№ 3225
гр. София, 30.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Рени Коджабашева
Членове:Мария Г. Шейтанова
Воденичарова
Цветина Костадинова
при участието на секретаря Капка Н. Лозева
като разгледа докладваното от Мария Г. Шейтанова Воденичарова Въззивно
гражданско дело № 20241100503268 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С първоинстанционното решение № 17485 /26.10.2023 г., постановено по гр.д. №
56 447/2022 г. на СРС, ГО, 58 състав, е признато за незаконно и отменено на основание
чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ дисциплинарното уволнение на В. Й. Й. извършено със Заповед
№ ЧР-09-295/28.09.2022 г. на Изпълнителния директор на СБАЛ по детски болести
„Проф. И.М." ЕАД. Ищцата е възстановена на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ на
заеманата преди уволнението длъжност „Старши рентгенов лаборант“ при СБАЛ ПО
ДЕТСКИ БОЛЕСТ „ПРОФ. И.М." ЕАД; ответникът е осъден на основание чл. 344, ал.
1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ да заплати на ищцата сумата 11 151,18 лв. (бруто) –
обезщетение за оставане без работа в периода от 01.10.2022 г. до 31.03.2023 г. , ведно
със законната лихва, считано от датата на исковата молба (14.10.2022 г.) до
окончателното изплащане, както и сумата 2 320 лв. – съдебни разноски.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 343652/30.11.2023 г. на СБАЛ по детски
болести „Проф. И.М.“ срещу решението. В жалбата се излагат доводи за неправилност
и необоснованост на първоинстанционното решение. Излага, че районният съд
неправилно е приел за основателни исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Сочи, че
съдът не е обсъдил гласните и писмените доказателства обстойно, а и делото е
останало неизяснено от фактическа страна поради допуснати от съда нарушения.
Поддържа, че ищцата е изготвяла нефункционални графици, които са затруднили
дейността на цялото отделение, което също е причина за уволнението й. Излага, че
ищцата е надлежно поканена да даде обяснения за всички дисциплинарни нарушения
1
съгласно заповедта. Работодателят е обсъдил дадените писмени обяснения. Относно
допуснатото нарушение по изготвяне от ищцата на нефункционални графици, водещи
до извънреден труд, излага, че ищцата е поканена устно да даде обяснения. Относно
проблема с рентгеновия апарат от 15.09.2022 г. сочи, че допуснатото нарушение от
ищцата е тежко, понеже при ответника – едно от малкото специализирани детски
заведения в България, апаратурата следва да работи безотказно. Моли на осн. чл. 266
ГПК поради сочените нарушения да бъде допуснат до разпит свидетел от въззивния
съд.
На осн. чл. 266 ГПК е изслушан в хода на въззивното пр-во свидетел по подборни
мотиви, съдържащи се в о п р е д е л е н и е № 4635/28.03.2024 г.
Подаден е отговор на въззивната жалба от ищцата В. Й. Й. от 31.01.2024 г.
Ищцата излага, че са й искани обяснения с писмена покана единствено относно
проблема с рентгеновия апарат от 15.09.2022 г., което е изложила още в исковата
молба. Също така в исковата молба било посочено, че по друг начин не са й били
искани обяснения. В отговора на исковата молба обаче се съдържали твърдения
единствено относно отправена писмена покана. Позовава се на концентрационното
начало в гражданския процес и на настъпила преклузия относно част от исканията на
ответника по чл. 266 ГПК.
Относно проблема с рентгеновия апарат от 15.09.2022 г. изтъква, че не могло да
посочи друг заместник освен Ф. за датите на отсъствието й поради това, че всички
други лаборанти са били в годишен отпуск. Отрича да е давала устни заповеди за
забрана на останалите лаборанти да подават заявки за ремонтни дейности; макар и в
отпуск ищцата е съдействала да се поправи апаратът. Също така наказанието било
несъразмерно.
Постъпила в срок е и частна жалба вх. № 79700/11.03.2024 г. от СБАЛ по
детски болести „Проф. И.М.“ срещу постановеното по реда на чл. 248 ГПК
определение № 7359/16.02.2024 г. Излага, че в договора, представен от ищеца,
фигурират двама адвокати, поради което се дължи ½ от сумата /1/2 от сумата от 2 320
лв./. Неправилно с определението е отхвърлена молбата на страната частен
жалбоподател по чл. 248 ГПК. Също така минималното адв. възнаграждение според
приложимата редакция на МНРАВ е в размер на 1 774 лв., а не възприетото от съда
2 284 лв.
Постъпил е отговор на тази жалба от 05.12.2023 г. Ответникът по жалбата В. Й.
– Д. излага, че заплатеното възнаграждение е едно и не е прекомерно.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и
взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба и отговора приема следното.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Настоящият съдебен състав
намира, че обжалваното решение е валидно и е допустимо.
По доводите за неправилност на решението въззивният съд намира следното.
Ищцата оспорва уволнението, сторено със Заповед № ЧР – 09-295/28.09.2022 г.,
връчена на ищцата на 30.09.2022 г. С исковата молба и уточняващи молби от
17.11.2022 г. /л. 32/ и от 29.05.2023 г. /л. 78/ ищцата излага, че завръщайки се на работа
от годишен отпуск на 26.09.2022 г. получила писмена покана за даване на обяснение
във връзка с водено срещу нея дисциплинарно пр-во от работодателя ответник.
2
Оспорва да е извършила сочените в заповедта нарушения на трудовата дисциплина.
Сочи, че е определила свой заместник за времето на отсъствието си по отпуск –
лаборант Б. Ф., която била единственият служител, който не е в отпуск по график за
времето на отсъствие на ищцата. Същевременно било вярно, че лаборант Б. Ф. е
излязла също в отпуск считано от 19.09.2022 г. или е налице застъпване на периодите
на отсъствие на ищцата и Ф., но: на първо място Ф. е посочила заместник Е.Г.; на
второ място е бил налице един лаборант в рентгенологията през цялото време на
отпуска на ищцата. Така въпреки отсъствието на втори лаборант за периода 14 -
16.09.2022 г., то това е било сведено до знанието на преките ръководители на ищцата.
На дата 15.09.2022 г. се установило, че рентгеновият апарат не работи поради
проблеми с електроподаването, но ищцата своевременно докато е била в отпуск
изготвила доклад до г-н Д. /директор на Административно - стопански блок/, провела
разговор по телефона с д-р Е. и д-р З. /Началник отделение „Образна диагностика“/ и
те я уверили, че не необходимо да прекъсва отпуска си. Ищцата сочи, че за 2 часа
проблемът бил разрешен и апаратурата отново заработила. Ищцата оспорва да е
забранявала на останалите лаборанти да подават заявки за ремонт на рентгена.
Относно пункт втори от уволнителната заповед, според който ищцата е
допускала и други нарушения като изготвяне на хаотичен график, нередности с
Инструктажните тетрадки и други, ищцата оспорва да е допуснала подобни
нарушения. Излага, че работи наред с останалите лаборанти в среда с йонизиращи
лъчения, поради което винаги се натрупвали извънредни часове. Оспорва да са й
искани обяснения относно пункт втори от уволнителната заповед – на стр. 5 от
исковата молба сочи, че са й искани писмени обяснения единствено относно проблема
с апаратурата на 15.09.2022 г., но не и относно другите вменени нарушения. Оспорва
да са й искани изобщо обяснения по пункт втори.
С исковата молба ищцата претендира обезщетение за оставане без работа в
размер на 11 151, 18 лв. за „не повече от шест месеца“. В тази вид исковата молба е
нередовна и с разпореждане от 23.10.2022 г. на ищцата са дадени указания и с молба от
17.11.2022 г. ищцата уточнява, че претендира обезщетение за оставане без работа в
размер на 11 151, 18 лв. за периода 01.10.2022 г. – 31.03.2023 г. или за пет месеца.
