№ 1481
гр. Велико Търново, 30.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VI СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря МИЛЕНА ИВ. РАДКОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ Гражданско дело №
20214110101670 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на ИВ. АЛ. Д. срещу ЗДР. Б. ГР., с която
се иска предоставяне упражняването на родителските права по отношение на родените от
съвместното съжителство на страните деца Здр. Ив. Д. и Ив. Ив. Д. на бащата, при когото да
бъде и тяхното местоживеене, за определяне режим на лични отношения с майката, както и
за осъждането на последната да заплаща месечна издръжка за децата в размер на по 200.00
лева.
Ищецът твърди, че с ответницата са живеели на съпружески начала и че от съвместното
си съжителство имат две деца – непълнолетната Здр. Ив. Д. и малолетната Ив. Ив. Д..
Заявява, че след раздялата им децата са останали да живеят при ответницата, както и че
последната е заминала да живее и работи в Гърция, оставяйки децата сами. Сочи, че след
като е разбрал за заминаването на майката е настоял децата да се преместят и да заживеят
при него, като първоначално по-малката му дъщеря е сторила това, но по-голямата е
отказала и е останала да живее в старото им жилище. Твърди, че от 8.6.2021 г. по-малкото от
децата отказва да говори с него и заживява със сестра си, като и двете деца не отговарят на
обажданията му и се крият, когато отиде да ги види. Заявява, че от децата знае, че майка им
няма намерение да се връща в страната и да се грижи за тях, като въпреки положените
усилия не е успял да осъществи контакт с нея, за да решат при кого ще живеят децата
занапред и кой ще упражнява родителските права над тях.
Особеният представител на ответницата счита иска за допустим, като заявява, че по
неговата основателност ще вземе становище след изслушване показанията на исканите
свидетели и след като се запознае със социалния доклад.
С определение от 25.8.2021 г. към производството по настоящото дело е присъединено
гр. д. № 1241/2021 г. на Районен съд – Велико Търново, образувано по искова молба на ЗДР.
Б. ГР. срещу ИВ. АЛ. Д., с която се иска предоставяне упражняването на родителските права
по отношение на родените от съвместното съжителство на страните деца Здр. Ив. Д. и Ив.
Ив. Д. на майката, при която да бъде и тяхното местоживеене, за определяне режим на
лични отношения с бащата, както и за осъждането на последния да заплаща месечна
1
издръжка за децата – занапред и за минал период.
Ищцата по присъединеното дело твърди, че с ответника са живеели на съпружески
начала до началото на м. февруари и че от връзката си имат две деца - Здр. Ив. Д. и Ив. Ив.
Д.. Заявява, че след раздялата им е поела изцяло грижите за децата, като счита, че бащата
също следва да допринесе за отглеждането им. Сочи, че ответникът е изразявал желание
децата да остават при него за почивните дни, поради което ги е водила при него, но при едно
oт посещенията на децата е разбрала от тях, че баща им ги е возил с автомобила си, въпреки
тяхното несъгласие, след като е консумирал алкохол, както че след този случай голямата им
дъщеря отказвала го посещава.
Ответникът заявява, че след раздялата с ищцата последната е прекъснала всякаква
комуникация с него, въпреки че е продължил да плаща сметките за жилището, в което са
останали да живеят тя и децата. Твърди, че в края на м. май е разбрал, че майката е заминала
да живее и работи в Гърция още през м. април, оставяйки децата да се отглеждат сами, както
и че след като е разбрал за това е настоял последните да се преместят при него, като по-
малката им дъщеря Ив. е сторила това, но по-голямата Здравка е отказала. Твърди, че Ив.
бързо се е адаптирала към живота с него, чувствала се добре и искала да продължи да живее
с него, но впоследствие отново се е преместила при кака си. Сочи, че малко по-късно
голямата му дъщеря се е преместила да живее при приятеля си в гр. Дебелец, а малката е
отишла да живее при най-голямата дъщеря на ищцата. Заявява, че майката няма намерение
да се връща в България и да се грижи за децата, като въпреки положените усилия не е успял
да установи контакт с нея, за да решат при кого ще живеят децата занапред и кой ще
упражнява родителските права, което го е мотивирало, на свой ред, да предяви искове за
предоставяне на родителските права върху децата, издръжката и личните отношения, по
повод на които е образувано настоящото гр. д. № 1670/2021 г. на ВТРС.
В проведените открити заседания процесуалният представител на бащата поддържа
подадената от същия искова молба, като заявява, че най-добрият интерес на детето
предполага родителските права над малолетната И.Д. да бъдат предоставени на доверителя
й.
Процесуалният представител на майката поддържа подадената от същата искова молба
и моли за нейното уважаване, като счита, че са налице условията за уважаването й.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните
доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
От представения препис от удостоверение за раждане се установява, че страните са
родители на непълнолетната Здр. Ив. Д., родена на 22.12.2003 г. и на малолетната Ив. Ив.
Д., родена на 22.10.2010 г.
От социалния доклад по привременните мерки става ясно (а и не е спорно по делото),
че малко след раздялата на страните майката е заминала да живее и работи в Гърция, като
децата са останали да живеят при по-голямата си сестра М. Ж.. Пред социалните работници
З.Д. е заявила, че не желае да живее с баща си, тъй като последният я е тормозил след
употреба на алкохол, като И.Д. също е твърдяла, че баща й злоупотребява с алкохол и че се
страхува от него. Ив. е споделила, че й харесва да живее при сестра си Михаела, че помежду
им има разбирателство и доверие, както и че със сестра си Здравка поддържат редовни
контакти с майка си по телефона. От страна на социалните работници е проведен разговор с
майката, която е заявила, че се намира в Гърция и че ще се върне след няколко месеца.
Дадено е заключение, че е необходимо по-задълбочено проучване на родителския капацитет
на бащата и на средата на живот, в която се отглеждат децата.
2
От основния социален доклад става ясно, че след раздялата на родителите през м.
февруари 2021 г. грижите за децата са поети от майката, която след около двама месеца е
заминала за чужбина. След заминаването й по-малкото дете Ив. около две седмици е живяло
в жилището на бащата, но след това същото и сестра му Здравка се установяват в жилището
на по-голямата си сестра М. Ж.. На 22.9.2021 г. М. Ж. също е заминала за чужбина, а на
23.9.2021 г. в страната се е прибрала майката З.Г., която пред социалните работници
споделила както намерението си да не остава в България, така и желанието си да вземе Ив.
със себе си в чужбина. Установено е, че бащата има желание и възможност да полага грижи
за децата в семейната си среда, както и че същият е емоционално привързан към тях,
особено към по-малката Ив.. Дадено е заключение, че бащата има нужния капацитет да
задоволява адекватно базовите, здравните и образователните потребности на дъщерите си,
както и че същият осъзнава родителската си отговорност. Становището на социалните
работници е, че следва да бъдат създадени условия за възстановяване на връзката между
малолетната Ив. и баща й, след което последният да пристъпи към отглеждането на детето.
Според показанията на св. К. С., след раздялата на родителите грижите за децата
първоначално са поети от майката, но малко по-късно последната е заминала за чужбина.
Заявява, че след заминаването на майката децата са останали сами, при което бащата
постоянно им се е обаждал с искане да ги вземе при себе си. Свидетелката изразява
становище, че бащата успява да се грижи за по-малкото дете, което понастоящем живее с
него, като същото не е споменавало, че не желае да живее с баща си, а напротив – смята, че
Ив. е доволна, че е при него. Заявява, че ръководителят на предприятието, в което бащата
работи, помага на последния с парични средства и с освобождаването му от работа при
нужда.
Св. Ил. Ил. заявява, че понастоящем по-голямото от децата живее в неговото жилище в
гр. Дебелец, както и че самата Здравка му е споделяла, че не иска да живее при баща си, тъй
като двамата постоянно са се карали и след употреба на алкохол последният е посягал да я
бие.
