№ 18975
гр. София, 18.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 171 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА
при участието на секретаря ВАЛЕРИЯ Й. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА Гражданско дело
№ 20211110170775 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от „Топлофикация София” ЕАД
срещу Р. П. С., ЕГН **********, уточнена с молба от 10.03.2022 г., с която са
предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищцовото дружество твърди, че е налице облигационно правоотношение с
ответника, възникнало въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при
Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е
необходимо изричното им приемане по отношение на топлоснабден имот с адрес ......
Поддържа, че съгласно тези общи условия /ОУ/ е доставял на ответника за процесния
период топлинна енергия, за която не е заплатена дължимата цена. Съобразно
изложеното е направено искане ответникът да бъде осъден да плати на ищеца следните
суми: 1 835,62 лв. – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна
енергия /ТЕ/ за периода от 01.05.2018 г. – 30.04.2020 г., 322,33 лв. – законна лихва за
забава от 15.09.2019 г. до 27.10.2021 г., ведно със законната лихва от датата на
депозиране на настоящия иск до окончателното изплащане на сумите, както и сума
извършване на услугата „дялово разпределение” в размер на 16,70 лв. – главница от за
периода 01.07.2019 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на вземането, и 2,94 лв. –
лихва за периода от 31.08.2019г. до 15.11.2021 г.
В указания законоустановен срок по реда на чл. 131 ГПК от ответника е
депозиран писмен отговор, в който заявява, че оспорва предявените искове по
основание и размер. Поддържа, че е налице пълно погасяване на задълженията за
имота за процесния период, включително и на задължения към датата на депозиране на
писмения отговор. Прилага фискални бонове за плащане на суми на ищеца.
Третото лице помагач на страната на ищеца - „Топлоконтрол“ ООД не изразява
становище.
1
Съдът, като обсъди доводите и възраженията на страните и събраните по
делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По предявения осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.
150 ЗЕ за главница за неплатена топлинна енергия:
За основателността на обсъжданата искова претенция в тежест на ищеца е да
установи при условията на пълно и главно доказване кумулативното наличие на
следните предпоставки: 1) валидно правоотношение по договор за доставка на
топлинна енергия между ищеца и ответника за процесните период и имот, 2)
извършена от ищеца реална доставка на топлинна енергия в твърдяния обем през
процесния период и на претендираната стойност, 3) изискуемост на задължението за
плащане на продажната цена. По аргумент от чл. 154, ал. 1 ГПК в тежест на ищеца е
установяване на горните предпоставки при условията на пълно и главно доказване.
Липсата на една от предпоставките води до неоснователност на претенцията.
В случай, че ищецът установи посочените по-горе обстоятелства, ответната
страна следва да докаже опровергаващия довода за неизпълнение факт – точно във
времево и количествено отношение изпълнение на задължението за плащане на
потребената топлинна енергия за процесния период, каквито твърдения са изложении в
депозирания писмен отговор.
При така разпределелната доказателствена тежест, съдът намира, че предявеният
иск е частично основателен, като съображенията за това са следните:
Първото релевантно по делото обстоятелство касае установяване наличието на
облигационно правоотношение между страните за доставка на топлинна енергия.
По аргумент от чл. 153, ал. 1 ЗЕ в относимата му за спора редакция, всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово
разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да
заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната
наредба по чл. 36, ал. 3 ЗЕ.
Съгласно задължителните разяснения, дадени с тълкувателно решение №
2/17.05.2018г. по тълк.д. № 2/2017г. на ОСГК на ВКС, правоотношението по продажба
на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в специалния
ЗЕ като договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ).
Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване.
Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ страна (купувач) по договора за продажба на топлинна
енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди, какъвто е и
„битовият клиент”, който според легалното определение в т. 2а от § 1 ДР ЗЕ (ДВ, бр.
54 от 17.07.2012г.) е клиент, който купува енергия за собствени битови нужди.
Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации
към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените
сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29 - чл. 36
Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването) със собствениците или
титулярите на вещното право на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите,
които поради това са посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на
топлинна енергия за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия
по сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна
2
енергия за битови нужди при публично известни общи условия. Предоставяйки
съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на
ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна
енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично
оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на
клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови
нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия. Клиенти на
топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от
посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на
собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови
нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с
топлопреносното предприятие.
В случая не е спорно и по делото се установява, че сградата, в която се
намира процесният имот, е присъединена към топлопреносната мрежа. Този факт
съдът приема за установен от представения по делото договор № 53/21.11.2011 г.,
сключен между ищеца и Етажната собственост на сградата, в която се намира
процесния имот /л. 22 и сл. от делото/, както и от протокол от проведено Общо
събрание на собствениците на етажната собственост от 2010 г. /л. 26 и сл. от делото/, с
което етажните собственици са взели решение да се сключи договор с дружеството
„Топлоконтрол“ ООД, извършващо услугата „дялово разпределение” на топлинна
енергия в сградата в режим на етажна собственост.
За установено по делото от представените писмени доказателства – нотариален
акт за продажба на недвижим имот № 197, том 1, рег. № 04061, дело № 177/2014 г. от
21.03.2014 г. /л. 10 и сл. от делото/ и удостоверение за наследници от 05.05.2023 г. /л.
101 от делото/, съдът намира и обстоятелството, че ответникът има качеството
„клиент“ на топлинна енергия за процесния период за недвижимия имот, за който е
начислена топлинната енергия, в качеството на собственик на същия. Като такъв Р.
Павлов се легитимира, тъй като е единствен наследник по закон на Е. Б. С. – негова
майка, починала на 07.03.2016 г. /преди началната дата на исковия период/, която се
установява, че е придобила същия въз основа на договор за покупко-продажба,
обективиран в горепосочения нотариален акт. За да достигне до този извод, съдът
съобрази и представените документи, касаещи административния адрес на процесната
сграда – писмо от Столична Община от 30.06.2020 г. и удостоверение от ГИС София от
16.12.2020 г.
В обобщение, съдът намира за установено първото правнорелевантно
обстоятелство за основателност на предявения иск – наличието на облигационно
правоотношение по продажба на топлинна енергия между страните по делото.
За установяване на реално доставеното количество топлинна енергия в имота,
цената на същата и размера на неплатените суми за главници при отчитане на
извършените от ответника плащания, по делото са изслушани и приети неоспорени от
страните заключения на съдебно-техническа експертиза и на съдебно-счетоводна
експертиза, които съдът кредитира, като обективно и компетентно изготвени.
Съгласно заключението на съдебно-техническата експертиза, собствениците в
сградата на адрес ул. „проф. Александър Фол“, № 2, вх. „А”, на Общо събрание са
приели решение за преминаване към индивидуално измерване и разпределяне на
разходите на ТЕ за отопление и топла вода. Услугата „топлинно счетоводство" е
възложена на фирма „Топлоконтрол“ ООД, която е извършила отчети на уредите за
дялово разпределение и водомерите за топла вода в СЕС след края на всеки
3
отоплителен сезон. За изравнителния период 2018 г./2019 г. е извършен редовен отчет
на 08.05.2019 г. Извършените отчети ФДР е отразила във формуляр за отчет. ТЕ за
имота се разпределя на база отчетените данни от топломер и един водомер за топла
вода. За изравнителния период 2019 г. /2020 г. е извършен редовен отчет на топломера
на 07.05.2020 г., но не е осигурен достъп до водомера. Съставен е констативен
протокол за неосигурен достъп подписан от представител на етажтата собственост.
