Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Росица Динкова | |
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК. Жалбоподателят С. Н. Д., с ЕГН * от гр.Л., с жалбата си до съда, подадена чрез адвокат Н.П.- ВТАК, оспорва Решение №/08.10.2012 г. на Великотърновски районен съд, постановено по гр.д.№1523 по описа на съда за 2012 г., с което съдът го е осъдил да заплати на Г. Н. Б., с адрес гр.В.Т., ул.”Х. Д.”, №14 ,.3, А.7, сумата от 8000 лв главница, представляваща платена цена по Договор за лизинг на МПС от 15.06.2009 г., унищожен с Решение от 15.12.2011 г. по гр.д.№ /2010 г. по описа на ВТРС, заедно със законната лихва върху тази сума,считано от 26.03.2012 г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата 2034 лв направени по делото разноски. Със същото решение съдът е отхвърлил като неоснователни възраженията на ответника- сега жалбоподател- за прихващане по реда на чл.298,ал.4 от ГПК относно сумата от 8100 лв, представляваща реализирана печалба от ползване на лек автомобил „Деу Ланос” с рег.№ ВТВК за предоставяне на таксиметрови услуги за периода от 15.06.2009 г. до 26.12.2010 г. и относно сумата от 9600 лв,представляваща обезщетение за неоснователно ползване на лек автомобил „Деу Ланос” с рег. № ВТВК за периода от 26.12.2010 г. до 26.04.2012 г.В жалбата се излагат съображения за неправилност и незаконосъобразност на решението.Жалбоподателят твърди, че неправилно първоинстанционният съд е преценил, че ищецът бил добросъвестен владелец, който може да се ползва от вещта и да получава добивите от нея.От доказателствата по делото било видно, че ищецът не го е обезщетил за вредите, причинени му от сключването на унищожения договор.Според жалбоподателя ищецът няма право да иска връщането на исковата сума, доколкото в съответствие с нормата на чл.34 от ЗЗД той следва да върне всичко, което е получил по договора, включително и плодовете от вещта, печалбата от дейността на автомобила, а това той не е направил.Обратното означава неоснователно обогатяване по смисъла на чл.59 от ЗЗД.От друга страна, ищецът по никакъв начин не е доказал да е знаел за грешката при датата на регистрацията като мотив за унищожаването на договора за лизинг.Той няма никаква вина за тази грешка и е изцяло добросъвестна страна.Напротив, ищецът е недобросъвестен като отказва да подпише окончателния договор.Жалбоподателят твърди, че ищецът е знаел за грешката и затова не е подписал окончателния договор.След установяването на грешката са започнали дела за унищожаването на договора, през което време той е ползвал автомобила без да плаща наем за него и е реализирал доходи от ползването му.Твърди, че е налице злоупотреба с право.Твърди също, че съдът е пропуснал да се произнесе с решението си по гр.д.№/2010 г., че страната искаща унищожаването на договора поради грешка следва да обезщети другата за вредите,които са й причинени от сключването на унищожения договор. Щом съдът не се е произнесъл по това дело, то той е следвало да уважи възражението за прихващане по настоящото дело. И тъй като по далото по безспорен начин било доказано чрез експертизата, че ищецът дължи на ответника сума по-голяма от исковата сума от 8000 лв, то първоинстанционният съд напълно неоснователно е отхвърлил направеното възражение за прихващане.Предвид това жалбоподателят иска да бъде уважено възражението за прихващане и да бъде отменено обжалваното решение като неправилно и незаконосъобразно.Претендира присъждане на направените разноски пред двете инстанции. В законоустановения срок не е постъпил отговор на въззивната жалба.В съдебно заседание на 20.02.2013 г. процесуалният представител на ответната по въззивната жалба страна адвокат Иван Лясков заема становище за неоснователност на жалбата и иска потвърждаване на обжалваното решение.Заявява, че предявената претенция за граждански плодове от вещта под формата на реализирана печалба е неоснователна.В случая е предявена не претенция за вреди и пропуснати ползи вследствие неизпълнение на сключен договор, а претенция по чл.34 от ЗЗД за връщане на даденото по един унищожен договор.Иска потвърждаване на обжалваното решение.Не претендира разноски. Съдът,като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намира за установено следното: С обжалваното решение, постановено по гр.д.№/2012 г., Великотърновският районен съд в отговор на предявения иск с правно основание чл.34 от ЗЗД е осъдил ответника С. Н. Д. от гр.Л. да заплати на Г. Н. Б. с адрес гр.В.Т., ул.”Х. Д.”, №14 ,.3, А.7, сумата от 8000 лв главница, представляваща платена цена по Договор за лизинг на МПС от 15.06.2009 г., унищожен с Решение от 15.12.2011 г. по гр.д.№ 5856/2010 г. по описа на ВТРС, заедно със законната лихва върху тази сума,считано от 26.03.2012 г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата 2034 лв направени по делото разноски. Със същото решение съдът е отхвърлил като неоснователни възраженията на ответника за прихващане по реда на чл.298,ал.4 от ГПК на сумата от 8100 лв, представляваща реализирана печалба от ползване на лек автомобил „Деу Ланос” с рег.№ ВТ7357ВК за предоставяне на таксиметрови услуги за периода от 15.06.2009 г. до 26.12.2010 г. и за сумата от 9600 лв,представляваща обезщетение за неоснователно ползване на лек автомобил „Деу Ланос” с рег. № ВТ за периода от 26.12.2010 г. до 26.04.2012 г.За да постанови решението си първоинстанционният съд е събрал и обсъдил подробно всички посочени от страните доказателства- писмени,гласни и заключение на съдебно-икономическа експертиза .Фактическата обстановка е подробно и пълно изяснена.Съдът правилно и въз основа на представените писмени доказателства е приел, че между страните на 15.06.2009 г. е сключен договор с нотариална заверка на подписите, който макар и наименован „Договор за лизинг на МПС”, има характер на предварителен договор за покупко-продажба на МПС,което се вижда от съдържанието му.По силата на този договор ответникът е поел задължение за сключване на окончателен договор за покупко-продажба, с който да пре§върли на ищеца собствеността върху лек автомобил „Деу Ланос” с рег.№ВТ срещу сумата от 8000 лв,която ищецът се е задължил да му плати по посочения в договора начин, а именно: 5000 лв при подписване на предварителния договор и 3000 лв на 10 равни месечни вноски по 300 лв всяка една в срок до 25.04.2010 г.-срока за сключване на окончателен договор.Владението на автомобила било предадено на ищеца при сключването на предварителния договор .Автомобилът бил включен в лицензията на таксиметрова фирма и ищецът започнал да извършва с него таксиметрови услуги.Цената на автомобила по предварителния договор в размер на 8000 лв била напълно изплатена от ищеца по начина посочен в договора.Впоследствие преди датата на сключване на окончателния договор ищецът разбрал,че първоначалната дата на регистрация на автомобила не е посочената в документите- 2004 г., а друга, по-ранна дата през 1999 г.,което било установено от органите на прокуратурата в хода на проверката по Преписка №/2010 на ВТРП.Автомобилът се оказал негоден за извършване на таксиметрови услуги поради противоречие с изискванията на чл.10,ал.5 от Наредба №34/99 г. за таксиметров превоз на пътници, издадена от Министерството на транспорта, както и на чл.24,ал.2 от Закона за автомобилните превози.По тази причина на 26.12.2010 г. автомобилът бил отписан от лицензията на таксиметровата фирма и бил паркиран пред дома на ищеца.Заведено било дело за унищожаване на сключения на 15.06.2009 г. между страните договор за лизинг на МПС и с решението си по гр.д.№5856/2010 г. Великотърновският районен съд постановил унищожаване на договора поради грешка в предмета.Последвала нотариална покана от ищеца за връщането на дадената цена от 8000 лв придружена с уведомление, че ищецът ще задържи вещта до връщането на сумата.Видно от представения Констативен протокол с дата 20.02.2012 г. на нотариус Красимира Боева, споразумение между страните не се постигнало. Ответникът от своя страна с отговора на исковата молба е направил възражение за прихващане, като е заявил, че има срещу ищеца изискуемо и ликвидно вземане за сума надвишаваща по размер претендираната от ищеца сума от 8000 лв и представляваща обезщетение за ползването на автомобила.Назначената по делото съдебно –техническа експертиза е установила, че наемната цена на автомобила за времето, през което той е ползван за таксиметрови услуги- от 15.06.2009 г. д о 26.12.2010 г., е 8640 лв, а за времето от 26.12.2010 г. до 26.04.2012 г. цената за ползването му / рентакар/ е 12200 лв. При така установената фактическа обстановка първоинстанционният съд е направил правилен и обоснован извод за наличието на хипотезата на чл.34 от ЗЗД,при която, когато договорът бъде признат за нищожен или бъде унищожен, всяка от страните трябва да върне на другата всичко, което е получила от нея.По делото е безспорно установено с писмени доказателства, неоспорени от ответната страна, че сумата от 8000 лв ,представляваща продажната цена по предварителния договор за продажба, е напълно изплатена от ищеца на ответника.При това след унищожаването на процесния договор и на посоченото основание се дължи връщането на тази сума.В този смисъл предявеният иск се явява основателен и доказан.Спорен е въпросът ,касаещ възражението за прихващане, което е и предмет на жалбата .Първоинстанционният съд е приел, че е налице хипотезата на чл.70, ал.3,вр. с чл.71 от Закона за собствеността, при която, когато владението на вещта е предадено въз основа на предварителен договор, сключен със собственика на имота, владелецът има правата по чл.71 и 72 от ЗС.Правилно в случая, изхождайки от съществените елементи на договора, съдът е приел, че се касае не за договор за лизинг на МПС, а за предварителен договор за покупко-продажба на МПС.Волята на страните подлежи на тълкуване съгласно разпоредбата на чл.29 от ЗЗД.Първоинстанционният съд е взел предвид действителната воля на страните,която сочи на предварителен договор за покупко-продажба на МПС.От тук нататък се налага извода за предадено на ищеца владение въз основа на предварителен договор,при което и съгласно разпоредбата на чл.71 от ЗС този владелец, без да е добросъвестен по смисъла на чл.70,ал.1 от ЗС, има правата на такъв,предвидени в чл.71 и 72 от ЗС, съгласно чл.70 ,ал.3 от с.з.Разпоредбата на чл.71 от ЗС предвижда възможността на добросъвестния владелец, респ. придобилият владението по предварителен договор, да се ползва от вещта и да получава добивите от нея до предявяването на иска за връщането й.В този смисъл неоснователен е доводът на жалбоподателя, че съдът неправилно е приел ищеца за добросъвестен владелец.Такава квалификация не е правена.Съдът правилно е посочил,че се касае до придобил владението въз основа на предварителен договор, който съгласно посочената законова разпоредба се ползва с правата на добросъвестния владелец по чл.71 и 72 от ЗС / в случая тези по чл.71 да се ползва от вещта и да получи добивите от нея/.Правилно е отбелязано в мотивите, че по делото няма доказателства, а не се и твърди ответникът да е предявявал претенция за връщане на вещта. Не се твърди и неправомерно ползване на същата за периода от сключването на договора 15.06.2009 г. до 26.12.2010г., времето през което автомобилът е ползван за таксиметрови услуги. Неоснователно е и твърдението на жалбоподателя, че ищецът му дължи реализираната от стопанската дейност извършвана с автомобила печалба,което според него е добив от вещта.Граждански плод от вещта представлява наемът, който може да се получи от нея, а не печалбата от извършваната дейност, която е резултат от вложения от упражняващия тази дейност труд.В случая обаче този въпрос е без значение с оглед наличието на хипотезата на чл.70,ал.3 от ЗС, даваща право на ищеца да получи добивите от вещта до момента на предявяването на иска за връщането й. В този смисъл правните изводи на първоинстанционния съд относно неоснователността на възражението на ответника за прихващане са правилни и обосновани, почиващи на събраните доказателства и правилното прилагане и тълкуване на материалноправните разпоредби.Въззивната инстанция намира обжалваното решение за правилно и законосъобразно.Напълно споделя мотивите на районния съд и препраща към тях на основание чл.272 от ГПК. При този изход на делото на жалбоподателя не се дължат разноски, а от страна на ответника липсва такава претенция. Водим от изложеното, съдът Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА Решение № от 08.10.2012 г. на Великотърновски районен съд, постановено по гр.д.№ по описа на съда за 2012 година. Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЧЛЕНОВЕ |