НОХД № 126/2016г.
МОТИВИ:
Обвинението е против подс.Д.
***,ЕГН: ********** за престъпление по чл.343б,ал.1 от НК за това, че на 27.02.2016 год. в град Панагюрище е управлявал моторно превозно средство - лек
автомобил „Фиат Пунто” с peг. № ВР 51 21 ВС с концентрация на алкохол в кръвта си над
1,2 на хиляда,а именно 1,38 на
хиляда,установено по надлежния ред- чрез химическа експертиза №196А/18.04.2016г. на СХЛ при „МБАЛ-Пловдив”АД гр.Пловдив.
В
съдебно заседание подсъдимият се явява
лично и с упълномощен защитник,като не се признава за виновен и дава обяснения.
Представителят
на Районна прокуратура гр.Панагюрище поддържа изцяло обвинението и пледира за
осъдителна присъда. Предлага на подсъдимия да бъде наложено наказание от една
година лишаване от свобода,чието изтърпяване да бъде отложено за изпитателен
срок от три години,както и да бъде лишен от правоуправление за същия срок.
Районният
съд, като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и
в тяхната съвкупност, прие за установено следното:
Подс.Д.К. притежавал
свидетелство за управление на МПС, категория „В М АМ В1”като към инкриминираната
дата е бил санкциониран общо шест пъти за нарушения по Закона за движение по
пътищата-четири пъти с влезли в сила наказателни постановления и два пъти с
фишове.
На
27.02.2016г. св.И.Ш. и св.С. Г –
полицейски служители при РУ – Панагюрище изпълнявали служебните си задължения
по контрол на автотранспорта и охрана на обществения ред. Около 02.00 часа те се движили със служебния
автомобил по ул. „Каменград” в
гр.Панагюрище и забелязали,че от гараж на жилищна сграда на заден ход излиза лек автомобил „Фиат
Пунто”,жълт на цвят.Автомобилът се управлявал от подсъдимия К.,който идвал от
градската дискотека,където бил употребил алкохол.Пред гаража се намирали
неговите приятели –свидетелите Б. и Д,с които подсъдимият се уговорил да се
почерпят в гаража. Подсъдимият възнамерявал да паркира автомобила в близост до
дома си,за да освободи пространство за почерпка с приятелите си.
След
маневра назад автомобилът„Фиат Пунто”потеглил в посока изток.След като
изминал няколко метра,полицейските служители го спрели.Св.Ш. отишъл да
шофьорската врата,при което водачът-подс.Д.К. свалил стъклото.Св.Ш. усетил
мирис на алкохол,поради което разпоредил на подсъдимия да изгаси двигателя на автомобила.Подсъдимият
се подчинил на разпореждането.Св.Ш. се легитимирал и му поискал личните
документи,както и тези на автомобила. Подсъдимият представил само документите
за автомобила,като казал,че е загубил личната си карта в дискотеката. Поради
съмнението,че подсъдимият е употребил алкохол,св.Ш. и св.Г повикали дежурните
си колеги по линия на КАТ,които пристигнали на
място и изпробвали подсъдимия с техническо средство „Алкотест Дрегер 7410” с инв.№0145,който отчел
концентрация на алкохол в издишания въздух със стойност от 1.54 промила. Против
подсъдимия бил съставен АУАН,
който той подписал,като в графата за възражения собственоръчно написал,че няма такива.След
това му бил издаден талон за медицинско изследване на
кръвта и малко по-късно бил придружен от
полицейските служители до ФСМП-Панагюрище,където дал кръв за химически анализ и бил освидетелстван от дежурен лекар.
Видно от приложения
протокол за химическо изследване на пробата кръв на подсъдимия № 196 от
01.03.2016 година на СХЛ Пловдив, същият е управлявал автомобила с 1.42 на хиляда концентрация на алкохол в кръвта си.
По
този повод било отпочнато настоящото наказателно производство.В хода на
същото,по искане на подсъдимия било извършено повторно химическо изследване на
взетата кръв,което показало по-нисък
резултат ,а именно 1,38 на хиляда,видно от
приложения на л.47 в ДП протокол
за химическо
изследване № 196 А от 18.04.2016 година на СХЛ Пловдив.
