№ 23
гр. Тополовград, 12.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТОПОЛОВГРАД, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Милена Ив. Семерджиева
като разгледа докладваното от Милена Ив. Семерджиева Гражданско дело №
20232320100338 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Настоящото производство е по реда на чл. 247 от ГПК/а не така, както е
посочено в молбата чл.248, ал.1 от ГПК/, образувано по молба на И. Х. Х. от
гр.П., Г. Г. Г. от ***********, М. Г. Г. от *********** и И. Г. Г. от ***********
за допускане на поправка на очевидна фактическа грешка в постановеното
решение по делото, касаеща изчисляване размера на дължимата държавна
такса от молителите. В молбата се твърди, че съдът не е преценил размера на
дължимата държавна такса, тъй като не е приспаднал от стойността на
дяловете сумите с които се уравняват дяловете на останалите страни в
процеса. И в молбата се иска изменение на решението в частта за разноските
като се съобрази за всяка една от страните какво получава, в противен случай
се твърди,че решението се явява несправедливо за страната която плаща
парично уравнение.
С оглед разпоредбата на чл.247, ал.2 от ГПК, съдът е съобщил на
страните за исканата поправка с указание за представяне на отговор в
едноседмичен срок. В законоустановения срок е постъпило становище
единствено и само от адв.Р. Г. от АК – Стара Загора пълномощник на Р. Г. М. –
Х. и В. Х. Х.. В становището е посочено, че молбата е допустима, но
1
неоснователна и искането да се добавят или да се приспадат сумите с които се
уравняват дяловете към самите дялове и след това да се изчислява държавната
такса е неправилно. От останалите страни по делото не е постъпил отговор,
като съобщението на една от страните А. Х. Ф. е изпратено в Германия и е
върнато в ТгРС едва на 02.05.2025 г.
Като се запозна с решението постановено по делото, съдът счита, че
молбата е изцяло неоснователна и не следва да се уважава поради следните
съображения:
Първо: в случая не се касае за разноски по делото както се твърди, а за
присъдена държавна такса със съдебното решение с което е приключило
производството по съдебната делба и не е допустимо да се иска изменение на
решението в частта за разноските след като не се касае за такИ., а в
обстоятелствената част на молбата се твърди , че е допусната грешка от съда
при изчисляване на държавната такса. За това при наличието на това
противоречие между диспозитИ. на молбата и обстоятелствената част съдът
приема, че производството е с правно основание не чл.248 от ГПК/ който текст
касае изменение на решението в частта за разноските/, а чл.247 от ГПК, тъй
като правната квалификация се определя от съда с оглед изложеното в
обстоятелствената част на молбата. А от нея става ясно, че се оспорва
неправилно изчисляване на присъдената държавна такса за молителите, т.е.
твърди се наличие на фактическа грешка която може да бъде поправена
единствено по реда на чл.247 от ГПК, а не по реда на чл.248 от ГПК.
Второ: съдът счита, че в случая няма допусната фактическа грешка,
която да бъде поправяна. Правилно, законосъобразно и в съответствие със
законовите норми съдът е определил дължимите държавни такси за всеки
един от молителите. Съгласно разпоредбата на чл.8 от Тарифата за
държавните такси които се събират от съдилищата по ГПК се начислява 4%
държавна такса върху стойността на всеки дял, съответно държавната такса е
изчислена за молителите според стойността на дела, който те получават със
съдебното решение № 9/05.03.2025 г. по описа на ТгРС. Не е налице в случая
никакво законово основание да се изчислява държавната такса след като се
приспаднат така както се сочи в молбата сумите които молителите заплащат за
уравнение стойността на дяловете си. Сумите за уравнение на дяловете се
заплащат от страните на останалите съделители на основание на това, че
2
последните получават по-малък от полагаемия им се дял по право, а тези
които заплащат паричните уравнения получават по-голям от полагаемия им се
дял по право. Тези вземания и отношения между съделителите не влияят на
държавната такса , която всяка от страните следва да заплати. А и напълно
справедливо е всяка от страните да заплати държавна такса върху стойността
на дела който получава реално при делбата, а не върху стойността на
полагаемия й се дял съобразно наследствената квота. Именно върху
стойността на всеки дял който страната получава реално е изчислена и
държавната такса в случая. Такъв е и смисъла, който законодателя е вложил
при приемането на правната норма , регламентираща държавните такси при
делбата.
За това съдът счита, че молбата е изцяло неоснователна и
противоречаща на законовите разпоредби и на принципа на справедливост и
следва да се остави без уважение.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 247 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на И. Х. Х. от гр.П., Г. Г. Г. от
***********, М. Г. Г. от *********** и И. Г. Г. от *********** за допускане на
поправка на очевидна фактическа грешка в постановеното решение №
9/05.03.2025 г. по гр.д.№ 20232320100338 по описа за 2023 година на ТгРС.
Решението за поправката подлежи на обжалване пред ЯОС в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Тополовград: _______________________
3