставителя на протокола факт. Отстоянието във времево отношение на огледа и
съставянето въз основа на него на протокола спрямо момента на настъпване на
произшествието, рефлектира и върху обема на релевантните за механизма на ПТП факти,
които ще намерят отражение в протокола за ПТП.
От констативния протокол, разпита на свидетеля К. в
настоящият случай,ведно с приетата САвТЕ, се установява механизма на настъпване
на ПТП.
Св.К. шофьор на автомобила, с който е настъпило ПТП,
установява, че се е движел от село Р.към П. и е ударил пострадалият насред пътя
на 1 метър навътре от платното.Установява, че се е случило на мъртва точка и не
го видял, тъй като срещу него се движела друга кола.Установява, че било тъмно и
пострадалият бил с тъмни дрехи.Движел се със 70.80 км./ч. на къси светлини и
при разминаването с друг автомобил в насрещното платно на „мъртва точка“, не
видял пострадалият.Ударът бил в предната дясна част и капака на колата по
средата бил още увреден.Установява, че на мястото на удара не се движат
пешеходци, а от дясната страна има мантинела.Установява, че същият ден
пострадалият е бил срещнат от полицай и имало установено скачане от
пострадалият в колите.Свидетелят твърди, че пострадалият е бил болен и затова
се е движел по пътищата.
От САвтЕ, се установява, че пътят на
който е станало процесното ПТП е с асфалтово покритие, в добро състояние,
ограничено с изравнени с нивото на асфалта ограничителни циментови бордюри.
От двете страни на пътя имало затревени банкети широки около 1 м.,
последвани от отводнителни канавки 1,5 м и издигащи се скатове.Вещото лице е
дало заключение, че въз основа на травмите на
пострадалия С. (***) и
повредите по автомобила на К. , скоростта на автомобила към момента на удара е била в
границите на твърдяната от К.: 70-80 км/ч.В района на процесния участък нямало
ограничения на скоростта на движение и е важала допустимата скорост за движение
извън населени места: 90 км/ч.Следователно скоростта на автомобила в процесния
участък не е била превишена.От САвтЕ, се установява още,че произшествието е станало по тъмно, в ясно
време и не е имало ограничение на метеорологичната видимост.
Нямало данни за ограничаване на видимостта от физически обекти или
препятствия.
В случая, ограничаващи възможността своевременно да се възприеме възникване
на опасна пътна ситуация са адаптивните възможности на очите да наблюдават
зоните на ореола и граничната невидимост на „границите на насрещните светлинни
снопове“ (без да има пряко заслепяване), което следва
да се оценява от специалист - офталмолог.Съществен
фактор, според вещото лице е тъмното облекло на пешеходеца С. и неочакваното му
навлизане с крачка - две косо (полуобърнат
срещу автомобила) в лентата за движение на автомобила, управляван от К..
При проведения следствен
експеримент е установено, че шофьорът възприема човешка фигура облечена в тъмни
дрехи от разстояние около 30 метра, а в условията на насрещни фарове - от 12
метра.
На зададен въпрос, вещото
лице е отговорило, че водачът на процесния автомобил е имал възможност да
предотврати настъпването на ПТП при движение със скорост под 50 км/ч. Поради
липса на спирачни следи и с оглед на намерените находки вещото лице е приело,
че мястото на контакта (удара) е на около 0.5 - 1 метър навътре в пътното
платно.Тялото на пешеходеца след настъпилия удар се е установило в дясно от
пътя, в крайпътния окоп (канавка), на около 1.5-2 м. в дясно от пътното платно.
От СМЕ се установява, че пострадалият Г.А.С. е бил облечен в черно
кожено яке и тъмни дънки.
Установява се също, че причината за
настъпването на смъртта на Г.А.С. е ***.
Между на настъпилото ПТП получените
травматични увреждания и настъпилата смърт е налице пряка причинно- следствена
връзка.
При съдебно медицинското изследване
върху трупа са установени патологични промени, сочещи, че пострадалият е
боледувал от ***.
Вещото лице не е установило от
данните по делото, получените травми и настъпилата смърт във връзка с
процесното ПТП да са повлияни от минали заболявания или недобро здравословно
състояние на пострадалия. Нямало и данни
смъртта да се дължи на остро настъпило или обострено хронично заболяване на
пострадалия.
Съдът не приема възраженията
на ищцовата страна направени от процесуалният представител, досежно механизма
на ПТП и изцяло възприема описаният от експерта.Ударът е станал на около 1
метър навътре на пътното платно, при скорост на автомобила 70-80 км./ч. т.е.