Горната фактическа обстановка съдът възприе изцяло от показанията на св.Ш. и с.Г, частично от обясненията на подсъдимия и
показанията на свидетелите Б. и Д,както и писмените доказателства инкорпорирани в доказателствения материал по реда на
чл.283 от НПК.
Съдът не дава вяра на
обясненията на подсъдимия К. в частта
им, в която отрича да е управлявал автомобила.Подсъдимият заявява,че през
инкриминираната нощ бил на дискотека заедно със св.Д,като по пътя за дома си
срещнали св.Б..В дискотеката подсъдимият и св.Д
пили алкохол,като подсъдимият бил изпил 5 или 6 бири.Тримата решили да
си допият в гаража на подсъдимия.Подсъдимият се качил на жилищния етаж,взел
ключа за гаража и го отключил от вътрешната страна.Свидетелите Б. и Д го чакали
отвън и след като подсъдимият отключил,влезли в гаража. Тъй като в гаража бил
паркиран автомобила на подсъдимия „Фиат Пунто“,подсъдимият и свидетелите Б. и Д го изкарали навън чрез бутане.Това те
предприели,тъй като били пили алкохол и не искали да палят
двигателя.Свидетелите Б. и Д застанали отпред и предприели бутане,облягайки се
на предния капак,а подсъдимият застанал до шофьорската врата и държал волана,за да направлява
автомобила.Преди това той бил свалил стъклото на вратата на автомобила,който
бил отключен.В момента,в който автомобилът бил изкаран от гаража чрез
бутане,пристигнали полицаите Г и Ш.,които извикали колегите си.Те пристигнали с
втори автопатрул и изпробвали подсъдимия за употреба на алкохол с техническо
средство,което отчело наличие на 1,54 промила.
Обясненията на
подсъдимия са израз на защитна
позиция,целяща да се избегне наказателната отговорност, която се следва, а не
източник за фактите от обективната действителност.
В подкрепа на защитната теза
на подсъдимия,показания депозират
свидетелите С. Д и А.Б..Съдът не кредитира и техните показания, т.к. тези свидетели са
заинтересован от изхода на делото. Очевидно приятелството им с подсъдимия ги мотивира да депозират
показания,които го оневиняват. Техните
показания обаче не съответстват в
пълна степен на обясненията на
подсъдимия. В противоречие с последния те установяват,че автомобилът е бил
заключен и че подсъдимият го е отключил,докато подсъдимия беше категоричен,че
автомобилът е бил отключен и че той най-вероятно е взел само ключа за
гаража,който държал на отделно място от ключа за автомобила. Освен това св.Д заяви,че гаражната врата се отваря отвътре
без ключ. При това положение подсъдимият не е имал необходимост да ходи до
жилищния етаж,за да вземе ключове. Явно това се е наложило заради ключа за
автомобила,необходим за привеждането му в движение.
Недостоверността на
показанията на свидетелите Б. и Д следва от тази част от показанията им,в която
установяват мястото,на което са се намирали спрямо автомобила,когато са
пристигнали полицаите Г и Ш..Свидетелите установиха,че автомобилът бил с лице към гаража,в право положение,докато те
били отстрани, пред отворените гаражни врати. Това им положение е
невъзможно,при положение че твърдят,че са избутвали автомобила от гаража в предната му част,при което е логично,при
пристигането на полицаите свидетелите Б. и Д да са били отпред пред
автомобила,още във вътрешността на гаража,а не извън него и в страни,на
тротоара.
Недостоверността на тезата
на подсъдимия,подкрепена от тази на свидетелите Б. и Д се
извежда и от показанията на св.Ш.,дадени при проведената очна ставка със св.Б.
,с които установява че денивилацията между гаража и тротоара е около 20 см,като гаража се намира
по-ниско.По тази причина били поставени дървени трупи,за да може
автомобилът да излиза от гаража. При
това положение изкарването на автомобила чрез бутане изисква значително
физическо усилие,докато св.Б. беше категоричен,че такова не било положено
от него и приятелите му.
Както
бе посочено,обясненията на подсъдимия и показанията на свидетелите Б. и Д категорично се опровергават от показанията на
св.Г и св.Ш.,които съдът кредитира изцяло като достоверни и депозирани от
незаинтересовани от изхода на делото лица.Последните двама нямат никакъв личен мотив да уличават К.,като
му приписват деяние или поведение,което обективно той не е имал.
