№ 3*
гр. Плевен , 23.03.202* г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и пети февруари, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Екатерина Т. Георгиева Панова
Членове:Методи Н. Здравков
Жанета Д. Георгиева
при участието на секретаря Дафинка Н. Борисова
като разгледа докладваното от Методи Н. Здравков Въззивно гражданско
дело № 202*********** по описа за 202* година
Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
С решение № 260 402/02.**.2020г. по гр.д. № 64*/2020г. Плевенският
районен съд е отхвърлил предявеният от *****, гр.София против Х. Г. Д. иск
с правно основание чл.422 вр. чл.4*5 ГПК вр. чл.79 и чл. 92 ЗЗД за
признаване на установено съществуване вземането на ищеца към ответника за
сумата от 65*,35лв., от които 380,99лв. неизплатени и дължими абонаментни
такси за потребление на мобилни услуги за абонатен номер **** за периода
от *5.06.20*8г. до *4.**.20*8г. и
270,36лв., представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договора
от 05.02.20*8г.
Отхвърлил осъдителния иск против ответника Х. Г. Д. да заплати на
ищеца *****, гр.София сумата от 368,83лв., представляваща незаплатени
лизингови вноски в размер на 54,36лв. за устройство *** модел У6 II *** по
Договор за лизинг от 07.03.20*7г. с абонатен номер **** за периода от
м.ХІ.20*8г. - м. ІI.20*9 г. и сумата от 3*4,47лв. за устройство *** модел ***
1
*0 **** по Договор за лизинг от 23.**.20*7г. с абонатен номер **** за
периода от м.**.20*8г. до м.*0.20*9г., за които суми е издадена Заповед за
изпълнение по ч. гр.д. № 690*/20*9г. по описа на ПлРС.
Недоволно от така постановеното решение е останало въззивното
Дружество „***“ЕАД гр.** което чрез пълномощника си адвокат В. Г. от
САК го обжалва в срок за отхвърлянето на установителните искове за
потребени мобилни далекосъобщителни услуги, за начислена неустойка за
предсрочно прекратяване на Договор, както и за предявения осъдителен иск
за незаплатени лизингови вноски, като неправилно и незаконосъобразно,
постановено при нарушение на процесуалните правила, като моли настоящия
състав да отмени решението и вместо него да постанови друго, с което да
бъдат уважени предявените от Теленор искове.
Твърдят, че в обжалваното решение, първостепенният съд не е
посочил фактическите констатации и правните изводи, въз основа на които
отхвърля предявените искове.
Първоинстанционното решение е неправилно. Няма Отговор на ИМ
в срок от ответната страна чрез особения й представител и в този смисъл по
делото следва да се приемат като неоспорени представените от ищцовото
дружество с исковата молба писмени доказателства.
Решаващият съд не е взел предвид, че страните са обвързани от
сключените договори за срока, за който са договорили условията по
договорите. Това означава, че до изтичане на крайния срок за ползване на
абонаментните планове, както следва: Абонаментен план Тотал
44,99лв./промо към мобилен номер **** по силата на Допълнително
споразумение от 05.02.20*8г., с уговорен срок на действие 24 месеца до
05.02.2020г. и Абонаментен план Тотал 30,99лв. към мобилен номер ***** по
силата на Допълнително споразумение от дата 05.02.20*8г., с уговорен срок
на действие 24 месеца до 05.02.2020г. ответникът дължи абонаментна такса за
достъп в мрежата.
В процесиите договори за услуги, страните са договорили дата на
фактуриране на ползваните услуги, като в случая това е *5-то число от месеца
и съгласно Общите Условия /чл.27/ дължимите месечни суми са платими в
указаните във фактурите срокове, но не по-късно от *8 дни от издаването на
месечната фактура. Неполучаването на фактура не освобождава абоната от
заплащането на дължимата сума /чл.26 от ОУ/.