допустима, на извънградски път, като пострадалият е бил облечен изцяло в черни
дрехи.
Съдът приема, че констативният протокол за ПТП и
заключението на вещото лице по допусната САвТЕ, обсъдени в съвкупност,
установяват механизма на процесното произшествие и причинната връзка между
деликта и уврежданията получени от починалият Г.А.С..
Преценката от страна на съда за
виновно и противоправно поведение на участниците в ПТП не следва да се изгражда
единствено на възможността или невъзможността за обективно предотвратяване на
произшествието към момента, в който опасността е станала видима за водача, т.е.
предвид изследваните от вещото лице технически показатели като време за
реакция, спирачен път на автомобила при определена скорост.
По силата на
предвидената в чл.45, ал.2 ЗЗД, оборима презумпция, вината при непозволено
увреждане се предполага до доказване на противното, като ответникът -
застрахователно дружество, не е оборил законовата презумпция и не се
установяват обстоятелства, които да изключват изцяло отговорността за
нарушението от страна К., от експертизата се установява, че при скорост от 50
км./ч. от негова страна ударът е бил предотвратим, тъй като или починалият е
щял да се намира вече в другото платно, или водачът е щял да го види при тази
скорост.
Предявеният
иск за неимуществени вреди е частично основателен.
Налице са предпоставките за ангажиране
на гаранционно - обезпечителната отговорност на застрахователя ответник: противоправно и
виновно поведение на водача на л.а. „Рено",
„Меган Сценик", с peг.
№***изразяващо се в несъобразена с пътните условия скорост,
за настъпване на процесното ПТП, претърпени от ищците неимуществени вреди в
резултат на произшествието /смъртта на наследодателя С./, както и наличие на
застрахователно отношение произтичащо от договор за застраховка "Гражданска
отговорност".
Деликтната отговорност, съгласно чл.51, ал. 1 ЗЗД,
обхваща всички вреди – имуществени и неимуществени, които са настъпили в
правната сфера на увреденото лице като пряка и непосредствена
последица от виновното и противоправно поведение на деликвента. Причиняването
на смърт при пътно – транспортно произшествие, представляващо деликт по смисъла
на чл.45 от ЗЗД, поражда право на обезщетение в полза на определен кръг лица,
които поради близката си родствена ( биологична ) или житейска връзка с
починалия търпят вследствие на загубата му неблагоприятните последици,
дефинирани от закона като имуществени и неимуществени вреди. Обективният
критерий, според който се определят подлежащите на обезщетяване вреди, е
пряката и непосредствена причинно – следствена връзка между смъртта на
пострадалото лице и конкретните неблагоприятни последици, настъпили в правната
сфера на засегнатите негови близки.В случая за неговият баща първоначалният
ищец –А.С.А..
Деликтната отговорност на застрахованото лице обуславя
отговорността на застрахователя съобразно договора за задължителна застраховка
„гражданска отговорност” за репарация на претърпените от ищецанеимуществени
вреди. По силата на застрахователния договор ответникът, в качеството си
на застраховател се е задължил да покрие в границите на определената в договора
застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на
трети лица имуществени и неимуществени вреди.
Общото правило, което допуска обезщетяване на неимуществени
вреди се съдържа в чл. 52 ЗЗД.
Съгласно цитираната разпоредба, обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.
Обезщетението за неимуществени вреди има само
компесаторна функция.
Когато вредите се намират в причинно – следствена връзка
и с поведението на самия увреден, чл. 51, ал. 2 ЗЗД предвижда възможност за
намаляване на дължимото обезщетение, съразмерно на действията и бездействията,
с които пострадалият е допринесъл за увреждането.
Причинно – следствената връзка е обективен факт, поради
което приложението на нормата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД не е обусловено от
субективното отношение на пострадалия към настъпването на деликта и
произлезлите от него неблагоприятни последици.
Вината на пострадалия не е елемент от фактическия състав
на чл. 51, ал. 2 ЗЗД и с оглед на това способността на увредения да действа
разумно и да предвижда евентуалните негативни последици от своите действия и
бездействия са правно ирелевантни за института на съпричиняването.
Принос по смисъла на чл.51, ал.2 от ЗЗД е налице винаги,
когато с поведението си пострадалият е създал предпоставки за осъществяването
на деликта и за възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането,
предизвиквайки по този начин и самите вреди.
