РЕШЕНИЕ
№ 700
гр. Пловдив, 10.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Светлана Ив. Изева
Членове:Радостина Анг. Стефанова
Мария Анг. Ненова
при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова
като разгледа докладваното от Радостина Анг. Стефанова Въззивно
гражданско дело № 20255300501247 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК и чл.143 от СК.
Образувано е по подадена въззивна жалба от А. Д. В., ЕГН –
**********, чрез адв.Е. К., против Решение № 342/27.01.2025г., постановено
по гр.д.№ 12326/2023г. по описа на Районен съд – Пловдив, I бр.с., в частта, с
която е осъден да заплаща на детето Е. А. В., ЕГН **********, чрез нейната
майка и законен представител В. М. Н., ЕГН **********, месечна издръжка за
разликата над 270 лв. до пълния предявен размер от 400 лв., считано от
22.08.2023г. до настъпване на законоустановена причина за изменението или
прекратяването на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена месечна вноска. Моли да бъде отменено в обжалваната част, като
определеният размер на издръжката да бъде намален от 400 лв. на 270 лв.
месечно. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции.
Въззиваемата страна Е. А. В., ЕГН **********, чрез нейната майка и
законен представител В. М. Н., ЕГН **********, не депозира писмен отговор,
1
но в открито съдебно заседание, техният пълномощник адв.И. М., взима
становище, че жалбата е неоснователна. Претендира разноски за въззивна
инстанция.
Пловдивският окръжен съд – V възз. гр. с., след преценка на
процесуалните предпоставки за допустимост на жалбата и събраните
доказателства по делото във връзка с доводите на страните, прие за
установено следното:
Пред Районен съд – Пловдив от В. М. Н. е заведена искова молба
против А. Д. В., с която посочва, че двамата нямат сключен граждански брак.
От съвместното им съжителство имат едно дете - Е. А. В., родена на ****** г.
Двамата родители са се разделили, като ищцата се грижи и издържа детето си
сама и с помощта на нейните родители. Посочва, че работи в „**********Към
момента, майката на малката Е. е в 2-годишен отпуск за отглеждане на дете и
месечното трудово възнаграждение е в размер на *** лв. Този размер на
месечен доход е крайно недостатъчен за осигуряване на подходящи и
здравословни условия за израстване и възпитание, както и за посрещане и
обслужване на задължителните ежемесечни разходи за храна, отопление и
облекло на малолетното й дете. Детето ще посещава детска градина, за която
годишната такса е в порядъка на около 600 лв., като в тази цена не е включена
ежедневната храна и разходи за транспорт. Нуждата от издръжка на детето е
много по-голяма от собствените възможностите на майката да я осигурява
сама. Конкретизира, че двамата родители са разделени от няколко месеца и
оттогава грижите, които полага бащата А. Д. В., за детето са недостатъчни.
Родителите имат разногласия и не могат да постигнат споразумение относно
местоживеенето па детето, упражняването на родителските права, личните
отношения с него и издръжката му. Освен тези задължителните разходи,
ищцата изплаща и кредит. С оглед на всекидневните потребности па детето, е
необходимо да бъде опредЕ. издръжка в подходящ размер, за да е възможно с
нея да се посрещнат адекватно нуждите- особено на фона на ежедневно
нарастване на цените на основни храни, услуги, горива, ток и отопление.
Необходими са средства за храна, за дрехи, за пособия и за задоволяване на
други текущи нужди, включително и такива, свързани със здравето на детето,
както и за посрещане па други потребности. По отношение на ответника,
изтъква, че същият винаги с имал възможност да осигурява исканата
2
издръжка, тъй като живее с родителите си в едно домакинство, не издържа
други деца и семейство. Семейството на бащата притежава недвижими имоти,
които освен за задоволяване па жилищните нужди, биха могли да носят и
средства. Относно възможността на ответника да осигури издръжка на детето
си, следвало да се има предвид, че работи като учител в ********, където
месечното му трудово възнаграждение с над ***** лв. Ответникът работи и
получава доходи и за него няма да представлява особено затруднение и той
има възможност за осигуряване на издръжка, която да покрива част от
необходимите средства за нуждите на детето. Претендирани са от ответника за
заплащане сумата 400 лв. месечно, считано от датата на подаване на исковата
молба 22.08.2023г.
Към исковата молба прилага заверено копие от акт за раждане на
ищеца - препис; трудов договор и допълнително споразумение към трудов
договор - препис; Служебна бележка с № ДЕ03-1454/11.08.23 г., изд. от
********, че работи на длъжност „********и ползва отпуск за отглеждане на
дете до навършване на 2-годишвата му възраст, Удостоверение № 15-
00180441/14.08.2023 г. за извършени плащания за периода от 01.01.2023 г. до
31.07.2023 г., изд. от НОИ, ТП -П., препис от Нотариален акт от 09.05.2018г. за
покупка от Д. А. В. на ½ ид.ч. от недвижим имот за сумата 4500 лв., препис от
Договор за покупко-продажба на недвижим имот частна общинска
собственост от 11.04.2018г., по силата на който Община - Р. е продала на
купувачите А. А.К. и Д. А. В. сумата 282/952 ид.ч. от УПИ VI – АПК, кв.5, по
плана на с.******, целият с площ 952 кв.м., за сумата в размер на **** лв.
Ответникът А. Д. В. е депозирал Писмен отговор по чл.131 от ГПК, с
който не е оспорил факта, че страните са съжителствали на семейни начала,
като от връзката им имат родено едно дете- Е. А. В. Действително били и са
във фактическа раздяла от края на месец юли 202Зг., когато на 17.07.2023г.
ищцата взела детето и напуснала жилището, находящо се на адрес: гр.
********. Преди това, месеци наред, преди раздялата, ищцата правила
всевъзможни опити да го изгони от апартамента, в който съжителствали, но
той проявявал търпение поради нежеланието му да се раздели с дъщеричката
си, с която имат силно изградена емоционална връзка. Именно заради
привързаността към детето си, той не желаел тази раздяла. Счита, че е
отговорен родител, тъй като никога не е спирал да полага грижа за
3
малолетната Е. След раздялата с В. Н., той ежемесечно е превеждал по банков
път на ищцата по 200лв., с които е подпомагал издръжката на детето си,
според възможностите му. Ответникът закупувал допълнително и дрешки,
играчки, детски книжки. Бабата и дядото по бащина линия на детето също
подпомагали и продължават да подпомагат издръжката на детето, закупувайки
му дрехи, играчки и храна. Не оспорва обстоятелството, че ищцата работи
като лекар- специализант по педиатрия в „******* и че към момента е в
отпуск за отглеждане на детето. През следващите месеци, обаче, на ищцата
предстояло да започне работа в „*********, като месечното трудово
възнаграждение по трудовото правоотношение е в размер на *****лв. /*****/
и ****лв. за прослужени години, като освен посоченото възнаграждение като
лекар Н. ще получава ежемесечно и надбавки по клинични пътеки, който
доход не е регламентиран и всеки месец е различен. Уточнява, че считано от
04.09.2023г. неговото месечно трудово възнаграждение на ответника е в
размер на *****лв., като получава и ****лв. доплащане за професионален
опит и ***лв. за ПКС V степен. Нетната месечна сума, която получава е в
размер на **** лв. всеки месец. На следващо място, изтъква, че погасява
ипотечен кредит в размер на 600 лв. и 200 лв. от ВС каса, която изплаща.
Битовите му разходи и месечните му нужди за храна, телевизия, ток, вода,
транспортни разходи се свеждат до 350лв. С така посочените суми месечните
приходи на ответника са в нетен размер на****лв., а разходите му по
обслужване на кредит, ВС каса и издръжка на дъщеричката му, която плаща
ежемесечно в размер на 200 лв. и неговата месечна издръжка възлизат общо
на 1350 лв. Възразява, че детето ще посещава детска градина с такса 600 лв.,
като в тази насока съобщава, че му е известно, че е записано в детска ясла
„*****“. Не оспорва факта, че ищцата също заплаща вноски за кредит. Двете
страни изтеглили кредита за общото им жилище. Намира, че е без значение
дали живее сам или заедно с родителите си.
Към писмения отговор прилага заверени копия от банкови преводи –
за досега заплащана издръжка, Допълнително споразумение № ТЗ-
05/04.09.2023г., сключено със ***********за сумата ******* лв. – основна
заплата, Доп. Споразумение № 620/13.01.2023г. към трудов договор за осн.
месечно възнаграждение в размер на ******* лв., Сл. бележка, изд. от
********** за изтеглена възмездна помощ в размер на 4000 лв., която ще се
погасява 20 месеца с погасителни вноски по 200 лв. месечно.
4
В хода на производството по делото е приета Сл. бележка с изх.№
4/27.11.2023г., затова, че детето Е. е записана в детска ясла „********
В съд. заседание на 24.04.2024 г. са разпитани допуснатите свидетели
М. Н. /баща на ищцата/ и Н. А. /без родство/, доведен от ответника.
На осн. чл.176 от ГПК ищцата е отговорила, че месечното
възнаграждение е в размер на ***** лв. преди удръжките, а ответникът е
отговорил, че сумата **** лв. е месечното му възнаграждение, брутна заплата.
По делото са изискани и приети справки от НАП относно изплатени
тр. възнаграждения, а допълнително е прието и Удостоверение №
1416/18.07.2024г. , изд. от ******* -П.за брутните доходи на ищцата, като за
м.06, 24г. е в размер на *****лв., за м.05,24 г. е в размер на ****** лв., за
м.04,24 г. е в размер на ***** лв.
