№ 1608
гр. Варна, 12.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Жана Ив. Маркова
Членове:Тони Кръстев
Десислава Г. Жекова
при участието на секретаря Мария Д. Манолова
като разгледа докладваното от Тони Кръстев Въззивно гражданско дело №
20223100501884 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК, образувано по въззивна жалба на ЗАД
„Армеец“, гр. София, против Решение № 2022/22.06.2022 г., постановено по гр.д.№
17048/2021 г. на РС – Варна, с коeто жалбоподателят е осъден да заплати на М. А. С. сумата
от 7 669,78 лева, представляваща дължимо застрахователно обезщетение по договор за
застраховка на МПС „Каско“ от 11.12.2020 г. за причинени имуществени вреди на лек
автомобил марка Мерцедес МЛ 320 ЦДИ с рег. № ******, настъпили на 02.11.2021г., ведно
със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 26.11.2021
г. до окончателното изплащане, на основание чл. 405,ал.1 КЗ.
Във въззивната жалба се поддържа, че обжалваното решение е незаконосъобразно и
необосновано, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и
на материалния закон, поради което е и неправилно. Не се оспорват установените от
първоинстанционния съд факти. На основание нововъзникнали факти и обстоятелства се
оспорват изводите на първоинстанционния съд, че са налице предпоставките за заплащане
на застрахователно обезщетение по настоящото гражданско дело. Твърдят се следните
нововъзникнали обстоятелства довели до изчерпване на лимита на отговорност на
застрахователя по процесния застрахователен договор, който е в размер на 16 000 лева:
съдебно решение № 2005/ 21.06.2022 г. по гр. дело № 3140/ 2021 г. по описа на PC - Варна, с
което ЗАД „Армеец" е осъдено да заплати на М. А. С. сумата от 7604,31 лв.; извършено
1
изпълнение съгласно съдебно решение № 2002/10.12.2021 г. по гр. дело № 6885/ 2021 г. по
описа на PC - Варна, с което ЗАД „Армеец" е осъдено да заплати на М. А. С. сумата от
2817,62 лв., която сума била заплатена с платежно нареждане от 24.02.2022 г.. В
допълнителна молба се посочва, че на 26.07.2022 г. е извършено плащане в размер на
10 157,31 лв. в полза на М. А. С., в изпълнение на съдебно решение № 2005/ 21.06.2022 г. по
гр. дело № 3140/2021 г. по описа на PC - Варна. За сумите, присъдени с двете посочени по-
горе съдебни решения, респ. заплатени на ищеца, твърди, че представляват застрахователно
обезщетение по имуществена застраховка „Каско", която е предмет на настоящото дело.
Изтъква се още, че по настоящото дело ВРС е приел за безспорно обстоятелство извършено
плащане на застрахователно обезщетение, в размер на 1556,93 лв., с което
застрахователната сума по договора също следва да бъде редуцирана. В условия на
евентуалност моли да бъде отменено обжалваното решение за горницата над 3648,64 лв., тъй
като плащане в размер на 7669,78 лв. съгласно осъдителния диспозитив на обжалваното
решение би надхвърлило застрахователната сума по процесния договор за застраховка
„Каско" в размер на 16000,00 лв. със сумата от 4021,14 лв.
Въззиваемата страна М. С. е подал отговор на въззивната жалба, с който оспорва
същата като неоснователна. Не се оспорва, че лимитът на отговорност на застрахователя по
процесния договор е 16 000 лева и че по същия договор са изплатени от застрахователя
обезщетения в размер на 7 604,31 лева съгласно съдебно решение № 2005/21.06.2022 г. по
гр.д. № 3140/2021 г. на ВРС и 2817,62 лв. съгласно съдебно решение № 2002/10.12.2021 г. по
гр. дело № 6885/ 2021 г. на ВPC или общо 10 421,93 лева, поради което лимитът на по
застрахователната полица не е изчерпан. Същевременно се твърди, че на 26.10.2021г., преди
настъпване на процесното застрахователно събитие, ищецът С. е извършил дозастраховане,
съгласно Анекс № 2 към полица № *******, с което е възстановена застрахователната сума
до размера на първоначално уговорената – 16 000,00 лева. При това положение оспорва като
неоснователно възражението за недължимост на присъдената сума от 7 669,78 лева. Отделно
оспорва, че плащането съгл. решение № 2005/21.06.2022 г. е нововъзникнало обстоятелство,
тъй като към датата на приключване на устните състезания 08.06.2022 г., ответникът е знаел
за претендираното обезщетение по гр.д. 3140/2021 г. на ВРС и е следвало да направи своите
възражения срещу размера на иска поради изчерпване на лимита по полицата, съответно
поддържа, че това възражение е преклудирано. Не оспорва факта, че по щетата е изплатено
извънсъдебно обезщетение в размер на 1 556,93 лева. В заключение поддържа
неоснователност на жалбата тъй като е извършено дозастраховане и застрахователната сума
по полицата е възстановена до първоначалната в размер на 16 000,00 лева. Оспорва
направеното при условие на евентуалност искане за частична отмяна на решението на ВРС
поради неяснота относно начина на формиране на посочените в жалбата суми. Заявено е
искане за потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на съдебно-деловодни
разноски.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от надлежно
легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е
2
процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
За да се произнесе по спора Варненски Окръжен съд съобрази следното:
ВРС е бил сезиран с осъдителен иск с правно основание чл.405,ал.1 КЗ от М. А. С.
