№ 1078
гр. Пловдив, 30.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Поля П. Сакутова
при участието на секретаря Мария Ив. Колева
като разгледа докладваното от Поля П. Сакутова Административно
наказателно дело № 20225330201758 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от Г. ИВ. ОВ. от *** против
Наказателно постановление № 190702 от 17.03.2022 г., издадено от
Регионална служба Военна полиция – Пловдив, с което на жалбоподателя за
нарушение на чл.5, ал.3 т.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ на
основание чл.174, ал.1, т.1 от ЗДвП е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 500 лв. и „лишаване от право да управялва МПС“ за срок
от 6 месеца, както и са отнети общо 10 контролни точки на основание
Наредба № I з-2539/17.12.2012 г. на МВР. С жалбата се правят оплаквания за
допуснати процесуални нарушения в хода на образуваното
административнонаказателно производство, поради което се моли за неговата
отмяна.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично
и представляван от своя упълномощен защитник адв. Ст.П. от АК-Пловдив. И
двамата поддържат жалбата и молят наказателното постановление да бъде
отменено, претендират се разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от *** Б. А. с
пълномощно по делото, която счита, че наказателното постановление е
правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Жалбата е допустима – подадена е от лице, което има право на
обжалване, в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и срещу акт, подлежащ на съдебен
контрол.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и
1
в тяхната съвкупност, прие за установено следното :
На 02.03.2022 г. в 09,00 ч. в гр. Пловдив, ул. Доктор Георги Странски
№ 3, посока на движение от ул. Ген. Радко Димитриев към кръстовището с
бул. Освобождение било установено движение на МПС – УАЗ 469 Б, рег.№
***, собственост на Министерство на отбраната, чийто водач бил
жалбоподателят. Водачът на МПС бил спрян за проверка. В хода на
извършената проверка било установено, че водачът управлява посоченото
МПС с концентрация на алкохол, измерен с техническо средство Алкотест
Дрегер 7510, фабр.№ ARJM -0186, 0.85 в издишания от водача въздух. На
проверявания водач бил издаден и талон за изследване с № 071606, който му
бил връчен на 02.03.2022 г. в 10,30 ч. В 10.55 ч. на 02.03.2022 г. водачът на
МПС дал и кръвна проба за изследване в УМБАЛ Св. Георги - Пловдив. Бил
изготвен протокол за химическа експертиза № 356/04.03.2022 г., от чието
заключение се установява количество алкохол в кръвната проба на водача
0,59 g/L, както и протокол за повторна химическа експертиза №
573/05.04.2022 г.
Във връзка с констатациите от проверката с техническо средство на
името на водача бил съставен акт за установяване на административно
нарушение бл.№ 190702 от 02.03.2022 г., връчен на нарушителя лично и
срещу подпис и подписан от същия без възражения.
Въз основа на съставения акт за установяване на административно
нарушение било издадено и обжалваното наказателно постановление.
Така описаната фактическа обстановка съдът установи въз основа на
събраните по делото устни и писмени доказателства – показания на
разпитания в качеството на свидетел актосъставител П. Ат. Ил., копие на
докладна записка относно констатирано нарушение на ЗДвП от 02.03.2022 г.,
изготвена от ст. П.И., заверено копие от докладна записка от 04.03.2022 г.,
изготвена от *** М.А., талон за изследване № 071606 от 02.03.2022 г. за
кръвна проба, заверено копие на лист за преглед на пациент от 02.03.2022 г.,
заверено копие на протокол № 356 от 04.03.2022 г. за извършена химическа
експертиза, заверено копие на протокол № 573/05.04.2022 г. за извършена
повторна химическа експертиза.
Пред съда св. И. потвърди направените в съставения от него акт
констатации. Неговите показания са в съответствие и с по-нататъшните
резултати от проверката. От приложения лист за преглед на пациент се
установява, че на 02.03.2022 г. на водача е била взета кръвна проба. От
съставения протокол се установява, че след проведената химическа
експертиза е установено наличие на алкохол 0,59 g/ L. От съставения
протокол от 05.04.2022 г. се установява, че след проведена повторна
химическа експертиза е установено наличие на алкохол 0,54 g/L.
Съдът дава вяра на показанията на разпитания свидетел, като намира
същите за последователни и в съответствие с писмените доказателства по
делото, както и с изготвените в хода на административнонаказателното
производство експертизи.
2
Въпреки че при съставяне на акта са събрани всички необходими
доказателства, актосъставителят не е описал правилно и в съответствие със
събраните по делото доказателства действителната фактическа обстановка.
При съставяне на акта за установяване на административно нарушение
актосъставителят е посочил, че нарушението е извършено на 03.02.2022 г.,
което е в несъответствие с датата, посочена в издаденото въз основа на този
акт наказателно постановление и събраните доказателства. В наказателното
постановление като дата на нарушението е посочена 02.03.2022 г. Налице е
несъответствие между съдържанието на наказателното постановление и акта
за установяване на административно нарушение относно датата на
нарушението. Нормата на чл. 53, ал.2 от ЗАНН предвижда, че наказателното
постановление се издава и когато е допусната нередовност в акта, стига да е
установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността
на нарушителя и неговата вина. Със съставянето на акта за установяване на
административно нарушение се поставя началото на
административнонаказателния процес и се формират рамките на
обвинението. Със съставяне на акта за административно нарушение
нарушителят се запознава с повдигнатото обвинение и организира защитата
си. В случая неправилното посочване в АУАН на датата на нарушението,
която не кореспондира със събраните доказателства, води до ограничаване
правото на защита на нарушителя. Непосочването на датата на извършване на
нарушението е съществено процесуално нарушение и не попада в кръга на
пороците, които съгласно чл. 53, ал.2 от ЗАНН административният орган е в
състояние да отстрани преди съставянето на НП. Критерият за определяне на
съществените нарушения на процесуалните правила е този, че нарушението е
съществено, когато ако не е било допуснато, би могло да се стигне и до друго
решение по въпроса, или когато е довело до ограничаване на правата на
страните, в която и да е фаза на процеса. В конкретния случай съдът е на
мнение, че несъответствието на съдържанието на АУАН със събраните
доказателства относно датата на нарушението е съществено и е довело до
ограничаване правото на защита на нарушителя. Следва да се посочи, че
административнонаказателното производство се отличава с формалност, като
всяко противоречие, в който и да е от двата акта рефлектира и върху правото
на защита на административнонаказаното лице. Съставеният АУАН е издаден
в нарушение на изискванията на чл. 42, ал.1 т.3 от ЗАНН, като в него
грешно в отклонение на събраните доказателства е посочена дата на
нарушението, която не отговаря на действителната. Некоректното посочване
на датата на извършване на нарушението в АУАН води до подвеждане и
въвеждане в заблуждение на нарушителя относно фактическата обстановка,
при която е осъществено то.
В жалбата се прави оплакване за некомпетентост на актосъставителя и
наказаващия орган, издали процесните АУАН и НП. Към преписката са
приложени копие на Заповед на Директора на служба Военна полиция, от
която се установява, че актосъставителят е сред лицата, овластени да
съставят актове за установяване на административно нарушение. Налице е
издадена Заповед на министъра на отбраната № ОХ -8/03.01.2019 г., съгласно
3
която директорите на регионални служби Военна полиция са овластени да
издават наказателни постановления. Настоящият случай е именно такъв,
обжалваното наказателно постановление е издадено от директор на
Регионална служба Военна полиция Пловдив. Предвид приложените към
преписката доказателства съдът приема, че двата акта са съставени от
компетентни лица.
Спазени са сроковете за съставяне на АУАН и за издаване на
наказателното постановление, предвидени в чл.34 от ЗАНН.
Правилно е приложен материалният закон и съотвената на нарушението
санкционна разпоредба.
С оглед изложеното и предвид констатирания порок в съдържанието на
АУАН, който е съществен, съдът намира, че наказателното постановление
като незаконосъобразно следва да бъде отменено макар и не поради всички
изложени в жалбата оплаквания.
Предвид изхода на делото при направено искане от страна на
пълномощника на жалбоподателя следва в полза на жалбоподателя да се
присъдят сторените по делото разноски. Претенцията на жалбоподателя е за
присъждане на разноски за адвокатска защита в минимален размер съгласно
Наредба №1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения , а именно 300 лв., като на основание чл.38, ал.1 т.3 от
Закона за адвокатурата е договорено безплатно. Следва в полза на
пълномощника на жалбоподателя да се присъдят разноски в размер на 300 лв.
Ето защо съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 190702 от 17.03.2022 г.,
издадено от Регионална служба Военна полиция –Пловдив, с което на Г. ИВ.
ОВ. от ***, ЕГН ********** за нарушение на чл.5, ал.3 т.1 от Закона за
движение по пътищата на основание чл.174, ал.1, т.1 от Закона за движение
по пътищата е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500
лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца, както и са
отнети общо 10 контролни точки на основание Наредба № I з-2539/17.12.2012
г. на МВР.
ОСЪЖДА Регионална служба Военна полиция Пловдив да заплати на
адв. С.П. сумата от 300 лв., представляваща адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на Глава ХII
от АПК и на основанията по НПК, пред Административен съд - Пловдив в 14-
дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му на страните .
4
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5