№ 297
гр. Русе, 24.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Аглика Гавраилова
Членове:Палма Тараланска
Антоанета Атанасова
при участието на секретаря Ирена И.
като разгледа докладваното от Антоанета Атанасова Въззивно гражданско
дело № 20254500500443 по описа за 2025 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 258 ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от А. М. А. чрез адв. М. В. РАК против Решение №
1762/19.12.2024 г., постановено пo гр. д. 6804/2023 пo oпиca на РPC, с което са
отхвърлени предявените от нея против Н. Х. М. и С. И. М. искове за признаване на
установено, че двамата не са са собственици на дворно място с площ от 3650 кв. м.
находящо се в с. Щръклево, общ. Иваново, обл. Русе, ул. „****, ПИ 501.1616 по
кадастралния план на с. Щръклево, ЕКАТТЕ 84049, както и акцесорния иск с правно
основание чл. 537, ал. 2 ГПК да бъде отменен нот. акт за собственост на недвижим
имот, придобит по давност № 109/ 10.03.2023 г., издаден от РС – Русе, том I, рег. №
2148, дело 82, вписан в АВп. с акт № 32/ 14.03.2023 г., том 7, рег. № 4674, дело №
1290. Според жалбоподателката решението е незаконосъобразно, неправилно и
немотивирано. Оспорват се изводите на първоинстанционния съд, че ответниците са
осъществили непрекъснато владение в продължение на 10-годишен период от време
като противоречащи на събраните по делото доказателства. Позовава се на чл. 81 ЗС и
твърди, че признанието им, че са узнали през 2021 г., че имотът се води на друго лице,
както и че през 2022 г. разбрали за извършените действия по ограждане и
1
преустройство на имота препятстват възможността им да упражняват занапред факт.
власт върху имота и са прекъснали придобивната давност по атакувания констативен
нотариален акт от 14.03.2023 г. Заемат позиция, че изгубването на владението за
повече от 6 месеца заличава с обратна сила изтеклия до този момент период на
давностния срок. И тъй като позоваването на изтекла давност в случая е направено от
ответниците след прекъсване на владението поради изгубването му за повече от 6
месеца, то правното значение на изминалия период, според жалбоподателката, е
заличено. Претендира се отмяна на решението и постановяване на друго, с което
предявените искове да бъдат уважени и присъждане на разноски за двете инстанции.
По реда и в срока по чл. 263 ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемите
страни Н. Х. М. и С. И. М. чрез адв. Н. С. АК Русе, с който се взема становище за
допустимост, но неоснователност на жалбата по подробно изложени съображения.
Претендират решението да бъде потвърдено и присъждане на разноски.
Русенският окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства,
наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на
страните, намира за установено следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба, с която А. М. А. се
легитимира като едноличен собственик по силата на нот. акт № 198, том I, рег. №
4661, н.д. № 178/ 19.06.2012 г. на Нотариус С.В. на дворно място с площ от 3650 кв.
м., находящо се в с. Щръклево, общ. Иваново, обл. Русе, ул. „****, представляващо
ПИ № 501.1616 по кадастралния план на с. Щръклево, ЕКАТТЕ 84049. Заявява, че
владее този имот като собственик и го ползва непрекъснато и необезпокоявано със
семейството си отпреди снабдяването й с горепосочения нот. акт.
Твърди, че до настоящия момент никой не е предявявал претенции по отношение на
него и не е оспорвал или прекъсвал владението й. На 23.05.2022 г. сключила
предварителен договор за продажба на имота с трето лице, което искало да го закупи
за изграждане на фотоволтаична централа, с който поела задължение към купувача да
представи в срок до 10.12.2022 г. оригинали на нотариален акт, скица и данъчна
оценка, за да се снабди с ПУП. Предвид поетите задължения по договора овластила
купувача да направи и ограждение на имота. Във връзка със снабдяване на ПУП и
проект „Архитектура“ за ел. централа от страна на купувача установила, че
ответниците са се снабдили с констативен нотариален акт за собственост по
обстоятелствена проверка на процесния имот. Намира, че двамата не са придобили
имота по давност поради липса на предпоставките за това, поради което иска от съда
да постанови решение, с което да признае за установено спрямо нея, че те не са
собственици на процесния имот, както и да се отмени издадения в тяхна полза
констативен нотариален акт. Претендира разноски.