Районният съд, за да постанови решението и да присъди издръжка в
размер на 400 лв., излага основни съображения, че са взети предвид възрастта
на детето, разходите свързани със закупуване на дрехи, храна, лекарства,
посрещане на образователните потребности, посрещане на базовите
потребности, забавления и други. Относно доходите на страните се е
установило, че майката работи като лекар, получава брутен доход между
*****лв. и ***** лв. месечно. Бащата работи като учител при месечен
осигурителен доход около**** лв. Наложен е извод, че ищцата има по-високи
доходи, както и полага непосредствените грижи, поради това и следва
разходите за детето да се разпределят при относително равен дял на всеки от
родителите. Страните има разходи по заплащане на кредити. Посочено е, че
към момента размера на издръжката от 400 лв. тази издръжка е с около 120 лв.
над минималната по закон и съдът е приел, че тази сума е във възможностите
на бащата. Мотивирано е, че с оглед на инфлационните процеси издръжката
следва да е адекватна и за някакво обозримо бъдеще.
С въззивната жалба от А. Д. В. са направени възражения за
присъдената издръжка само за размера над 270 лв. до 400 лв.
Окръжен съд – Пловдив, въззивна инстанция, на осн. чл.269 от ГПК,
се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в
жалбата. За нарушаване на императивни правни норми съдът е длъжен да
5
следи служебно и без да има изрично оплакване в тази насока съгласно
задължителните указания, дадени с ТР № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
Съгласно чл.143, ал.1 от СК - Всеки родител е длъжен съобразно
своите възможности и материално състояние да осигурява условия на живот,
необходими за развитието на детето. Съобразно алинея 2 - Родителите дължат
издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са
работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си.
На основание чл.142, ал.2 от СК - Минималната издръжка на едно
дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна
заплата. Според алинея 1 на чл.142 от СК - Размерът на издръжката се
определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка, и
възможностите на лицето, което я дължи.
От приложените писмени доказателства по делото се установява, че
действително ответникът не получава значителни възнаграждения по трудов
договор, но независимо от това, сумата в размер на 400 лв. е във
възможностите му. Това е така, защото същият няма други низходящи, на
които да дължи издръжка, живее заедно с родителите си, чието имуществено
състояние е добро, след като съгласно представените преписи от нотариален
акт и договор за покупка има данни, че са закупили недвижими имот, макар и
на цена, която не е прекалено висока. Ответникът е в млада трудоспособна
възраст, начален учител е по английски език и няма приложени медицински
документи да е в недобро здравословно състояние, което също има значение.
Определеният размер издръжка от 400 лв. ще бъде за един бъдещ неопределен
период от време, през който неминуемо протича и макар и минимален
инфлационен процес. Детето Е. е навършило три години и има нужда от
закупуване на облекло за през различните сезони, играчки, препоръчителни
книжки и помагала за развитието му, подходящи за възрастта. Страните
погасяват кредити по договори, но това са техни лични имуществени
задължения, които са поели. Въззивният съд отчита и факта, че майката полага
ежедневни преки и непосредствени грижи за детето, включително и за
възпитанието, докато ответникът го взима само в определени дни от месеца.
Решението в обжалваната част се явява законосъобразно и подлежи на
потвърждаване. В останалата част е влязло в сила.
6
Разноски.
Съобразно правния резултат жалбоподателят ще бъде осъден да
заплати на Е. А.В., чрез нейната майка и законен представител В. М. Н.,
сумата в размер на 500 лв., заплатена в брой, съгласно ДПЗС. В тази насока,
съдът уважава възражението за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение в размер на 1400 лв., на осн. чл.78, ал.5 от ГПК. Взима
предвид, че от пълномощника не е депозиран писмен отговор, производството
по делото се е състояло само в едно открито съдебно заседание, не са били
извършени процесуални действия по разпит на свидетели или приемане на
експертиза. Въззивният съд намира сумата 500 лв. за адекватен размер, с оглед
ползваната като сравнителен ориентир разпоредба на чл.7, ал.1 т.6 от Наредба
№1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
По мотивите, Пловдивският окръжен съд – V възз. гр.с.
РЕШИ:
Потвърждава Решение № 342/27.01.2025г., постановено по гр.д.№
12326/2023г. по описа на Районен съд – Пловдив, I бр.с., в частта, с която А.
Д. В., ЕГН – **********, е осъден да заплаща на детето Е. А. В., ЕГН
**********, чрез нейната майка и законен представител В. М. Н., ЕГН
**********, месечна издръжка за разликата над 270 лв. до пълния предявен
размер от 400 лв., считано от 22.08.2023г. до настъпване на законоустановена
причина за изменението или прекратяването на издръжката, ведно със
законната лихва върху всяка просрочена месечна вноска.
В останалата част за определения размер издръжка до 270 лв.
решението не е обжалвано и е влязло в сила.
Осъжда А. Д. В., ЕГН – **********, да заплати на В. М. Н., ЕГН
**********, в качеството на майка и законен представител Е. А. В., ЕГН
**********, с пълномощник адв.И. М., сумата в размер на 500 лв., за
направени разноски по възз.гр.д.№ 1247/2025г. по описа на Окръжен съд -
Пловдив, V гр.с.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
7
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8