Решение по адм. дело №611/2024 на Административен съд - Добрич

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във връзка с чл. 118, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Образувано е по жалба от А. Х. Б., [ЕГН] от [населено място], общ. Балчик, [улица], подадена чрез адв. М. Г. срещу Решение № 33/ 29.10.2024 г., издадено от Директора на ТП на НОИ – Добрич, с което е отхвърлена жалбата му срещу разпореждане [номер]/ 29.07.2024 г. на ръководител „ПО" в ТП на НОИ – Добрич за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл. 69б, ал. 3 и ал. 4 от КСО.

Жалбоподателят оспорва решението, с което му е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст (ЛПОСВ) поради това, че не отговаря на изискванията на чл. 69б, ал. 4 от КСО; възразява срещу приетото от органа отсъствие на прекратяване на трудовият договор на Б. на едно от двете основания, посочени в чл. 69б, ал. 4 от КСО, като релевира прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 1 от КТ.

След като през 2015 г. на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание - уволнение, с влязло в сила решение по гр. д. №19/2016 г. на Окръжен съд – Добрич, уволнението е признато за незаконно, а лицето – възстановено на заеманата преди уволнението длъжност. В законовия 14-дневен срок оспорващият се е явил на работното си място, но не е бил допуснат от работодателя да изпълнява служебните си задължения, видно от ново влязло в сила решение на Районен съд-Балчик по гр.д. № 61/2018 г. Като резултат се правят доводи, че трудовото правоотношение на жалбоподателя е продължило да съществува до деня на неговото прекратяване поради закриване на предприятието на 08.06.2020 г.

По горните съображения жалбоподателят счита, че отговаря на изискванията за отпускане на ЛПОСВ съгласно чл. 69б, ал. 4 от КСО, тъй като има 10 години стаж по чл. 104, ал. 3 от КСО, навършена възраст 46 г. и 4 м. и е освободен от работа на основание чл. 328, ал. 1, т. 1 от КТ. При тези доводи се иска отмяна на обжалваното решение и на потвърденото с него разпореждане и връщане преписката на административния орган за ново произнасяне. Претендират се сторените по делото разноски, за които се представя на л. 145 и 146 два договора за правна защита и съдействие с договорено и платено възнаграждение 960 лева.

Ответникът Директорът на ТП на НОИ – Добрич, чрез процесуалния си представител, счита жалбата за неоснователна. Посочва, че в хода на съдебното производство не е установено по безспорен начин, че трудовото правоотношение на жалбоподателя А. Б. е прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 1 от КТ, съответно не са изпълнени условията на чл. 69б, ал. 4 от КСО, за да му се отпусне лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. С писмена защита вх. №3230/ 01.10.2025 г. се заявява, че оспореният акт отговаря на изискванията на АПК по отношение форма, съдържание, компетентност, спазване на административно-производствените правила и правилно прилагане на материалния закон. Не се спори, че жалбоподателят има изискуемия осигурителен стаж по чл. 104, ал. 3 – повече от 10 години, навършил е възраст 46 г., 6 м. и 23 дни, с което са осъществени два елемента от фактическия състав на чл. 49б, ал. 4 от КСО, но твърди, че няма доказателства за осъществяване на третия задължителен елемент – прекратяване на трудовия договор на основание чл. 328, ал. 1, т. 1 или т. 2 от КТ. Посочва, че синдикът е прекратил трудовите правоотношения на голяма част от работниците, в т.ч. и на жалбоподателя А. Б., въз основа на справка от НАП за непрекратени трудови договори в „Евроманган“ ЕАД, като не е отчел предходно освобождаване на работника предвид уволняването му и възстановяването му на работа. Твърди, че жалбоподателят е получил съобщението от съда на 16.01.2018 г. и се явил на работа в двуседмичния срок по чл. 345, ал. 1 от КТ, но не бил допуснат до работа на длъжността „началник смяна рудник“, тъй като не отговаря на условията за заемане на длъжността по здравословни причини, както и че не е представил в 5-дневен срок декларация, че няма противопоказания да работи в подземен рудни и няма белодробни заболявания. Прави заключение, че лицето не е започнало да престира труд след възстановяването на длъжността „началник смяна рудник“, поради което не е приключила процедурата по предходно освобождаване и възстановяване на трудовото правоотношение. В този смисъл трудовото правоотношение следвало да се прекрати на друго основание, а не по чл. 328, ал. 1, т. 1 от КТ – закриване на предприятието. Моли за отхвърляне на жалбата и потвърждаване на оспореното Решение №33 от 29.10.2024 г. на директора на ТП на НОИ Добрич. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като обсъди становищата на страните и доказателствата по делото и направи проверка на основание чл. 168, ал. 1 от АПК на законосъобразността на оспорения административен акт, приема за установено от фактическа страна следното:

Административното производството е инициирано въз основа на подадено Заявление с вх. № 2113-24-362/ 25.03.2024 г. в ТП на НОИ – Добрич от А. Х. Б. за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст с изричното посочване на първа категория (л. 5 от делото). Към преписката е приложена трудова книжка №1583, серия Р №264448 и военна книжка №456459.

