№ 80
гр. К., 10.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:С. В. Г.А
при участието на секретаря М. Т. М.
като разгледа докладваното от С. В. Г.А Гражданско дело № 20225510102639
по описа за 2022 година
Производството е образувано по предявени искове за издръжка и
намира правно основание в чл. 143, ал. 2 вр. с чл. 149 от Семейния кодекс
/СК/, като производството се разглежда по реда на глава 25, чл. 310 и сл. от
ГПК вр. с чл. 146, ал. 2 СК.
В исковата молба ищцата, чрез пълномощника си адв. Ш. заявява, че тя
и ответника са живели на съпружески начала и от съвместното им
съжителство имали родено едно дете – Г. Г. Г., родено на *** г. в гр. К..
Сочи, че съвместното им съжителство с ответника продължило около 3
години след раждането на детето им, като от 2019 г. са разделени. Тя и детето
живеят в гр.К., като първоначално били на квартира, а от няколко години си
закупила собствено жилище - апартамент, находящ се в гр.К., ***. Това
жилище закупила чрез кредит, който продължава да изплаща и до сега, като
месечната й вноска по този кредит възлиза на 210 лв.
Твърди, че отглежда детето си сама, а по някога и с помощта на нейните
близки (роднини). Към момента Г. е на 6 години, като посещава детска
градина „С." гр.К.. Отскоро и по желание на детето го записала в спортен
клуб по ***, като заплаща месечна такса по 40 лв. Сочи, че работи като ***
във ***ски салон в гр. К., като месечното й брутно трудово възнаграждение
възлиза на 765 лв.
Заявява, че ответникът живее в с. Р. заедно с родителите си в
собственото им жилище. Той работи в гр. К. в частна фирма и получава
сравнително добро трудово възнаграждение. Той е трудоспособен, няма
хронични или тежки заболявания, както и задължения към други лица, освен
към собственото си дете Г..
Твърди, че през всичките години, откакто живеят разделени, той не
1
изпълнява добросъвестно задълженията си, като заплаща и то нередовно
минимални парични суми. Не отрича, че взема детето при себе си и при
родителите си в някои от почивните дни, и с това се изчерпват неговите
ангажименти и грижи. А грижите и разходите по детето им се увеличават и за
нея е важно да може да разчита на материална подкрепа и от ответника.
Независимо от напомнянията й, вече месеци наред ответникът не е давал
никакви средст ва за детето им.
Ето защо моли съда да постанови съдебно решение, с което да осъди
ответника Г. Д. Г. да заплаща на роденото от съвместното им съжителство
дете Г. Г. Г., ЕГН **********, чрез нея, като негова майка и законен
представител, М. Ц. Д., ежемесечна издръжка в размер на 300 лв., считано от
датата на подаване на исковата молба до настъпване на основание за нейното
изменяване или прекратяване. Претендира присъждането на разноски.
В срока по чл. 131, ал.1 от ГПК ответника Г. Д. Г. не е депозирал
писмен отговор, за съдебно заседание редовно призован не се явява, не
изпраща процесуален представител и не взема становище по предявения иск.
Дирекция „Социално подпомагане“ – К., редовно призована, не изпраща
процесуален представител. По делото е представен социален доклад, относно
защита правата и интересите на детето Г. Г. Г..
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на
страните, приема за установена следната фактическа обстановка:
Видно от представеното удостоверение за раждане, издадено въз основа
акт за раждане № *** г. издадено от Община К. ответникът е баща на детето
Г. Г. Г. и следователно е сред кръга на лицата дължащи издръжка.
По делото е представено удостоверение изх. №***г., издадено от
главния счетоводител на ЕТ „П.“, от което се установява, че ищцата М. Ц. Д.
е получила брутен доход за последните 12 месеца от месец ноември 3021 г. до
месец октомври 2022 г. както следва : брутен доход общо 8 225.32 лева,
облагаем доход по ЗДДФЛ в размер на 7 998.22 лева /лист 7/.
Представена е и служебна бележка №***г. издадена от директора на
Детска градина С. – К., от която се установява че детето Г. Г. Г. е посещавало
детското заведение с филиал село Р., за учебната 2022г./2023г.
От представения по делото социален доклад се установява, че от
момента на фактическата раздяла между страните през 2019г. преките грижи
за детето Г. се полагат от неговата майка. Към момента майката заедно с
детето живеят в собствено на майката жилище. Апартаментът се състой от
две стаи с кухня и санитарен възел. Детската стая е обзаведена с легло,
гардероб, бюро, телевизор и масичка със столчета. Детето е записано и
посещава детска градина. Детето е добре социализирано и посещава детското
заведение с желание. Посочено е, че бащата провежда контакти с детето, но
не осигурява средства за неговите нужди. Г. познава всички свои роднини по
бащина и майчина линия. Посещава баща си в домът му в село Р.. Детето има
изградена емоционална връзка и с двамата родители. В заключителното част
на социалния доклад е посочено, че грижи по отглеждане, възпитание и
задоволяване на нуждите на малолетното дете Г. се осъществяват от неговото
майка. На детето е осигурена много добра среда за неговото психическо,
2
емоционално и социално развитие. При изготвяне на социалния доклад среща
с бащата на детето със социалните работници не е проведена, поради отказ от
негова страна да сътрудничи при извършване на социалната проучване.
