РЕШЕНИЕ
№…………./……..2021
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - Варна, ШЕСТИ КАСАЦИОНЕН СЪСТАВ,
в публичното съдебно заседание на десети юни две хиляди двадесет и първа година
в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР КИПРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА ПОПОВА
МАРИЯНА
БАХЧЕВАН
При участието на секретаря ГАЛИНА ВЛАДИМИРОВА и на прокурора
СИЛВИЯН ИВАНОВ като разгледа докладваното от съдия ЕВЕЛИНА ПОПОВА к.н.а.х.д. № 942
по описа на съда за две хиляди двадесет и първа година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по делото е по реда на глава ХІІ АПК вр. чл. 63 ал. 1 изр. второ ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на Д.П.Д. срещу решение № 260214/15.02.2021 г. по н.а.х.д. № 1902/2020 г. на ВРС, с което е потвърдено наказателно постановление № НЯСС-156/13.08.2019 г. на заместник-председателя на ДАМТН, с което на жалбоподателката за нарушаването на чл. 138в ал. 1 ЗВ е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 10 000 лв. /десет хиляди лева/, на основание чл. 200 ал. 1 т. 41 ЗВ. По съображения, свързани с допуснато от въззивния съд съществено нарушение на процесуалните правила и нарушение на закона, се иска въззивното решение да бъде отменено по реда на касационния контрол и наместо него да се постанови друго по съществото на правния спор, с което обжалваното по реда на чл. 59 ЗАНН наказателно постановление също да се отмени.
В с. з. на 10.06.2021 г. касаторът Д.П.Д. и ответната по касация страна Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, редовно призовани, не се представляват.
Представителят на Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
След преценка на процесуалната допустимост и основателност на жалбата, извършена в рамките на касационната проверка по чл. 218 АПК вр. чл. 63 ал. 1 изр. второ ЗАНН, съдът намира следното:
По допустимостта на жалбата: Предявена е срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт съгласно изричната разпоредба на чл. 63 ал. 1 изр. второ ЗАНН, от процесуално легитимирано лице съгласно чл. 210 ал. 1 АПК и в преклузивния срок за упражняване на правото на жалба, визиран в чл. 211 ал. 1 АПК – съобщение за изготвеното въззивно решение е получено редовно от жалбоподателката на 24.03.2021 г. /л. 36 от н.а.х.д. № 1902/2020 г. на ВРС/, а касационната жалба според пощенското клеймо върху плика, с който е изпратена до ВРС, е подадена на 07.04.2021 г. /л. 5 от делото/. Със спора е сезиран родово и местно компетентният съд. Кумулативното наличие на обсъдените положителни процесуални предпоставки обуславя извод за допустимост на касационното производство.
Разгледана по естеството на изложените оплаквания и в рамките на задължителната касационна проверка по чл. 218 ал. 2 АПК, касационният състав намира жалбата за основателна.
С потвърденото от районния съд наказателно постановление е ангажирана административно-наказателната отговорност на Д.П.Д. за неизпълнение на задължението на чл. 138в ал. 1 ЗВ /в приложимата редакция на разпоредбата от ДВ бр. 55/2018 г./, според което ако собственикът на язовира и съоръженията към него не отговаря на изискванията за оператор на язовирна стена по смисъла на този закон, той задължително възлага стопанисването, поддържането и експлоатацията на язовирната стена и на съоръженията към нея на лице, което отговаря на тези изисквания. По смисъла на пар. 1 т. 95 ДР ЗВ „оператор на язовирна стена" е физическо лице хидроспециалист или юридическо лице, което разполага със служител хидроспециалист за осъществяване на дейностите по стопанисване, поддържане и експлоатация на язовирни стени и на съоръженията към тях, възложени му от собственика.
По делото не е имало спор, че жалбоподателката не отговаря на изискванията за „оператор на язовирна стена“. Съобразявайки това обстоятелство при преценката за съставомерността на нарушението по смисъла на чл. 200 ал. 1 т. 41 ЗВ, решаващият делото съд изобщо не е взел под внимание въведеното още с въззивната жалба възражение срещу законосъобразността на наказателното постановление, според което с разпоредбата на чл. 141а ал. 4 ЗВ е разписано, че за техническата изправност и безопасната експлоатация на язовирите по ал. 3 отговарят собствениците им като те не са длъжни да възлагат стопанисването, поддържането и осъществяването на техническата експлоатация на язовирната стена и съоръженията към нея на лице, отговарящо на изискванията за оператор на язовирна стена. Следователно, ако един язовир отговаря на условията по чл. 141а ал. 3 ЗВ, собственикът му е освободен ех lege от задължението по чл. 138в ал. 1 ЗВ, а оттук не може да бъде и субект на административно-наказателна отговорност по чл. 200 ал. 1 т. 41 ЗВ.
Пренебрегвайки изцяло възражението на въззивника и проявявайки процесуално бездействие да събере доказателства и да изясни по делото доколко спрямо процесния язовир „Юнец“, находящ се в поземлен имот 000038 в землището на с. Юнец, община Долни чифлик, е приложима нормата на чл. 141а ал. 4 вр. ал. 3 ЗВ, районният съд е допуснал съществено процесуално нарушение, обуславящо необходимост от отмяна и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
В същата връзка следва да се отбележи, че дори при отсъствието на въведено от въззивника твърдение за приложимостта на хипотезата на чл. 141 ал. 4 ЗВ, за решаващия делото съд пак щеше да съществува задължение служебно да изясни този въпрос, след като той има пряко отношение към съставомерността на нарушението по чл. 200 ал. 1 т. 41 ЗВ. Това следва от разпоредбата на чл. 107 ал. 2 НПК, субсидиарно приложима в случая на основание чл. 84 ЗАНН, съгласно която съдът събира доказателствата по направените от страните искания, а по свой почин - когато това се налага за разкриване на обективната истина.
При новото разглеждане на делото въззивната инстанция следва да изясни посредством събирането на допустими и относими доказателства доколко процесният язовир отговаря на условията по чл. 141а ал. 3 ЗВ, за да бъде приложима за него нормата на чл. 141 ал. 4 ЗВ. Едва след изясняването на това може да се отговори правилно на въпроса законосъобразно ли е издадено обжалваното по реда на чл. 59 ЗАНН наказателно постановление.
Воден от изложеното, съдът
Р Е Ш И
ОТМЕНЯ решение № 260214/15.02.2021 г. по н.а.х.д. № 1902/2020 г. на ВРС, с което е потвърдено наказателно постановление № НЯСС-156/13.08.2019 г. на заместник-председателя на ДАМТН.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане и произнасяне от друг състав на Районен съд Варна при спазване на задължителните указания по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на решението.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1 2/