№ 11142
гр. София, 11.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА
при участието на секретаря АНИТА Р. СТАМ.
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА Гражданско
дело № 20241110166398 по описа за 2024 година
Предявени са от ищеца А. В. К., ЕГН **********срещу ответника
*****************, БУЛСТАТ *********, обективно кумулативно съединени
искове с правно основание чл. 49 ЗЗД вр. с чл. 45 ЗЗД и чл. 52 ЗЗД за
заплащане на сумата от 14 000 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се във физически и морални болки и
страдания, в резултат на злополука от 15.09.2024 г., ведно със законната лихва
от датата на увреждането – 15.09.2024 г., до окончателното й изплащане, и
сумата от 182,16 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди,
изразяващи се в разходи за лечението на ищеца за следоперативна обувка в
размер на 110 лв., издадена от ***************; рентгенография в размер на
40 лв. по Фактура от 15.09.2024 г. на ************; репарил гел, спирт етилов
и спрей за наранявания в размер на 32,16 лв. съгласно касов бон от 16.09.2024
г. на аптека „*****“.
Ищецът А. В. К., ЕГН **********, твърди, че на 15.09.2024 г. на
излизане от ресторант „****“, намиращ се в
***********************************, е тръгнала да върви по тротоара,
като след 10 метра се е спънала в неравност. Ищцата е усукала левия крак в
областта на ходилото, в резултат на което паднала на тротоара. Вследствие на
удара ищцата изпитала силна болка в областта на лицето и левия крак, като по
лицето и ръцете имало охлузвания и рани. Посочва, че твърдяната неравност
на тротоара представлявала вдлъбнатина около шахта, в която били наложени
части от плочки, изкривени, под надклон. Вечерта ищцата посетила
****************, като след направени изследвания била установена
фрактура на метатариалната кост / в стъпалото на левия крак/, а кракът бил
имобилизиран чрез поставяне на шина и гипс в областта на глезена и ходилото
за период от един месец. На 18.09.2024 г. ищцата е била прегледана наново,
1
като било установено охлузване в лявата ябълчна област, охлузване в областта
на устата, кръвонасядания в палеца на дясната ръка и дясната длан,
охлузвания на втори пръст на лява ръка, охлузване на пети пръст на лявата
ръка, охлузване на ляво коляно, като била поставена имобилизираща бинтова
превръзка и шина на глезените на левия крак и на лявото ходило. Твърди, че от
15.09.2024 г. и към настоящия момент ищцата е в отпуск поради временна
неработоспособност, като последният болничен лист бил със срок до
29.11.2024 г. Поддържа, че през 1-месечния период, в който е била със шина и
гипс на левия крак, ищцата е изпитала затруднения в битов план, наложило се
да й помагат близките в домакинството и ежедневното й обслужване и грижи.
Твърди, че понякога изпитва болки при движение на крака, като повече от
месец имала остатъци от синини по лицето. В резултат на охлузванията и
раните по тялото ищцата изпитвала дискомфорт. В резултат на физическите
болки ищцата преживявала и емоционални такива под формата на стрес,
нарушен сън, чувство на раздразненост и яд. По повод процесното лечение
ищцата е сторила и разходи за материали, консумативи и лекарства.
Поддържа, че процесните вреди са произтекли от противоправно бездействие
на служители на ответника, изразяващо се в неполагане на дължимата грижа
във връзка с изпълнение на вменените задължения за осигуряване на
нормален достъп, проходимост и придвижване на пешеходците по общинските
тротоари, поддръжката им в изправно състояние, в това число и
отстраняването на препятствията по тях. Моли за уважаване на иска.