С депозирания по реда и в срока по чл. 131 ГПК ответниците оспорили
2
предявения иск. Признават, че с нот. акт от 14.03.2023 г. са признати за собственици
по давностно владение на процесното дворно място. Оспорват изцяло изложените в
исковата молба обстоятелства, че ищцата ползвала и владяла заедно със семейството
си процесният недвижим имот, както преди да се снабди с нотариален акт за
давностно владение, така и след това, че владението й е било необезпокоявано и
манифестирано пред трети лица. Заявяват, че процесния недв. имот е придобит от
майката на ответника чрез делба през 1975 г. и ползван от семейството й, а на
28.10.1988 г. с нот. акт № 2503/28.10.1988г. на нотариус Ц.М. към РС Русе дарен на
първия ответник от майка му и брат му, откогато двамата ответници владеят и се
грижат за него непрекъснато. През 1989 г. получили разрешение за строеж на вила в
него, по което предприели действия, но на по-късен етап преустановили, тъй като
започнали да изчезват закупените от тях материали, въпреки че имотът бил ограден.
Твърдят, че от тогава до настоящия момент те се грижат за имота, като го посещават
почти всяка седмица. Засаждат зеленчуци, дървета, обработват земята. Н. Х. М. като
собственик подавал декларации до Община Иваново за освобождаване от заплащане
на част от такса битови отпадъци, плащал и данъците. Всички съседи на имота
познавали единствено тях. Ответниците заявяват още, че през лятото на 2021 г. един от
съседите поискал да закупи имота им. Решили, че вече са на възраст и ще им става все
по-трудно да се грижат за него и решили да го продадат. Отв. Н. М. отишъл в Община
Иваново да подаде заявление за издаване на скица за имота си, но получил отказ, тъй
като по действащия кадастрален план в разписния лист било записано друго лице,
което се легитимирало като собственик на имота. Установил, че това е ищцата, негова
братовчедка. Тя му обяснила, че била против издаването на нот. акт за собственост на
недв. имот и не оспорвала факта, че имотът на Н.. Обещала да съдейства за
разрешаване на проблема максимално бързо. Водили множество разговори с ищцата и
със сина й, в т. ч. и пред свидетели, но усилията им писмено Н. да бъде признат за
собственик на имота останали без резултат. През средата на юни, 2022 г., по-малко от
година от узнаване за издаденият в полза на ищцата констативен нот. акт синът на
ищцата с насмешка заявил, че тъй като били изтекли 10 години от издаване на акта
вече нямало какво да направят и трябвало да приемат, че имотът на Н., дарен от майка
му и брат му е техен. В края на 2023 година поради здравословни проблеми на отв. М.
повече от месец не ходили на имота. Техни съседи го сигнализирали, че на имота има
поставена нова ограда от трето лице.
Към доказателствения материал са приобщени издадените в полза и на двете
страни констативни нотариални актове за процесното дворно място. Приложено е още
Разрешение за строеж на вила в него от 05.04.1989 г., издадено в полза на отв. М. от
ОбНС Иваново, както и предварителен договор, сключен между ищцата и И.И.А. от
23.05.2022 г.
И двете страни са ангажирали гласни доказателства.
3
Св. И.И.А. дава показания, че се познава със сина на ищцата и му помагал преди
10-тина години да чистят имота в с. Щръклево от див орех. Познавал имота, ходил в
него преди пандемията. Последния път, когато бил там видял, че в него има има
трансформатор и тъй като се насочил към изграждане на електроволтаици през 2022 г.
сключил с майката на С. предварителен договор. Изнася данни, че имотът бил
необработваема земя, имало храсти, орехи. Не бил заграден. През 2023 г. когато
решили да прехвърлят имота решили да го заградят със С. и сина му. Помогна им
съседите от първата и третата къща. Т. и брат му помогнали да забият колове и да
опънат мрежа. А. дал вода, за да поливат дупките понеже земята била много твърда,
неорана с години, не се пробивала с машина. Със С. извършили загражденията през
ноември, 2023 г. Никой нищо не им казал, в т. ч. и от съседите. За храстите извикали
М. с багер да ги изкорени и да извади няколко корена, които пречели на инсталацията.
Св. С. Х. И.- син на ищцата дава показания, че майка му има имот в края на с.
Щръклево. Водел се на ул. „Еделвайс“, а сега на ул. „Камчия“, на който е собственик
от 2012 г. Свидетелства, че ходил в него да го чисти от див орех през лятото. Дава
показания, че нищо не е сято в него през тези години, в т. ч. и овошки. Никой не идвал
в него, когато те ходили там, единствено св. А., който преди 6-7 години проявил
интерес да го купи. През 2023 г. изчистили имота с трактор и И. го заградил. Преди
това имотът нямал ограда, в т. ч. и откъм улицата, с която граничел. Помагали
комшиите Т. и едно друго момче от долната страна. Никой не предявявал претенции за
имота. От комшиите никой нищо не казал. Свидетелства, че преди 2012 г. когато майка
му станала собственик на имота, баща му сял в него тикви и царевица.
Св. Р.И.Д. дава показания, че познава Н. и съпругата му С., с които са съседи в
Щръклево. Работили мястото до тях на ул. „Еделвайс“. Свидетелства, че даже си
донесли материали да строят къща- тухли, пясък обаче им ги откраднали и се
отказали. Това било преди около 25 години. Дава показания, че първоначално майка
му била собственик на мястото. Докато била жива гледали в него царевица. Тъй като
били трима братя, парцелът е разделен на три. В него не е виждала други хора.
Свидетелства, че имотът бил заграден с телена ограда, но я откраднали и нямало
нищо, само храсталаци.
Св. Ъ.Ю.И. дава показания, че знае, че ответникът има място в с. Щръклево,
където ходил да му помага. Доскоро го обработвал. Свидетелства, че баща му помагал
на ответника да му оре мястото, отдавна още по комунизма, после пак около 2009 г.
Сеел царевица, люцерна за животните. По едно време и къща щял да строи, но му
откраднали материалите и се отказал. Поддържал обаче мястото. Никой не е
предявявал претенции към него, не е виждал див орех вътре. Дава показания, че вече
не живее в тази част на Щръклево и не ходи много там. Никой не е предявявал
претенции за имота.
4
Св. С.А.П. дава показания, че познава ответника от времето, когато работела като
адвокат в правна къща „Симеонов и партньори“. Дошъл да търси съдействие по повод
злоупотреба с негови имоти в с. Щръклево и тя му подготвила жалба до
прокуратурата. Свидетелства, че тогава говорила с негов роднина във връзка с този
имот- син на негова братовчедка. Разговаряли от телефона на ответника. Поводът бил
издаден констативен нотариален акт за имота. Човекът, с когото говорила признал че
има такъв нот. акт, че с майка му уреждали нещата и заявил, че в случай, че
ответникът намери купувач няма проблем да си уредят отношенията, ще му дадат
някакви пари. За останалите неща- за нивите подготвила жалба до Прокуратурата,
която после входирала. Лично с този човек не се е срещала.
Св. С.А.М.-З. – племенница на ответника дава показания, че той има имот в с.
Щръклево, около декар и триста, който получил по дарение от майка си през 1988 г.
Брат му пък се отказал в негова полза от земята. Имотът се намирал в землището на с.
