№ 5977
гр. София, 06.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА
при участието на секретаря СВЕТОСЛАВА В. ОГНЯНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА Гражданско дело №
20211110144767 по описа за 2021 година
Ищецът Б.Н.П. П., с номер на регистрация по националния регистър ..., чрез
„Б.Н.Б.П.П.Ф.К.Б., (така както е заявено, че се предявява искът на лист 5 от делото в
исковата молба), в качеството си на правоприемник на „Б.Н.Б.П.Ф., което дружество е
заличено, е предявил срещу ответника К. Г. К., по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК установителни
искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и 2 от ЗЗД, във вр. с чл. 9,
ал. 1 от ЗПК и чл. 86 от ЗЗД, за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца
сумите от 1143,72 лева, представляваща главница по Договор за потребителски заем № ... от
17.08.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК - 29.09.2016 г. до
окончателното изплащане на главницата; сумата от 192,12 лева, представляваща договорна
възнаградителна лихва за периода от 20.09.2015 г. до 20.08.2016 г., както и сумата от 104,30
лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от
20.10.2015 г. до 11.09.2016 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410
от ГПК от 16.10.2016 г. по ч. гр. дело № 54761/2016 г. на СРС, I ГО, 25 състав.
Ищецът поддържа твърдения, че между праводателя му и ответника бил сключен
договор за потребителски кредит, съгласно който на ответника бил отпусна кредит в размер
на 1143,72 лева, която сума била предадена на кредитополучателя. В договора била
уговорено заетата сума да бъде върната на 12 месечни вноски в размер на 111,32 лева всяка
при посочени в договора ГПК и ГЛП. Сочи, че тъй като ответникът не извършил плащания
по договора, дължимата сума в общ размер на 1335,84 лева била станала предсрочно
изискуема. Въпреки изпратената покана за плащане на договорения адрес, ответникът не
платил дължимото, като евентуално сочи, че към подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение всички суми се дължат, тъй като падежът на вземанията е настъпил.
1
Прави искане предявените искове да бъдат уважени. Претендира разноски. Представя
списък по чл. 80 от ГПК.
В срока за писмен отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК, такъв е постъпил от
ответника К. Г. К. чрез назначения му особен представител адв. Х.Б., в който оспорва
исковете като твърди, че са неоснователни. Сочи, че договорът е нищожен поради
противоречие със закона и добрите нрави. Твърди, че от касовия бон по делото се
установява, че покупката е заплатена с кредитна карта, като сделката е осъществена при
условията на поемане на задължението съобразно нея, а условията за плащане по кредита са
различни. Твърди, че кредитът е свръхобезпечен. Възразява, че уговорките за заплащане на
такса за подготовка и обслужване на кредита и изплащане на надбавка, съставляваща
печалба на кредитора, такса отлагане, възнградителна лихва, са неравноправни. Прави
искане предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните
по делото доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 от ГПК, намира от
фактическа и правна страна следното:
Праводателят на ищеца в производството „Б.Н.Б.П.Ф., което дружество е заличено
поради трансгранично сливане в правоприемника му Б.Н.П. П., е депозирал заявление за
издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК от 29.09.2016 г. срещу К. Г. К., по
което е образувано ч. гр. дело № 54761/2016 г. на СРС, I ГО, 125 състав и на 16.10.2016 г. е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, с предмет
описаните вземания за посочените от съда периоди и възникнали на описаните основания.
Заповедта за изпълнение е оформена като връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал.
5 от ГПК, поради което и на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК на ищеца са дадени
указания да предяви установителни искове с предмет вземанията, за които в полза на
неговия праводател е издадена заповедта за изпълнение на парично задължение по
посоченото дело, които искове са процесуално допустими.
Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и 2 от ЗЗД,
във вр. с чл. 9, ал. 1 от ЗПК и чл. 86 от ЗЗД, по които в тежест на ищеца при условията на
пълно и главно доказване е да установи, че между него и ответника е възникнало валидно
правоотношение по договор за заем (кредит), по което заемодателят е предоставил на
ответника посочената сума, а последният се е задължил да я върне в посочения срок, ведно с
възнаградителна лихва в уговорения размер; че длъжникът е изпаднал в забава и размера на
обезщетението за забава.
