№ 305
гр. Перник, 08.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:МАРИНЕЛА КР. МАРИНОВА-
СТОЕВА
при участието на секретаря Божура Г. Антонова
като разгледа докладваното от МАРИНЕЛА КР. МАРИНОВА-СТОЕВА
Гражданско дело № 20201720104600 по описа за 2020 година
Производството по делото е образувано по искова молба на П. Г. Н. срещу В. Н. Г.,
чрез неговата майка и законен представител А.. Л.. К., с която се иска от съда да се обяви
договор за покупко-продажба на недвижим имот № ** том * рег. № ****, дело № ** г. за
нищожен на основание чл. 26, ал.2, предл. 5 ЗЗД като привиден, прикриващ дарение по
смисъла на чл. 17 ЗЗД и да се възстанови на ищеца запазената част от наследството на
В.С.С. – 1/3 ид. част, чрез намаляване на извършеното с посочения договор от нея дарение в
полза на В. Н. Г., относно процесните имоти.
В исковата молба се твърди, че девет месеца преди своята смърт и два месеца след
смъртта на брата на ищеца - Н. Г. Н., майката на ищеца –В.С.С. с договор за покупко-
продажба на недвижим имот, обективиран в нот. акт № ** том * рег. № ****, дело № ** г. се
разпоредила в полза на внука си В.Г. – малолетен, действащ чрез своята мака и законен
представител А.К., с единствените си недвижими имоти: поземлен имот с кадастрален №
*** по РЗП на с. Р., утвърден със заповед № *** г. на кмета на Община Перник, заедно с
построената в него сграда-северозападен близнак от двуетажна масивна жилищна сграда със
застроена площ от около 40 кв.м. и поземлен имот с кадастрален № 385 по РЗП на с. Р.,
утвърден със заповед № *** г. на кмета на Община Перник, заедно с построената в него
сграда-югоизточен близнак от двуетажна масивна жилищна сграда и долепената до него
лятна кухня със застроена площ от около 50 кв.м., заедно със всички подобрения и
приращения върху имота за цена от 9000 лв. Твърди се, че влошените отношения с ищеца и
скорошната смъртта на другия й син подтикнали В.С. да се разпореди с имотите си в полза
на своя внук, но намерението й било дарствено. Пазарната стойност на имотите била 10
1
пъти по висока от продажната цена. Поддържа се, че отразените в нотариалния акт
волеизявления на страните са формални и не съответстват на тяхната воля. Страните не са
желаели настъпването на правните последици на продажбата, а са целели да създадат
привидност по отношение за ищеца. В действителност не е имало заплащане на цената,
което е ясна индиция за прикрито дарение-сделка различна от официално удостоверената.
По тези съображения договорът е нищожен като привиден. С него се прикрива съглашение
за дарение, което следва да бъде разкрито. Ищецът твърди, че е наследник със запазена част
от наследството на своята майка, равняваща се на 1/3 от имуществото, която е накърнена с
извършеното дарение и иска възстановяването й.
Ответникът В.Г. – малолетен, действащ чрез своята мака и законен представител
А.К., е подал отговор на исковата молба, с който оспорва исковете. Посочва, че процесните
имоти първоначално с две разпоредителни сделки са били прехвърлени през 2000 г и 2002г.
на бащата на ответника – Н. Н., който от своя страна на 15.12.2011г. ги продал на В.С.С. за
сумата от 6 427 лв. В представена декларация от 29.06.2018 г. В.С. направила
волеизявление, че масивната сграда, разположена в югозападната част на двата съседни
имота – ПИ № *** и ПИ №*** представляваща работилница и гараж, е построена от Н. Н..
Акцентира се върху това, че с атакуваната сделка прехвърлителката си е запазила пожизнено
и безвъзмездно право на ползване върху имотите. Твърди се, че А.К. на 24.04.2018 г. е
изтеглила в брой 1000 лв., а останалата сума е взела от роднини за финализиране на
сделката. Твърди се, че ищецът е получил от своята майка апартамент.
Районният съд, преценявайки събраните по делото доказателства намира от
фактическа и правна страна следното:
По исковете по чл. 26, ал.2, предл. 5 ЗЗД и чл. 17, ал.1 ЗЗД.
Исковете за обявяване на привидността по чл. 26, ал. 2 ЗЗД и за разкриване на
симулацията по чл. 17, ал. 1 ЗЗД имат различен предмет - единият нищожността на явната
сделка, а другият - обвързващата сила на прикритото съглашение. От материално-правна
страна разпоредбата на чл. 17 ЗЗД урежда съотношението между привидната и прикритата
сделка. Привидни са договорите, при които страните нямат воля да бъдат обвързани, както
постановява договорът. Когато волята на страните по сключеното съглашение е само да
създадат привидни правни последици на обвързаност, които те не желаят, симулацията е
абсолютна, а когато волята на страните е да бъдат обвързани по начин различен от
посочения по сключеното съглашение симулацията е относителна. И в двата случая явната
сделка е нищожна. Ако страните имат воля да бъдат обвързани по различен начин, съгласно
чл. 17, ал. 1 ЗЗД, прикритото съглашение ги обвързва, ако са изпълнени изискванията за
неговата валидност. /Решение № 72 от 25.06.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1934/2017 г., IV г. о.,
ГК/ Разкриването на прикритата сделка се осъществява чрез изследване на конкретни
обективни данни, съпоставени по между си и с оглед твърденията на страните, като се
правят изводи относно намеренията на страните по симулативната сделка. Тъй като
установяването на субективен факт, какъвто е отношението на страните към конкретен
правен резултат, е сложно и се извършва чрез проверка на конкретни обективни данни,
2
съдът е длъжен подробно да разгледа и провери събраните по делото доказателства,
включително и косвените такива. Трайна е практиката на ВКС, че определени обстоятелства
могат да бъдат доказвани и чрез косвени доказателства. За да се постигне чрез косвени
доказателствени средства пълно доказване е необходима такава система от доказателствени
факти, която да създаде сигурност, че фактът, индициран чрез съвкупността на доказаните
доказателствени факти, наистина се е осъществил.
В случаите, когато наследник на прехвърлител, когато сделката е насочена срещу
него - твърди, че страните по сключен договор за продажба са прикрили действително
постигнатото между тях съглашение за дарение с привидно такова /продажба/ - съдът следва
да обсъди всички писмени и гласни доказателства, относими към установяване на
твърдяната симулация на насочената срещу наследника сделка, съгласно нормата на чл. 165,
ал. 2, изр. последно от ГПК /решение № 239 от 14.04.06 г. по гр. д. № 162/05 г. на II г. о. на
ВКС/. Ако въз основа на тях съдът установи, че страните не са имали воля да бъдат
обвързани така, както постановява сключения помежду им договор, той е длъжен да
установи действителните отношения на страните и ако е налице действителна прикрита
сделка - да я разкрие /ТР № 35/66 г. на ОСГК/.
Не е спорно между страните, а и се установява от представеното удостоверение за
наследници, че В.С.С. е починала на 27.01.2019 г. и оставила за свои наследници ищеца П.
Г. Н. – син, ответника В. Н. Г., наследник по право на заместване на баща си Н. Г. Н. –
починал на 11.02.2018 г.
С договор за покупко-продажба на недвижим имот със запазено право на ползване,
обективиран в нот. акт № ** том * рег. № ****, дело № ** г. на нот. В.Д. с рег. № *** в НК,
В.С.С. е прехвърлила на В. Н. Г. – малолетен, действащ чрез своята мака и законен
представител А.К. поземлен имот с кадастрален № *** по РЗП на с. Р., утвърден със заповед
№ *** г. на кмета на Община Перник, заедно с построената в него сграда-северозападен
близнак от двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от около 40 кв.м. и
поземлен имот с кадастрален № 385 по РЗП на с. Р., утвърден със заповед № *** г. на кмета
на Община Перник, заедно с построената в него сграда-югоизточен близнак от двуетажна
масивна жилищна сграда и долепената до него лятна кухня със застроена площ от около 50
кв.м., заедно със всички подобрения и приращения върху имота за цена от 9000 лв., която
прехвърлителката е заявила, че е получила напълно в брой от А.К. преди подписване на
договора, като си запазва безвъзмездно вещно право на ползване върху имотите, докато е
жива. Посочено е, че данъчната оценка на имотите е 8742,50 лв.
Представената данъчна оценка по делото за определяне цената на исковете за
процесните имоти е 5 388 лева.
