Р
Е Ш Е
Н И Е № 260421
гр.Хасково, 22.10.2021
год.
В и м е т о н а н
а р о д а
Хасковският районен съд
в публичното заседание
на четвърти октомври
през две хиляди двадесет и първа година в
състав:
СЪДИЯ:
ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА
Секретар: Галя А.
Прокурор:
като разгледа докладваното от Съдията гр.д. № 2737 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
С подадената искова молба ищецът
Агенция за социално подпомагане – гр.София е
предявила срещу ответницата Н.А.А.,***, иск с правно основание чл.415, ал.1 вр. чл.422, ал.1 от ГПК.
В исковата молба ищецът твърди, че на ответницата била
отпусната месечна помощ по чл.8, ал.1 от ЗСПД в размер на 100 лева месечно.
Впоследствие, при подаване на последваща молба-декларация, било установено, че
лицето е регистрирано като едноличен търговец и е осигурено. Ответницата не
спазила задължението си да уведоми Дирекция „Социално подпомагане“ – Хасково за
настъпилата промяна в обстоятелствата, около които била отпусната помощта,
поради което получила неправомерно месечна помощ по чл.8, ал.1 от ЗСПД в общ
размер от 500 лева. При извършената проверка бил съставен Констативен протокол,
връчен на ответницата на 12.11.2015г. Издадена била Заповед № РД01/0918/19.11.2015г.
на Директора на ДСП – Хасково за възстановяване на недобросъвестно получената
социална помощ в размер на 500 лева. Сключено било Споразумение за
възстановяване на сумата от 30.11.2015г. с приложен погасителен план. На
20.01.2016г. ответницата възстановила сумата от 83.32 лева в касата на ДСП –
Хасково, но останалата сума в размер на 416.68 лева останала невъзстановена. До
настоящия момент също нямало плащане на тази сума. Ищецът подал заявление по
чл.410 от ГПК, по което било образувано Ч.гр.д. № 1504/2020г. по описа на
Районен съд-Хасково. Била издадена заповед за изпълнение, връчена на длъжника
при условията на чл.47, ал.5 от ГПК. Предвид изложеното, моли съда да постанови
решение, с което да признае за установено по отношение на ответницата, че дължи
на ищеца сумата от 416.68 лева, представляваща задължение за възстановяване на
отпусната целева помощ, съгласно Заповед № РД01-0918/19.11.2015г. на Директора
на ДСП – Хасково и Споразумение за възстановяване на недобросъвестно получена
социална помощ от 30.11.2015г., ведно със законната лихва върху сумата, считано
от датата на подаване на заявлението – 31.07.2020г. до окончателното й
изплащане, която сума е присъдена със Заповед 608/03.08.2020г. за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК по Ч.гр.д. № 1504/2020г. по описа на
Районен съд-Хасково. Претендира разноски по настоящото и по заповедното
производство.
Особеният представител на ответницата изразява
становище за неоснователност на предявения иск. Прави възражение за погасяване
по давност на вземането.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, във връзка с твърденията на страните, приема
за установено от фактическа страна следното:
Възоснова на заявление по Ч.гр.д.№
1504/2020г. по описа на РС-Хасково е издадена Заповед № № 608/03.08.2020г., с
която е разпоредено длъжникът Н.А.А. да заплати на Агенция за
социално подпомагане - София сумата 416.68 лева, представляваща
задължение за възстановяване на отпусната целева помощ, съгласно Заповед
№ РД01-0918/19.11.2015г. на Директора на ДСП-Хасково
и споразумение
за възстановяване на недобросъвестно получена социална помощ от 30.11.2015г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението – 31.07.2020г. до окончателното й
изплащане, както и сумата в размер на 25 лева – за заплащане на държавна такса.
По несъмнен начин се установи, че
на ответницата по делото е била отпусната социална помощ в
размер на по 100 лева месечно на основание чл. 8, ал.1 от ЗСПД.
/Закон за семейни помощи за деца/ възоснова на молба-декларация, подадена от
ответницата с вх.№ 2211465/10.12.2014г. Видно от Заповед
№ Х2211465/16.12.2014г. е, че помощта е отпусната за
срок от една година, а именно за времето от м.декември 2014г. до
м.ноември 2015г. включително.