В настоящия случай от представените по делото писмени доказателства, както от
приетото по делото и неоспорено от страните заключение по съдебно-счетоводната
експертиза, на което съдът дава вяра като обективно изготвено, безпристрастно и
кореспондиращо с останалите събрани по делото писмени доказателства, се установява, че
страните са обвързани от валидно възникнало облигационно правоотношение, възникнало
по Договор за потребителски заем № CREX-********* от 17.08.2015 г. (Договор за кредит
2
за покупка на стоки или услуги с номер ...), по силата на който ищецът е отпуснал на
ответника кредит в размер на 1143,72, за покупка на посочената стока - преносим
компютър, а ответникът е следвало да върне сумата в размер на 1335,84 лева на 12 месечни
вноски в размер на 111,32 лева всяка, до 20.08.2016 г.
Между страните е възникнало облигационно правоотношение по силата на
сключения договор за предоставяне от ищеца на ответника на кредит под формата на заем
по смисъла на чл. 9 от ЗПК. Договорът за заем е реален - счита се сключен, когато въз
основа на постигнатото съгласие между страните парите или заместимите вещи бъдат
предадени на заемателя. От приетите по делото касов бон на лист 19 и счетоводна
експертиза, се установява, че заетата сума е предоставена на получателя, съгласно
уговореното в чл. 1 от Договора, чрез заплащане на стойността на заявената от потребителя
стока – преносим компютър, на търговски партньор „Т.Б.“ ЕАД със служебен бон № ... от
14.08.2015 г. Предаването на сумата освен това се доказва с подписа на заемателя в поле
„Удостоверяване на изпълнението”, положен на 14.08.2015 г. (лист 10).
Възраженията на ответника за нищожност на описания договор чрез общото
позоваване на чл. 26 от ЗЗД, поради пряко противоречие със закона или неговото
заобикаляне, съдът счита за неоснователни, тъй като договорът е с предмет, изрично
позволен в чл. 9 от ЗПК и не се установява страните да са целели с неговото сключване
постигане на забранен от закона резултат. Към процесния договор приложение намират
освен разпоредбите на ЗПК, и тези на Закона за защита на потребителите (ЗЗП).
Съгласно параграф 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, „потребител“ е всяко физическо лице, което
придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска
или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по този
закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност. В настоящия
ответникът има качеството на потребител, доколкото по делото не е проведено доказване, че
заетите средства са ползвани от кредитополучателя във връзка с евентуално осъществявана
от него търговска или професионална дейност.
В ЗЗП е установена принципна забрана на неравноправните клаузи в договор,
сключен с потребител, които са прогласени за нищожни, освен ако са индивидуално
уговорени (чл. 146, ал. 1 от ЗЗП). Съгласно чл. 145, ал. 1 от ЗЗП, неравноправната клауза в
договор, сключен с потребителя, се преценява, като се вземат предвид видът на стоката или
услугата - предмет на договора, всички обстоятелства, свързани с неговото сключване към
датата на сключването, както и всички останали клаузи на договора или на друг договор, от
който той зависи. Според, ал. 2 на същия текст преценяването на неравноправната клауза в
договора не включва определянето на основния му предмет, както и съответствието между
цената или възнаграждението, от една страна, и стоката и услугата, която ще бъде доставена
или извършена в замяна, от друга страна, при условие че тези клаузи на договора са ясни и
разбираеми.
В настоящия случай безспорно уговорката на страните за възнаградителна лихва
касае основният предмет на договора, поради което същата може да се приеме за
3
неравноправна по чл. 145, ал. 2 от ЗЗП, ако не е достатъчно ясна и разбираема, доколкото
изискването за изразяване на ясен и разбираем език се прилага дори когато клаузата попада
в обхвата на понятието „основен предмет на договора“ (т. 1 от диспозитива на решението по
дело С-186/16 на СЕС, както и Решение № 67 от 12.09.2019 г. по т. д. № 1392/2018 г. на I ТО
на ВКС). Изискване за яснота и разбираемост на клаузите на договора за кредит е поставено
и в чл. 10, ал. 1 от ЗПК. В настоящия случай, тези изисквания са спазени и за главницата, и
за лихвата.
Съгласно чл. 2 от приложените условия по договора за заем, в размера на месечните
погасителни вноски се включва добавка, съставляваща печалбата на заемодателя и по своята
същност представлява възнаградителна лихва. Уговарянето на лихва в полза на кредитора е
предвидено изрично в чл. 10, ал. 2 от Закона за потребителския кредит. Спазено е и
изискването на чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК, видно от представения като доказателство
погасителен план, подписан от ответника, съдържащ информация за размера, броя,
периодичността и датите на плащане на погасителните вноски. Поради това съдът счита, че
между страните е уговорена валидно възнаградителна лихва. Същата е определена като
абсолютна стойност, доколкото в поле „Обща сума на плащанията” на представения по
делото договор е записано, че длъжникът дължи връщане на сумата в размер на 1335,84 лева
при главница на отпуснатия заем в размер на 1143,72 лева. В договора, освен това, е
посочено какъв е размерът на възнаградителната лихва и като процент - 28,74%. Освен това
в договора е фиксирана дължимата сума на месечната вноска, както и каква част от
главницата след нейното погасяване остава дължима. Ето защо изискването за писмена
форма и ясен и разбираем език на клаузите в случая е изпълнено. Изискването договорна
клауза да бъде изразена на ясен и разбираем език предполага, че при договорите за кредит
финансовите институции трябва да предоставят на кредитополучателите достатъчна
информация, която да им позволява да вземат решения, основани на добра информираност и
благоразумие. Това изискване е спазено, защото на потребителя е представен погасителен
план и калкулация на дължимото. Изчисленият са ясни и не предизвикват съмнение каква е
крайната сума, която кредиторът очаква потребителят да му заплати. Ето защо цялата
относима информация, която позволява на потребителя да прецени икономическите
последици от клаузите на договора за финансовите му задължения е предоставена, съгласно
разрешението в постоянната практика на СЕС (т. 47 по дело С-484/08), което е в смисъл, че
потребителят е в положението на по-слабата страна в отношенията с продавача или
доставчика от гледна точка както на позицията му в преговорите, така и на степента на
информираност, поради което оспореното задължение за лихва е валидно.
Както се установява от заключението на вещото лице по допусната съдебно
счетоводна експертиза, както и при формирането на сбора от сумите за възнаградителна
лихва, същата е в размер на 192,12 лева за периода на договора от 20.09.2015 г. до
20.08.2016 г., когато е падежът на последната погасителна вноска, както по делото
безспорно се установява, че ответникът не е извършил плащания, ето защо главницата ведно
с лихвата се дължи.
4
По делото не се установява кредиторът да е упражнил правото си да обяви кредита за
предсрочно изискуем. За да възникне правото на кредитора да обяви кредита за предсрочни
изискуем е необходимо да са налице обективните предпоставки, уговорени в договора, както
и субективният елемент – обявяване на предсрочната изискуемост на длъжника, т.е.
упражняването на правото на кредитора да обяви кредита за предсрочно изискуем изисква
уведомлението да е изпратено и достигнало до длъжника. Тъй като предсрочната
изискуемост представлява изменение на договора, което ползва кредитора и е негово право,
сходно с правото да развали договора поради неизпълнение, кредиторът следва изрично да
заяви, че ще се ползва от тази възможност и това изявление да бъде сведено до знанието на
длъжника. Сочените обстоятелства не са установени, тъй като не се установява уведомление
в този смисъл да е получено от длъжника. Поради тази причина предсрочна изискуемост не
е налице, ето защо ответникът дължи заплащане на законна лихва върху всяка вноска в
рамките на заявения период – 11.09.2016 г., считано от деня следващ падежа на всяка вноска
- чл. 84, ал. 1, предл. първо ЗЗД.