Изготвена е справка от Регистъра на осигурените лица на А. Б., видно от която трудовия договор между него и „Евроманган“ ЕАД е с дата на сключване 09.12.2003 г. и е прекратен на 08.06.2020 г. (л. 47)

По искане на пенсионния орган са издадени Удостоверение УП-15 изх. №5527-24-87 от 29.05.2024 г. (л. 50) и Удостоверение УП-13 изх. №5527-24-228 от 29.05.2024 г. (л. 51-52), както и Отказ за издаване на удостоверение УП-15 с изх. №5529-24-76/ 01.07.2024 г. (л.54). От заявителя А. Б. е поискано да представи заповед за освобождаване от Евроманган“ ЕАД – оригинал (л.53), който с Декларация вх. №2113-24-362#6 от 05.07.2024 г. е заявил, че не може да представи такава (л.55).

По делото е приложен Опис на осигурителен стаж (л. 56), съгласно който заявителят има стаж по чл. 104, ал. 3, ал. 5 и ал. 7 от КСО 20 години 00 месеца и 08 дни – 3ч и осигурителен стаж от трета категория 03 години 6 месеца и 17 дни.

Въз основа на заявлението и събраните доказателства ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Добрич с разпореждане [номер] /29.07.2024 г. отказва да отпусне ЛПОСВ на основание чл. 69б, ал. 3 и ал. 4 от КСО. Пенсионният орган е установил, че към датата на подаване на заявлението, А. Х. Б. е навършил възраст 46 г., 06 м., 23 дни и е придобил осигурителен стаж по чл. 104, ал. 3 от КСО – 20 г. 00 м. и 08 дни, осигурителен стаж от трета категория 03 г., 06 м. и 17 дни, като общо осигурителен стаж превърнат на основание чл. 104, КСО към трета категория: 63 г., 07 м. и 10 дни. Сборът от възраст и осигурителен стаж, изразен в точки е 110 г., 06 м. и 03 дни.

Във връзка с прилагане нормата на чл. 69б, ал. 3 от КСО е направено заключение, че лицето има повече от 10 години осигурителен стаж по реда на чл. 104, ал. 3 от КСО, но няма навършена възраст от 53 г. и 6 м. към датата на подаване на заявлението. По отношение приложението на нормата на чл. 69б, ал. 4 от КСО е прието, че към 25.03.2024 г. заявителят Б. е навършил възраст 46 г., 06 м., има сбор от осигурителен стаж и възраст повече от 90 точки, но няма представена заповед за освобождаване на основание чл. 328, ал. 1, т. 1 или т. 2 от КТ. Изводите са мотивирали пенсионният орган да постанови отрицателно разпореждане. Последното е обжалвано в срок пред директора на ТП на НОИ, който с атакуваното решение №33/ 29.10.2024 г. отхвърля жалбата като неоснователна. В мотивите на акта изцяло са възприети констатациите на ръководителя на „ПО“ при ТП на НОИ – Добрич.

Съобразно записите на стр. 13 и стр. 16 от трудовата книжка А. Б. е работил в „ЕВРОМАНГАН“ ЕАД (в несъстоятелност) от 09.12.2003 г. до 08.06.2020 г., като е освободен от работа на осн. чл. 328, ал. 1, т. 1 от КТ. Записът на стр. 15 от трудовата книжка на лицето показва приключване (впоследствие зачеркнато), съгласно което същият е работил в „ЕВРОМАНГАН“ ЕАД от 09.12.2003 г. до 13.10.2015 г. (11 г. 10 м. 04 дни). Под него е вписано: „Незаконно уволнение съгласно Решение №133/03.10.2018г. на Pайонен съд-Балчик“. Работодателят „Евроманган“ ЕАД от 13.03.2020 г. е обявен в несъстоятелност с Решение №29/11.03.2020 г. на Окръжен съд – Добрич. Пенсионният орган е установил несъответствие между данните в трудовата книжка на жалбоподателя и тези в персоналния регистър на НОИ, подадени от осигурителя на основание чл. 5, ал. 4 от КСО, съгласно които А. Б. е работил в „ЕВРОМАНГАН“ ЕАД от 09.12.2003 г. до 12.10.2015 г. включително. След като е поискал издаване на Обр. УП-15, разбито по месеци в работни дни и суми за периода 13.10.2015 г. – 08.06.2020 г., както и Обр. УП-13 за периода 01.01.2005 г. – 08.06.2020 г. за извънреден труд, е получил отказ за издаване на удостоверение УП-15, тъй като в предадените от осигурителя ведомости за заплати и трудовоправни документи липсва информация за лицето А. Х. Б. за периода м.11.2025г. – м.02.2020 г. (л.54, л. 61).