Прекратяването на двата Договора е настъпило съгласно условията, при
които страните са договорили сключените договори да бъдат прекратени
Към договорите за мобилни услуги се съдържа Декларация - съгласие, в
която е посочено, че Операторът е предоставил информацията на абоната по
чл.4, ал.* от ЗЗП. Ответникът е подписал същата, информиран е със
2
съдържанието и е приел ОУ, които са неразделна част от договорите. От
изразеното съгласие се стига до извод, че последният е уведомен кога, при
какви условия, и по какъв начин настъпва предсрочната изискуемост на
задълженията по сключените от него договори, както и че с представените
писмени доказателства по делото се установяват тези факти.
Излагат съображения, че първоинстанционният съд отхвърля
предявения осъдителен иск за незаплатени лизингови вноски с единствената
констатация, че не е настъпила предсрочната изскуемост на лизинговите
вноски.
Съгласно чл.*2, ал.2 от Общите условия към договора за лизинг
„Месечните вноски и други плащания стават предсрочно изискуеми в случай
на прекратяване на договорите за мобилни или фиксирани услуги, както и в
случай на забава на дължими съгласно тези договори плащания“. Именно при
неизпълнението от страна на длъжника и прекратяването на договорите,
настъпва предсрочна изискуемост. Към Договора за лизинг се съдържа
Декларация - съгласие, в която е посочено, че Операторът е предоставил
информацията на абоната по чл.4 ал.* от ЗЗП. След като ответникът е
подписал същата, се счита че е информиран със съдържанието и приема ОУ, с
което последният е уведомен кога, при какви условия, и по какъв начин
настъпва предсрочната изискуемост на задълженията по сключените от него
Договори за лизинг, както и че с представените писмени доказателства по
делото се установяват тези факти.
Твърдят, че поради неизпълнението на абоната да заплати в указаните
срокове дължимите към оператора месечни плащания, довело до
предсрочното прекратяване по вина на абоната на индивидуалния му
абонамент за ползвания мобилен номер, на основание чл.2, ал.2 от Общите
условия към договора за лизинг, са обявени за предсрочно изискуеми
лизинговите вноски, дължими след месец **/20*8г., когато е издадена
крайната фактура №728077*37*/*5.**.20*8г., съгласно уговорения
погасителен план, както следва:
- За устройство *** модел Y6 II ***, взето във връзка с мобилен номер
***** се дължи цената в размер на на 54,36лв. (петдесет и четири лева и
36ст.) след месец **/20*8г. до м.02/20*9г.
- За устройство *** модел *** *0 ****, взето във връзка с мобилен
номер ****, се дължи цената в размер на 3*4,47лв. (триста и четиринадесет
лева и 47ст.) след месец **/20*8г. до м.*0/20*9г.
Оплакват се, че в обжалваното решение липсват каквито и да е мотиви
защо се отхвърля иска за неустойката.
В тази връзка считат, че претенцията за неустойка се явява основателна,
с оглед доказаното по делото неизпълнение от страна на ответника - длъжник.
За процесния период на потребление *5.06.20*8г. до *4.**.20*8г.,
3
абонатът е потребил и не е заплатил мобилни услуги на стойност 380,99лв.,
което е ангажирало договорната отговорност на абоната по т.** от процесния
договор за услуги, като във връзка с чл.75, вр.с чл. *96, в) от ОУ на мобилния
оператор, Теленор е прекратил едностранно индивидуалните договори на
ответника. Предвид постигната Спогодба между Теленор и КЗП относно
начина на формиране на неустойките, претендирани при предсрочно
прекратяване на договорен абонамент, в т.**, стр.2 от всеки от
индивидуалните договори за услуги, е уговорена отговорността на абоната
при прекратяване на договора преди изтичането на първоначалния срок, за
който е сключен, по вина или инициатива на абоната, като същият ще дължи
неустойка в размер на трикратния размер на стандартните месечни
абонаменти, взети без ДДС.
В настоящия случай твърдят, че сумата за неустойка в претендирания от
ищеца размер от 270,36 /Двеста и седемдесет лева и 36 ст/лв., е изчислена
съобразно новите правила за формиране на неустойките, претендирани при
предсрочно прекратяване на договорен абонамент и изчисление на
неустойките, приети в постигната Спогодба.