Съгласно заключението на изготвената СТЕ, изготвено на база външен оглед,
пазарната стойност на имотите е както следва: към м. 04.2018 г. – дата на разпоредителната
сделка, за имот с пл. № *** – 106 600 лв. и имот с пл. № 92,100 лв., към м. 01.2019 г. –
датата на откриване на наследството, за имот с пл. № *** – 101 900 лв. и имот с пл. № 86
300 лв. и към м. 05.2021 г. – момента на изготвяне на експертизата, за имот с пл. № *** –
3
135 800 лв. и имот с пл. № 115100 лв.
Видно от представено нареждане –разписка от 24.04.2018г. на посочената дата А.. Л..
К. е изтеглила сумата от 1000 лв.
С представено платежно нареждане от 14.03.2019 г. е наредена на В. Н. Г. от сметка
на В.С.С. № 0000000025893197 сумата от 4495,18 лв. с основание удостоверение за
наследници.
Съгласно представено извлечение от същата банкова сметка на В.С. в „БАНКА ДСК“
АД /л. 63/ на 14.02.2019 г. е преведена на П.Н. сумата от 4500, 68 лв. с основание – дял,
удостоверение за наследници.
Видно от писмо от „БАНКА ДСК“ АД / л. 95/ банкова сметка № ************** е
открита на 12.02.2019 г. съгласно Правилата за влогове и сметки на физически лица на
името на В.С. съгласно удостоверение за наследници със сума 4500,68 лв., представляваща
½ част от наследствен дял, полагащ се на Н. Г. Н., като на 14.03.2019 г. средствата са
изтеглени от неговия наследник – В.Г.. Останалата ½ част от наследствения дял в размер на
4500,68 лв. е броена на наследника П. Г. Н. на 12.02.2019г. Наследената сума в общ размер
от 9001,36 лв. е с произход спестявания, внасяни по срочен влог с вътрешнобанков номер
06/2204543, лично от титуляр В.С.С..
Представено е по делото извлечение от банкова сметка на В.С. за сметка 22045431, от
което е видно, че към 27.08.2014г. наличността е била 7 011,99 лева, а на 17.09.2018 г. е
извършен трансфер от друга сметка на В.С. – *********************** в размер на 4702
лв.
Представено е по делото извлечение от *********************** за периода от
23.10.2010г. до 31.01.2019 г. При преглед на движението на сумите по тази сметка не се
установява около датата на прехвърлителната сделка да е внесена значителна сума по
сметката.
По делото са събрани две групи гласни доказателства.
Свидетелят Й., баща на А.К., дядо на ответника, споделя впечатления за
характеристики на имота и за развитието на събитията около живота на дъщеря му с Н..
Пресъздава казаното му от неговата дъщеря относно уговорка между нея и В.С. за
прехвърляне на процесните имоти и за нуждата от пари на В.. Дава сведение за
местоработата и месечния доход на дъщеря си, който е – около 1000-1500 лева, както и за
получена през 2013 г. от семейството му сума в размер на 90000 лв. – обезщетение от
смъртта на неговия син, загинал при трудова злополука. Наличието на трудова злополука се
потвърждава и от показанията на свидетеля М.. Свидетелят заявява, че е присъствал на
предаването на парите от страна на А.а към В., което се случило в дома му. М. я закарал до
тях, а после при нотариус. Последното не кореспондира със заявеното от св. М., че когато е
отишъл в дома на братовчедка си, там вече е била другата жена, съответно не той я е закарал
до там.
4
Свидетелят М., братовчед на А.К., споделя, че към пролетта на 2018 г. по молба на
А. отишъл сутринта до дома й, за да я закара до съда. В дома и видял жена, която не
познавал лично, и възприел как на масата имало пари, които жената сложила в чантата си,
след това той ги закарал до съда, а след това върнал обратно до с. Р.. Свидетелят
потвърждава, че и св. Й. е бил в къщата и присъствал на броенето на парите.
Обстоятелството, че и бащата на А.К. е имал книжка, както се установи от
показанията на св. М., но не той е закарал, както се твърди нея и В.С. до местоназначението
им, не от естество да дискредитира показанията на свидетелите поначало.
Свидетелката Р.Т.-Н.а, съпруга на ищеца, дава пространни сведения относно
отношенията в семейството през години. Нагласите на В. към своите деца и внуци,
пристрастието, което е проявявала към нейната дъщеря –внучка на наследодателката, която
искала в даден момент да надари със спорните имоти. Свидетелката споделя за
здравословните проблеми на В. и за грижите, които със съпруга й полагали във връзка
осигуряване на болнично лечение и непосредствени грижи. Свидетелката сочи, че съпругът
й бил упълномощен да тегли пари от банковата сметка на майка си за заплащане на
направените й операции, което се установява и от представените извлечения от сметки към
2013 г. Същевременно свидетелката посочва, че за свекърва й се грижела и друга жена,
нейна приятелка, на която било заплащано възнаграждение. Споделя свое мнение относно
констатирано от нея разочарование от страна на свекърва й към А.. Разказва за смъртта на
бащата на ответника и усложненията във връзка с погребението му и промяната на
отношението на В. към съпруга й след този момент - обвинявала го за случилото се.