Съгласно чл. 69, ал.2 от Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването, на
клиентите неосигурили достъп за отчет изразходваното количество гореща вода в
отделните имоти, се разпределя при норма за разход на потребление на гореща вода от
140 л на обитател за едно денонощие, ТЕ, отдадена от сградната инсталация, се
разпределя между абонатите в зависимост от пълния отопляем обем на имотите, който
съгласно ЗЕ сключва всички собствени и/или ползвани от абоната помещения и
съответните припадащи се части от общите части на сградата предвидени за отопление
по проект от предоставения Акт за разпределение на кубатурата и списък на живущите
с отразени пълните отопляеми обеми на имотите в сградата, съставен при
присъединяването й към топлопреносната мрежа, пълния отопляем обем на ап.26 е 128
м , а този на СЕС - 3 738 м .
Вещото лице е посочило, че за процесния период 01.05.2018 г. - 30.04.2020 г.
начислените суми за ТЕ са по прогнозно потребление, като в края на отоплителния
сезон ФДР изчислява реалното потребление на ТЕ и извършва изравняване между
начислената и дължимата сума връщане или доплащане - съгласно действащите
нормативни документи.
Фирмата извършваща дяловото разпределение е подала изравнителни сметки,
както следва: за периода 05.2018-04.2019 г. сума за получаване в размер на -59,99 лв.;
за периода 05.2019-04.2020 г. сума за доплащане в размер на -342,39 лв, или общо за
процесния период - сума за получаване в размер на 402,38 лв. За исковия период
05.2018 г. - 04.2020 г. сумите за потребена топлинна енергия са начислени по фактури
по прогнозно потребление в размер на 2 225,25 лв. и сума от изравняване за получане в
размер на -402,38 лв. или общо: 1 822,87 лв.
Съгласно заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза,
дължимите суми за процесните период и имот са, както следва: 1835,62 лв. – главница
за топлинна енергия, 322,33лв. – законна лихва за забава, начислена върху размера на
претендираната главница за топлинна енергия, 16,70 лв. – главница за услугата
„дялово разпределение”, и 2,94 лв. – законна лихва за забава, начислена върху
претендираната главница а услуга „дялово разпределение”. Вещото лице е посочило,
че от предоставените фискални бонове от ответника с депозирания писмен отговор се
установява, че няма плащания за процесния период, които да не са осчетоводени. В
проведено по делото открито съдебно заседание на 19.10.2023 г. вещото лице уточнява,
че представените фискални бонове не са за плащания за процесния период, като
едно от плащанията от 2018 г. не е осчетоводено от ищеца, но вещото лице го е взело
предвид при определяне на размера на дължимите суми.
В процесния случай е налице разминаване относно установения за дължим
размер на претендираната главница за неплатена топлинна енергия в двете изслушани,
приети и неоспорени заключения на съдебно-счетоводна и на съдебно-техническа
експертиза. Настоящият съдебен състав кредитира размера на посочената сума в
заключението на съдебно-техническата екпертиза, тъй като при определянето му
вещото лице е взело предвид и представените от третото лице документи, които не са
съставени от ищеца по делото и заключението отразява реално потребеното
количество топлинна енергия. Така например, при изготвяне на заключението, вещото
лице е взело предвид както наличните по делото документи, така и справка за
4
показанията на общия топломер и данни за извършена спрямо него метрологична
проверка, акт за разпределение на кубатурата, акт за изключване на отопление на
стълбището, съобщенията към фактури на абоната за процесния период и главните
отчети и изравнителни сметки, т.е. същото е съобразно и с документи, които не са
съставени от ищеца.
Предвид изложеното, съдът намира, че са налице предпоставките предявеният
иск за плащане на главница за неплатена топлинна енергия за процесния период да
бъде уважен за сума в размер на 1 822,87 лв. и отхвърлен за разликата до пълния
претендиран размер от 1 835,62 лв.
По предявения осъдителен иск за плащане на сума за услугата „дялово
разпределение:
За основателността на иска следва да се установи от ищеца, че през процесния
период фирмата за дялово разпределение е извършила услугата „дялово
разпределение” в процесния имот, поради което в тежест на ответника е възникнало
задължение за плащане на дължимото възнаграждение.
При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира, че искът е
основателен. Съображенията за това са следните:
Съгласно чл. 22, ал. 1 от Общите условия на ищеца от 2016 г., дяловото
разпределение на топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по реда на чл.
61 и сл. от НТ или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите в СЕС, като
съгласно ал. 2 на чл. 22 от ОУ клиентите заплащат на продавача стойността на
услугата „дялово разпределение”, извършвана от избрания от тях търговец. Ето защо,
ищецът е материалноправно легитимиран да получи претендираното възнаграждение
за дялово разпределение.
В случая, от събраните по делото писмени доказателства – протокол от общо
събрание на етажни собственици от 2010 г. /л. 26 и сл./, включително и от
заключенията на приетите по делото и неоспорени от страните заключения на съдебно-
техническа и на съдебно-счетоводна експертиза, се установява, че през процесния
период е бил сключен договор за дялово разпределение с лице, регистрирано по реда
на чл. 139а от ЗЕ, и че тази услуга е извършвана от него. На следващо място, от
заключението на съдебно – счетоводната експертиза се установява, че цената на
извършените услуги за дялово разпределение за процесния период 01.07.2019 г. до
30.04.2020 г. е в размер на 16,70 лв ., поради което предявеният осъдителен иск във
връзка с нея следва да бъде уважен изцяло.
По предявените осъдителни искове с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на исковете с посоченото правно основание предполага
кумулативното наличие на следните предпоставки: 1) наличие на главен дълг и 2)
забава в погасяването му. Моментът на забавата в случая се определя съобразно
уговореното от страните.
По отношение на релевирания период приложими са Общите условия за
продажба на топлинна енергия „Топлофикация София“ ЕАД на битови клиенти в град
София, в сила от 12.08.2016 г. Съгласно чл. 33, ал. 2 от същите, клиентите са длъжни
да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и 3 за потребеното количество
топлинна енергия за отчетния период, в 45 - дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят. В чл. 33, ал. 4 от същите Общи условия е предвидено, че продавачът
начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по
чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. Следователно предвид
наличието на уговорен срок за плащане, задължението за заплащане на обезщетение за
забава възниква при реализиране на условието – неплащане на задълженията по
5
общата фактура в срока по чл. 33, ал. 2 ОУ. Основата, върху която се изчислява
лихвата е неплатената част от реално дължимата сума, а именно неплатената част от
задълженията по общата фактура. Ето защо, купувачът дължи лихва за забава само
върху сумата по окончателната фактура за отчетния период. Тъй като срокът за
плащане на задълженията по общите фактури е определен в Общи условия от 2016 г.
/чл. 33, ал. 2/, то не е необходима покана, за да бъдат поставени ответниците в забава
/арг. от чл. 84, ал. 1 ЗЗД/.
По делото от заключението на съдебно – счетоводната експертиза не се
установява дължимата от ответника мораторна лихва, начислена върху главницата за
доставена топлинна енергия, да е погасена чрез плащане, каквито твърдения са
изложени в писмения отговор. Размерът на дължимата законна лихва за забава с оглед
приетия за действително дължим размер на главницата за топлинна енергия съдът
изчисли по реда на чл. 162 ГПК в размер 321,66 лв., който съвпада и с посочения в
приетото и неоспорено по делото заключение на съдебно-счетоводна експертиза.
Предвид изложеното по-горе искът с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да се
уважи за сумата от 321,66 лв., представляваща мораторна лихва за забава върху
главницата за реално доставена топлинна енергия, като за разликата над сумата от
321,66 лв. до пълния предявен размер от 322,33 лв. искът следва да се отхвърли, като
неоснователен.
