№ 474
гр. Пазарджик, 11.07.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Ирина Ат. Джунева
Членове:Кристина Л. Пунтева
Красимир Ст. Комсалов
при участието на секретаря Петя Кр. Борисова
и прокурора С. Б. П.
Сложи за разглеждане докладваното от Красимир Ст. Комсалов Въззивно
административно наказателно дело № 20235200600617 по описа за 2023
година.
На именното повикване в 14:00 часа се явиха:
Обвиняемия жалбоподател А. Р. П. се явява лично и със защитника си
адв. Р. А., редовно упълномощен отпреди.
За ОП Пазарджик се явява прокурор С. П..
НЕ ПОСТЪПИХА ИСКАНИЯ ЗА ОТВОД НА СЪСТАВА НА СЪДА,
СЕКРЕТАРЯ И ПРОКУРОРА.
Прокурорът: Да се даде ход на делото.
Адв. А. : Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не съществува законова пречка за даване ход на делото,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО от съдията докладчик.
1
Адв. А.: Поддържам изцяло въззивната жалба и допълнението към нея.
Нямам доказателствени искания.
Прокурорът: Въззивната жалба е неоснователна. Нямам
доказателствени искания и няма да соча доказателства.
Съдът намира, че за изясняване на обстоятелствата по делото следва да
се даде ход на съдебното следствие, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ:
Съдът на основание чл.378, ал.2 от НПК
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА като доказателства по делото материалите, събрани на БП №
89/2023г., включително и показанията на разпитаните свидетели КНТ, ЮММ,
БАК, АБД, включително и обясненията на обвиняемия А. Р. П..
Не постъпиха нови искания по доказателствата.
Съдът намира, че делото е изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ И
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ:
Прокурорът: Считам, че въззивната жалба на обвиняемия жалбоподател
и неговия защитник е неоснователна. Неправилно в жалбата защитата се
позовава на чл.190 ал.2 от ЗДвП като аргумент на несъставомерност на
деянието, тъй като чл.190 ал.2 разглежда съвсем друга хипотеза, когато се
отнася до НП, а фактическите обстоятелства по делото са свързани с
конкретно посочена в обвинението заповед за принудителна административна
мярка. Ако анализираме внимателно цялата уредба на Глава 6 от ЗДвП
относно задължителните административни мерки може да направим извода
за едно незабавно изпълнение, една бързина на тяхното прилагане.Дори и да
бъде обжалвана нейното действие не се спира, в този смисъл считам,че
правилно РС е извлякъл аргумент от разпоредбата на чл.186 ал.6 от ЗДвП,
където се казва, че жалбата срещу ПАМ не спира неговото изпълнение. В тази
насока е чл.172 ал.1 изречение 2 от ЗДвП. ТА.ва изводи следва да бъдат
2
направени, тъй като в закона липсва изрична разпоредба, както по отношение
на НП в чл.190 ал.2 и ако направим обратните изводи това означава, че
действието на цялата уредба за принудителните административни мерки ще
бъде от волята на самия нарушител, именно това е най-спорния момент по
делото, инак по отношение на самите факти, изложени в обвинителния акт,
не се спори, спорът е именно за този правен момент, с оглед
съставомерността на деянието. Считам, че деянието е доказано несъмнено и с
оглед на това, че заповедта за принудителни административни мерки е била
връчена чрез разписка на нарушителя, в случая обвиняемия жалбоподател.
Била е връчена на 14.2.23г., тоест два дни преди деянието, за което е
обвинен. На тази дата обвиняемият действително не е предал своето
свидетелство за управление на МПС, каквото задължително е имал
съобразно Заповедта, за ПАМ, затова считам, че деянието е съставомерно ,
намирам решението на РС Пещера за законосъобразно, правилно и
обосновано и следва да бъде потвърдено включително и по о отношение на
размера на наказанието, който считам за справедливо определен.
Адв. А.: Моля със съдебния акт, който ще постановите да счетете, че
както въззивната жалба, така и допълнението към нея са основателни. При
първоинстанционното разглеждане на делото са допуснати съществени
процесуалния нарушение, РС постановил е един незаконосъобразен съдебен
акт, като не бяха приобщени и приети доказателствата в досъдебната фаза. В
условията на алтернативност продължавам да твърдя, в тази насока е
съдебната практиката на ВАС и ВКС, че видно от правните норми с едно и
също деяние подзащитният ми е осъществил едновременно съставите и на
НК и на ЗДвП.Тоест критерият който трябва да бъде използвам, няма пречка
да бъде приложен по-благоприятен закон, в тази насока е последното
изменение на НПК, възможността и за сключване на споразумения по тези
текстове на закона, но в случая е съществено нещо много важно. Както каза и
представителя на държавното обвинение на процесната дата СУ не е било в
него и полицейските служители са му казали, че в момента в който го занесе
СУ започва да тече наказанието съгласно императивната норма на чл.190. На
другия ден слиза в управлението и с протокол за доброволно предаване
предава свидетелството и полицейския служител му казва, че от този момент
започва да тече наказанието. Той не е знаел, че въпреки, че свидетелството е в
него няма право да го управлява, тъй като има една норма, изначално
3
предварително действие на административната мярка и няма право да
управлява МПС, въпреки, че тя е обжалвана, не е влязла в законова сила, но
не сме искали предварително спиране на същата. Има депозирана жалба в
законоустановения срок. Чисто хипотетично ако предположим, че дори тя да
бъде поискана , дори да е отменена това пак не го оневинява, с оглед
практиката на ВКС, но в случая твърдя, че той е извършил нарушение
наказуемо по чл.177 ал.1, т.2, предложение 2, а именно наказва се с глоба от
100 до 300 лева, който управлява МПС след като свидетелството му за
управление на МПС е временно отнето на основание чл.171 т.1 или 4 от
ЗДвП. Пак в условията на алтернативност съм помолил с допълнителното
изложение почитаемия съд, ако счете, че в случая евентуално ако намери
приложение чл.9 ал.2 от НК, тъй като се касае за часове, не за дни, седмици
или месеци, а се касае за часове, пътувал за Велинград да си предаде СУ.
Това е което искам да кажа в допълнение към това, което съм написал. В тази
насока моля за Вашето решение.
ПРАВО НА ЛИЧНА ЗАЩИТА на подсъдимия П. : Нямам какво да
кажа.
ПОСЛЕДНА ДУМА на подсъдимия П. : Искам от съда каквото
заслужавам.
Съдът се оттегли на тайно съвещание.
След съвещание съдът обяви, че ще се произнесе в законния срок с
решение.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 14.22 ч.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
4