Обезщетението за вреди от непозволеното увреждане се
намалява, ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване, като се
преценява единствено наличието на причинна връзка между поведението му и
настъпилия вредоносен резултат /вж. т. 7 на ПП – 17 – 1963/.
Съвкупният анализ на събраните
доказателства, водят до извода
за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия.
В разглеждания случай, пострадалият обективно
е допринесъл да увеличаване размера на вредите, чието обезщетение се търси, тъй
като в нарушение на чл.113 ЗДвП е пресякъл платното за движение на
нерегламентирано за целта място, извън населеното място. Пешеходецът е следвало
да пресече платното за движение на пешеходна пътека в населеното място.
В тази връзка, Съдът намира възраженията на ответника за
наличието на съпричиняване по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД на вредоносния
резултат от страна на пострадалия за основателни.
При този извод, съдът следва да съобрази степента на
приноса за настъпването на вредите. Това предполага съпоставяне на поведението
на пострадалия с това на делинквента и отчитане тежестта на допуснатите от
всеки нарушения, довели до настъпване на вредоносния резултат. Паралелът и
сравнението на поведението на двамата, с оглед задълженията, които всеки е
длъжен да съблюдава, ще обоснове конкретната за всеки случай преценка за
реалния принос и разпределянето на отговорността за причиняването на деликта
Съразмерността на действията и бездействията на пострадалия с останалите
обективни и субективни фактори, причинили пътното произшествие, ще определят и
приноса му за настъпването на вредите (решение № 117/08.07.2014 г. по гр. д. №
3540/2013 г. на ВКС, І ТО, решение № 118 от 27.06.2014 г. по т. д. № 3871/2013
г. на ВКС, І ТО, решение № 278/14.12.2018 г. по т. д. № 2347/2017 г. по описа на
ВКС, ІІ ТО, решение № 301/21.12.2018 г. по т. д. № 2503/2017 г. по описа на
ВКС, ІІ ТО). В настоящия спор поведението /нарушението/ на водача на лекия
автомобил обаче не е тъждествено по степен с това на пешеходеца.
Поради това, съдът приема, че по-голям принос за
настъпване на вредоносните последици има нарушаването от страна на пешеходеца
на чл. 113 от ЗДвП.
При анализ на поведението на двамата –
шофьора К., който се е движел с разрешена скорост от 80 км./ч., но не е успял
да види пострадалия и да осъществи спиране на време и поведението на
пострадалият С. облечен в тъмно облекло и
неочакваното му навлизане с крачка - две косо (полуобърнат
срещу автомобила) в лентата за движение на автомобила, управляван от К.,
съдът прави извод, за по-голям принос към настъпилият деликт от страна на
пострадалият С., като го определя на 75 %.
С оглед изложените съображения се
налага извода, че деянието на водача на МПС осъществява фактическия състав на
непозволеното увреждане по смисъла на чл.45 ЗЗД при наличие на съпричиняване от
страна на пострадалия /починалият Г.А.С./, по смисъла на чл.51, ал. 2 ЗЗД, като
приносът му за настъпване на вредоносния резултат съставлява 75 %.
Съдът, отчитайки следните обстоятелства:възрастта на
пострадалия, понесените болки и страдания от страна на неговият
баща, икономическата конюнктура в страната, както и наличието
на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия,
преценява, че справедливият размер на претърпените от ищеца А. неимуществени
вреди, следва да се определи на 100 000 лева, като прилагайки 75% принос,
се получава справедливото обезщетение в размер на 25 000 лева за неимуществени вреди от смъртта на Г.А.С. син на
първоначалният ищец.
След съвкупен анализ на събраните доказателства, съдът счита за справедливото
обезщетение за неимуществени вреди по предявената претенция за основателен и
доказан в размер на сумата от 25 000
лева, а в останалата част претенцията до пълния претендиран размер на
сумата от 150 000 лева, като неоснователна и недоказана следва да бъде
отхвърлена.Предвид акцесорния си характер
основателен и доказан е и искът за присъждане на законна лихва, претендирана от
датата на отправяне на претенцията до ответното дружество - 18.02.2020 година.
На
основание чл.
78, ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на
Пазарджишки окръжен съд държавна такса върху присъденото обезщетение в размер
на 1000 лева, както и на основание чл. 11 от Тарифа ГПК д.т. в размер на 5 лева
в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
При този изход на делото на всяка от
страните се полагат разноски.
Претендират се от ищцовата страна разноски за адвокатско възнаграждение.