Искът за мораторна лихва за сумата от 2,94 лв., представляваща мораторна
лихва за забава върху главницата за дялово разпределение, начислена за периода от
31.08.2019 г. до 15.11.2021 г., следва да се отхвърли, като неоснователен по следните
съображения:
Макар по делото да се установи наличието на главен дълг, не е доказана втората
предпоставка за уважаване на иска, а именно – моментът, от който ответникът е
изпаднал в забава в погасяването на процесната сума. Това е така, тъй като по делото
не са ангажирани от ищеца доказателства, от които да се установява какъв е бил
уговореният срок за плащане на услугата „дялово разпределение”, за да може да се
определи от кой момент ответникът е изпаднал в забава в погасяването на процесната
сума за дялово разпределение, респ. ако не е бил уговорен такъв срок, то не са
ангажирани от ищеца доказателства за отправена и получена покана от ответника (арг.
от чл. 84, ал. 2 ЗЗД).
По разноските:
При този изход на спора право на възнаграждение има както ищецът, така и
ответната страна. От ответника не се претендират разноски, поради което съдът не
дължи произнасяне във връзка с тях.
Ищецът претендира разноски съобразно представен списък по чл. 80 ГПК в общ
размер на 505 лв., от които 5 лв. – такса за издаване на съдебно удостоверение, и 500
лв. –депозити за вещи лица. Претендира и юрисконсултско възнаграждение, което
съдът определя в размер на 100 лв. по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл.
25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Съобразно изхода на спора,
ответникът следва да бъде осъден да плати на ищеца разноски в общ размер на 501,20
лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 99,24 лв.
Съдът констатира при извършена служебна проверка, че по делото не са
представени доказателства за внесена държавна такса за разглеждане на предявените
искове, поради което и на основание чл. 77 ГПК, ищецът следва да бъде осъден да
заплати по сметка на Софийски районен съд сума в размер на 136,31 лв.
Така мотивиран, съдът
6
РЕШИ:
ОСЪЖДА Р. П. С., ЕГН **********, с адрес: ...., да заплати на „Топлофикация
София“ ЕАД, ЕИК: ...., със седалище в град ....., следните суми:
- на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ сумата от 1 822,87 лв.,
представляваща стойността на доставената топлинна енергия за топлоснабден имот с
адрес град ...., дължима за периода от 01.05.2018 г. – 30.04.2020 г., ведно със законната
лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба – 10.12.2021 г. до
окончателното плащане;
- на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата от 321,66 лв, представляваща мораторна
лихва за забава върху главницата за реално доставена топлинна енергия, начислена за
периода от 15.09.2019 г. до 27.10.2021 г.;
- на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ, сумата от 16,70 лв.,
представляваща главница за извършена услуга „дялово разпределение” за
горепосочения имот с абонатен № .... за периода 01.07.2019 г. до 30.04.2020 г. , ведно
със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба – 10.12.2021 г.
до окончателното плащане на вземането.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК: ...., със
седалище в град ..... ,срещу Р. П. С., ЕГН **********, с адрес: ...., осъдителни искове,
както следва:
- иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ за разликата над
сумата от 1 822,87 лв. , представляваща стойността на доставената топлинна енергия за
топлоснабден имот с адрес град ...., дължима за периода от 01.05.2018 г. – 30.04.2020 г.,
до пълния предявен размер от 1 835,62 лв., като неоснователен;
- иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над сумата от 321,66 лв,
представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за реално доставена
топлинна енергия, начислена за периода от 15.09.2019 г. до 27.10.2021 г., до пълния
предявен размер от 322,33 лв., като неоснователен;
- иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за сума в размер на 2,94 лв.,
представляваща мораторна лихва за забава, начислена върху главницата за извършена
услуга „дялово разпределение” в размер на 16,70 лв., начислена за периода от
31.08.2019 г. до 15.11.2021 г., като неоснователен.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Р. П. С., ЕГН **********, с адрес:
...., да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК: ...., със седалище в град .....,
разноски в общ размер на 501,20 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на
99,24 лв., съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА, на основание чл. 77 ГПК, „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК: .... да
заплати по сметка на Софийски районен съд сумата от 136,31 лв., представляваща
държавна такса.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „Топлоконтрол“ ООД като трето
лице – помагач на страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7