Св. Й. Й.-М. заявява, че отношенията между бащата и децата са нормални, с
изключение на случай, при който ядосан от поведението на по-голямото дете бащата го е
ударил по врата. Твърди, че не е ставала свидетел на агресивни прояви от бащата към по-
малкото дете.
Изслушана в съдебно заседание непълнолетната З.Д. заявява, че родителите й са се
разделили през м. февруари 2021 г., като причината за това се корени в обстоятелството, че
баща й я е биел, поради което майка й го е изгонила. Твърди, че майка й е заминала за
Гърция на 1.5.2021 г., като преди заминаването й е споделила, че се притеснява дали ще се
справи сама, а след заминаването й двете с Ив. са се преместили при кака си Михаела.
Заявява, че през това време баща им не се е обаждал, но в края на м. юни 2021 г. същият се е
обадил в Отдел „Закрила на детето“, от където са им изпратили проверка. Твърди, че се
чувства много добре в семейството на своя приятел и иска да остане там, като по думите на
сестра й Ив. последната не винаги се разбира с баща им, но че последният не й е посягал.
Малолетната И.Д. заявява, че е при баща си от началото на м. октомври 2021 г. и се
чувства добре при него, макар малко да се притеснява, тъй като когато пие последният
повишава тон. Твърди, че баща й никога не й е посягал, но от кака си Здравка знае, че е
посягал на нея и на майка им. Сочи, че иска да остане при майка си, но и че не може да
остане при нея, тъй като същата е в чужбина.
Според заключението по допуснатата психологическа експертиза, при малолетната Ив.
3
се откриват индикации за наличие на вътрешна напрегнатост, безпокойство, обърканост и
потиснатост, свързано с темата за семейството. Сочи се, че детето има емоционална връзка и
общи преживявания и с дамата си родители, като същото е привързано и демонстрира
положително отношение и към майката, и към бащата. Отразено е, че в представите на Ив.
майката е разбиращ и подкрепящ родител, а бащата е авторитет, който детето възприема
като грижовен и закрилящ родител и който в момента малолетната чувства емоционално
близък. Заключено е, че при Ив. не се наблюдават симптоми, характерни за поведението на
деца, засегнати от родителско отчуждение по отношение на бащата, както и че последният
притежава способност да поема родителска отговорност, да е системен и постоянен в
полагането на необходимите грижи за децата си, да ги стимулира, възпитава, наставлява и
изисква, като същевременно им служи и е на тяхно разположение.
При така установените факти, съдът намира следното от правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 127, ал. 2 СК, когато родителите не живеят заедно и не
могат да постигнат съгласие относно местоживеенето на децата, упражняването на
родителските права, личните отношения и издръжката им, този спор се разрешава от
районния съд по настоящия адрес на детето. Решението за предоставяне упражняването на
родителските права на единия от родителите следва да се основава най-вече на интересите
на децата, както и съобразно родителските качества, полагането на грижи и уменията за
възпитание от родителите, социалното им обкръжение и битовите условия, възрастта на
децата, привързаността им към родителите и помощ от трети лица, както и всички други
възможни фактори за отглеждане на децата в подходяща семейна среда.
Имайки в предвид, че към датата на постановяване на решението Здр. Ив. Д. е
навършила пълнолетие, производството по отношение на същата следва да бъде прекратено
с настоящия съдебен акт.
Съвкупната преценка на изложените от страните твърдения и събраните доказателства
налага извод, че към момента бащата е по-пригодният от двамата родители за осъществяване
на родителската власт върху малолетната Ив. Иванов Д., респ. че в интерес на детето е
упражняването на родителските права да бъде предоставено на него. За да достигне до този
извод, съдът съобразява най-вече обстоятелството, че малко след раздялата на страните
майката е заминала за чужбина и понастощем бащата е родителят, който полага
непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието на малолетната Ив.. Фактът, че и
към този момент майката живее и работи в чужбина и че няма намерение да се връща в
страната, сам по себе си, до голяма степен предопределя извода, че родителските права не
следва да бъдат възлагани на нея. В тази връзка несъменено следва да се има в предвид
сравнително ниската възраст на детето и обстоятелството, че същото не може да бъде
самостоятелно в ежедневието си, а се нуждае от постоянна грижа и закрила от родител,
който следва да взема и текущите решения по въпросите, свързани с неговото образование,
здравеопазване, битови нужди и пр. Все в тази връзка не може да не бъде отчетено
поведението на майката, която заминавайки за чужбина е оставила децата си сами, което в
никакъв случай не може да бъде определено като отговорно родителско поведение и в
известна степен поставя под съмнение родителския й капацитет. Липсата на майката в
ежедневието на детето не може да бъде компенсирана с контакти чрез средсвата за
видеоконферентна връзка, дори с ежедневни такива, имайки в предвид изложеното относно
неоходимостта от постоянни грижа и закрила на 11-годишната Ив.. Тук следва да бъде
отчетена и промяната в ситуацията около детето непосредствено след заминаването на
майката и понастоящем, а именно – че към онзи момент малолетната Ив. е живяла заедно с
по-голямата си сестра Здравка, а впоследствие – и със сестра си М. Ж., като детето все пак е
можело да разчита на ежедневната им подрепа, но понастощяем Здравка се е установила в
4
дома на своя приятел в гр. Дебелец, а Михаела е заминала за чужбина, т.е. съществувалата
непосредствено след заминаването на майката подкрепяща среда вече не е налична. От своя
страна, бащата е успял да изгради една сигурна и спокойна семейна среда, в която
потребностите на детето се задоволяват адекватно, като в случай на нужда при полагането
на грижите за дъщеря си ищецът може да разчита на подрепата на по-големите си дъщери от
друга връзка, както и на подкрепата на вече пълнолетната З.Д.. Между малолетната Ив. и
бащата съществува емоционална връзка, което се установява от заключението на
психологическата експертиза, а и вече установеното фактическо положение, в рамките на
което детето се чувства спокойно, изисква родителските права да му бъдат предоставени.
Предоставянето на родителските права на бащата и липсата на доказателства, налагащи
детето да живее на различно място от това на своя баща, налагат извод, че местожвиеенето
на детето следва да бъде определено при последния.
Възлагането на родителските права на бащата предпоставя уреждането на подходящ
режим на лични отношения между детето и майката, доколкото право на всяко дете, а и
негова естествена потребност, е да общува и с двамата си родители. Неговият интерес налага
осигуряването на възможност за най- пълноценни контакти с онзи от родителите, който не
упражнява непосредствено родителските права, за да може същият да има възможност
пълноценно да изразява своята обич и да полага грижи за детето. Конкретният режим на
лични отношения следва да отчита спецификите и конкретните обстоятелства на случая,
като за настоящия казус съществено значение има фактът, че майката живее и работи в
чужбина.
Анализът на събраните доказателства налага извод, че понастоящем следва да бъде
определен следния режим на лични отношения: всяка първа и трета седмица от месеца за
времето от 18:00 часа в петък до 18:00 часа в неделя; 30 дни през лятото, които не съвпадат с
платения годишен отпуск на бащата; 7 дни през зимната ваканция на детето; 7 дни през
пролетната ваканция на детето; половината от дните на Великденските празници - всички с
преспиване при майката. С цел допълнително поддържане на връзката между детето и
майката и предвид обстоятелството, че последната се намира в чужбина, следва да бъде
дадена допълнителна възможност за контакти, които да се осъществяват в интернет
пространството чрез видеоконферентна връзка четири пъти в седмицата в удобно за детето
време извън учебните му занятия, като един от дните следва да бъде събота или неделя. В
случай на промяна в обстоятелствата, свързана с трайното завръщане на майката в страната,
последната може да инициира производство по промяна на така установения режим на
лични отношения.
Относно дължимата издръжка, съдът намира следното:
Нуждите на детето понастоящем са свързани най-вече с необходимостта от средства за
храна, облекло, здравеопазване, образование, както и такива, свързани с поддържането на
нормални битови условия за живот и възпитание. По делото е установено, че понастоящем
майката работи в Гърция, като няма данни какво възнаграждение получава. При това съдът
намира, че издръжка от 180.00 лева месечно, която е малко над определения законов
минимум, е адекватна, имайки в предвид трудовата ангажираност на майката, която
несъмнено и носи някакви доходи, но и обстоятелството, че бащата е родителят, който е
пряко ангажиран с ежедневните грижи за детето, което пък несъмнено е свързано с
допълнителни ежедневни разходи. Тук следва да се отбележи, че при определяне размера на
издръжката приоритет безспорно следва да имат нуждите на детето, но пък и не могат да не
бъдат отчетени възможностите на майката, като при съпоставка на двете обстоятелства
съдът намира за адекватен именно горепосочения размер на издръжката.
По разноските:
5
В производство по чл. 127, ал. 2 СК общото правило за присъждане на разноски
съобразно изхода на спора не може да намери приложение в първата инстанция, който извод
следва от характера на производството на спорна съдебна администрация, в което липсва
типичното съдържание на квалификацията на страните като ищец и ответник. Съдебното
решение в настоящото производство, което следва да изхожда от правилото за защита по
най-добрия начин на интереса на детето, ползва и двамата родители и затова в
първоинстанционното производство всяка страна следва да понесе разноските, които е
направила, независимо от изхода на спора.
В тежест на ответницата следва да се възложи заплащането на държавната такса върху
определената издръжка в размер от 259.20 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на детето Ив. Ив.
Д., ЕГН ********** на бащата ИВ. АЛ. Д., ЕГН **********.
ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на детето Ив. Ив. Д., ЕГН ********** при неговия баща
ИВ. АЛ. Д., ЕГН **********.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения между майката ЗДР. Б. ГР., ЕГН ********** и
детето Ив. Ив. Д., ЕГН **********, както следва: всяка първа и трета седмица от месеца за
времето от 18:00 часа в петък до 18:00 часа в неделя; 30 дни през лятото, които не съвпадат с
платения годишен отпуск на бащата; 7 дни през зимната ваканция на детето; 7 дни през
пролетната ваканция на детето; половината от дните на Великденските празници - всички с
преспиване при майката.
ОСЪЖДА майката ЗДР. Б. ГР., ЕГН ********** да заплаща на Ив. Ив. Д., ЕГН
**********, чрез нейния баща и законен представител ИВ. АЛ. Д., ЕГН **********,
месечна издръжка в размер от 180.00 (сто и осемдесет) лева, считано от подаване на
исковата молба – 10.6.2021 г. до настъпване на законни причини за нейното изменение или
прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска от датата на
забавата до окончателното й изплащане.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта, с която искът за
издръжка е уважен.
ПРЕКРАТЯВА производството по исканията на ИВ. АЛ. Д., ЕГН ********** и на
ЗДР. Б. ГР., ЕГН ********** за предоставяне упражняването на родителските права по
отношение на Здр. Ив. Д., ЕГН **********, за определяне на нейното местоживеене, режим
на лични контакти с неупражняващия правата родител и дължимата издръжка.
ОСЪЖДА ЗДР. Б. ГР., ЕГН ********** да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на Районен съд - Велико Търново държавна такса в размер от 259.20 (двеста
петдесет и девет лева и двадесет ст.) лева, както и 5.00 (пет) лева – при служебно издаване
на изпълнителен лист.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Велико Търново в
двуседмичен срок от връчването му на страните. В частта, с която е прекратено
производството по делото, решението има характер на определение и подлежи на
обжалване пред Окръжен съд - Велико Търново в едноседмичен срок от връчването му
на страните.
6
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
7