Свидетелят дава сведение за прехвърлителни сделки във времето с процесните имоти, а
именно, че били прехвърлени на Н., който впоследствие бил принуден от обстоятелства да
ги прехвърли на своята майка. Дава сведение и за придобиването на апартамент от съпруга
й от неговите родители, като е заплатил съответна сума за уравнение на брат си.
Свидетелката посочва, че последната година преди смъртта на свекърва й, отношенията
между нея и съпруга й, са били променливи. Тя и съпругът й, както и техните деца не
присъствали на погребението й. За смъртта узнали по-късно от нейната приятелка Камелия,
която се грижела за нея и която ги извикала, за да им предаде личната карта на покойната
жена.
Свидетелят Г., втори братовчед на ищеца, заявява, че на погребението на Н.
забелязал, че леля му В. е афектирана и обвинява П. за смъртта на брат му. След това тя
казвала, че ще лиши П. от наследство. На 40 дни от смъртта на Н., леля му пак заявила, че
ще лиши другия си син от наследство, като дари имота, на който и да е. Впоследствие се
засекли в местния магазин и тя му споделила, че е дарила имота на сина на Н., като казала,
че не е получавала пари за него. Свидетелят заявява, че ищецът и съпругата му са се
грижили за В. до смъртта й, той не знае друг да се е грижил за нея. Свидетелят не е
присъствал на погребението на леля си. Преди това се виждали често.
Съдът намира, че всички свидетелски показния, като изхождащи от лица, намиращи с
в роднинска връзка със страните по делото, следва да бъдат съобразявани в светлината на
5
чл. 172 ГПК. Показанията на свидетеля Й. относно уговорките между дъщеря му и
наследодателката на страните, пресъздават думи на неговата дъщеря. Както се посочи
съществува разминаване между неговите показания и тези на св. М. относно
обстоятелството, че свидетелят М. е докарал В.. В частта относно възприетото броене на
пари същите съответстват.
Показанията на свидетелката Р.Т. –Н.а носят информация за отношенията в
семейството, но в голямата си част представляват нейни оценъчни съждения, а не
пресъздават факти от значение за предмета на спора, доколкото не касаят такива,
осъществили се около датата на разпоредителната сделка. Показателен в това отношение за
наличието на твърдяна близост между нея и В. след смъртта на сина й Н. и преди нейната
кончина е фактът, че тя и съпругът и не узнали своевременно за смъртта на В. и не
присъствали на погребението й.
Свидетелят Й. от своя страна пресъздава разговори с В.С. в период, в който е логично
да се приеме, че ако действително е общувал с нея, ще му е известно, че до нейната смърт
синът й П. и съпругата му не са се грижили за нея, а това е правила друга жена, противно на
заявеното.
В показанията на свидетелите съществуват противоречия, които са от естество да
компроментират доказателствената им стойност за установяване на фактите от значение за
спора.
Независимо от това дори съдът да кредитира изцяло заявеното от едната или другата
група свидетели, то следва да се посочи следното.
За да е налице привидност на договора следва да се установи по несъмнен начин, че
към датата на сключването му страните не са желали да постигнат последиците му -
прехвърлянето на правото на собственост и заплащането на цената. Установяването на
факта на привидността е задължение на страната, която го твърди в процеса, в случая на
ищеца. Ищецът трябва с всички доказателствени средства да установи по делото, че между
съконтрагентите е постигнато съгласие за прехвърляне на собствеността чрез дарение.
Това по делото не е направено и анализа на писмените и гласни доказателства
действително не дава основание за извод в тази насока.
Относно заплащането на продажната цена.
Официалната удостоверителна сила на нотариалния акт не се разпростира върху
цялото му съдържание. В частта, с която са отразени изявления на страните по договорите за
плащане цената на имота, той съставлява частен свидетелстващ документ, който не се
ползва с никаква доказателствена сила срещу трети лица, щом установява благоприятни за
ответника факти.