В срока за отговор по чл.263 ал.* от ГПК е постъпил писмен отговор от
въззиваемия Х. Г. Д. чрез назначения му особен представител адвокат И. Ц. от
ПАК, в който се оспорва изцяло основателността на въззивната жалба.
Развива подробни доводи за липсата на представени доказателства за
предсрочно прекратяване на Договорите за мобилни услуги, което да доведе
до прекратяване на Договора за лизинг между страните чрез изпращане и
връчване на уведомление на лизингополучателя. Твърди, че има разлика
между заявлението за издаване на Заповед за изпълнение и ИМ – за сумите,
претендирани като незаплатени лизингови вноски няма заявление в
заповедното производство.
В заключение се иска от съда да отхвърли въззивната жалба като
неоснователна и да потвърди решението на първоинстанционния съд.
Окръжният съд, като обсъди оплакванията, изложени в жалбата, взе
предвид направените доводи, прецени събраните пред първата инстанция
доказателства в тяхната съвкупност и по отделно и съобрази изискванията на
закона, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 259 от ГПК и е основателна.
Безспорно по делото е и се установява от приложените дела, че по
частно гражданско дело № 690*/20*9г. на Плевенски РС, образувано по
4
заявление от 22.*0.20*9г. на „**** гр.** съдът е издал Заповед за изпълнение
по чл.4*0 ГПК срещу Х. Г. Д. с адрес с.** Община гр.Плевен, ул.“****“ № **,
по реда на чл.4*0 от ГПК, за сумите посочени в заявлението.
Не се спори, че съобщението на длъжника е връчено по чл.47 ал.5 ГПК
на 03.*2.20*9г.
С разпореждане № *5*46/30.*2.20*9г. по ч.гр.д. № 690*/20*9г. на ПлРС,
съдът е указал на „**** гр.София в едномесечен срок да предяви иск за
установяване на вземането си от длъжника Х. Г. Д., като довнесе дължимата
д.т.
Пак от това дело се установява, че препис от Разпореждане заявителят в
заповедното производство е получил на 07.0*.2020г. – л.28 от делото, а видно
от приложената ИМ, както и от ИМ по делото на ПлРС, чието решение се
обжалва, ЕАД са предявили иска с правно основание чл.422 ал.* във вр. с
чл.4*5 ал.* ГПК на **., с пощенско клеймо от 03.02.2020г. – л.2 от делото на
ПлРС – в срок.
Предвид твърденията по ИМ, Отговора и въззивната жалба, спорни по
делото са въпросите дължи ли ответника исковите суми на ищеца?
За да отговори на спорните по делото въпроси съдът съобрази
приложеното ч.гр. дело, както и писмените доказателства, представени пред
ПлРС.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната част. По
останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
При тези данни на изследване, установяване и отговор подлежат
единствено конкретните оплаквания по въззивната жалба, защото
обжалваното решението е валидно и допустимо.
За да отхвърли предявените искове за признаване съществуването на
вземането на въззивното дружество и за осъждане на ответника за неплатени
лизингови вноски, Плевенският районен съд е приел, че в конкретния случай,
ответникът Х. Г. Д. е подписал Договори за услуги с мобилния оператор,
ползвал е мобилни номера *** и **** и не е изпълнил задължението си по
5
договорите да заплаща стойността на предоставените услуги, като с това си
поведение е изпаднал в забава. Издадени са фактури и в срок не ги е заплатил.
Изпълнен е фактическият състав на едно договорно неизпълнение по чл.79 от
ЗЗД, за което ответникът следва да понесе отговорността си.
Представените фактури сами по себе си, не са основание за плащане, но
длъжникът - ответник е сключил договор и е ползвал съответната
далекосъобщителна услуга, задължил се е да заплаща цената на
предоставените устройства, съгласно уговорения погасителен план.
Приел също така за безспорно, че съдът е издал заповед за изпълнение, с
която е разпоредил Х. Г. Д., ЕГН **********, от с. ** п. к. 5850, ул. **** №
** ДА ЗАПЛАТИ на *** ЕАД с ЕИК **** със седалище и адрес на
управление: гр. ** р-н ***** сграда 6, представлявано от ***г заедно с ****,
сумата *020,*8 лева, от които: 749,82 лева, представляващи дължими и
незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги;
270,36 лева, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на
договор за мобилни услуги; мораторна лихва 62,5* лева за периода
0*.*2.20*8г. до 26.09.20*9 г., както и законна лихва от 22.*0.20*9 г. до
изплащането на вземането, както и сумата от 25 лева за деловодни разноски и
*83,47 лева за адвокатско възнаграждение. Вземането произтича от Договор
за мобилни услуги от *0.09.20*6г.
Намерил, че ищецът не е доказал прекратяването едностранно на всеки
един от двата Договора за мобилни услуги, което да доведе до
прекратяването договора за лизинг. Липсва писмено уведомление до
лизингополучателя, както и покани за доброволно изпълнение. Не е
настъпила предсрочната изискуемост на вземанията на ищеца за лизингови
вноски. По тези съображения отхвърлил както установителния иск, така и
осъдителния иск.
Дължимостта на сумата от 380,99 лв., представляваща потребени и
незаплатени от въззиваемия далекосъобщителни услуги за периода от
*5.06.20*8г. до *4.**.20*8г. – по четири приложени фактури, явяваща се Част
от заявената на заповедното производство сума от 749,82лв. дължими
месечни абонаменти такси за потребление на мобилни услуги няма
отношение към доказването на едностранното прекратяване на Договора за
мобилни услуги и след като ответника не доказва, че е платил исковата сума,
то същият дължи стойността на мобилните услуги за посочения период по
договора за предоставяне на мобилни услуги за моб. телефон 0893 683 598.
Основателно ищцовото Дружество твърди, че в т.** от Договора за
мобилни услуги от *0.09.20*6г. Х.Д. писмено е потвърдил, че е получил
6
екземпляр и е запознат с Общите условия на ЕАД за потребителите на
мобилни услуги на оператора. В т.*9Б от същите – л.38 от делото и
действащи към *0.09.20*6г. е предвидено, че Теленор има право едностранно
да прекрати индивидуален договор – срочен или безсрочен, в случай че
потребителят е не е платил дължими суми след изтичане на сроковете по
индивидуалния Договор съответно по ОУ.
Видно от представеното Допълнително споразумение от 07.03.20*7г.
срокът на Договора за моб. телефон 0893 683 598 е продължен с 24 месеца,
т.е. до 05.02.2020г., а съгласно последната Част от т.** от Договора за
мобилни услуги за този номер в случай на прекратяване на този договор по
време на срока на Договора по вина или инициатива на потребителя, той
дължи неустойка в размер на стандартните за съответния абонаментен план
месечни абонаменти за всеки номер до края на този срок.
Тази клауза, тълкувана в съвкупност и по отделно с останалите и срока
на Договора за 24 месеца, не позволяват на потребителя да прецени
икономическите последици от сключването на Договора в тази Част и поради
чл.*43 т.*8 от ЗЗП е неравноправна клаузи в потребителски Договор в Частта
за договорената неустойка. При накърняване на добрите нрави, изискващи
еквивалентност на задълженията по Договора и спазване на добросъвестност
и равнопоставеност на страните в договорното правоотношение, операторът е
уговорил неустойка от потребителя, която излиза извън нейната
обезщетителна функция – при задължение от 380,99лв. се търси неустойка от
270,36лв., т.е. повече от половината от дълга.
Това междувпрочем е било предмет на споразумение между КЗЗП и
ЕАД, при което е прието, че максималния размер на неустойката не може да
надвишава трикратния размер на стандартните месечни абонаменти. За
сумата от 270,36лв. ищецът твърди в ИМ освен горното и това, че същата е
стойността на три месечни абонаментни такси на ползваната програма за
всеки ползван номер. Пропуска обаче разпоредбата на чл.366 ЗЗД, че
Спогодбата върху непозволен Договор е нищожна дори ако страните са се
спогодили относно неговата нищожност. Поради това отхвърлянето на
установителния иск за неустойката се оказва законосъобразно, но по
съображенията в настоящото решение.