По делото са събрани доказателства, че жалбоподателят е работил като миньор в „Евроманган“ ЕАД [населено място], общ. Балчик от 2003 г. Със Заповед №2/13.10.2015г. на Изпълнителния директор на дружеството му е наложено дисциплинарно наказание - уволнение, което е било атакувано от работника по съдебен ред и обявено за незаконно, а А. Б. е възстановен на заеманата преди това длъжност „началник смяна, рудник“. На 16.01.2018г. със съобщение по чл. 345 от КТ от Pайонен съд – Балчик работникът е уведомен относно отмяната на уволнението и възстановяването му на заемана преди това длъжност. След като не е допуснат в двуседмичния срок на работното си място, на което е възстановен, А. Б. предявява иск за обезщетение за недопускане до работа от 17.01.2018 г. до 16.02.2018 г., който Районен съд – Балчик уважава. Въз основа на посочените съдебни решения пенсионният орган е зачел като осигурителен стаж на жалбоподателя по чл. 104, ал. 3 от КСО в „Евроманган“ ЕАД периода 13.10.2015 г. – 16.02.2018 г.

В първичните счетоводни документи на дружеството за времето след месец октомври 2015 г. е установено, че отсъстват данни за А. Б., така както и за времето след възстановяването му на работа. По делото липсва заповед за освобождаване на работника от „Евроманган“ ЕАД, считано от 08.06.2020г.

При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

Жалбата е допустима. Подадена е в преклузивния срок по чл. 118 от КСО, при връчен акт на 06.11.2024 г. и подадена жалба на 20.11.2024 г., от надлежна страна, засегната неблагоприятно от оспореното решение, срещу подлежащ на оспорване административен акт.

Разгледан по същество, жалбата е основателна при следните аргументи:

Оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, съобразно нормите на чл. 117, ал. 3 от КСО, при спазване на изискванията за писмена форма с всички изискуеми реквизити съгласно нормата на чл. 59, ал. 2 от АПК, включително с посочени фактически и правни основания за издаването му. В изпълнение на специалната норма на чл. 117, ал. 5 от КСО, препращаща към общия ред по АПК за издаване на административен акт, административният орган се е произнесъл с решение, след като се е запознал с жалбата срещу разпореждането и административната преписка.

Липсват конкретни оплаквания на оспорващата страна за допуснати съществени процесуални нарушения при издаване на атакувания акт. При извършената служебна проверка съдът на основание чл.168 ал.1 АПК констатира, че такива не са допуснати.

По отношение приложението на материалния закон:

Предмет на жалбата пред съда е оспорването на извода на ответника, че липсва прекратяване на възстановеното трудово правоотношение на работника на основание чл. 328, ал.1, т. 1 от КТ. – поради закриване на предприятието.

Според нормата на чл. 69б, ал. 4 от КСО, ако трудовият договор на лицата, които работят при условията на чл. 104, ал. 3, бъде прекратен на основание чл. 328, ал. 1, т. 1 и 2 от Кодекса на труда, те могат да се пенсионират не по-рано от навършване на 45 години и 4 месеца към 31 декември 2017 г. и ако имат сбор от осигурителен стаж и възраст 90 и 10 години осигурителен стаж, положен при условията на чл. 104, ал. 3. От 31 декември 2017 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца до достигане на [възраст] възраст за мъжете и жените, т.е. за 2023 г. е 46 години и 4 месеца.

Към датата на подаване на заявлението жалбоподателят има навършени 46 години, 6 месеца и 23 дни.

Не се спори по делото, че осигуреният има повече от 10 години осигурителен стаж при условията на чл. 104, ал. 3 от КСО, а именно 20 години и 08 дни, положен според представения опис до 16.02.2018 г., като работник, зает на работа под земята в подземните рудници. Тези обстоятелства се установяват и от приложената по делото административна преписка.

Спорният въпрос в производството е, прекратено ли е трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 1 от КТ.

Със Заповед № 2/13.10.2025 г. на изпълнителния директор на „Евроманган“ЕАД, трудовото правоотношение на А. Б. е прекратено. С влязло в сила на 11.12.2017 г. съдебно решение № 66/13.03.2017 г. по гр.д. № 19/2017 г. по описа на Окръжен съд-Добрич е признато уволнението на осигурения за незаконно, отменена е сочената по-горе заповед и работникът е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност „началник смяна, рудник“.

По силата на чл. 345 от КТ при възстановяване на работника на предишната му работа той може да я заеме, ако в двуседмичен срок от получаване на съобщението за възстановяване се яви на работа, освен когато този срок не бъде спазен по уважителни причини.

С влизане в сила на съдебното решение се възстановява трудовото правоотношение на работника с произтичащите от това правни последици. Решението за възстановяване на работа не задължава работникът да се върне на заеманата преди това работа. Той има само право да стори това. Да се възползва от това право е възможност за работника, което той може да стори в двуседмичен срок от получаване на уведомлението по чл. 345 от КТ или ако такова съобщение не е издадено - от деня, в който с явяване в предприятието или по друг начин работникът или служителят изяви пред работодателя желанието си да се върне на работата, на която е възстановен съобразно Тълкувателно решение № 3 по т.д. № 3/2019 г. на ОСГК на ВКС.

Лицето е получило уведомление по 345 от КТ на 16.01.2018 г. В тази насока са представеното съобщение на л. 37 от делото и писмо на председателя на Районен съд-Балчик с вх. № 602/27.02.2025 г. – л. 91 от делото.

Работникът е упражнил правото си да се върне на заеманата работа. В тази насока са представените съдебни решения на Районен съд-Балчик по гр.д. № 61/2018 г. и Окръжен съд-Добрич по гр.д. № 130/2019 г. относно осъждане на работодателя да заплати на А. Б. обезщетение за недопускане на работа за периода от 17.01.2018 г . до 16.02.2018 г.

В събраните по делото гласни доказателства на свидетелите – синдици на „Евроманган“ ЕАД в несъстоятелност, И. А. М. и Л. М. Б., се потвърждава знание относно работници, чието уволнение е признато за незаконно от съда. Л. Б. заявява, че когато встъпва като синдик през август, никой не е бил на работа, всички работници са били с прекратени трудови правоотношения. За А. Б. си спомня, че е възстановен през 2017-2018 от съда на работа, явил се е на работа, указано му е да представи медицинско свидетелство, но не го е сторил,“ ….лицето „не е идвало на работа, не е следвало да идва на работа“.

По делото са събрани по делегация показанията на свидетеля Т. Н. Д., която е имала пълномощно да представлява „Евроманган“ ЕАД пред всички български институции. Свидетелката твърди, че в процеса по възстановяване на А. Б. се оказва, че той разполага с медицински документи, които не позволяват да заеме същата длъжност поради заболяване. В гласните показанията се твърди, че работодателят има издадена заповед за преназначаване на работника на наземна длъжност, поради обстоятелството, че страда от вид заболяване, което не позволява работа под земята. Твърди се, че работникът отказал да заеме тази длъжност, като отказът е оформен в присъствието на двама служители на фирмата гл. инж. Р. Г. и инж. Ж. В.. От тогава според свидетеля А. Б. не се е явявал на работа, не се е явявал на работа след 17.01.2018 г., не е получавал трудови възнаграждения, не са му внасяни осигуровки, но не е бил с прекратено трудово правоотношение. Т. Д. заявява, че не знае за образувано дело срещу фирмата от оспорващия за недопускане до работа. В разпита по делегация свидетелката посочва, че на 16.01.2018 г. А. Б. е отишъл на работа, оставил е на охраната съдебното решение за възстановяване на работа. На 17.01.2018 г. той се явил на работа, но работодателят поискал актуално медицинско удостоверение.