Писмените доказателства, свързани с наличността по банковите сметки на
прехвърлителката за съответните периоди и заявеното от свидетеля Й., че същата му е
споделила, че не е получила пари сочат, че продажната цена не е заплатена. На тези
доказателства се противопоставя заявеното от свидетелите Й. и М., че А. е заплатила голяма
6
сума пари на В. във връзка с предстоящата сделка.
Въпросът дали е платена продажната цена е без значение, защото отговорът на този
въпрос рефлектира върху изпълнението на задължението на купувача по договор за
продажба, но не и върху неговата валидност./ Решение № 959 от 21.12.2009 г. на ВКС по гр.
д. № 1951/2008 г., III г. о./. От значение е намерението и уговорката за възмездност, а не
изпълнението на поетото задължение, удостоверено с изявленията на страните при
сключването му.
Доводите, че неплащането на покупната цена е индиция за различна от
обективираната в договора воля са неоснователни, тъй като по делото не е проведено пълно
и главно доказване относно релевантния за спора факт относно наличие на воля у
наследодателката да дари ответника.
Разкриването на прикрита сделка не може да стане посредством посочените частни
разговори между прехвърлителя и трети лица – св. Й., тъй като съдът не може да се довери
на смисъла, който те са вложили в едно или друго правно понятие. /Решение № 1108 от
30.10.2008 г. на ВКС по гр. д. № 4854/2007 г., II г. о./. Евентуалното желание на
прехвърлителката да лиши от наследство сина си също не е индиция за наличие на привидно
съглашение, а обратното, то установява намерението за възмездно разпореждане, именно с
тази цел.
С решение № 31 от 09.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 502/2011 г., III г. о., ГК, е даден
принципен отговор на въпроса за тежестта и значението, което могат да придобият няколко
косвени доказателствени средства, които разгледани в тяхната съвкупност и
последователност биха могли да обосноват извод, че към момента на сключване на договора
за покупко-продажба страните не са целели настъпването на правните последици на
възмезден договор, а са желаели да прикрият дарение.
В конкретния, разгледан от състава на ВКС, случай ищецът е бил наследник на
прехвърлителя и процесната сделката, с която е продаден на дъщерята на друг наследник
имот, който в противен случай би останал в наследствената маса/ е насочена срещу него.
ВКС е приел, че обективно увреждане се установява само с косвени доказателствени
средства - 1. с гласни доказателства е установено принципното намерение на
прехвърлителите да се разпоредят с всичките си имоти в полза на дъщеря си, като са
считали, че на сина им /баща на ищеца/ не може да се разчита, предвид негово заболяване, 2.
уговорената по сделката продажна цена е три пъти по-ниска от установената действителна
цена на имота /сделката е станала седем месеца преди смъртта на прехвърлителя, който е
бил на 77 г., с пенсия 198 лв., а купувачът е непълнолетно момиче и не е установено нито тя,
нито майка й да са разполагали със собствени средства/, 3. процесната сделка е осъществена
осем дни преди прехвърлителят да получи от дъщеря си /майка на настоящия купувач/ чрез
дарение друг имот, който един месец след това той обратно й е прехвърлил - чрез дарение,
4. страните по процесната сделка са баба, дядо и внучка, като обратното дарение /за друг
имот/ е осъществено няколко месеца след смъртта на сина на прехвърлителите, когато са
7
преминали наследствените му права /включително запазена част от наследството/ върху
неговия син - настоящ ищец и 5. е налице влязло в сила съдебно решение, с което е обявена
за нищожна като привидна, прикриваща дарение сделката, с която е прехвърлил на майката
на настоящия купувач другия си апартамент. Според съдебния състав така описаните
косвени доказателствени средства, разгледани в тяхната съвкупност, обосноват в достатъчна
степен сигурност, за да може въз основа на тях да се приеме, че процесната продажба е
симулативна и прикрива дарение.
Въпреки на пръв поглед наличието на сходства с настоящия казус, следва да се
отчетат и съществените различия, изразяващи се най-вече в наличие на други
разпоредителни сделки между страните по делото в същия период, които свидетелстват за
намеренията на прехвърлителя и приобретателя по атакуваната в онова производство
сделка.
В настоящия случай, при преценката за размера на уговорената цена следва да се
съобрази, че е прехвърлено правото на собственост върху имотите, но само голата
собственост, без правомощието ползване. Прехвърлителката е запазила пожизнено и
безвъзмездно вещно право на ползване върху имотите. Прехвърлянето на собствеността е
станало срещу уговорена цена, малко надвишаваща данъчната оценка на имотите.