7
Неоснователни са възраженията на особения представител на ответника
за недопустимост на установителния иск поради това, че не е идентичен със
заявлението от заповедното производство. Сравнението между ИМ и
заявлението води до извод, че искът за установяване вземането за главница и
неустойка са предявени пред исковия съд в по-малък размер от търсените
суми пред заповедния съд, което е допустимо – става дума за парични
вземания от един и същи произход, но се променя само техния размер и то
към намаление.
По осъдителния иск за сумата от 368,83лв., представляваща
незаплатени лизингови вноски:
Съгласно чл.*2 от двата Договора за лизинг от 07.03.20*7г. и от
23.**.20*7г., озаглавен Предсрочна изискуемост и предварително изпълнение,
месечните вноски и другите дължими възнаграждения стават предсрочно
изискуеми в случай на прекратяване на договорите за предоставяне на
мобилни услуги, сключени от лизингополучателя, както и в случай на забава
в плащане на дължими съгласно тези договори плащания.
Предвид неизпълнението на ответника да заплати в указаните срокове
дължимите на оператора месечни плащания, след м.**.20*8г., когато е
издадена крайната фактура от *5.**.20*8г. са обявени за предсрочно
изискуеми лизинговите вноски за устройство *** модел Y6 II ***, взето във
връзка с мобилен номер ***** се дължи цената в размер на 54,36лв. (петдесет
и четири лева и 36ст.) след месец **/20*8г. до м.02/20*9г. и за устройство ***
модел *** *0 ****, взето във връзка с мобилен номер ****, се дължи цената в
размер на 3*4,47лв. (триста и четиринадесет лева и 47ст.) след месец
**/20*8г. до м.*0/20*9г.
Възраженията на особения представител на ответника са неоснователни
– няма пречка с установителния иск за вземане от заповедното производство,
ищецът да предяви и осъдителен иск против същия ответник, а от друга
страна не се изисква писмено уведомление на лизингополучателя и покана за
доброволно изпълнение за прекратяване на Договорите за лизинг. Както вече
се посочи, поради неплащане на задълженията по договорите за предоставяне
на мобилни услуги, операторът едностранно е прекратил същите, а от това са
станали предсрочно изискуеми месечните вноски по договорите за лизинг въз
основа на клаузи от самите Договори и ОУ към тях, с които ответникът е
запознат и е подписал.
Въззивният съд приема за неправилен извода на първоинстанцинния
съд за неоснователност на предявения иск в Частта относно претендираното
8
вземане за дължими лизингови вноски по договора за финансов лизинг между
страните и приема, че искът за конкретното вземане е доказан по основание и
размер и следва да бъде уважен.
Решението на ПРС следва да бъде отменено и в тази обжалвана Част и
вместо него бъде постановено друго, с което по отношение на въззиваемия
бъде признато за установено, че дължи на въззивното дружество сумите от
54,36лв. и от 3*4,47лв. за двете мобилни устройства.
По разноските:
След като жалбата е частично основателна, то разноски се дължат
и на ЕАД, и на ответника, съразмерно с уважената и отхвърлена Част от
исковете за двете инстанции. Ответникът се представлява от особен
представител, който не е направил разноски.
В Заявлението, ИМ и Отговора на ВЖ, ищецът заявява искане за
разноски и такива му се дължат съразмерно с уважената част от исковете.
Заповедният съд е издал Заповед за 208,47лв. разноски на ЕАД за
заповедното производство. От същите се дължат съразмерно на уважената
Част от исковете 77,85лв., като за разликата до 208,47лв. разноски решението
следва да се отмени и искането да се отхвърли като неоснователно.
За исковото производство на ЕАД се дължат съразмерно на уважената
Част от исковете разноски в размер на 300,95лв., от които за д.т., адв.
възнаграждение и особен представител и ответникът следва да бъде осъден да
плати на ЕАД тази сума.
Съразмерно на уважената Част от ВЖ на ЕАД се дължат 390,58лв.
разноски за въззивното производство, от които за д.т., адв. възнаграждение и
особен представител и ответникът следва да бъде осъден да плати на ЕАД
тази сума.
Поради това и на основание чл.27* ал.* ГПК Окръжният съд
РЕШИ:
9
ОТМЕНЯ решение № 260 402/02.**.2020 г. по гр. д. № 64*/2020 г. на
Плевенският районен съд – тринадесети граждански състав в Частите, в които
са отхвърлени предявените от „***”ЕАД, ЕИК **** гр.София против Х. Г. Д.,
ЕГН ********** от с.** п.к. 5850, ул. **** № ** искове за признаване на
установено, че дължи на *** ЕАД с ЕИК **** със седалище и адрес на
управление: гр.** р-н *** ж.к. **** ** сграда 6, представлявано от ***г
заедно с ****, сумата от 380,99лв. за незаплатени дължими абонаментни
такси за потребление на мобилни услуги за абонатен номер **** за периода
*5.06.20*8г. до *4.**.20*8г., както и предявения иск осъждане на ответника
Х. Г. Д., с ЕГН **********, да заплати на ищеца *** ЕАД. ЕИК *** сумите от
54, 36лв. за устройство *** модел У6 II *** по Договор за Лизинг от
07.03.20*7г., с абонатен номер №****, дължими за периода от м.**/20*8г. до
м. 02/20*9г. и от 3*4,47лв. за устройство *** модел *** *0 **** по Договор за
лизинг от 23.**.20*7г. с абонатен номер ****, за периода от м.**/20*8г. до
м.*0/20*9г., като незаконосъобразно и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл.422 ал.*, във вр. с
чл.4*5 от ГПК във вр. с чл.79 от ЗЗД, че Х. Г. Д., ЕГН ********** от с.** п.к.
5850, ул. **** № ** дължи на *** ЕАД с ЕИК **** със седалище и адрес на
управление: гр.** р-н *** ж.к. **** ** сграда 6, представлявано от ***г
заедно с ****, сумата от 380,99лв. за незаплатени дължими абонаментни
такси за потребление на мобилни услуги за абонатен номер **** за периода
*5.06.20*8г. до *4.**.20*8г., за която сума е издадена Заповед за изпълнение
по чл.4*0 от ГПК № 3890/23.*0.20*9г. по ч.гр.д. № 690*/20*9г. по описа на
ПлРС.
ОСЪЖДА на основание чл.342 ал.* вр. ал.3 вр. чл.345 ал.* от ТЗ Х. Г.
Д., с ЕГН **********, да заплати на ищеца *** ЕАД, ЕИК *** сумите от
54,36лв. за устройство *** модел У6 II *** по Договор за Лизинг от
07.03.20*7г., с абонатен номер №****, дължими за периода от м.**/20*8г. до
м. 02/20*9г. и от 3*4,47лв. за устройство *** модел *** *0 **** по Договор
за лизинг от 23.**. 20*7г. с абонатен номер ****, за периода от м.**/20*8г. до
м.*0/20*9г.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260 402/02.**.2020г., постановено по гр.д.
№ 64*/2020г. на Районен съд гр.Плевен в останалата обжалвана Част, като
правилно и законосъобразно.
ОСЪЖДА Х. Г. Д., с ЕГН ********** да заплати на ищеца *** ЕАД,
ЕИК *** сумата от 77,85лв. разноски за заповедното производство, като за
10
разликата до претендираните 208,47лв. разноски – отхвърля искането като
неоснователно.
ОСЪЖДА Х. Г. Д., с ЕГН ********** да заплати на ищеца *** ЕАД,
ЕИК *** сумата от 300,95лв. разноски за производството пред ПлРС, като за
разликата до претендираните 409,47лв. разноски – отхвърля искането като
неоснователно.
ОСЪЖДА Х. Г. Д., с ЕГН ********** да заплати на ищеца *** ЕАД,
ЕИК *** сумата от 390,58лв. разноски за въззивното производство, като за
разликата до претендираните 53*,4*лв. разноски за ОС гр.Плевен – отхвърля
искането като неоснователно.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване съгласно
чл.280 ал.3, т.* ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: *.
2.
Председател: _______________________
Членове:
*._______________________
2._______________________
11