При уважаване на иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ прекратеното трудово правоотношение се възстановява във вида,в който е съществувало към датата на прекратяването му. Горното разрешение не се повлиява от обстоятелството, че работодателят след издаване на отменената заповед за уволнение е узнал от доказателствата, събрани по делото за отмяна на уволнението, че работникът А. Б. страда от белодробни заболявания, които не позволяват да изпълнява заеманата от него преди прекратяване на трудовото правоотношение длъжност. В този случай не става въпрос за сключване на нов трудов договор, при която хипотеза работодателят е длъжен да провери дали по отношение на кандидата за работа са изпълнени законовите изисквания за заемане на длъжността, вкл. да поиска и получи данни за неговото здравословно състояние, след което да вземе решение дали да встъпи в трудово правоотношение с него или не, т.к се касае за възстановяване в първоначалния му вид на едно вече възникнало в миналото трудово правоотношение. Работодателят е длъжен да изпълни съдебното решение за възстановяване на ищеца на предишната работа и да го допусне да я изпълнява. Ако счита, че за ищеца е настъпила междувременно през висящността на трудовото правоотношение обективна невъзможност поради възникване на противопоказни за работата в рудник заболявания да изпълнява заеманата от него длъжност, работодателят е разполагал със законовата възможност да прекрати отново трудовото правоотношение, но вече на друго основание. (Решение по в.гр.д. № 130/2019 г. по описа на Окръжен съд-Добрич)

В случая липсват доказателства за прекратяване на трудовото правоотношение на А. Б. след възстановяването му на работа. Не сме изправени и пред прекратяване на трудово правоотношение по реда на чл. 325, ал. 1, т. 2 от КТ - когато уволнението на работника или служителя бъде признато за незаконно или бъде възстановен на предишната му работа от съда и същият не се яви да я заеме в срока по чл. 345, ал. 1 от КТ. Доказателство за това са обясненията на работника, подкрепени от представените осъдителни съдебни решения за заплащане на обезщетение за недопускане до работа за периода от 17.01.2018 г . – 16.02.2018 г. и показанията на Т. Д., представляващ работодателя, с които се потвърждава, че работникът на 16-17.01.2018 г. се е явил в дружеството да заеме предишната си длъжност.

В приложената по делото трудова книжка на работника е отразено, че на 08.06.2020 г. е прекратено трудово му правоотношение поради закриване на предприятието на основание чл. 328, ал. 1, т. 1 от КТ.

По отношение на вписването е открито производство по чл. 193 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК оспорване истинността на основанието и датата на прекратяване на трудовото правоотношение.

Свидетелят М. заявява, че подписът, положен под печата в трудовата книжка на жалбоподателя А. Б., е негов, в качеството на временен синдик. Според него другият подпис в същата страница е на счетоводителя А. К.. М. не може да потвърди категорично дали е изготвена и подписана от него заповед за прекратяване на конкретното трудово правоотношение с А. Б. от същата дата.

С Решение № 29/11.03.2020 г., постановено по т.д. № 15/2019 г. по описа на Окръжен съд-Добрич е открито производство по несъстоятелност на „Евроманган“ЕАД. На 08.06.2020 г. са прекратени трудовите правоотношения на дружеството с работниците, вкл. и с жалбоподателя. С обявяване на дружеството в несъстоятелност, респ. закриване на предприятието, работодателят е упражнил правото си да прекрати трудовите правоотношения с работниците, вкл. и това с оспорващия.

При тези данни съдът приема, че трудовото правоотношение на работника е прекратено на 08.06.2020 г. на основание чл. 328, ал.1 , т. 1 от КТ, което прави приложима нормата на чл. 69б, ал. 4 от КСО и има за последица уважаване на жалбата на осигурения.

Оспорването на истинността на трудовата книжка в частта на записването за правното основание и датата на прекратяване на трудовия договор следва да се остави без уважение като недоказано.

При тези изводи, съдът приема, че при издаване на обжалваното решение материалният закон е неправилно приложен и като последица оспорването следва да се уважи.

Процесуалният представител на жалбоподателят претендира сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение, което следва да се присъди съобразно чл.143 от АПК и Наредбата № 1/2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа.

Воден от изложените съображения и на основание чл. 118, ал. 3 от КСО, във връзка с чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд – Добрич, втори състав

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 33/ 29.10.2024 г., издадено от Директора на ТП на НОИ – Добрич, с което е отхвърлена жалбата срещу разпореждане [номер]/ 29.07.2024 г. на Ръководител „ПО" в ТП на НОИ – Добрич за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на А. Х. Б. на основание чл. 69б, ал. 3 и ал. 4 от КСО.

ВРЪЩА преписката на ръководителя по пенсионно осигуряване за ново произнасяне по Заявление с вх. № №2113-24-362/25.03.2024 г. в ТП на НОИ – Добрич за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на А. Х. Б. съобразно указанията по прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото решение.

ОСЪЖДА ТП на НОИ - Добрич да заплати на А. Х. Б. с [ЕГН] от [населено място], общ. Балчик, [улица]сумата от 960 лв. (деветстотин и шестдесет лева), представляваща сторените по делото разноски.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.