Поредното писмено доказателство, установяващо фактът,
че подсъдимият К. е управлявал автомобила „Фиат Пунто” е отразеното в АУАН, съставен след изпробването с техническото средство. В акта е посочено,че подсъдимият
е управлявал автомобила по улица „Каменград” в град Панагюрище.Този акт
е бил предявен и подписан от К., което значи, че напълно се е съгласил с
констатациите в него.Освен това подсъдимият изрично е вписал,че няма възражения
посредством глагола „нямам” .
Съдът счита, че установяването на наличието на алкохол
в кръвта на подс.К. е станало в пълно съответствие с изискванията на Наредба
№30 от 27.06.2001г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите
на моторни превозни средства.
Не може да бъде споделено възражението
на защитата за нарушение на реда за установяване на алкохол в кръвта на водача на процесното МПС. Защитата
се позовава на обстоятелството, че от подсъдимия била взета кръв с една
спринцовка от 10 сс - 10 мл. кръв. Според защитата Наредбата повелявала да се
вземат две кръвни проби.Това становище защитата аргументира с редакцията на чл.11,ал.2 от Наредба
№30,който гласи: „При изследване за употреба на алкохол се вземат по 10 мл.
кръв,а за друго упойващо вещество-40 мл.кръв”. При тази редакция тезата на
защитата е необоснована.Наредбата поставя изискване за минимално количество
кръв за изследване-10 мл.,което в случая е спазено,като няма изискване за две
проби.Изискването за количество е именно заради предвидената възможност да се
иска повторно химическо изследване,което в случая е било сторено,т.е имало е
достатъчно материал за изследване.Употребата на глагола „вземам“ в множествено
число не може да аргументира становището на защитата.Ако издателите на
Наредбата са предвиждали необходимостта от две отделни проби,това щеше да бъде
посочено изрично в подзаконовия акт.Както е известно,за целите на наказателната
отговорност и нейното реализиране разширително тълкуване не е позволено.
По изложените съображения,не
може да бъде споделено възражението за опорочаване на процедурата по
установяване на алкохол в кръвта на подсъдимия,поддържано
като алтернативно на твърдението,че същият не е имал качеството на водач на
МПС,тъй като не е управлявал автомобила.
При така възприетата
фактическа обстановка и въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства,съдът приема за
безспорно установено,че подс.Д.К. е осъществил от обективна и субективна страна
признаците на престъпния състав на чл.343б,ал.1от НК,като на 27.02.2016 год. в град Панагюрище е управлявал моторно превозно средство - лек
автомобил „Фиат Пунто” с peг. № ВР 51 21 ВС с концентрация на алкохол в кръвта си над
1,2 на хиляда,а именно 1,38 на
хиляда,установено по надлежния ред- чрез химическа експертиза №196А/18.04.2016г. а СХЛ при „МБАЛ-Пловдив”АД
гр.Пловдив.
Подсъдимият е имал представи за всички
обективни елементи на състава, като е предвиждал и е допускал настъпването на
общественоопасните последици на деянието си.Действал е при евентуален
умисъл,тъй като е съзнавал,че е употребил алкохол,чиято концентрация в кръвта
му би могла да надхвърля максимално допустимата по закон и няма право да
управлява МПС, но преследвайки пряката си цел - да изкара автомобила от гаража и да го паркира в близост
до дома си,за да освободи пространство за почерпка с приятелите си, се е
съгласил с настъпването на общественоопасните последици.
В нарушение на чл.5,ал.2,т.3 от ЗДП
подсъдимият е управлявал автомобила си, след като е употребил алкохол, като с
оглед концентрацията на алкохол в кръвта му – 1.38 промила, нарушението му по
ЗДП съставлява престъпление по чл.343б,ал.1 от НК.
Употребата на алкохол е установена в
съответствие с изискванията на Наредба № 30 за реда за установяване употребата на
алкохол или друго силно упойващо вещество от водачи на МПС.
При определяне вида и размера на
наказанието, което следва да се наложи
на подсъдимия, съдът взе предвид разпоредбите на чл.36 от НК относно целите на наказанието и на чл.54 и следващите от НК
за неговата индивидуализация.