Константна е съдебната практика на ВКС, че извършването на сделки по покупко–продажба
на недвижими имоти по цена на или близка до данъчната им оценка не е въведено като
нарушение на закона и не нарушава установените в обществото правни принципи, още
повече, че тук става въпрос за изразяване на свободната воля на страните при сключването
на договори.
Посочената от вещото лице пазарна цена на имотите, значително надхвърляща
продажната не може да обоснове извод, че страните не са искали да се обвържат именно от
този вид облигационна обвързаност. Още повече, че при определянето на пазарната цена не
е съобразено учреденото право на ползване, което значително влияе върху интереса на
потенциални купувачи и рефлектира върху пазарната стойност на имота.
Не се установи по делото малолетното дете или неговата майка да не са разполагали с
финансови средства, за да е изначално ясно, че същите не могат да заплатят цената, което би
поставило под съмнение намерението на страните за продажба. Напротив, от показанията на
свидетеля Й., които в тази част, съдът няма основание да не кредитира, се установява, че
майката на ответника разполага с месечен доход от 1000-1500 лв., а също така е получила
през 2013 г. обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на своя брат, като
впоследствие наследила и частта, изплатена на нейната майка. За установяване на тези
факти в случая не съществува забрана по смисъла на чл. 165 ГПК – те не касаят основния
предмет на спора. Ищецът не е ангажирал доказателства, оборващи ги.
Останалите приложени по делото писмени доказателства са неотносими към
предмета на тези искове. Разпоредителните сделки с други имоти, притежавани от
наследодателката имат връзка с доказване на предпоставките по иска по чл. 30 ЗН.
8
Тъй като ищецът не доказа в процеса твърдяната относителна симулативност на
договора за продажба от 24.04.2018 г., искът с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 5 от ЗЗД и
този по чл. 17, ал. 1 ЗЗД, като неоснователни следва да бъдат отхвърлени.
По предявения иск с правно основание чл.30 от ЗН.
Съгласно разпоредбата на чл. 30 ал. 1 ЗН наследник с право на запазена част, който
не може да получи пълния размер на тази част поради завещания или дарения, може да иска
намаляването им до размера, необходим за допълване на неговата запазена част, след като
прихване направените в негова полза завети и дарения, с изключение на обичайните дарове.
Предвид неоснователността на предявените искове с правно основание чл.26, ал.2 и чл.17,
ал.1 ЗЗД атакуваната сделката не попада в приложното поле на разпоредбата на чл.30 ал.1 от
ЗН, поради което и предявеният на това основание иск следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
По разноските:
С оглед изхода на спора на осн. чл. 78, ал.3 ГПК на ответника следва да се присъдят
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 680 лева съобразно представения списък
по чл. 80 ГПК / л. 163/, чието заплащане е удостоверено чрез отразяването върху
приложения договор за правна защита и съдействие от 20.01.2021 г. / л. 64-гръб/.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените искове от П. Г. Н., ЕГН **********, с
адрес: гр. С., ж.к. „Л.“, бл* вх* ет** ап** срещу В. Н. Г., ЕГН **********, действащ чрез
неговата майка и законен представител АНН. Л.. К., по чл. 26, ал.2, предл. 5 ЗЗД да се
обяви договор за покупко-продажба със запазено право на ползване, обективиран в нот. акт
№ ** том * рег. № ****, дело № ** г. на нот. В.Д. с рег. № *** в НК, за нищожен като
привиден, иск по чл. чл. 17, ал. 1 ЗЗД за обявяване за действителен прикрития договор за
дарение, обективиран в същия нотариален акт и иск по чл. 30 ЗН да се възстанови на П. Г.
Н., ЕГН ********** запазената част от наследството на В.С.С. – 1/3 ид. част, чрез
намаляване на прикритото дарение, обективирано в нот. акт № ** том * рег. № ****, дело
№ ** г. на нот. В.Д. с рег. № *** в НК до размера на запазената му част.
ОСЪЖДА П. Г. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж.к. „Л.“, бл* вх* ет** ап** ДА
ЗАПЛАТИ на В. Н. Г., ЕГН **********, действащ чрез неговата майка и законен
9
представител АНН. Л.. К., на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 680/ шестстотин и осемдесет/
лева – разноски в производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
10