Щръклево, ул. „Камчия“, бил съседен на нейния. Свидетелства, че само Н. обработвал
земята, сеел царевица, люцерна в него до преди 4-5 години. Даже обработвал и
нейното място. В един момент, около 90-те години искал и да строи в него. Извадил си
разрешително, купил материали, но не построил нищо. Свидетелства, че никой не е
ходил в имота. Дава показания, че двамата заедно ходели да плащат данък за имотите
си, включително и да подават декларации да им бъде намалена такса смет.
С обжалваното в настоящото производство решение първоинстанционният съд
приел, че ответниците са установили, че владеят имота без прекъсване още от 1988 г.
Позовал се на чл. 83 ЗС, приемайки за доказано,, че са владяли в различни времена,
което предполага, че са владяли и в промеждутъка. Приел също, че по делото не е
установено изгубване на владението на ответниците за повече от шест месеца и
поради това отхвърлил предявения отрицателен установителен иск.
Съдът, след като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от
надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване,
поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. В обхвата на така посочените
въззивни предели съдът намира решението за валидно и допустимо.
При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност
върху първоинстанционното решение, настоящата инстанция, след преценка на
събраните пред РРС доказателства, намира, че въззивната жалба е неоснователна.
5
Предявеният иск намира правното си основание в нормата на чл. 124, ал. 1 ГПК.
За прецизност и с оглед въведените във въззивната жалба възражения следва да се
отбележи, че предмет на делото по предявен отрицателен установителен иск е правото
на собственост на ответника, а не на ищеца, и за уважаването на иска е достатъчно да
се установи, че ответникът не е собственик, а не че ищецът е такъв. Т. е., предмет на
спора в настоящия случай е отричаното с исковата молба право на собственост на
ответниците, които в производството са длъжни да изчерпят основанията, въз основа
на които претендират наличието на възникнало в техния патримониум абсолютно
вещно субективно право по отношение на спорния между насрещните страни имот. В
тежест на ответниците по делото е да установят при условията на пълно и главно
доказване предпоставките за възникване на претендираното от тях право на
собственост, а в случая са наведени такива, свързани с осъществен фактически състав
на придобивния способ на давностното владение. Правилен и съответен на събраните
по делото писмени и гласни доказателства е изведеният от районния съд извод, че в
случая такова доказване е проведено.
Съгласно чл. 77 ЗС, вещните права се придобиват чрез правна сделка, по
давност или по друг начин, определен в закона. Принцип в гражданското ни
законодателство е, че вещните права се придобиват въз основа на обективирано
волеизявление за това. Целта на този принцип е както зачитане на волята на правните
субекти, така и защита на обществения интерес чрез създаване на яснота по отношение
на субектите и обектите на вещните права, с оглед правната сигурност.
Обективният елемент на владението - упражняването на фактическа власт
съвпада с този при държането. Субективният елемент определя упражняването на
фактическа власт върху имот като владение. Чл. 69 ЗС предполага наличието на
намерение да се свои вещта. За да се трансформира фактическото състояние на
упражнявана фактическа власт чрез действия, съответстващи на определено вещно
право, в самото вещно право, е необходимо потвърждаване на наличието на намерение
за своене чрез позоваване на последиците от придобивната давност. Разпоредбата
на чл. 120 ЗЗД, вр. чл. 84 ЗС урежда волевото изявление на субективния елемент на
владението чрез процесуални средства - предявяване на иск или възражение при
наличие на спор за собственост, или чрез снабдяване с констативен нотариален акт по
обстоятелствена проверка, с цел легитимиране на придобитото вещно право с оглед
участие в гражданския оборот, изпълнение на административни процедури по
попълване на кадастрална карта и т. н. До момента, в който предполагаемото от закона
намерение за своене не бъде потвърдено чрез волево изявление, не може да се
придобие и правото на собственост. При наличие на позоваване правните последици -
придобиване на вещното право - се зачитат от момента на изтичане на законово
определения срок съобразно елементите на фактическия състав на придобивното
основание по чл. 79, ал. 1 или ал. 2 ЗС.
