Р Е Ш Е Н И Е
Номер 2061 град Бургас
Административен съд – гр.Бургас, първи състав,
на седми ноември две хиляди и дванадесета година в публично заседание в следния
състав:
Председател: Таня Евтимова
при
секретаря К.Л. като разгледа
докладваното от съдия Евтимова административно
дело номер 2423 по описа за 2011 година и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.156 от ДОПК.
Образувано е по решение № 14200/03.11.2011г. на Върховен административен съд по АХД № 2744/2011г., с което е отменено решение № 1437/09.12.2010г. по АХД № 1867/2008г. на Административен съд – Бургас и делото е върнато за произнасяне от друг състав на първоинстанционния съд по жалбата на П. Д. *** против ревизионен акт № *********/19.09.2008г., издаден от старши инспектор по приходите в ТД на НАП – Сливен, потвърден с решение № РД-10-318/17.11.2008г. на директора на Дирекция „ОУИ” – Бургас в частта, в която на физическото лице са определения задължения по ЗДДС за периода от 01.11.2007г. до 30.11.2007г. в размер на 24,76 лева и лихва за просрочие – 2,37 лева и за периода от 01.02.2008г. до 29.02.2008г. в размер на 5 358,97 лева и лихва за просрочие – 414,71 лева. В мотивите към отменителната част на решението са дадени указания да се изследва наличието на облагаеми доставки с употребяван товарен автомобил „Мерцедес Бенц”, предмет на вътрешнообщностно придобиване по протокол № 1/07.02.2008г., съставен между търговеца и Аутомобиле Диил – Германия. В съдебно заседание жалбоподателят П. С. се представлява от адвокат Р., който поддържа заявената в жалбата претенция, ангажира доказателства, настоява за присъждане на съдебно-деловодни разноски съобразно изхода на спора от първоначалното и повторно разглеждане на делото.
Ответната страна – директорът на Дирекция “ОУИ” при ЦУ на НАП се представлява в процеса от юрисконсулт Д., която пледира за отхвърляне на жалбата против ревизионния акт в процесната част. Ангажира допълнителни доказателства.
След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта на жалбата съдът се е произнесъл с решение по АХД № 1867/2008г., което е стабилизирано след касационен контрол, осъществен по АХ Д № 1867/2011г. по описа на Върховен административен съд. При повторно извършената проверка по реда на чл.159 от АПК, вр. с §2 от ДР на ДОПК, настоящият съдебен състав не констатира наличието на процесуални пречки, които да препятстват разглеждането по същество на процесната част от спорното правоотношение. С оглед на това, оспорването е процесуално допустимо.
Разгледано съобразно правилото на чл.160 от ДОПК, оспорването е неоснователно.
От фактическа страна по делото е установено, че в периода от 01.11.2007г. до 31.11.2007г. жалбоподателят в качеството си на ЕТ „Хоризонт – ПС – 90 – П. С.” е ползвал данъчен кредит по ДФ № 5623063/07.11.2007г. за доставка на телефонни услуги на стойност 123,78 лева и ДДС в размер на 24,76 лева. От събраните в хода на ревизионното и съдебно производство писмени доказателства се установява, че в периода от 24.11.2005г. до 31.03.2008г. представляваният от С. търговец не е осъществявал стопанска дейност, което представлява пречка да се упражни правото на данъчен кредит за процесната доставка, отразена като текущ разход. Този извод следва от разпоредбата на чл.69, ал.1, т.1 от ЗДДС, според която лицето има право да приспадне данъка за стоките или услугите, които доставчикът – регистрирано лице, му е доставил или предстои да му достави, когато стоките и услугите се използват за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки. Правилото на цитираната норма свързва правото на данъчен кредит с непосредственото или предстоящо реализиране на облагаеми доставки, които в конкретния случай не са налице. С оглед на това, жалбата се явява неоснователна и следва да се остави без уважение.
