№ 29903
гр. София, 08.11.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осми ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ Частно гражданско
дело № 20211110161502 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК във връзка с чл. 146, ал. 2
ЗЗП.
Подадено е заявление от СК ООД срещу Д. Н. М., ЕГН: **********, с което се
иска издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за сумата от общо 1202.51лв., от
която: 700лв. главница, 66.54лв. възнаградителна лихва за периода от 27.07.2020г. до
28.12.2020г., 173.46лв. неустойка, 87.51лв. лихва за забава за периода от 01.11.2020г. до
01.10.2021г., неустойка за забава 175лв. начислена еднократно на 01.01.2021г.
Процесното вземане е за задължения по договор за паричен заем № 437725,
сключен на 27.07.2020г.
Настоящият съдебен състав, като съобразява служебното си задължение по
чл.411, ал.2, т.3 ГПК, така и с оглед въведено от практиката Съда на Европейския съюз
задължение за служебна преценка неравноправност на договорни клаузи, когато са
налице фактически данни за такава неравноправност (С-147/16; C-243/08) намира, че
от представените по дело документи може да се направи извод за вероятна
неравноправност на клаузи от договора за кредит, а именно: чл.6 вр. чл.8 от договора,
както и на чл.12 от договора вр. чл.21, ал.7 от Общите условия по договора за кредит, с
която при забава в плащанията се начислява неустойка в размер на 25% от размера на
главницата.
По отношение на чл.6 вр. чл.8 - клаузата представлява неустойка, която
предвижда, че при неизпълнение на задължение за предоставяне на поръчител или
банкова гаранция като обезпечение на задълженията за главница и възнаградителна
лихва, в тежест на заемополучателя се начислява неустойка, платима разсрочено,
заедно с вноските по погасителния план. Уговорена по този начин неустойката
обезпечава не пряко изпълнението на задълженията за връщане на главницата и
заплащане на възнаградителната лихва по заема, а изпълнението на задължението за
предоставяне на обезпечение. Така уговорена неустойката се дължи независимо от
своевременното изпълнение на задълженията за главница и лихва съобразно
уговорения погасителен план. Съдът приема, че така уговорената неустойка по своя
характер притежава санкционна функция, но не зависи от вредите от това
неизпълнение,а цели да се кумулира със задължението (вкл. е предвидена като размер
от погасителните вноски), което се отклонява от обезпечителната и обезщетителната
си функция, което противоречи на принципа на добросъвестността. Уговорена по този
1
начин неустойката задължава потребителя да заплати необосновано висока неустойка
при неизпълнение (повече от половината от заетата сума), което я прави неравноправна
по см. на чл.143, ал.1, т.т ЗПП, защото създава съществена и необоснована
неравнопоставеност между страните относно правата и задълженията. Така и очевидно
клаузата не цели обезпечаване на задължението, а цели да е в ущърб на потребителя,
защото въвежда още един сигурен източник на доход на икономически по-силната
страна. С оглед обстоятелството, че същата е включена наред с основното задължение
по погасителния план също води до извод, че не цели обезпечаване на кредита, а
скрито възнаграждение, без да е включено в ГПР, с което на самостоятелно основание
заобикаля закона с оглед чл.19, ал.4 ЗПК вр. пар.1 ДР ЗПК. Отделно от това, с така
уговорената неустойка се цели дерогиране разпоредбите на глава 4 от ЗКП, касателно
оценката на кредитоспособността на потребителя, която оценка следва да бъде
извършена преди сключване на договора за потребителски кредит от страна на
заемодателя, което на самостоятелно основание я прави вероятно неравноправна.
Изрично в постановеното решение от 16.07.2020г. на СЕС по дело с-686/2019г. е
прието, че понятието „общи разходи по кредита за потребителя“, съдържащо се в
чл.3, б. „ж“ от Директива 2008/48/ЕО на ЕП и на Съвета от 23.04.2008г. относно
договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на
Съвета, трябва да се тълкува в смисъл, че обхваща разходите за евентуално
удължаване на срока на кредита, щом като, от една страна, конкретните и точни
условия за евентуалното му удължаване, вкл. срока на последното, са част от
клаузите и условията, договорени между кредитора и кредитополучателя в договора
за кредит, и от друга страна, тези разходи са известни на кредитора.
По този начин съдът намира, че визираната клауза от Договора е вероятно
нищожна.
Съгласно чл. 33 ЗПК „При забава на потребителя кредиторът има право само на
лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата“, поради което
неустойката по чл.12 от договора вр. чл.21, ал.7 от Общите условия е вероятно
нищожна на основание чл.33 ЗПК.
Следователно заявлението следва да се отхвърли за претендираните неустойки.
На заявителя следва да се присъдят и разноски само пропорционално на
уважената част от вземането, или сумата от 17,75лв. за д.т. и 35,50лв. за юрк.
възнаграждение.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 27 състав,
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ на основание чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК заявление за издаване на
заповед за изпълнение с вх. № 76796/27.10.2021 г., подадено от „СК“ ООД, ЕИК:
********* В ЧАСТТА, с която се иска длъжникът Д. Н. М., ЕГН: **********, да
плати сумата от 173.46лв. неустойка за периода от 27.07.2020г. до 28.12.2020г., както и
сумата от 175лв. – еднократна неустойка за забава в размер на 175лв. начислена на
01.01.2021г.
УКАЗВА на заявителя, на осн. чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК, че може да предяви
осъдителен иск за вземанията си в едномесечен срок от съобщението, като при
спазване на срока ще се ползва от внесената в заповедното производство държавна
2
такса и следва да довнесе единствено разликата.
Разпореждането може да се обжалва с частна жалба пред Софийския градски съд
в едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.
Препис да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3