Със Заповед № Х2211465/04.11.2015г. така
отпуснатата месечна помощ, поради установяване на факти
и обстоятелства, изключващи нейното получаване, е била прекратена. Посочената
Заповед е била връчена на 09.11.2015г. на страната. Съставен е
Констативен протокол от 11.11.2015г. Видно от констатациите в
цитирания протокол е, че ответницата има
регистрирана фирма на ЕТ и се самоосигурява, което
представлява промяна в обстоятелствата и изключва правото й да получава помощи
по описания по горе ред, начин и основание. Издадена
е възоснова на установеното и Заповед № РД01/0918 от 19.11.2015г., според
която ответницата може да възстанови доброволно неправомерно получените помощи
в размер на 500 лева, получени за месеците май, юни, юли, август
и септември 2015г., тъй като, считано от м.април 2015г. същата
вече се е самоосигурявала след регистрацията й като
едноличен търговец. На 30.11.2015г. между страните е било подписано Споразумение за
възстановяване на недобросъвестно получена
социална помощ, като ответницата е поела задължение да възстанови сумите разсрочено за
12 месеца. За целта е бил подписан погасителен план, от
който се установява, че задължението е следвало да се погаси на равни месечни вноски. Първата
вноска е следвало да се направи през м. декември 2015г. в размер на 41.66 лева.
Установено е също, че
с Приходен
касов ордер № 4/20.01.2016г. ответницата е внесла
сума в размер на 84.20 лева, включваща две вноски от по 41.66 лева и законна лихва
върху двете главници в размер на по 0.88 лева. След
тази дата няма доказателства ответницата да е извършила други плащания по така
подписаното между страните споразумение за доброволно разсрочено издължаване от
страна на ответницата.
При тези данни по делото и с оглед
възраженията на процесуалния представител на ответната страна, спорен
остава въпросът дали вземането на ищеца е погасено
по давност, както и дали ответницата е била уведомявана
за всяко предприето от ищеца действие, в т.ч. дали е
подписала Споразумението за доброволно погасяване на дължимата сума.
Съдът не намира тези доводи на
защитата на ответницата за основателни. От събраните по
делото доказателства съдът установи, че съгласно постигнатото споразумение е следвало
сумите да се внасят на каса в ДСП-Хасково. От
приложения Приходен касов ордер № 4/20.01.2016г. е видно, че
ответницата е внесла в касата на ДСП-Хасково подробно описаната в същия сума –
84.20 лева. Записано е и основанието за това плащане, а
именно Споразумение от 30.11.2015г. В същото писмено
доказателство като вносител е посочено името на ответницата Н.А.А., като
има и подпис на лицето, направило вноската именно в качетвото на вносител. Този
подпис и самото доказателство не бяха оспорени, поради което
съдът приема отразеното в същото за несъмнено доказано. Оттук
и следващият извод на съда е, че към посочената
дата - 20.01.2016г. ответницата е признала своето
задължение към ищцовата страна и е погасила част от него. В
този смисъл и възражението за изтекла погасителна петгодишна давност се
явява неоснователно. От
20.01.2016г. до датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК
пред съда, а именно 31.07.2020г. не са изтекли
повече от 5 години. Нещо повече, такъв срок
не е изтекъл и от датата на подписване на Споразумението -
30.11.2015г. Нужно е да се отбележи още, че вземането на ищеца няма
характер на обезщетение, поради което не се погасява с изтичане на кратката
тригодишна давност, а с изтичане на петгодишна давност.
Ето защо, съдът намира, че
по делото
се събраха неоспорими доказателства, които сочат, че вземането, за
което
е издадена заповедта за изпълнение по чл.410 от ГПК съществува и остава
дължимо, поради което предявения иск ще следва да се уважи.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК и с оглед
изхода на спора, ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца сумата
общо от 250 лева разноски по заповедното и исковото производство, от която 25
лева – разноски по заповедното производство и 225 лева – разноски по исковото
производство, включващи платена държавна такса – 25 лева; възнаграждение за
особен представител – 150 лева и възнаграждение за юрисконсулт – 50 лева.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Н.А.А., ЕГН
**********,***, ЧЕ ДЪЛЖИ
на Агенция за социално подпомагане, Булстат *********, със седалище и адрес
на управление - гр.София, ул.”Триадица” № 2, сумата 416.68 лева, представляваща задължение за възстановяване на отпусната
целева помощ, съгласно Заповед № РД01-0918/19.11.2015г. на Директора на ДСП –
Хасково и Споразумение за възстановяване на недобросъвестно получена социална
помощ от 30.11.2015г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от
датата на подаване на заявлението – 31.07.2020г. до окончателното й изплащане, за
която сума е издадена Заповед № 608/03.08.2020г. за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК по Ч. гр.д. №
1504/2020г. по описа на Районен съд-Хасково.
ОСЪЖДА Н.А.А., ЕГН **********,***, да заплати на Агенция
за социално подпомагане, Булстат *********, със седалище и адрес на
управление - гр.София, ул.”Триадица” № 2, направените в заповедното и в
настоящото производство разноски общо в размер на 250 лева.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Хасково в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ :/п/ не се чете
Вярно с
оригинала!
Секретар:
Г.А.!