Законната лихва за забава върху вноските, изчислена считано от деня следващ падежа
на всяка непогасена вноска, на основание чл. 84, ал. 1, предл. първо ЗЗД, така както е
уговорено в договора и съобразно отговора на задача № 2 от заключението на съдебно-
счетоводната експертиза, което не е оспорено от страните, е в размер на 104,30 лева за
периода от 20.10.2015 г. до 11.09.2016 г., за която сума искът е основателен и следва да се
уважи.
С оглед изложеното съдът намира, че паричните задължения в размер на 1143,72 лева
за главница, 192,12 лева за възнаградителна лихва, представляваща печалба на дружеството
за периода от 20.09.2015 г. до 20.08.2016 г. и за 104,30 лева, представляваща обезщетение за
забава в размер на законната лихва за периода от 20.10.2015 г. до 11.09.2016 г., съществуват
и доколкото по делото не са събрани доказателства за тяхното погасяване чрез плащане,
прихващане или друг погасителен способ, същите са дължими от кредитополучателя,
поради което исковете следва да бъдат уважени в пълен размер.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищецът има право на
разноски за заповедното и исковото производство.
Заявителят в заповедното производство е сторил разноски в общ размер на 328,80
лева, от които, 28,80 лева за държавна такса и 300 лева за юрисконсулт.
В исковото производство ищецът е сторил разноски в общ размер на 652,01 лева, от
които 121,20 лева държавна такса (л. 27), 330,81 лева възнаграждение за особен
представител (л. 42), 200 лева депозит са ССчЕ (л. 27).
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от 2017 г.), в полза на
юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер,
определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото
5
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Заплащането на правната помощ е
съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на
Министерския съвет по предложение на НБПП. Съгласно чл. 25, ал. 1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ, за защита по дела с определен материален интерес
възнаграждението е от 100 до 300 лева. Предвид фактическата и правна сложност на делото,
съдът определя възнаграждение за юрисконсулт в размер на 100 лева. Ето защо и на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, на ищеца следва да бъдат присъдени 752,01 лева - разноски
в исковото производство или общо за двете производства – 1080,81 лева, така както са
заявени със списъка по чл. 80 от ГПК.
Особеният представител на ответника е заявил претенция за присъждане на разноски,
но това искане е неоснователно.
Мотивиран от горното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422 от ГПК искове с
правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и 2 от ЗЗД, във вр. с чл. 9, ал. 1 от
ЗПК и чл. 86 от ЗЗД, че ответникът К. Г. К., ЕГН ********** , с адрес в гр. София, ...,
дължи на ищеца Б.Н.П. П., с номер на регистрация по националния регистър ..., чрез
„Б.Н.Б.П.П.Ф.К.Б., със седалище и адрес на управление в гр. София, ... сумата от 1143,72
лева, представляваща главница по Договор за потребителски заем № ... от 17.08.2015 г.,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК - 29.09.2016 г. до окончателното
изплащане на главницата; сумата от 192,12 лева, представляваща договорна
възнаградителна лихва за периода от 20.09.2015 г. до 20.08.2016 г., както и сумата от 104,30
лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от
20.10.2015 г. до 11.09.2016 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410
от ГПК от 16.10.2016 г. по ч. гр. дело № 54761/2016 г. на СРС, I ГО, 25 състав.
ОСЪЖДА К. Г. К., ЕГН ********** , с адрес в гр. София, ..., да заплати на ищеца
Б.Н.П. П., с номер на регистрация по националния регистър ..., чрез „Б.Н.Б.П.П.Ф.К.Б.,
със седалище и адрес на управление в гр. София, ... на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата
в размер на 1080,81 лева - разноски, от които 752,01 лева разноски в исковото производство
и 328,80 лева разноски в заповедното производство.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6