Според молба от 29.05.2023 г. се претендира именно сумата от 11 151, 18 лв. бруто.
Ищцата представя фиш за заплата от м. 08.2022 г., предхождащ уволнението, според
който размерът на брутното й трудово възнаграждение е от 1 858,53 лв.
С отговора на исковата молба ответникът прави следните оспорвания. Оспорва
формално ищцата да е била в трудово правоотношение с ответника, но впоследствие
излага, че уволнението е законосъобразно. Сочи на стр. 2 от отговора, че на ищцата са
искани писмено обяснения /“връчена покана“ и че второто нарушение – относно
графиците и цялостната организация на работата, е „проявна форма на поведението на
ищцата, визирано във връчената й покана“/. Сочи, че са допуснати груби нарушения на
трудовата дисциплина. Оспорва иска за обезщетение за оставане без работа по
основание и размер.
По този начин с отговора и своевременно ответникът не е навел твърдения, че
ищцата е била канена да даде обяснения отделно от писмената покана. Твърденията
съгласно молба от 09.06.2023 г. относно отправена устна покана за даване на обяснения
са преклудирани. В този смисъл е Определение № 399 от 14.03.2023 г. на ВКС по гр. д.
№ 3748/2022 г., III г. о., ГК, според което налице е преклузията за нови възражения
след изтичането на срока за отговор на исковата молба с оглед разпоредбата на чл. 133
ГПК и липсата на възможност за нови такива включително и при бързи производства.
3
Установява се по делото, че страните са били в трудово правоотношение по
силата на трудов договор от 18.01.2018 г., по силата на който ищцата била назначена
на длъжност „Старши рентгенов лаборант“. Оспорването на ответника за липса на
правоотношение е формално, а и се опровергава от писмените доказателства. Съгласно
представената длъжностна характеристика за длъжността „Старши рентгенов
лаборант“ на л. 20, връчена на ищцата, то същата е назначена по трудов договор с
ответника именно на тази длъжност. Също така в процесната Заповед № ЧР – 09-
295/28.09.2022 г./ л. 11/ се съдържа признание на неизгодния за ответника факт, че
ищецът е назначена по „трудов договор № 74/18.01.2018 г.“. Така при съвкупния
анализ на доказателствата по делото и при отчитане на извънсъдебното признание на
неизгоден за ответника факт, съпоставени във взаимовръзка, съдът намира, че е
правилен изводът на районния съд, че страните са били в трудово правоотношение.
Ищцата е заемала към датата на уволнението длъжност „Старши рентгенов лаборант“
при ответника по трудов договор.
Според длъжностната характеристика задължение на ищцата е да ръководи и
организира дейността на рентгеновите лаборанти и санитарите, да изготвя и представя
за утвърждаване месечен работен график и график на разположения, да заявява
необходимите материали и да следи за изрядното състояние на апаратурата.
Не е спорно /молба от 17.11.2022 г. на л. 32/, че със Заповед № ЧР – 09-
295/28.09.2022 г., връчена на ищцата на 30.09.2022 г., трудовото правоотношение на
ищцата е прекратено с налагане на наказание „уволнение“ на осн. чл. 330, ал. 1, т. 6
КТ.
Според чл. 195, ал. 3 КТ наказанието се смята за наложено в деня на връчване на
заповедта на служителя. В случая процесната заповед е връчена на служителя лично на
30.09.2022 г., когато и е наложено наказанието и е прекратено трудовото
правоотношение.
Процесната Заповед № ЧР – 09-295/28.09.2022 г. е издадена от работодателя,
представляван от изпълнителния директор д-р Б.З.. Според служебно извършена
справка в ТР към момента на издаване на заповедта именно това лице е представлявало
дружеството.
Според чл. 195, ал. 1 КТ заповедта за налагане на дисциплинарно наказание
следва да е мотивирана, като се посочат нарушителят, нарушението и наказанието,
което са налага. Работодателят следва да обоснове и съразмерността на наложеното
наказание предвид извършеното нарушение.
В заповедта се сочи, че наказание се налага за следните извършени от служителя
нарушения на трудовата дисциплина:
1. Че на 15.09.2022 г. /когато ищцата е била в отпуск, но и посоченото от нея лице,
което да я замества, също не е било на работа и така в отделението е имало само
един лаборант/ в отделението по „Образна диагностика“ е възникнал проблем –
рентгеновият апарат е престанал да работи. Ответникът е болница,
специализирана да работи с деца. Разрешаването на проблема било „затруднено“
поради отсъствие на ищцата като „Старши рентгенов лаборант“ , както и и на
посочения от нея заместник лаборант Б. Ф.. Също така се установило, че на
останалите служители в отделението „не е позволено“ от ищцата да подават
заявки за извършване на ремонти. В заповедта е възпроизведено и то дословно
посоченото в докладна вх. № РД -36-2868/27.09.2022 г. на мед. сестра В., че
„никой от рентгена не е упълномощен и не знае“ процедурата за отремонтиране
4
на апарата, като неведнъж е „възниквало напрежение между ст. Лаборант“ тоест
ищцата и В. за „неспазване на йерархията и погрешното й изтълкуване като
своеволни решения“.
2. Пропуски в цялостната работа на ищцата, поради това, че: създава недобра
организация в отделението, като въпреки назначените двама допълнително
лаборанти /което не било нужно, понеже изследването с контраст е планово и
могло само за определени дни да са налични двама лаборанти/ се изготвя от
ищцата нефункционален и хаотичен график считано от началото на 2022 г., което
водело до натрупване на голям брой часове извънреден труд; инструктажните
тетрадки се попълват от ищцата със задна дата; апарат Филипс показва
несъответствия при работата си считано от м. 09.2021 г., но една през м. 11.2021
г. е уведомено ръководството за това; рентгеновата система ИМПАКС е
внедрена със закъснение; новите кодове КСМП са въведени с два месеца
забавяне.
Относно законосъобразността на уволнението съдът намира следното.
Установява се от докладна вх. № РД 361586/13.06.2022 г. от ищцата на л. 16,
докладна вх. № РД 36 2898-1/27.09.2022 г. на л. 50, а и страните не спорят, че считано
от м. 01.2022 г. отделението по „Образна диагностика“ работи непрекъснато на 24-
часов график.
Видно от докладна вх. № РД 361586/13.06.2022 г. от ищцата на л. 16, а това се
установява и от показанията на свид. Т., то ищцата е предложила да бъдат назначени
още двама рентгенови лаборанти с цел избягване натрупването на извънредни часове.
Отработените извънредни часове се компенсират с предоставянето на свободни дни
по график. Установява се от показанията на свид. Т., разпитана в хода на въззивното
пр-во, които показания съдът напълно кредитира, че били назначени още двама
лаборанти, като мотивацията на ищцата като предложител за това била, че плановото
изследване с контраст изисквало наличието на двама лаборанти на ден, защото при
децата е по-трудно да се извърши /ответникът е специализирана болница по детски
болести/. Според свидетеля обаче не било необходимо да са на работа двама лаборанти
постоянно, а само в дните, определени за извършване на това плановото изследване.
Видно от докладна вх. № РД-36-25/05.01.2022 г. на л. 22, изготвена от ищцата и
приложени протоколи през м. 11.2021 г. е била извършена цялостна профилактика на
дигитализиращата система и се установила необходимост за подмяна на комплект
валяци. С оглед съвкупния анализ на доказателствата съдът намира, че се касае за
апарат Филипс. Ищцата моли изп. Директор да разреши подмяната на елемента на
апарат Филипс, за да предостави дружеството, което е извършило прегледа, конкретна
оферта. Установява се от писмо вх. № РД-36-2648/13.12.2021 г. на л. 25, че такова
разрешение за подмяна на елемента е било дадено, т.к. с писмото се предоставя оферта
от дружеството за апарат Филипс.
Според докладна вх. № РД-36-339/03.02.2022 г. от ищцата до изп. Директор на л.
26 ищцата е уведомила последния, че на дата 03.02.2022 г. се е изключило ел.
захранването, вследствие на което командната маса на рентгеновия апарат спряла да
работи. Според писмото на ищцата не е определено дружество, което да извършва
ремонти.
Видно от молба от 26.08.2022 г. /л. 94 и сл./ ищцата е поискала разрешение да
използва 10 дни отпуск, т.е. считано до 23.09.2022 г. /петък/ вкл. По този начин
ищцата се завръща на работа на 26.09.2022 г. /понеделник/. В молбата за отпуск е
5
посочен заместник лаборант Б. Ф.. Разрешено е използването на отпуск от ищцата.
Същевременно видно от молба от 08.09.2022 г. посоченият заместник лаборант
Б. Ф. също е заявила използването на годишен отпуск считано от 19.09.2022 г., което
също е разрешено. По този начин в периода 19.09.2022 г. - 23.09.2022 г. посоченото от
ищеца лице, което да го замества, също е в отпуск.
Не се спори, а и се установява от график на отделението за м. 09.2022 г. /л. 96/, а
и от показанията на свид. Т., че освен това в периода 14-16.09.2022 г. посоченият
заместник лаборант Б. Ф. е била компенсирана за извънреден труд със свободни дни. В
графика „ГО“ е годишен отпуск, „Н“ или „НО“ означава неплатен отпуск, липса на
запис е равнозначно на свободни дни, а „Б“ е болничен. Въпреки посоченото в
легендата, че би следвало да има записи „св.д.“ или свободен ден, то такива записи
липсват, а има „празни дни“- такива без запис. За тях свид. Т. сочи, че са свободните
дни. По този начин за процесните дни от 14.09.2022 г. до 16.09.2022 г. на работа
според графика, а и според докладна вх. № РД-36-2862/27.09.2022 г. на л. 52, са били
следните лаборанти: на 14.09.2022 г. – Е. Г., а на 15.09.2022 г. и 16.09.2022 г. – К. Ч..
Или в периода 14.09.2022 г. - 16.09.2022 г. в отделението на практика действително е
имало един рентгенов лаборант.
Според посоченото в графика на л. 96 същият е съставен от лаборант Е. Г. и
утвърден от гл. мед. Сестра Василав, както и от Началник отделение д-р З. и от свид. Т.
– зам. Директор по лечебната част.
Така действително ищцата при подаване на молбата за разрешаване
използването на отпуск е посочил един заместващ, който не е бил на работа в периода
14.09.2022 г. - 23.09.2022 г. В този период според графика на работа е бил един
лаборант. Графикът в този вид е утвърден с подписите на Началник отделение и зам.
Директор по лечебната част.
Установява се от писмените доказателства, а и не е спорно, че на 15.09.2022 г. е
възникнал проблем с рентгена. Същият престанал да работи за около два часа. Според
протокол за ремонт от същата дата на л. 64 причината за това е „дефектирал главен
предпазител преди ел. таблото на рентгеновия апарат“.
Ищцата представя докладна без вх. №, датирана от 19.09.2022 г. и чието
входиране на 15.09.2022 г. ответникът оспорва. Според ищцата с нея тя била
осведомила зам. Директора за проблема с апарата. Недоказано остана тази докладна
да е входирана при ответника докато ищецът е в отпуск. Ответникът оспорва
съответните обстоятелства.
Установява се обаче безпротиворечиво, че за кратко време рентгеновият апарат е
бил поправен, като причината за аварирането му не е била повреда в него, а спиране на
тока.
Според докладна вх. № РД – 36-2809/21.09.2022 г на л. 49 от д-р Г. Т., разпитана
и като свидетел, то на 15.09.2022 г. рентгеновият апарат престанал да работи, като
разрешаването на проблема било затруднено поради отсъствие на ищцата, като
съществувала забрана други лица да подават заявки за ремонт. Тази докладна е станала
повод за образуване на дисциплинарно производство.
Със заповед № РД – 20-215/23.09.2022 г. е образувано дисциплинарно пр-во при
ответника работодател. Според заповедта на служителя следва да се изискат обяснения
с писмена покана. Наредено е да се изискат сведения, което е сторено и са входирани
докладна вх. № РД -36-2898-1/27.09.2022 г. л. 50 от д-р Т., докладна вх. № РД-36-
2868/27.09.2022 г. на л. 51 от мед. сестра В., както и докладна вх. № РД-36-
6
2862/27.09.2022 г. на л. 52 от лаборант К. Ч.. Първата докладна на д-р Т. дословно
възпроизвежда първото дадено от нея сведение, а в последните два параграфа се излага
,че според далия докладната не е необходимо да се дават дежурства от по двама
лаборанти освен при планови изследвания. Също така сочи, че се натрупвали твърде
много часове извънреден труд. Според докладна на мед. сестра В. само ищцата била
упълномощена да вика техници. Тази докладна също е дословно възпроизведена в
заповедта по нарушението по пункт първи от уволнението. Съгласно докладна от
лаборант К. Ч. апаратът е престанал да работи на 15.09.2022 г. поради спиране на тока
и е „жертва“ на постоянните сривове в захранването. В тази докладна се навеждат и
твърдения редица личностни противопоставяния в отделението и различно
отношение към служителите.
С писмена покана от 26.09.2022 г., връчена на ищцата на същия ден, й се искат
обяснения до края същия ден – л. 15. Според посоченото в поканата с нея се искат
обяснения само по пункт първи от уволнителната заповед.
Дадени са писмени обяснения от 26.09.2022 г./л.14/, в които служителят
признава, че е посочила само един заместник – лаб. Ф., която била единственият
лаборант, който не е в отпуск по време на искания от ищцата отпуск. Оспорва да е
забранявала други лица да викат техници.
Разпитана свид. Т. дава показания, че на 15.09.2022 г. лаборантът, който е бил
посочен да замества старши лаборант ищцата, е в бил свободен ден или отпуск. Никой
друг нямал право да се обади на фирмата. Свидетелят наредил на главната сестра да
нареди на дежурния лаборант, който е на работа, да се свърже с фирмата. Другите
лаборанти не смеели да се обадят на фирмата за ремонт, защото съществувала забрана.
Проблемът бил отстранен бързо. Според свидетеля всеки месец разписвайки
графиците и наднормените часове, разписвала повече от необходимото наднормени
часове, които са регулирани в Кодекса на труда. Празните дни в графика са
компенсация за извънреден труд. Сочи, че сестринският персонал изготвя
предварителни /работни/ графици за следващия месец, които не се одобряват. След
това на 25 число на текущия месец се предават графиците на старшата сестра, която ги
събира и съгласува. Тази окончателен график за текущия месец след 25-о число на
същия се одобрява от Началника на клиниката и след това от свидетеля, която е
заместник-директор. В момента лаборантите били не повече от 10 на брой, имало
служители в отпуск по майчинство.
Съдът намира, че уволнението е незаконосъобразно и правилно е бил уважен
искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ.
Относно нарушенията съгласно пункт първи от заповедта за уволнение съдът
намира, че работодателят въпреки че е изискал обяснения от служителя, то същите не
са обсъдени. Дословното преповтаряне в заповедта на части от докладните и на
обясненията не съставлява обсъждане и извършен анализ от работодателя на
относимите обстоятелства. В обясненията си служителят сочи, че поради наличния
персонал в отделението е могла да посочи като заместник единствено лаборант Ф., но
не и втори заместник.
На второ място не се установи при условията на пълно и главно доказване от
работодателя служителят да е извършил сочените нарушения на трудовата
дисциплина, изразяващи се в непосочване на заместник за периода на отпуска й, както
и че по заповед на ищцата не било позволено друг освен нея да вика техниците. Както
беше изложено по-горе, видно от окончателен график за м. 09.2022 г. за отделение
7
„Образна диагностика“, утвърден от всички компетентни лица вкл. и свид. Т., то за
периода на отпуска на ищцата е имало надлежно определен заместник. Също така
видно от графика и одобрените молби за отпуск през цялото време на разрешения на
ищцата отпуск е бил на разположение поне един лаборант. Самата свид. Т. сочи в
показанията си еднозначно, че според нея не било необходимо да има двама лаборанта
на смяна освен при извършване на плановото контрастно изследване с деца. Също така
следва да се посочи в тази връзка, че въпреки факта на отправеното от ищцата като
Старши рентгенов лаборант предложение за назначаване на двама лаборанти
допълнително през м. 06.2022 г. и обстоятелството, че според длъжностната й
характеристика тя следва да изготвя графика, то крайното решение относно
цялостната организация на работата вкл. и това колко лаборанти да са на разположение
дори и в дните без контрастно изследване в отделението зависи и е от компетентността
на работодателя.
Установи се, че на ищцата е разрешено използването на отпуска с посочен един
заместник без възражения в тази връзка. Относно графиците – установи се, че
предварителният график за следващия месец не се одобрява. На одобрение подлежи
окончателният график и то в края на текущия месец след нанесени всички настъпили
фактически промени. По този начин работодателят сам е създал подобна организация
на работата в отделението, която не е налагала посочването на втори заместник от
ищцата за дните, в които отсъства.
По-нататък, не се установи да е съществувала забрана за останалите лаборанти
да подсигурят поправката на рентгеновия апарат в отсъствие на ищцата. В тази връзка
в уволнителната заповед дословно и безкритично се преповтарят неясните и общи
твърдения в докладните, които обаче не налагат извод за оправен запрет от ищцата
другите лаборанти да викат техниците. Според докладните останалите лаборанти не
били упълномощени и не били осведомени относно процедурата по поправка на
апарата. Не се установи от събраните доказателства обаче да е отправяна забрана от
ищцата към останалите лаборанти да се обръщат към техници. В заповедта не е
обосновано уволнението да почива на факти/поведение, различно от твърдяната
забрана, не е обосновано да са налице пропуски в инструктажа на персонала.
Също така, не се установи поради факта на посочването на само един заместник
на ищцата по време на отсъствието й работата на отделението да е била съществено и
значимо затруднена във връзка с повредата на парата. Установи се според събраните
доказателства, че апаратът, за чието състояние ищцата отговаря, е бил редовно
сервизиран и на процесната дата 15.09.2022 г. е имало смущения в ел.захранването,
поради което той е спрял да работи. Според показанията на свидетеля повредата, която
не намира своята първопричина в състоянието на апарата, е отстранена за около 2 часа
и за работодателя не са настъпили съществени вреди последици.
Относно нарушенията, посочени в пункт втори от заповедта. На първо място, за
тях на ищцата не са искани обяснения, поради което само на това основание
уволнението е незаконосъобразно. Според заповедта за образуване на дисциплинарно
пр-во при ответника, то следвало да се искат само писмени обяснения. Съгласно
представените писмени обяснения са изискани такива само за нарушенията по пункт
първи, но не и относно тези по пункт втори от заповедта.
На второ място не се установи да са извършени от ищцата наведените в
заповедта нарушения. Те се отнасят до цялостната организация на работата в
8
отделението – създаване на нефункционален график, водещ до много часове
извънреден труд; закъсняло внедрени апарати, допълване на кодове. Във връзка с
графиците следва да се посочи, че те се изготвят от ищцата, но според посоченото в
докладните считано от м. 01.2022 г. /или осем месеца преди налагане на наказанието
уволнение / дежурствата в отделението са преминали на 24 часов график.
Следователно вменените на ищцата нарушения по съставяне на графика, водещ до
натрупване на часове извънреден труд, напълно съвпадат с момента на значима
промяна в начина на работа на служителите в отделението. Както се посочи по-горе,
личният принос на ищцата /като лице изготвящо графиците на лаборантите/ във връзка
с натрупването на часове извънреден труд следва да се разглежда в контекста на
цялостната организация на работата в отделението.
Правилно е бил уважен и искът по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ. Към момента на
началото на устните състезания е налице трудово правоотношение, което би
съществувало, ако ищецът не беше уволнен с процесната заповед.
Относно иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ. Съобразно нормата на чл. 225, ал. 1 КТ
при незаконно уволнение работникът има право на обезщетение от работодателя в
размер на брутното трудово възнаграждение за времето, през което е останал без
работа поради това уволнение, но не повече от шест месеца. Шестмесечният период по
чл. 225, ал. 1 КТ тече от датата на незаконното уволнение. Ищецът претендира
обезщетение за оставане без работа в размер на 11 151, 18 лв. за периода 01.10.2022 г. –
31.03.2023 г. или за шест месеца. Ищцата представя фиш за заплата от м. 08.2022 г.,
предхождащ уволнението, според който размерът на брутното й трудово
възнаграждение е от 1 858,53 лв.
Видно от представеното удостоверение от НАП на л. 76, а и според извършената
констатация в последното с.з. след края на исковия период, ищецът е останал без
работа в исковия период 01.10.2022 г. – 31.03.2023 г. Правилно искът е бил уважен.
Първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено като правилно.
По частната жалба. Излага в нея, че в договора, представен от ищеца,
фигурират двама адвокати, поради което се дължи ½ от сумата /1/2 от сумата от 2 320
лв./. Неправилно с определението била отхвърлена молбата на страната частен
жалбоподател по чл. 248 ГПК. Също така минималното адв. възнаграждение според
приложимата редакция на НМРАВ е в размер на 1 774 лв., а не възприетото от съда
2 284 лв.
С договор за правна защита и съдействие от 03.10.2022 г. на л. 35 е уговорено
между ищцата и процесуланите й представители оказване на правна помощ срещу
хонорар от 2 320 лв. и по трите иска. С молба от 30.11.2023 г. по чл. 248 ГПК
ответникът е поискал изменение на решението в частта относно разноските по доводи,
че договорът е сключен с двама адвокати, поради което възнаграждението следвало да
се присъди наполовина; също така същото било прекомерно с оглед приложимата ред.
на НМРАМ. С определение № 7359/16.02.2024 г. СРС е оставил молбата без уважение.
Частната жалба е неоснователна. Действително договорът за правна защита и
съдействие е сключен с двама адвокати, които са и упълномощени да представляват
ищцата, но уговореното възнаграждение е за един адвокат. Приложимата редакция на
НМРАВ е тази от ДВ бр. 88 от 4.11.2022 г., действала към момента на даване ход на
устни състезания. Според чл. 7, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 3 НМРАВ минималният размер на
възнаграждението е от 2 963,60 лв. Уговореното възнаграждение от 2 320 лв. не е
прекомерно. Частната жалба е неоснователна.
9
По разноските. Дължими са разноски според изхода на спора на ищеца
служител като въззиваем по въззивната жалба на работодателя. Претендира за
въззивното производство сумата 2 320 лв. заплатено в брой адвокатско възнаграждение
според договор за правна защита и съдействие от 23.01.2024 г. на л. 28. Сторено е
своевременно възражение за прекомерност, което е основателно. С оглед спецификата
на въззивното производство и по арг. от практиката на СЕС по съединени дела С-427/16 и
С-428/16 на ищеца и сега въззиваем се дължат 1 500 лв. разноски за въззивното пр-во.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 17485 /26.10.2023 г., постановено по гр.д. № 56
447/2022 г. на СРС, ГО, 58 състав.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 7359/16.02.2024 г. по гр.д. № 56 447/2022 г. на СРС,
ГО, 58 състав.
ОСЪЖДА СБАЛ ПО ДЕТСКИ БОЛЕСТИ „ПРОФ. И.М." ЕАД с ЕИК *******, да
заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на В. Й. Й. с ЕГН **********, разноски за
въззивното производство в размер на 1 500 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от датата 31.05.2024
г.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10
11