При така установеното от фактическа страна се налагат следните
правни изводи:
Съгласно разпоредбите на чл. 143, ал. 1 и 2 от СК всеки родител е
длъжен съобразно своите възможности и материално състояние да осигурява
условия на живот, необходими за развитието на детето. Родителите дължат
издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са
трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Разпоредбата
на чл. 142, ал. 1 от Семейния кодекс предвижда, че размера на издръжката се
определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка и
възможностите на лицето което я дължи. Съгласно ал. 2 на горецитираната
разпоредба размерът на минималната издръжка за едно дете е равна на една
четвърт от размера на минималната работна заплата, която към момента на
приключване на съдебното дирене по делото за страната е 780 лева
(Постановление № 497 на МС от 29.12.2022г.), т.е. размерът на минималната
месечна издръжка на едно дете е 195 лева.
Към момента на приключване на съдебното дирене детето Г. Г. е на ***,
т.е. малолетен по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗЛС. Следователно баща му Г. Д.
Г. е сред кръга на лицата дължащи издръжка.
По отношение на нейния размер, съдът съобрази следното:
Безспорно по делото се установи, че непосредствените грижи по
възпитанието и отглеждането на детето Г. се полагат изцяло от неговата
майка М. Ц. Д..
По делото няма обаче данни за доходите на ответника Г. Д. Г.,
материално състояние и семейно положение. Въпреки това, с оглед
вмененото от закона задължение на родителите да дават издръжка на
непълнолетните си деца, дори и липсата на доходи не освобождава ответника
от задължението му да дава издръжка на сина си Г., съобразена с възрастта и
нуждите му. Още повече, че ответника Г. се намира в трудоспособна възраст
и няма данни да има здравословни проблеми.
От изложеното по – горе се установи, че на основание чл.142, ал.2 от СК
минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на
минималната работна заплата. Размерът на минималната месечна работна
заплата за страната е 780 лева., т.е. размерът на минималната месечна
издръжка за едно дете е 195 лева.
Както обаче бе посочено, при определяне на размера на издръжката се
вземат предвид не само възможностите на този, който я дължи, но и нуждите
на лицето, което има право на издръжка. По правната си същност издръжката
представлява задължение за доставяне на средства за съществуване на
нуждаещия се от издръжка. Ето защо нуждите на децата от издръжка следва
да се ограничат до обикновените условия на живот и обикновените
потребности, а не с оглед на стандарта, който са поддържали до момента или
който искат да поддържат.
Претендираната издръжка от 300 лева месечно за детето Г. надхвърля
3
средствата, които са необходими за съществуването му и нормалното му
развитие, като установеното от съдебната практика принципно положение е,
че не следва да се присъжда издръжка в размери, даващи възможност сумите
да се използват за цели извън издръжката /ППВС № 5/1970 г, т. 4/.
Съдът, счита че за задоволяване на основните нужди на детето Г. от
издръжка, с оглед възрастта му и правилното му развитие, отглеждане и
възпитание, ответникът следва да поеме изплащането на ежемесечна
издръжка в размер на 200 лева, а останалата част от сумата, следва да се
поеме от неговата майка, ведно с непосредствените грижи по неговото
отглеждане и възпитание. Над размерите от 200 лева до претендираните 300
лева предявеният иск за издръжка следва да бъде отхвърлен като несъобразен
с действителните нужди на детето. В случай, че са налице някакви
изключителни нужди на детето, разходите за тези нужди не могат да бъдат
причислени към издръжката, а би могло да се иска добавка на основание чл.
143, ал. 4 от СК. В конкретния случай по делото не са събрани доказателства,
че са налице изключителни нужди на детето, които следва да бъдат
покривани от добавка определена от съда извън определения размер на
издръжката.
При определяне размерът на издръжката съдът съобрази и липсата на
представени от ищеца доказателства, че ответникът има финансовата
възможност да заплаща ежемесечна издръжка в претендирания размер.
Следва на основание 78, ал. 1 ГПК ответника да бъде осъден да заплати
на законната представителка на ищеца сумата от 300 лева, представляваща
направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение, съразмерно с
уважената част от исковете.
Следва на основание чл. чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът да бъде осъден
да заплати държавна такса в полза на бюджета на съдебната власт по сметка
на Районен съд - К. върху присъдения размер на издръжката в размер общо на
288 лева.
В заседанието за разглеждане на делото съдът е посочил, че ще обяви
решението си на 13.02.2023г., от която дата тече и срокът за обжалването му
/чл. 315, ал. 2 от ГПК/.
Предвид вида на присъжданото вземане, съобразно чл. 242, ал.1 от ГПК,
следва да се постанови предварително изпълнение на съдебното решение.
Воден от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Г. Д. Г., ЕГН **********, с адрес село Р., община К., улица
„*** да заплаща на малолетното си дете Г. Г. Г., ЕГН **********, чрез
неговата майка и законен представител М. Ц. Д., ЕГН **********, с адрес
град К., *** ежемесечна издръжка в размер на 200 лева, считано от
10.11.2022 г. до настъпване на законни основания за нейното изменяване или
прекратяване, заедно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до
изплащането й, като отхвърля предявения иск за присъждане на издръжка в
4
останалата част, над сумата от 200 лева месечно до претендираните 300 лева
месечно, като неоснователен.
Издръжката ще бъде заплащана по банкова сметка IBAN: *** в „О.“.
ОСЪЖДА Г. Д. Г., ЕГН **********, с адрес село Р., община К., улица
*** да заплати на М. Ц. Д., ЕГН **********, с адрес град К., *** сумата от
300 лева, представляваща направени по делото разноски.
ОСЪЖДА Г. Д. Г., ЕГН **********, с адрес село Р., община К., улица
*** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен
съд – К. сумата от 288 лева представляваща държавна такса върху
присъдения размер на издръжката.
ПОСТАНОВЯВА на основание чл. 242, ал. 1 ГПК предварително
изпълнение на решението за присъждане на издръжка.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Окръжен съд – С.
в двуседмичен срок, считано от 13.02.2023 г.
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
5