Неоснователно е и оспорването на ревизионния акт в частта, в която е отказано правото на данъчен кредит в размер на 5 358,97 лева за придобит чрез вътрешнообщностна доставка от Аутомобиле Диил – Германия употребяван товарен автомобил марка „Мерцедес бенц”. Не се спори между страните в процеса, че с протокол № 1/07.02.2008г. едноличният търговец е упражнил правото си на данъчен кредит за автомобила в размер на 5 358,97 лева и че към момента на придобиването му и месец след това не е извършвал облагаеми доставки. Спорен по делото е въпросът извършени ли са такива доставки след ревизирания период. За установяване на релевантните за спорното правоотношение юридически факти по делото е извършена съдебно-счетоводна експертиза и са приобщени писмени доказателства, частично установяващи и опровергаващи правнозначимия факт. От заключението на съдебната експертиза, което настоящият съдебен състав възприема като обективно и компетентно извършено и представения по делото амортизационен план, се установява, че товарният автомобил е заведен в счетоводството на търговеца със стойност 26 794,87 лева, която е увеличена с разходите за ремонт в размер на 56,06 лева. Приложена е годишна амортизационна норма в размер на 25% и линеен метода на амортизация (неравномерно дегресивен), в резултат на което амортизационната квота (сумата на годишната амортизация, която се начислява за актива) възлиза на 6 847,68 лева. По делото са представени и приети с възражение от ответника договор за наем на МПС от 23.12.2010г., сключен между ЕТ „Хоризонт – ПС – П. С.” и ЕТ „Орион – В.Г.”, по силата на който товарният автомобил се предоставя за временно възмездно ползване срещу годишен наем в размер на 1000 лева и фактура № **********/27.12.2011г., удостоверяваща договорения наем. Настоящият съдебен състав намира възражението на ответника за преднамерено създаване на цитираните доказателства за основателно. На първо място, видно от представения по делото образец от подписа на лицето, представляващо търговеца – наемател, същият се различава в степен на недостоверност от подписа, положен под договора. На следващо място, от приобщените към доказателствения материал справки за подадени уведомления от работодател по чл.62 от КТ за периода от 01.01.2008г. до 31.12.2011г. е видно, че ЕТ „Орион – В.Г.” е извършвала търговия на дребно в неспециализирани магазини с разнообразни стоки и в процесния период е осигурявала две лица на длъжност продавач – консултант. Изложените фактически данни, които не са опровергани от жалбоподателя и след изрично указание на съда по чл.171, ал.4 от АПК, вр. с §2 от ДР на ДОПК сочат, че с представения по делото договор за наем са формализирани облигационни отношения, които в действителност не са осъществили и не установяват извършването на последващи облагаеми доставки с процесния автомобил. По тези съображения, жалбата на П. С. се явява неоснователна и следва да се остави без уважение.
По делото е направено искане за присъждане на съдебно-деловодни разноски от двете страни в процеса, което с оглед на спора при повторното разглеждане на делото от настоящата инстанция, следва да се уважи по отношение на жалбоподателя за сумата от 2 784,75 лева, представляваща част на общо извършените разходи в размер на 3 335 лева, съразмерна на уважената част от жалбата (27 416,70 лева) и по отношение на ответника за сумата от 194,92 лева, представляваща част от юрисконсултско възнаграждение, определено по Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (1114,56 лева), съразмерна на отхвърлената част от жалбата (5 811,11 лева).
Мотивиран от гореизложеното, Административен
съд – гр.Бургас, първи състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на П. Д. *** против ревизионен акт № *********/19.09.2008г., издаден от старши инспектор по приходите в ТД на НАП – Сливен, потвърден с решение № РД-10-318/17.11.2008г. на директора на Дирекция „ОУИ” – Бургас в частта, в която на физическото лице са определения задължения по ЗДДС за периода от 01.11.2007г. до 30.11.2007г. в размер на 24,76 лева и лихва за просрочие – 2,37 лева и за периода от 01.02.2008г. до 29.02.2008г. в размер на 5 358,97 лева и лихва за просрочие – 414,71 лева.
ОСЪЖДА П. Д. *** да заплати на
Дирекция “Обжалване и управление на изпълнението” – гр.Бургас при ЦУ на НАП съдебно-деловодни
разноски в размер на 194,92 лева.
ОСЪЖДА Дирекция”ОУИ”– гр. Бургас при ЦУ на НАП да заплати на П. Д. *** съдебно-деловодни разноски в размер на 2 784,75 лева.
Решението подлежи на касационно
обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховен
административен съд.
СЪДИЯ:……………………….