Претендира присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът *****************, БУЛСТАТ
*********, подава отговор на исковата молба, чрез юрк. П. Т., с който оспорва
исковете като неоснователни и недоказани. Поддържа, че мястото на
настъпване на процесното събитие не бил уточнен в исковата молба. Не била
ясна причината за падането на ищеца. Оспорва механизма на настъпване на
процесното събитие. Евентуално твърди, че падането на ищеца може да се
дължи на внезапно прилошаване. Оспорва наличието на причинноследствена
връзка между инцидента и описаните в исковата молба вреди, изразяващи се в
болки и страдания. Счита търсеното обезщетение за неимуществени вреди за
прекомерно. Твърди, че ищецът е допринесъл за настъпване на вредите,
доколкото не е посетил веднага лекар. Моли за отхвърляне на исковете,
евентуално да бъде намалено претендираното обезщетение поради
съпричиняване от страна на ищеца. Претендира присъждане на разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и въз основа на събраните по
делото доказателства намира следното:
За уважаване на исковете по чл. 49 ЗЗД в тежест на ищеца да установи
осъществяване на описаното в исковата молба събитие, в резултат на което са
настъпили твърдените от него имуществени вреди, техния вид и размер, както
и претърпените неимуществени вреди, настъпване на вредите в причинна
връзка с процесното събитие, наличие на задължение на ответника да
упражнява контрол за поддържането тротоара в района на инцидента, и
обуславящо отговорността на ответника по чл. 49 ЗЗД правоотношение по
възлагане на работа на лица, при или по повод извършването на която
2
последните са станали причина за вредоносното деяние. В тежест на ответната
страна да докаже наведените в отговора на исковата молба възражения,
включително за допринасяне на ищцата за причиняване на вредоносния
резултат посредством поведението си, както и при установяване на горните
обстоятелства, че е заплатил претендираната сума. В тежест на всяка от
страните е да установи фактите, на които основава изгодни за себе си
последици.
От медицинската документация по делото/амбулаторни листове,
съдебно медицинско удостоверение от 2024 г. от д-р А. Х., болнични листове
за период от 16.09.2024 г. до 28.11.2024 г., амбулаторен лист, резултат от
образно изследване, снимков материал, както и от приетото по делото
заключение на съдебно-медицинска експертиза, което съдът кредитира като
компетентно, обективно и безпристрастно се установява, че в деня на
инцидента 15.09.24 г. на А. В. К. са установени данни за хематом в областта на
тенера /на дланта над първа дланна кост/ на дясната длан; оток, болка и лек
хематом в страничната страна на лявото стъпало и рентгенови данни за косо,
неразместено счупване в основата на пета ходилна кост. При преглед три дни
след инцидента от съдебен лекар са констатирани и следните травматични
увреждания: ограничено по площ 2 см в диаметър охлузване в лява скула
ябълчна област; ограничено по площ охлузване 2/1 см по кожна повърхност
на горната устна, в ляво; кръвонасядане 10/8 см в областта на палеца на
дясната ръка и прилежащо по гърба на дясната длан и в областта на 2 и 3-та
дланни кости, две малки охлузвания в основата на 2-ри пръст на лява ръка по
гърба и по гръбна повърхност на първата фаланга на 5-ти пръст на лявата
ръка; малко охлузване в областта на капачката на лявото коляно. Травмите в
областта на лицето, ръцете и ляво коляно са контактни увреждания от
директно действие на твърди тъпи предмети по механизъм на удар и
приплъзване спрямо тях и могат да се причинят едномоментно при падане от
собствен ръст върху терен, напред. Травмата в основата на пета ходилна кост,
с кос характер на счупване е известна като фрактура на Jones и e характерна за
индиректен механизъм на причиняване на увреждането от авулзия /счупване
от изтръгване на костта от залавящите се за нея сухожилия/ в момент на
надпределно, рязко извиване на крака в ходилото назад – плантарна флексия и
извиване на страни – варус. Тази травма много добре може да се обясни със
съобщения в искова молба механизъм на изкълчване на ходилото от спъване.
От получените увреждания пострадалата е изпитвала болки, като травмите на
палеца на дясна ръка и на ляво ходило са били съпроводени и от нарушение на
функция. Функционалните нарушения – хватателна функция от травма на
ново палеца на дясна ръка са отшумели до 2 седмици след инцидента, а при
описаното закрито счупване на базата на 5-та метатарзална кост, е било
необходимо лечение с имобилизация на крайника за около 45 дни. След
сваляне на имобилизацията се препоръчва постепенно натоварване на
крайника до 1,5/ 2 месеца след травмата, като с оглед пол и възраст на
пострадалата, средностатистически при благоприятно протичане на
оздравителен процес, функционално възстановяване на опорната и ходилна
функция на крака се очаква да настъпи за около 2,5 месеца след инцидента.
3
През възстановителен процес от движенията на крайника пострадалата е
изпитвала болки с отслабващ във времето интензитет. Възможно е болки след
счупването на ходилната кост да се изявяват и месеци и дори година по-късно
при натоварване на кака и при резки промени във времето. При пострадалата с
оглед вида на счупването и възрастта й се препоръчва след снемане на
имобилизацията постепенно раздвижване и натоварване на крайника след 1,5
– 2 месеца от инцидента. По делото са представени документи за закупуване
през възстановителен след травмите период на Репарил гел. За тези
медикаменти и обувка следва категорично да се приеме, че са част от
необходимото лечение на ищцата по повод злополуката. Съдебната експертиза
е изготвена в рамките на професионалните знания на вещото лице, приета е по
делото като неоспорена от страните и се подкрепя от събраните по делото
доказателства, поради което при преценката им по чл. 202 ГПК същата следва
да бъде кредитирана като компетентно, обективно и безпристрастно
изготвена.
От изслушаните по делото свидетелски показания на Р. Ц., дъщеря на А.
К. се установява, че на 15.09.2024 в неделя се случил инцидент с майка й,
излязли от ресторант ,,****“ на ***************. Ц. тръгнала в една посока с
децата си, а майка й тръгнала в другата посока с племенниците й. След като се
разделили, племенницата я извикала, Ц. се обърнала и видяла в първия
момент една жена, която тича, след това видяла майка й паднала на тротоара.
Не е чула друг шум, чула само племенницата й да я извика. Видяла майка и на
земята била в кръв по лицето и ръката . Тя не бързала да се изправи, не
осъзнавала какво се случва. Изправили я бавно и полека, за да видят какво се
случва тя била в шок, много бледа за това не бързали да я вдигнат. Тя казала,
че се е препънала в плочките на тротоара. Паднала е с цялото си тяло, явно по
лице, защото е държала с едната ръка племенника си, а и било в кръв лицето -
лявата част на лицето. Тротоарът бил в ужасно състояние, с неравни плочки,
някои са с по-издадени ръбове, други хлътнали. След като я вдигнали, отишли
в ресторанта да се измие. От стълбите било много близко мястото на падане
около 2 м. Тя обяснила, че се е препънала в неравните плочки на тротоара,
станало е много бързо. Установило се, че има счупване на крака и трябвало да
носи специална обувка. След инцидента казала, че всичко я боли, била в шок и
бледа. Няколко часа по-късно кракът й се подул, не можела да стъпва на него и
предпочела да отидат на лекар. Лекарите установили, че има счупване и
трябва да носи специална обувка поне един месец, което и сторила. След това
лека-полека след този един месец започнала да се възстановява в началото с
придружител и лека-полека да се раздвижва и започнала нормален начин на
живот. Тя и до днес имала болки в крака, тя работи стоматолог, докато е права
я боли. Може би вече са минали 6 месеца със сигурност от инцидента, когато
тя започна да ходи. Тя живее сама, но Ц. заедно със сестра й и помагали да се
изкъпе, пазарували й. Раните по лицето заздравяли след около две седмици,
било и доста трудно в началото. Много се притеснила във връзка с
отсъствието от работа. В момента от време на време я боли крака при промени
на времето, а тя работи права и се налага да щади крака повече. Преценени по
реда на чл. 172 ГПК, настоящият състав намира, че свидетелските показания
4
на дъщерята на ищцата следва да бъдат кредитирани изцяло, тъй като
свидетелят е пряк очевидец на периода непосредствено след инцидента,
същите са вътрешно логични, последователно и се подкрепят от събраните по
делото доказателства.
При така установената фактическа обстановка, по делото несъмнено е
доказан механизма и мястото на инцидента, както и настъпилите
травматични увреждания от инцидента на 15.09.2024 г. на тротоара пред
ресторант „****“ на *************** № ****, ********.
Отговорността по чл. 49 ЗЗД е особен вид безвиновна и обективна
отговорност за чужди противоправни и виновни действия, като тази
отговорност има гаранционно-обезпечителен характер. За да се ангажира
отговорността на ответника по посочената разпоредба, следва да се установят
общите предпоставки, при които за определено лице би възникнала деликтна
отговорност, както и допълнителния факт на възлагане на работа на
деликвента от ответника и причиняване на вредите при или по повод тази
работа.
По делото е установено, че ищцата се е спънала в неравни плочки на
тротоар на ***************, ********, докато вървяла, паднала напред.
Съгласно чл. 31 от ЗП изграждането, ремонтът и поддържането на
общинските пътища е задължение на общината. Съгласно чл. 30, ал. 4 от ЗП и
чл. 48, т. 2, б. "б. " от Правилника за прилагане на закона за пътищата,
поддържането на тротоарите като част от уличната пътна мрежа на
съответното място се организира от съответната община. Цитираните
нормативни текстове уреждат задължение за ответника да осъществява
поддръжка на пътната инфраструктура. Тази дейност съгласно дефиницията в
§ 1, т. 14 от ДР на ЗП касае осигуряване на необходимите условия за
непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата година.
Неизпълнението на тези дейности от общината, чиято собственост е пътя и
прилежащия му тротоар – в случая допускането на технически неизправен
елемент, представляващ неравни плочки на тротоар, е бездействие, което
обуславя ангажиране на отговорността на ответника по главния иск по реда на
чл. 49 ЗЗД при доказано увреждане на ищеца и причинната връзка между
настъпилите вреди и бездействието на ответника. Общината е отговорна за
вредите, които са причинени от техни служители и тогава, когато не е
установено от кои служители конкретно са причинени същите вреди. Вината
на съответното длъжностно лице, съгласно чл. 45, ал. 2 от ЗЗД се предполага
до доказване на противното, а по настоящето дело, презумцията не е оборена.
По делото е доказано, че бездействието на ответника се намира в пряка
причинно-следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат, доколкото
наличието на неравни плочки е причината, без която инцидентът не би
настъпил, поради което следва да носи деликтната отговорност. Установява се,
че получените телесни увреждания кореспондират с механизма на настъпване
на процесното събитие. Следователно неоснователно е възражението на
въззивника, че по делото не била доказана причинно-следствената връзка.
По приложението на нормата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е създадена константна
5
практика на ВКС, обективирана в постановените по реда на чл. 290 ГПК
решение № 21/03.02.2017 г. по т. д. № 437/2016 г. на ВКС, II т. о., решение №
198/03.02.2017 г. по т. д. № 3252/2015 г. на ВКС, II т. о. и други, по смисъла на
които принос по чл. 51, ал. 2 ЗЗД е налице, когато с поведението си
пострадалият е създал предпоставки за осъществяване на деликта и за
възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането. По делото не
се установява поведение от страна на ищцата, с което да е допринесла за
настъпване на вредите. Не се установява по делото ищцата да е предприела
действия или бездействия, които са инициирали, допринесли или улеснили
механизма на настъпване на инцидента, поради което съдът намира
възражението за неоснователно.
По иска за имуществените вреди:
Закупуването на следоперативна обувка в размер на 110 лева се
установява съгласно приложена фактура от 16.09.2024 г.. и касов бон към нея.
За стойността на рентгенография в размер на 40 лева и репарил гел, етилов
спирт и спрей при наранявания в размер на 32,16 лева няма представени
доказателства за извършени разходи, поради което искът за тях подлежи на
отхвърляне.
По отношение на размера на дължимото обезщетение за претърпените
от ищеца неимуществени вреди, настоящият състав приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, обезщетението за неимуществени
вреди се определя по справедливост от съда, като съобразно разясненията
дадени в ППВС № 4/1968 г. понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52
ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от
съда при определяне на размера на това заместващо обезщетение. Такива
обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат
характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата,
при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето,
причинените морални страдания, осакатявания и пр. Съвкупната преценка на
събраните по делото писмени доказателства, гласни такива, и заключението на
приетото по делото заключение на СМЕ сочат, че сумата от 9 000 лв. се явява
адекватна на установените увреждания, периода на възстановяване –периода
на възстановяване за счупването около два месеца и половина, за останалите
мекотъканни увреждания около 2 седмици, както и интензитета на търпените
болки - болките и страдания от увреждането. Всичко установено по-горе, в
това число и възрастта на ищеца води до извода, че заместващото обезщетение
за преживените от ищеца болки и страдания и увреждания, с оглед и
трайността им, е в размер на сумата от 9 000 лв. Приблизително такива суми
са присъдени с Определение № 3739 от 24.11.2023 г. по гр.д. № 1371/2023 г. ,
ВКС, Определение № 78/ 04.02.2021 г по гр.д. № 2353/2020г., ВКС. За
определяне на този размер съдът съобрази освен гореизложеното, така и
икономическа конюнктура в страната към релевантния за спора момент -
увреждането на дата 15.09.2024 г. Предвид горното искът се явява основателен
за сумата от 9 000 лева, а разликата над този размер до пълния предявен
размер от 14 000 лева следва да бъде отхвърлен.
6
По разноските:
Ищцата претендира 1300 лева за държавна такса и депозит СМЕ. С оглед
изхода на спора, в полза на ищеца се следват разноски в размер на 835,06
лева. Ответникът претендира юрисконсултско възнаграждение, което на осн.
чл. 78, ал. 8 ГПК съдът определя в размер от 50 лева. С оглед изхода на спора в
тежест на ищеца следва да бъдат възложени разноски в размер на 17,88 лева.
РЕШИ:
ОСЪЖДА *****************, БУЛСТАТ ********* на осн. чл. чл. 49
ЗЗД вр. с чл. 45 ЗЗД и чл. 52 ЗЗД да заплати на А. В. К., ЕГН **********
сумата от 9 000 лв. / девет хиляди лева/, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, в резултат от
спъване в неравни плочки и падане на 15.09.2024 г. на тротоар на
*************** №****, ********, ведно със законната лихва от датата на
увреждането – 15.09.2024 г., до окончателното й изплащане, и сумата от 110
лв. / сто и десет лева/, представляваща обезщетение за имуществени вреди,
изразяващи се в разходи за закупуване на следоперативна обувка от
***************, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществени вреди за
разликата над 9 000 лева до пълния предявен размер от 14 000 лева, както и
иска за имуществени вреди за разликата над 110 лева до пълния предявен
размер от 182,16 лева, представляваща рентгенография в размер на 40 лв. и
репарил гел, спирт етилов и спрей за наранявания в размер на 32,16 лв. като
неоснователни.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК *****************, БУЛСТАТ
********* да заплати на А. В. К., ЕГН ********** сумата от 835,06 лева /
осемстотин тридесет и пет лева и 06 стотинки/– разноски за исковото
производство пред СРС.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК А. В. К., ЕГН ********** да заплати
на *****************, БУЛСТАТ ********* сумата в размер на 17,88 лева /
седемнадесет лева и 88 стотинки/ – юрисконсултско възнаграждение пред
СРС.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред СГС в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7