срещу ЗАД“Армеец“ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 7669.78 лева –
застрахователно обезщетение по договор за застраховка на МПС „Каско“ №****** от
11.12.2020г. на л.а. марка Мерцедес МЛ 320 ЦДИ с рег.№ ******, ведно със законната
лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 26.11.2021г. до
окончателното изплащане.
Ищецът твърди в исковата молба, че процесния автомобил имал сключена
застраховка „Каско“ с ответника за 16 000 лева със срок на действие от 12.12.2020 г. до
11.12.2021 г. На 03.11.2021 г. ищецът установил, че са увредени предна лява врата и задна
лява врата на автомобила докато бил паркиран. Като обезщетение за претърпените вреди
получил от ответника сумата от 1 556,93 лева, която счита за недостатъчна за покрИ.е на
щетите, възлизащи според ищеца на 9 201.25 лева.
Ответникът ЗАД „Армеец“ е подал отговор на исковата молба, в който оспорва иска
като неоснователен. Не се оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение с
ищеца. Твърди се, че изплатената на 23.11.2021 г. сума в размер на 1 556,93 лева
представлява пълно обезщетение на вредите, които са причинени на застрахования
автомобил. Поддържа, че обезщетението е правилно определено при съобразяване с чл. 73 и
чл. 74 от ОУ по експертна оценка на оторизирано от застрахователя вещо лице. При условие
на евентуалност прави възражение за намаляване на размера на дължимото застрахователно
обезщетение поради неизпълнение на задълженията на застрахования по застрахователния
договор. Оспорва се иска за лихва и размера на адвокатското възнаграждение.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази
предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, приема
за установено от фактическа и правна страна следното:
Първоинстанционното решение е постановено от надлежен съдебен състав, в рамките
на предоставената му правораздавателна компетентност, поради което е валидно. Същото е
и допустимо, поради което въззивният съд дължи произнасяне по съществото на спора в
рамките на посоченото в жалбата.
Предявеният иск е с правно основание чл. 405, ал. 1 вр. чл. 386 КЗ. В тежест на ищеца
е да установи валидно възникнало договорно правоотношение с ответника по имуществена
застраховка „Каско“ на МПС за твърдяната застрахователна сума, настъпването на
застрахователно събитие в периода на действие на застрахователното правоотношение и
размера на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието. В
тежест на ответника е да докаже правопогасяващите и правоизключващите си възражения.
3
В производството пред въззивната инстанция не се спори по установените от ВРС
факти. Безспорно е, че съгласно застрахователна полица № ****** от 11.12.2020 г. между
„Армеец“АД и М. А. С. е сключена застраховка „Каско” по отношение на л.а. марка и модел
Мерцедес МЛ 320 ЦДИ, рег. № ******, със срок на действие 00:00 ч. на 12.12.2020г. – 23:59
на 11.12.2021 г. Уговорената застрахователна сума е в размер на 16 000 лева. Въззивникът
не оспорва настъпването на 03.11.2021 г. на процесното застрахователно събитие и приетите
от ВРС за настъпили вреди от същото в размер на 9 226,71 лева. Безспорно е, че на
23.11.2021 г. на М. А. С. е изплатена сумата от 1556,93 лева по заведената щета с №
13021030105596.
Въведеното за първи път с въззивната жалба възражение за изчерпване на лимита на
отговорност на застрахователя, който е до размера на застрахователната сума от 16 000 лева,
не е преклудирано, тъй като е обосновано с изплатени застрахователни обезщетения по
процесния застрахователен договор, последното от които на 26.07.2022 г., т.е. след края на
устните състезания по настоящото дело, които са на 08.06.2022 г.
С отговора на въззивната жалба ищецът (въззиваема страна) признава, че по силата
на процесния застрахователен договор са му изплатени от застрахователя обезщетения в
размер на 1 556,93 лева по процесната щета – на 23.11.2021 г., 2817,62 лв. съгласно решение
№ 2002/10.12.2021 г. по гр. дело № 6885/ 2021 г. на ВPC – на 24.02.2022 г. и 7 604,31 лева
съгласно решение № 2005/21.06.2022 г. по гр.д. № 3140/2021 г. на ВРС – на 26.07.2022 г.,
или общо изплатените суми по процесния застрахователен договор са в размер на 11 978.86
лева при лимит на отговорност 16 000,00 лева. При това положение отговорността на
застрахователя, произтичаща от застрахователна полица № ****** от 11.12.2020 г., по
претенцията за пълна обезвреда на щетите от настъпилото на 03.11.2021 г. застрахователно
събитие не може да надвишава сумата от 4 021,14 лева, представляваща разликата между
изплатените до настоящия момент обезщетения и уговорената застрахователна сума.
Възражението на въззиваемия, направено с отговора на въззивната жалба, че на
26.10.2021 г., преди настъпване на процесното застрахователно събитие, ищецът С. е
извършил дозастраховане, съгласно Анекс № 2 към полица № *****., не е подкрепено с
доказателства. Действително, сключването на такъв анекс се признава от въззивника
изрично в писмена молба от 14.11.2022 г., но основанието за сключване на анекса и
съдържанието на уговореното в него не са установени по делото. От друга страна,
основателно е възражението на въззивника, че въпросното дозастраховане няма отношение
към предмета на спора, тъй като анексът предхожда изплащането на всички застрахователни
обезщетения по процесната полица, за които са налице данни по делото.
Ето защо, съдът намира, че отговорността на ответника по настоящото дело е
лимитирана до сумата от 4 021,14 лева, като за разликата до предявения размер от 7 669,78
лева обжалваното решение следва да бъде частично отменено, а искът – отхвърлен като
неоснователен.
С оглед на изхода от спора първоинстанционното решение ще се отмени и в частта за
разноските. Съразмерно на уважената част от иска в полза на ищеца следва да се присъдят
4
разноски в първоинстанционното производство в общ размер 690,37 лева и 671,08 лева за
производството пред ВОС или общо 1361,45 лева. Съразмерно на отхвърлената част от иска
ответното дружество има право на разноски в първата инстанция в общ размер 333,00 лева
при определено от съда юрисконсултско възнаграждение в размер на 300,00 лева и 155,33
лева в производството пред въззивния съд при определено от съда юрисконсултско
възнаграждение в размер на 150,00 лева или общо 488,33 лева. След извършена от съда
компенсация в полза на ищеца ще се присъди сумата от 873,12 лева общо за двете съдебни
инстанции на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 2022/22.06.2022 г., постановено по гр.д.№ 17048/2021 г. на РС
– Варна в частта, с която ЗАД „Армеец“ АД, ЕИК: ********* със седалище и адрес на
управление гр.София, район Средец, ул.“Стефан Караджа“ 2, е осъдено да заплати на М. А.
С., ЕГН: ********* с адрес ******, разликата над 4021,14 лева до присъдената сума от
7669,78 лева, представляваща застрахователно обезщетение по договор за застраховка на
МПС „Каско“ № ****** от 11.12.2020 г., ведно със законната лихва, считано от датата на
депозиране на исковата молба в съда – 26.11.2021 г. до окончателното изплащане, на
основание чл. 405, ал.1 КЗ, както и в частта за разноските и вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от М. А. С., ЕГН: ********* с адрес ******, срещу ЗАД
„Армеец“ АД, ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление гр.София, район
Средец, ул.“Стефан Караджа“ 2, иск за заплащане на разликата над 4021,14 лева до
претендираната сума от 7669,78 лева, представляваща застрахователно обезщетение по
договор за застраховка на МПС „Каско“ № ****** от 11.12.2020 г., за причинени
имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на предна лява врата и задна лява врата на
лек автомобил марка Мерцедес МЛ 320 ЦДИ с рег.№ ******, настъпили на 02.11.20221 г.,
ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда –
26.11.2021 г. до окончателното изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2022/22.06.2022 г., постановено по гр.д.№ 17048/2021
г. на РС – Варна в останалата част.
ОСЪЖДА ЗАД „Армеец“ АД, ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление
гр.София, район Средец, ул.“Стефан Караджа“ 2, да заплати на М. А. С., ЕГН: ********* с
адрес ****** сумата от 873,12 лева (осемстотин седемдесет и три 0,12 лева),
представляваща направените разноски в производството по делото пред двете съдебни
инстанции, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване съгласно разпоредбата на чл.
280, ал. 3, т. 1 от ГПК.
5
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6