Обществената
опасност на деянието е висока с оглед
засягането на правната сигурност и установеният правов ред в страната.Включено е в раздел втори на глава единадесета на НК
“Престъпления по транспорта и съобщенията”.С него се засягат важни обществени и
лични интереси. От друга страна съдът прецени обществената опасност на
конкретно извършеното от подсъдимия
деяние,която е сравнително ниска,предвид конкретната концентрация на
алкохол,надхвърляща допустимия минимум само
с 0,18
и поради това,че подсъдимият е управлявал автомобила няколко метра в нощната част от денонощието,т.е. при
неинтензивно движение.
Преценявайки личността на подсъдимия,съдът
отчете че същият е с относително висока степен на обществена опасност и то като водач
на МПС. Освобождаван е от наказателна отговорност и е осъждан за престъпения по
транспорта. Освен това е наказван и по административен ред за нарушения по
Закона за движение по пътищата.
Причината за извършване на
престъплението следва да се търси в личността на подсъдимия,в ниското му
правосъзнание и култура и недисциплинираността му като водач на МПС.
Като смекчаващи наказателната отговорност обстоятелства съдът прецени
младежката възраст на подсъдимия,сравнително ниската концентрация на алкохол,с
която е управлявал автомобила,както и обстоятелството,че е управлявал
автомобила за кратко време и при липса на интензивно движение. Като отегчаващи
обстоятелства се отчетоха наличието на други наказания за нарушения по ЗДП за последните пет години. Като
отегчаващо обстоятелство се отчете и осъждането на подсъдимия за престъпление по транспорта,както и освобождаването му от
наказателна отговорност за такъв вид деяние. Макар това да не е изрично посочено в
справката за съдимост на подсъдимия,правилата за реабилитация сочат,че той е
реабилитиран за осъждането си по НОХД№ 214/2010г. по описа на РС
Панагюрище.Независимо от това,този факт следва да се отчита като негативна
характеристична данна.
При тези
данни и като отчете наличните смекчаващи
и отегчаващи отговорността обстоятелства, съобразно относителната им тежест
съдът счете, че са налице многобройни смекчаващи обстоятелства,посочени
горе и че подсъдимият К. следва да бъде осъден на пет месеца лишаване от свобода, с което ще се постигнат целите на наказанието.
С оглед данните за
личността на подсъдимия съдът намери,че
за постигане целите на наказанието и преди всичко за неговото поправяне и
превъзпитание не се налага ефективно изтърпяване на наложеното наказание
лишаване от свобода,поради което и на основание,чл.66 ал.1 от НК съдът отложи
изтърпяването за изпитателен срок от три години.Възпитателната работа с условно
осъдения съдът възложи на Наблюдателната комисия при Община Панагюрище.Кумулативно
с наказанието лишаване от свобода съдът осъди подс.К. и на наказание глоба в
размер на 200 лв.,платима в полза на Държавата по бюджета на съдебната власт по
сметка на Районен съд Панагюрище.За да определи този размер на глобата,който е
минимално предвидения в закона за този
вид престъпление,освен от индивидуализиращите наказанието
обстоятелства,посочени горе като отегчаващи и смекчаващи,съдът изходи и от
материалното положение и имотното състояние на подсъдимия,декларирано на л.19 в
ДП. и от факта,че е учащ /студент/.
Съдът като отчете отегчаващите отговорността обстоятелства- осъждането на
подсъдимия и освобождаването му от наказателна отговорност за престъпления по
транспорта,както и предишните му нарушеният на правилата за движение пътищата,видни
от справката на л.4 в ДП,намери за необходимо да упражни по осезателно въздействие спрямо
подсъдимия по посока спазване на императивните правила,обезпечаващи
безопасността при управление на МПС. Предвид това и на основание чл.343г във
вр. с чл.343б,ал.1 от НК съдът постанови
подс.К. да бъде лишен от право да
управлява МПС за срок от осем месеца,като намери,че именно с този размер на
наказанието ще се постигнат неговите цели.
На
основание чл.189,ал.3 от НПК съдът осъди подс.Д.К. да заплати по сметка на
ОДМВР Пазарджик сторените на досъдебното
производство разноски в размер на 25 лева- за химическа експертиза,както и 10
лв. държавна такса при евентуално служебно издаване на изпълнителен лист в
полза на ОДМВР Пазарджик,както и в полза на РС Панагюрище за събиране на
наложеното наказание глоба.
По изложените съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: