Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 260729 06.10.2020
година град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, IV граждански
състав, в открито съдебно заседание на осми септември две хиляди и двадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДЕЯН
ВЪТОВ
при участието на секретаря: Диана Димитрова,
като разгледа докладваното от
съдията гр. дело № 9211 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявен е осъдителен иск по чл. 240,
ал. 1 ЗЗД и иск по чл.
86, ал. 1 ЗЗД.
Производството по делото е
образувано по искова молба на Л.Х.К., ЕГН **********, с адрес:
***, депозирана чрез адв. С. против Д.П.К., ЕГН **********, с адрес: *** за
осъждане ответника да заплати на ищеца сумата от 5000 лева по договор за заем
от месец май 2014 г., с падеж месец октомври 2014 г., както и сумата от 395.78
лева, обезщетение в размер на законна лихва за забава върху сумата от 1300 лева
- част от главницата, за периода от 30.05.2016 г. до датата на предявяване на
иска - 31.05.2019 г., ведно със законната
лихва от тази дата до окончателното плащане.
Исковете са предявени като
частични за сумата от 1300 лева, като впоследствие по реда на чл. 214 ГПК е
допуснато изменение в размера на иска по чл. 240, ал. 1 ЗЗД до сумата от 5000
лева. Исковата претенция по обусловения иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД не е изменяна.
Ищецът твърди, че в края на месец
май 2014 г. е предоставил на ответника в заем сумата от 5000 лв., която той
обещал да му върне не по-късно от края на месец октомври 2014 г. Твърди се, че
страните не са изготвили документ, отразяващ
сключения договор за заем, но ответникът е подписал ордер за
получаването на въпросната сума. Изложено е сумата не е върната в уговорения
между страните срок, въпреки покани и проведени разговори.
В предоставения срок за отговор
ответникът оспорва иска. Заявява липса на основание за връщане на сумата.
Оспорва, че между страните не сключен процесният договор за заем. Възразява, че
представеният документ - разходен касов ордер /РКО/ не е доказателство за
сключен между страните заем при подържаната от ищеца дата. Твърди, че документът
е попълнен от него през 2000-2002 г. и отношенията за които е съставен са
уредени. Сочи, при евентуалност, че вземанията по него са погасени по давност.
Съдът, като съобрази наведените
от страните твърдения, оспорвания, доводи, възражения и доказателствата по
делото, приема предявената искова претенция за неоснователна по следните съображения:
За да бъде уважен предявеният иск
по чл. 240, ал. 1 ЗЗД ищецът в условията на пълно и главно доказване следва да
установи юридическите факти сочещи на валидно заемно правоотношение, а именно: че
е предоставил процесната сума на ответника, който от своя страна е поел
задължение да я върне в уговорен между страните срок или безсрочно от поканата.
Договорът за заем е реален договор, поради което фактическото предаване на
сумата е елемент от неговия фактически състав.
Авторството на представения по
делото разходен касов ордер не се оспорва от ответната страна. Оспорва се
обаче, че тази сума е получена от него с оглед други правоотношения, датиращи
от 2000 - 2002 година. В документа няма посочен издател, нито дата.
Следователно от неговото съдържание не може да бъде изведено кое лице предоставило
на ответника сумата от 5 000 лева, нито на какво основание – т.е. дали
става въпрос за изпълнение на задължение към ответника или за поето от
ответника задължение по заемно правоотношение, нито пък на коя дата е станало
предаването на отразената в документа сума. Документът установява единствено,
че ответникът на неустановена дата, на неустановено основание и от неустановено
лице е получил сума в размер на 5 000 лева. Отделно от горното следва да
се изтъкне, че разходните касови ордери са счетоводни документи, т.е. те се
издават от търговци, а не от физически лица. В процесния случай се претендира,
че договорът за заем е сключен от ищеца в качеството му на физическо лице -
заемодател.
По делото са разпитани две групи
свидетели на ищцовата и ответната страна. Свидетелките показания на водения от
ищеца свидетел, следва да се ценят изключително внимателно, предвид
обстоятелството, че свидетелят е негов син, както и с оглед това, че между
свидетеля и ответника са водени и приключили граждански производства, с предмет
земни правоотношения, с позитивен за свидетеля правен резултат. Свидетелят
сочи, че е присъствал, когато баща му е дал на ответника три пъти суми от по
5000 лева, през месец май 2014 година. Сочи, че ответникът е земеделски
производител и се е нуждаел от средства за засяване на продукция. Това се е
осъществявало в офиса на притежаваната от баща му бензиностанция. Ответникът е клиент
на бензиностанцията, като зарежда масла и горива. По делото са приети като
доказателства три договора за заем от 29.08.2014 г. за суми от по 9 500
лева, с нотариална заверка на подписите между ищеца, респ. неговите син и
дъщеря от една страна и ответникът от друга. Представен е и протокол от водено
против ответника наказателно дело, с граждански ищец – дружеството „Лем
трейдинг“ ООД - юридическото лице, собственик на бензиностанцията. Показанията
на водения от ответника свидетел – негова съпруга установяват, че между
страните са били налице дългогодишни търговски отношения. Свидетелят сочи, че
всички дължими суми са вече са погасени. Ответникът е подписал в полза на
ищеца, неговите син и дъщеря три договора за заем и записи на заповед, като са образувани
гражданки производства, по които присъдените суми са платени.
Съдът приема, че предявеният иск
е недоказан. Безспорно се установява от анализа на приетите по делото
доказателства, че страните са били в дългогодишни търговски отношения.
Обосновано може да се предположи, че ищецът, действащ чрез управляваното от
него юридическо лице, е предоставял на от ответника в годините назад горива и
масла. Последното, следва да се отбележи обаче, е правоотношение между
юридическото лице и ответника. Известно е от правилата на опита, че горивата са
сериозно перо в разходите по упражняваната от ответника дейност като земеделски
производител. Обосновано може да се предположи също, че ответникът е подписвал
разходно-оправдателни документи, които се съхраняват от ищеца, в качеството му
на управител. Не може да бъде прието за установено обаче с категоричност, че
през месец май страните са сключили договор за заем за сумата от 5 000
лева. Дори и да се приеме, че ответникът е получил подобна сума или друга
по-голяма по размер сума от 15 000 лева, то с голяма степен на вероятност
може да се допусне, че страните са изготвили доказателства за получените от ответника суми със
сключването на приложените по делото три договора за заем, всеки за сума от по
9 500 лева. Наличието и на други заемни правоотношения, дори и те да са
симулативни, по които обаче има влезли сила съдебни решения, е достатъчно, за
да се внесе сериозно съмнение в поддържаните от ищцовата страна фактически
основания на предявения иск, още повече, при положение че цялото доказване се
свежда до показанията на сина на ищеца, който е заинтересован от изхода на
спора. Осъществявайки насрещно доказване на спорния по делото факт, за което
няма изискване да бъде пълно и главно, ответникът разколебава направеното от ищцовата стана доказване, което
в случая не може да се приеме за пълно. Съдът е длъжен да базира своето решение
на доказаните по делото факти, а не на предположения и твърдения. Възможни са
редица хипотези с оглед развилите се между страните отношения, включително
сумата от 5000 лева да представлява вземане за неплатено гориво към
юридическото лице или лихва във връзка с вътрешни договорки между страните. Сключването
на процесния договор за заем е недоказано, а недоказаният по делото факт следва
да се приеме за неосъществил се.
Ето защо предявеният главен иск
подлежи на отхвърляне, поради което на отхвърляне подлежи и предявеният
обусловен иск за обезщетение за забава. Вземането по чл. 86, ал. 1 ЗЗД е
акцесорно спрямо главното задължение.
При този изход на спора право на
разноски има ответникът. Правото на разноски е имуществено право на страната,
постигнала благоприятен изход на делото в съответната инстанция. Според
разясненията на ТР №6/2013г. на ОСГТК на ВКС присъждат се действително
направените и доказани разноски. В случая ответникът е направил разноски в
размер на 400 лева – адвокатско възнаграждение, които се доказват от приложния
договор.
Така мотивиран,
РС-Пловдив
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявените от Л.Х.К., ЕГН **********, с адрес: *** против
Д.П.К., ЕГН **********, с адрес: *** искове по чл. 240, ал. 1 ЗЗД и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД за осъждане ответника да заплати на ищеца сумата от 5000(пет хиляди)
лева по договор за заем от месец май 2014 г., с падеж месец октомври 2014 г.,
както и сумата от 395.78 (триста деветдесет и пет лева и 78 ст.) лева,
обезщетение в размер на законна лихва за забава върху сумата от 1300 лева -
част от главницата, за периода от 30.05.2016 г. до датата на предявяване на
иска - 31.05.2019 г., ведно със законната лихва от тази дата до окончателното
плащане.
ОСЪЖДА на основание чл.
78, ал. 3 ГПК Л.Х.К., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на Д.П.К., ЕГН **********, с адрес: *** сумата от
400 (четиристотин) лева– разноски по делото.
Решението подлежи
на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред ОС-Пловдив.
СЪДИЯ: / П / ДЕЯН ВЪТОВ
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА: Д. Д.