6
Нормата на чл. 79, ал. 1 от ЗС изисква упражняване на фактическа власт с
намерение за своене в продължение на 10 години. Упражняваното владение трябва да
е било спокойно - да не е установено с насилие, явно - фактическата власт да е
упражнявана така, че всеки заинтересован да е имал възможност да научи за това,
постоянно - упражняването му да няма случаен характер, а да е израз на воля трайно
да се държи вещта по начин, препятстващ евентуалното владение на други лица,
непрекъснато - да не е било прекъсвано изобщо, в частност - за период по-дълъг от 6
месеца /чл. 81 ЗС/, като се съобразява и презумпцията на чл. 83 т ЗС, и несъмнено - да
няма съмнение, че лицето е държало вещта, както и че я е държало за себе си
/Решение № 144 от 02.12.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1650/2014 г., II г. о., ГК.
В конкретния казус упражняването на фактическа власт с посочените по-горе
признаци от страна на ответниците върху процесния недвижим имот за периода от
1989 г. до 14.03.2023 г., когато са се снабдили с констативен нотариален акт за
собственост, е установено от събраните писмени и гласни доказателства. Свидетелите
Д., И., П. и М. изнасят данни за осъществяваното от тях владение в различни периоди
от време. Съдът намира, че правилно районния съд е кредитирал показанията им като
логични, безпротиворечиви, почиващи на непосредствени впечатления, подкрепящи се
и взаимно, и от писмените доказателства. Съдът отчита и обстоятелството, че св. Д. и
св. М.-З.. са съседи на ответниците и изнесеното от тях почива на трайни впечатления,
а не на спорадични преминавания покрай имота. Показанията на свидетелите на
ответната страна не са и опровергани от показанията на ищцовите свидетели А. и И.. В
тази връзка съдът въззивният състав намира за необходимо да отбележи още, че
съгласно решение № 17/19.02.2016 г. по гр. д. № 4335/2015 г., ІІ г. о. на ВКС, че
владението по смисъла на чл. 79 ЗС не се изразява в непрекъснато осъществяване на
фактическо въздействие върху имота чрез обработване, облагородяване, поставяне на
ограда и др., а фактическата власт може да се упражнява и чрез периодични
посещения, стига същите да сочат на намерение имотът да се счита за свой и да не са
прекъсвани от действия на трети лица. След като е доказано, че фактическата власт е
установена към определен начален момент, за да се приеме, че владението е
постоянно, т. е. израз на воля да се държи и запази вещта, не е необходимо да се
повтарят във всеки момент действия, чрез които се проявява намерението на владелеца
да държи вещта като своя. Достатъчно е владелецът във всеки момент, когато пожелае,
да може да реализира владелческата си власт. Без правно значение е дали същият се е
възползвал от тази възможност, щом спрямо имота не са осъществявани действия на
трети лица, създаващи съмнение в явността на владението или водещи до
прекъсването му. Дори владелчески действия да не са осъществявани през
продължителен период от време, то по силата на презумпцията на чл. 83 ЗС следва, че
владението е продължило през целия период. Преценката дали е осъществен
обективният елемент на владението се извършва конкретно при отчитане установен
7
начален момент на фактическата власт, предприети спрямо имота действия на
владелеца, дори и през значителен интервал от време, липсата на фактически действия
от трети лица и при приложение на презумпцията на чл. 83 ЗС.
Първоинстанционното решение, в което е прието, че от 1988 г. до 2023 г.
ответниците явно, спокойно и непрекъснато са владели спорния имот, поради което са
го придобил по давност, е съобразено с изложеното по-горе.
Възражението във въззивната жалба, че ответниците не са могли да се позоват на
изтекла в тяхна полза придобивна давност към 14.03.2023 г., когато са се снабдили с
констативен нотариален акт, тъй като са загубили владението върху имота за срок по-
дълъг от шест месеца, е неоснователно.
Прекъсването на давността в хипотезата на чл. 79 ЗС се изразява в извършване на
действие по отстраняване на владелеца от имота, предявяване на права по съдебен ред
или установяване на фактическа власт върху същия имот от трето лице самостоятелно
или наред с първоначалния владелец, т. е. във фактическо въздействие върху самия
имот или заявяване на права за имота по съдебен ред.
Според чл. 116 ЗЗД, приложим съответно към института на придобивната
давност съгласно чл. 84 ЗС, давността се прекъсва с признаване на вземането от
длъжника, с предявяване на иск или възражение или на искане за почване на
помирително производство и с предприемане на действия за принудително
изпълнение. Други действия, вън от ограничително посочените, не могат да прекъснат
течението на започналата придобивна давност. Така например различните покани -
устни, писмени, нотариални; фактическите смущения на владението, извършвани от
собственика, които не са се изразили в отнемане на владението за повече от шест
месеца, не водят до прекъсване на придобивната давност /чл. 81 ЗС/. Вписването в
кадастралния регистър и декларирането на имота в общинската администрация също
не представляват действия, годни да смутят владението или да прекъснат
придобивната давност, защото са насочени към държавни органи, а не целят пряко
противопоставяне на собственика спрямо владелеца и отстраняването му от владяния
имот. Всички тези действия не водят и до смущаване на владението. Съгласно
теорията и константната съдебна практика /например решение № 304 от 04.05.1995 г.
по гр. д. № 75 от 1995 г. на ВС, I г. о., решение № 164 от 26.01.2017 г. по гр. д. № 5800
от 2017 г. на ВКС, ГК, I г. о., решение № 262 от 13.07.2012 г. по гр. д. № 944 от 2011
г. на ВКС, ГК, I г. о., решение № 376 от 12.02.2012 г. по гр. д. № 260 от 2012 г. на ВКС,
ГК, решение № 216 от 28.10.2016 г. по гр. д. № 2182 отг 2016 г. на ВКС, ГК, I г.
о., решение № 83 от 098.10.2020 г. по гр. д. № 3878 от 2019 г. на ВКС, ГК, I г.
о., решение № 115 от 07.11.2018 г. по гр. д. № 3954 от 2017 г. на ВКС, ГК, I г. о. и др./,
владението е смутено /неспокойно/, когато е установено или се поддържа от владелеца
с насилие- чрез употреба на физическа сила или заплаха срещу личността на
8
собственика, докато трае насилието спрямо него, каквото в случая не се установява.
По делото е установено, че едва през м. ноември, 2023 г. процесният имот е бил
ограден от св. А. – купувач по предварителния договор, сключен с ищцата и синът й
св. С. И..
След като по делото е доказано, че в периода 1989 г. - 2023 г. ответниците са
владели процесния недв. имот, извършвайки действия, присъщи на собственик, като
не е извършено и пълно обратно доказване на презумпцията на чл. 83 ЗС, нито е
доказано прекъсване владението (чл. 81 ЗС) - неговото окончателно изгубване, като не
се и констатират обстоятелства по смисъла на чл. 116 ЗЗД, прекъсващи самия
давностен срок (чл. 84 ЗС), то фактическият състав на хипотезата на чл. 79, ал. 1 ЗС е
изпълнен, поради което отрицателната установителна претенция следва да бъде
отхвърлена.
Поради това въззивна жалба е неоснователна, а първоинстанционното решение
като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора, отправеното искане и представените доказателства, в
полза на въззиваемите следва да се присъдят сторените от тях разноски в размер на
1500 лв., представляващи заплатено адв. възнаграждение за настоящата инстанция.
Мотивиран така, Русенският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1762/19.12.2024 г., постановено пo гр. д.
6804/2023 пo oпиca на РPC.
ОСЪЖДА А. М. А., ЕГН **********, от с.Бъзън, обл.Русе, ул.********** ДА
ЗАПЛАТИ на Н. Х. М., ЕГН ********** и С. И. М., ЕГН **********, и двамата от гр.
Русе, ул. „Никола Й.Вапцаров“, ******* сумата от 1500 лв. разноски за адвокатско
възнаграждение пред настоящата инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9