Доколкото по делото адвокат Р.М. е
осъществила безплатна адвокатска помощ, което е обективирано в договора за правна
защита и съдействие, процесуалният представител има право на адвокатско
възнаграждение общо, а не както е поискано от /независимо от настъпилото правоприемство по
чл.227 от ГПК/ съобр. чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата, в размер не по нисък
от предвидения в наредбата по чл.36, ал. 2
ЗАдв. Съобразно чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1 за минималните адвокатски
възнаграждения, и уважената част от материалния интерес, ответникът следва да
заплати на процесуалния представител на ищците адв.М. сумата от 1280 лева.
Ответника ЗАД“А.“
АД е направил
разноски,съобразно устно изложеният списък по чл.80 от ГПК в размер на 500 лева
от които 400 лева за експертизи, 100 лева –юриск.възнаграждение.
Съобразно отхвърлената част от иска на
ответника му се полагат разноски в размер на 416.66 лева.
Воден от горното и на основание чл.235
и чл.236 от ГПК Пазарджишкият Окръжен съд,
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗАД „А.“ АД, с ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление гр.С.район Средец ул.“Стефан Караджа“ №2,
представлявано от В.П.К.-М., М.П.И., К.С.В.и Д.Н.М.- изп.директори,чрез
юрисконсулт Д.З., да заплати
на В.А.И. с ЕГН **********, с адрес: ***, Д.А.С. с ЕГН
**********, с адрес: ***;Л.А.С. с ЕГН **********, с адрес: ***; Н.А.А. с ЕГН **********,
с адрес: ***,Т.А.С. с ЕГН **********, с адрес: ***, Т.Г.С. с ЕГН **********;А.Г.С.
с ЕГН ********** и Н.Г.А. с ЕГН **********
последните трима с адрес: ***, всички със съдебен адрес *** адв.Р.М.,общо сумата
от 25 000 лева - обезщетение за
причинени им неимуществени вреди от
смъртта на техният наследодател Г.А.С. като пешеходец, в резултат на ПТП,
настъпило на 23.01.2020
г., на път ІІ-37, при км. 142+800 м., посока от с. Р.за гр.П., с лек автомобил
марка „Рено", модел „Меган Сценик", с peг. № ***,с водач С.И.К., ведно със
законната лихва, считано от 18.02.2020 година, до окончателното изплащане, като за разликата над уважения
размер от 25 000лв. до пълния предявен размер от 150 000 лева,ОТХВЪРЛЯ иска като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА
ЗАД
„А.“ АД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр.С.район Средец
ул.“Стефан Караджа“ №2, представлявано от В.П.К.-М., М.П.И., К.С.В.и Д.Н.М.-
изп.директори,чрез юрисконсулт Д.З., да заплати по сметка на Окръжен съд
Пазарджик на основание чл.78 ал.6 от ГПК, държавна такса в размер на 1000 лева.
ОСЪЖДА ЗАД „А.“ АД,
с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр.С.район Средец ул.“Стефан
Караджа“ №2, представлявано от В.П.К.-М., М.П.И., К.С.В.и Д.Н.М.-
изп.директори,чрез юрисконсулт Д.З., да заплати на адв.
Р.И.М., с ЕГН **********, личен номер №*** към ВАдвС, с адрес гр.С.ул. ***, като
пълномощник на ищцовата страна на основание чл.78,
ал.1 от ГПК, във вр. С чл.38, ал.2 от ЗАдв, възнаграждение/хонорар/ в размер на 1280 лева /съобразно уважената част от иска/.
ОСЪЖДА В.А.И. с ЕГН **********, с адрес: ***,
Д.А.С. с ЕГН **********, с адрес: ***;Л.А.С. с ЕГН **********, с адрес: ***; Н.А.А.
с ЕГН **********, с адрес: ***,Т.А.С. с ЕГН **********, с адрес: ***, Т.Г.С. с
ЕГН **********;А.Г.С. с ЕГН ********** и
Н.Г.А. с ЕГН ********** последните трима с адрес: ***, всички със съдебен адрес
*** адв.Р.М., общо да заплатят на ЗАД
„А.“ АД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр.С. район Средец
ул.“Стефан Караджа“ №2, представлявано от В.П.К.-М., М.П.И., К.С.В.и Д.Н.М.-
изп.директори,чрез юрисконсулт Д.З.,
разноски
в
размер на 416.66 лева /съобразно
отхвърлената част от иска/.
Решението подлежи на обжалване с
въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Апелативен
съд гр.Пловдив.
Препис от решението да се връчи на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: