Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 20.12.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, II-Е въззивен състав, в
публично съдебно заседание на …… през две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ мл.с-я
ЯНА ВЛАДИМИРОВА
при
секретаря: Елеонора Георгиева,
като
разгледа докладваното от съдия Сантиров гр.д
№9952/2020г., по описа на СГС, и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С Решение №78050 от 28.04.2020г., постановено
по гр. д. № 29607/2018г. по описа на СРС, 69-ти състав, частично са уважени
предявените от „А.“ ООД срещу ЗД „Б.“ АД, обективно съединени осъдителни искове
с правно основание чл.432, ал.1 КЗ, за заплащане на сумата от 12602,00 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди на застрахования
л.а. марка „Сеат“, модел „Ибиза.“, с рег.№ *******, в резултат на ПТП,
настъпило на 09.07.2016г. в гр. Монтана на кръстовището на ул. „Ген.Арнолди“ и бул. „Св.Патриарх
Евтимий“, ведно със законната лихва върху уважения размер на главницата от подаване
на исковата молба - 10.05.2018г. до окончателното изплащане на сумата, като
искът е отхвърлен за разликата над уважения размер от 12602,00 лв. до пълния
предявен размер от 23990,00 лв., както и за заплащане на сумата от 17 100,00
лв. представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди на застрахования
л.а. марка „Сеат“, модел „Леон“, с рег.№ *******, в резултат на ПТП, настъпило
на 19.05.2017г. в гр.Перник на ул. „Владайско въстание“, пред търговски
комплекс „М.М.”, ведно със законната лихва върху уважения размер на главницата
от подаване на исковата молба - 10.05.2018г. до окончателното й изплащане, като
искът е отхвърлен за разликата над уважения размер от 17 100,00 лв. до
пълния предявен размер от 22 800 лв.
Със същото решение ЗД „Б.“ АД е осъден да
заплати на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 3 860.11 лв.,
представляваща разноски в първоинстанционното производство и в производството
по допускане обезпечение на бъдещ иск по гр.д.№23039/2018г по описа на СРС,
167-ми състав, съразмерно на уважената част от иска, а „А.“ ООД е осъден да
заплати на ответника, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 785.44 лв.,
представляваща разноски по делото пред СРС.
Срещу така постановеното решение, в частта, с
която исковете са били частично отхвърлени за разликата над уважения размер до
пълния предявен размер е подадена въззивна жалба от „А.“ ООД, в която са
изложени оплаквания за неправилност на решението в обжалваната част, поради
допуснати от първоинстанционния съд нарушения на материалния закон, съществени
съдопроизводствени нарушения и необоснованост на изводите. Поддържа, че
неправилно първоинстанционният съд е кредитирал в цялост назначената и приета
САвТЕ, доколкото средната пазарна цена на процесните два автомобила е била
определена неправилно, тъй като ВЛ е ползвало само представените от него две
фактури. Липсвало цялостно пазарно проучване, което довело до отъждествяване на
цената, на която автомобилите са придобити от въззивника, и на действителната
пазарна цена. Поддържа, че не е съобразено при изготвянето на експертната
оценка и обстоятелството, че в представените фактури не е начислен дължимият
ДДС, което е рефлектирало и върху действителната стойност на автомобилите към
датата на ПТП предвид обстоятелството, че последните са били нов внос и няма
как коефициентът на овехтяване да е толкова висок. По изложените съображения
моли съда да отмени решението в обжалваната част и уважи изцяло предявените
искове, както и да присъди направените по делото разноски за двете съдебни
инстанции.
Въззиваемият ответник ЗД „Б.“ АД, в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е
подал писмен отговор на въззивна жалба и не взема становище по същата.
Решение №78050 от 28.04.2020г., постановено по
гр. д. № 29607/2018г. по описа на СРС, 69-ти състав, в частта, с която частично
са уважени предявените от „А.“ ООД срещу ЗД „Б.“ АД, обективно съединени
осъдителни искове с правно основание чл.432, ал.1 КЗ, за заплащане на сумата от
12602,00 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди на
застрахования л.а. марка „Сеат“, модел „Ибиза.“, с рег.№ *******, в резултат на
ПТП, настъпило на 09.07.2016г. в гр. Монтана на кръстовището на ул. „Ген.Арнолди“ и бул. „Св.Патриарх
Евтимий“, ведно със законната лихва върху уважения размер на главницата от подаване
на исковата молба - 10.05.2018г. до окончателното изплащане на сумата, както и
за заплащане на сумата от 17 100,00 лв., представляваща обезщетение за
претърпени имуществени вреди на застрахования л.а. марка „Сеат“, модел „Леон“,
с рег.№ *******, в резултат на ПТП, настъпило на 19.05.2017г. в гр.Перник на
ул. „Владайско въстание“, пред търговски комплекс „М.М.”, не е обжалваното от
ответника, то в тази си част същото е влязло в законна сила.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните
въззивни основания в жалбата.
Жалбата е подадена в срока по чл. 259 ГПК и от
процесуално легитимирана страна, поради което е допустима.
Първоинстанционното решение е валидно и
допустимо, постановено в рамките на правораздавателната власт на
първоинстанционния съд и в съответствие с основанието и петитума на искането за
съдебна защита.
Съдът, след като
съобрази оплакванията в жалбата и събрания по делото доказателствен материал, в
съответствие с разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК намира въззивната жалба за
частично основателна по следните съображения:
Разпоредбата на чл. 432, ал. 1 КЗ, урежда и
гарантира правната възможност на увреденото лице да предяви пряк иск за
обезщетяване на претърпените вреди срещу застрахователя, с когото делинквентът
или отговорно за неговото противоправно деяние лице е сключил договор за
застраховка „Гражданска отговорност”, обезпечаваща неговата деликтна
отговорност.
Фактическият състав, от който възниква
имуществената отговорност на застрахователя за заплащане на застрахователно
обезщетение на увреденото лице, обхваща следните две групи материални
предпоставки (юридически факти): 1) застрахованият виновно да е увредил ищеца,
като му е причинил имуществени или неимуществени вреди, които от своя страна да
са в пряка причинно-следствена връзка с противоправното поведение на
застрахования и 2) наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо от договор
за застраховка „Гражданска отговорност” между делинквента и ответника -
застраховател.
Тъй като обжалваното решение в частта, с която
са частично са уважени предявените осъдителни искове за сумата от 12602,00 лв.,
представляваща обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност”за претърпени
имуществени вреди на застрахования л.а. марка „Сеат“, модел „Ибиза.“, с рег.№ *******,
в резултат на ПТП, настъпило на 09.07.2016г. в гр. Монтана., както и за сумата
от 17 100,00 лв. представляваща обезщетение по застраховка „Гражданска
отговорност” за претърпени имуществени вреди на застрахования л.а. марка
„Сеат“, модел „Леон“, с рег.№ *******, в резултат на ПТП, настъпило на
19.05.2017г. в гр.Перник на ул. „Владайско въстание“, пред търговски комплекс „М.М.”,
е влязло в законна сила, то в конкретния случай със сила на присъдено нещо
между страните в настоящото съдебно производство са установени всички
материални предпоставки, обуславящи възникването на спорното материално право.
Предвид това, спорът между страните, въведен с
въззивната жалба и само по отношение, на който въззивният съд следва да се
произнесе (арг. чл. 269, изр. 2 ГПК), се съсредоточава върху обстоятелството
какъв е размерът на заместващото обезщетение за причинените на ищеца имуществени
вреди при настъпване на процесните застрахователни събития.
Предвид констатираното в определението по чл.
267 ГПК процесуално нарушение от страна на СРС, въззивният съд е допуснал
изслушване на тройна САвТЕ. От заключението на същата, което настоящият съдебен
състав намира за компетентно и обективно дадено и кредитира с доверие се
установява, че действителната средна пазарна стойност към датата на ПТП на л.а.
марка „Сеат“, модел „Ибиза“, с рег. № *******
е 20164.00лв., стойността на запазените части на същия представлява 25% от
действителната му стойност- 5041.00лв., а дължимото обезщетение при условията
на „тотална щета“ и след приспадане на стойността на запазените части л.а.
марка „Сеат“, модел „Ибиза.“, с рег. № *******
е 15123.00лв., а за л.а. марка „Сеат“, модел „Леон“, с рег.№ *******
е 20520,00 лв. Експертизата е
категорична, че икономически по-целесъобразно е застрахованият да демонтира и
продаде на вторичния пазар запазените части от процесното МПС, отколкото да ги
предаде за скрап. Следва да се отбележи, че при изготвяне на заключението по
тройната САвТЕ са взети предвид всички обстоятелства, необходими за
определянето на горепосочените стойности, включително са взети предвид
допълнителните данни, представени от въззивника с въззивната жалба, досежно пазарната
стойност на процесните МПС-та, както и възражението за по-нисък коефициент на
овехтяване на МПС предвид твърдението, че е нов внос към датата на ПТП.
С оглед гореизложеното, първоинстанционното решение следва да се
отмени в частта, с която искът за заплащане на застрахователно обезщетение
следствие на процесниото ПТП от 09.07.2016 г. за л.а. марка „Сеат“, модел
„Ибиза.“, с рег. № ******* е отхвърлен
за разликата над 12602,00 лв. до 15123,00 лв., и за заплащане на
застрахователно обезщетение следствие на процесниото ПТП от 19.05.2017 г.за л.а. марка „Сеат“, модел „Леон“, с рег.№ *******,
е отхвърлен за разликата над 17100,00 лв. до 20520,00 лв., и да се постанови
ново, с което ответното дружество да се осъди да заплати още сумата от още 2521,00 лв., представляваща застрахователно
обезщетение следствие на процесниото ПТП от 09.07.2016 г. за л.а. марка „Сеат“,
модел „Ибиза.“, с рег. № ******* и
сумата от още 3420,00 лв.,
представляваща застрахователно обезщетение следствие на процесниото ПТП от
19.05.2017 г.за л.а. марка „Сеат“, модел
„Леон“, с рег.№ *******, ведно със законната лихва върху главниците от подаване
на исковата молба – 10.05.2018 г. до окончателното изплащане на сумите.
Решението следва да се отмени и в частта, с която „А.“ ООД е осъден да заплати
на ответното дружество разноски над сумата от 692,13 лв. В останалата обжалвана
част решението следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото пред настоящата
съдебна инстанция, и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 273 ГПК ответното
дружество следва да бъде осъдено да заплати на „А.“ ООД, сумата от още 309,11 лв., представляваща разноски в
първоинстанционното производство и в производството по обезпечение на иск, както
и сумата от 821,97 лв.,
представляваща разноски в производството пред СГС /ДТ, разноски за вещи лица и
адвокатско възнаграждение/, съразмерно на уважената част от въззивната жалба.
По аргумент от чл. 280, ал. 3 ГПК, във вр. с
чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК и с оглед на цената на иска, въззивното решение по
процесното търговско дело може да се обжалва пред ВКС.
Така мотивиран
Софийският градски съд,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение №78050 от 28.04.2020г., постановено по
гр.д. № 29607/2018г. по описа на СРС, 69-ти състав, в обжалваната част, с която
предявените от „А.“ ООД, ЕИК: *******, със
седалище и адрес на управление:*** срещу ЗД „Б.“ АД, ЕИК: *******, със седалище
и адрес на управление:***, обективно съединените осъдителни искове с правно
основание чл.432, ал.1 КЗ, са отхвърлени за разликата над сумата от 12602,00
лв. до сумата от 15123.00 лв., представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди на застрахования л.а. марка „Сеат“, модел „Ибиза.“, с рег.№ *******,
в резултат на ПТП, настъпило на 09.07.2016г. в гр. Монтана на кръстовището
на ул. „Ген.Арнолди“ и бул. „Св.Патриарх
Евтимий“, ведно със законната лихва върху уважения размер на главницата от
подаване на исковата молба - 10.05.2018г. до окончателното изплащане на сумата,
както и в частта, с която е отхвърлен иска
за разликата над уважения размер от 17 100,00 лв. до сумата от 20520,00 лв., представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди на застрахования л.а. марка „Сеат“,
модел „Леон“, с рег.№ *******, в резултат на ПТП, настъпило на 19.05.2017г. в
гр.Перник на ул. „Владайско въстание“, пред търговски комплекс „М.М.”, ведно
със законната лихва върху уважения размер на главницата от подаване на исковата
молба - 10.05.2018г. до окончателното й изплащане, както и в частта, с която в
полза на ЗД „Б.“ АД, ЕИК: *******, са присъдени разноски над сумата от 692,13
лв. до сумата от 785,44 лв., ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗД „Б.“ АД с ЕИК *******, да заплати на „А.“ ООД с ЕИК *******, на основание чл.432,
ал.1 КЗ сумата от сумата от още 2521,00 лв., представляваща
застрахователно обезщетение следствие на процесниото ПТП от 09.07.2016 г. за
л.а. марка „Сеат“, модел „Ибиза.“, с рег. №
******* и сумата от още 3420,00
лв., представляваща застрахователно обезщетение следствие на процесниото
ПТП от 19.05.2017 г.за л.а. марка
„Сеат“, модел „Леон“, с рег.№ *******, ведно със законната лихва върху
главниците от подаване на исковата молба – 10.05.2018 г. до окончателното
изплащане на сумите, а на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 273 ГПК сумата от още 309,11 лв.,
представляваща разноски в първоинстанционното производство и в производството
по обезпечение на иск, както и сумата от
821,97 лв., представляваща разноски в производството пред СГС /ДТ, разноски
за вещи лица и адвокатско възнаграждение/, съразмерно на уважената част от
въззивната жалба.
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№78050 от 28.04.2020г., постановено по гр.д. № 29607/2018г. по описа на СРС,
69-ти състав, в обжалваната част, с която предявените от „А.“ ООД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление:*** срещу ЗД „Б.“ АД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление:***, обективно съединените осъдителни искове с
правно основание чл.432, ал.1 КЗ, са отхвърлени за разликата над сумата от
15123.00 лв. до пълния предявен размер от 23990,00 лв., представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди на застрахования л.а. марка „Сеат“,
модел „Ибиза.“, с рег.№ *******, в резултат на ПТП, настъпило на 09.07.2016г. в
гр. Монтана на кръстовището на ул.
„Ген.Арнолди“ и бул. „Св.Патриарх Евтимий“, ведно със законната лихва върху
уважения размер на главницата от подаване на исковата молба - 10.05.2018г. до
окончателното изплащане на сумата и над сумата от 20520,00 лв. до пълния
предявен размер от 22800,00 лв., представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди на застрахования л.а. марка „Сеат“, модел „Леон“, с рег.№ *******,
в резултат на ПТП, настъпило на 19.05.2017г. в гр.Перник на ул. „Владайско въстание“,
пред търговски комплекс „М.М.”, ведно със законната лихва върху уважения размер
на главницата от подаване на исковата молба - 10.05.2018г. до окончателното й
изплащане.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с
касационна жалба пред Върховния касационен съд по правилата на чл. 280 ГПК в
едномесечен срок от връчването на препис на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.