Решение по дело №398/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

С решение № 72 от 29.06.2011 г., постановено по гр.д.№ 953/2010 г., Кърджалийският районен съд е: 1. отхвърлил предявените от И. М. Ш. от С., О., против А. М. Ш. от С., О., С. С. С. от Г., М. Г. С. от Г., Ю. С. К. от Г., Г. А. К. от Г., Т. Г. Ж. от Г., М. П. В. от Г., „С”ООД Г. и „Ю. К.” Е. Г., искове с правно основание чл.26, ал.2 от ЗЗД за обявяване нищожността на: договор за продажба на недвижим имот, сключен на 11.05.2000 г. в Г., за който е съставен нотариален акт № 94, т.І, рег.№ 1283, дело № 166/2000 г., в частта му за ¼ идеална част от 1012/3012 идеални части от нива, цялата с площ 3012 кв.м.; договор за продажба на недвижим имот, сключен на 15.11.2001 г. в Г., за който е съставен нотариален акт № 10, т.ІІІ, рег.№ 4293 дело № 535/2001 г., в частта му за ¼ идеална част от 506/3012 идеални части от нива VІІІ категория, находяща се в местността „И.Т.”; договор за доброволна делба на съсобствен недвижим имот № 189, т.ІІ, рег.№ 2945 дело № 389/2005 г., в частта му за ¼ идеална част от новообразуван имот с № 170 с площ от 500 кв.м. и ¼ идеална част от новообразуван имот с № 171 с площ от 500 кв.м.; договор за покупко – продажба на недвижим имот, сключен на 28.09.2006 г. в Г., за който е съставен нотариален акт № 59, т.ІІ, рег.№ 3822/2006 г., в частта му за ¼ идеална част от поземлен имот № 171, находящ се в местността „И.Т.”; договор за покупко – продажба на недвижим имот, сключен на 06.07.2007 г., за който е съставен нотариален акт № 119, в частта му за ¼ идеална част от поземлен имот с кадастрален № 000170 по КВС на С., целият с площ 500 кв.м. и договор за покупко – продажба на недвижим имот, сключен на 05.09.2007, за който е съставен нотариален акт № 200, т.ІІ, рег.№ 5380 дело № 400/2007 г., в частта му за ¼ идеална част от поземлен имот с кадастрален № 000170 по КВС на С., целият с площ 500 кв.м., като неоснователни; 2. отхвърлил предявения от И. М. Ш. от С., О., против „Ю. К.” Е. Г., иск с правно основание чл.108 от ЗС относно признаване правото на собственост и отстъпване владението върху ¼ идеална част от поземлен имот с кадастрален № 000170 по КВС на С., целият с площ 500 кв.м. и ¼ идеална част от поземлен имот № 000171, находящ се в местността „И.Т.” в землището на С., с площ от 500 кв.м., както и на ¼ идеална част от построената в имота масивна триетажна сграда със сутерен и мансарден етаж с разгъната застроена площ от 983.50 кв.м., състояща се от полуприземен етаж, 5 гаража, хангар за лодка в общо пространство, 8 склада, 5 апартамента и 4 ателиета, като неоснователен; 3. отхвърлил предявените от И. М. Ш. от С., О., против А. М. Ш. от С., О., С. С. С. от Г., М. Г. С. от Г., Ю. С. К. от Г., Г. А. К. от Г., Т. Г. Ж. от Г., М. П. В. от Г., „С”ООД Г. и „Ю. К.” Е. Г., искове с правно основание чл.537, ал.2 от ГПК за отмяната на: договор за продажба на недвижим имот, сключен на 11.05.2000 г. в Г., за който е съставен нотариален акт № 94, т.І, рег.№ 1283, дело № 166/2000 г., в частта му за ¼ идеална част от 1012/3012 идеални части от нива, цялата с площ 3012 кв.м.; договор за продажба на недвижим имот, сключен на 15.11.2001 г. в Г., за който е съставен нотариален акт № 10, т.ІІІ, рег.№ 4293 дело № 535/2001 г., в частта му за ¼ идеална част от 506/3012 идеални части от нива VІІІ категория, находяща се в местността „И.Т.”; договор за доброволна делба на съсобствен недвижим имот № 189, т.ІІ, рег.№ 2945 дело № 389/2005 г., в частта му за ¼ идеална част от новообразуван имот с № 170 с площ от 500 кв.м. и ¼ идеална част от новообразуван имот с № 171 с площ от 500 кв.м.; договор за покупко – продажба на недвижим имот, сключен на 28.09.2006 г. в Г., за който е съставен нотариален акт № 59, т.ІІ, рег.№ 3822/2006 г., в частта му за ¼ идеална част от поземлен имот № 171, находящ се в местността „И.Т.”; договор за покупко – продажба на недвижим имот, сключен на 06.07.2007 г., за който е съставен нотариален акт № 119, в частта му за ¼ идеална част от поземлен имот с кадастрален № 000170 по КВС на С., целият с площ 500 кв.м. и договор за покупко – продажба на недвижим имот, сключен на 05.09.2007, за който е съставен нотариален акт № 200, т.ІІ, рег.№ 5380 дело № 400/2007 г., в частта му за ¼ идеална част от поземлен имот с кадастрален № 000170 по КВС на С., целият с площ 500 кв.м., като недопустими. С решението си съдът е осъдил И. М. Ш. да заплати на Ю. С. К. деловодни разноски в размер на 300 лева, както и да заплати на „Ю. К.” Е. Г. направените по делото разноски в размер на 900 лева.

Недоволен от така постановеното решение е останал въззивникът И. М. Ш., който чрез своя процесуален представител го обжалва изцяло като неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Счита, че при установената по делото фактическа обстановка изводите на съда, че предявените искове са неоснователни, са неправилни. В жалбата се излагат подробни съображения за нищожност на атакуваните договори поради липса на съгласие, както и за неправилност на извода на съда, че извършената продажба на процесния имот от А. М. Ш. била относително недействителна. Неправилни били изводите на съда и че ответникът „Ю. К.” Е. като закупил процесните имоти от несобственик бил добросъвестен владелец. Твърди се в жалбата, че нищожните сделки не пораждат права и не са годно основание да се придобие собственост върху имота при петгодишно непрекъснато владение, поради което неправилен бил и извода на съда за наличие на предпоставките на чл.82 от ЗС. Моли съда да отмени обжалваното решение на районния съд и да уважи изцяло предявените искове. Претендира направените пред двете инстанции разноски.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е постъпил отговор на жалбата от въззиваемите А. М. Ш., С. С. С., М. Г. С., Ю. С. К., Г. А. К., „С” ООД гр. Кърджали, Т. Г. Ж., М. П. В. и „Ю. К.” Е. Г..

В съдебно заседание въззиваемият „Ю. К.” Е. Г., чрез своя представител по пълномощие, моли съда да потвърди решението на първоинстанционния съд, като валидно, допустимо и правилно. Претендира разноски.

Въззивният съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните във връзка с предявените искове и подадената въззивна жалба, прие за установено следното:

Атакуваното решение е валидно и допустимо, като не са налице основания за обявяването му за нищожно или обезсилването му като недопустимо.

Пред първоинстанционния съд са били предявени от И. М. Ш., в обективно и субективно съединение, следните искове: 1.иск против А. М. Ш., Т. Г. Ж. и С. С. С., с правно основание чл.26, ал.2 от ЗЗД, за обявяване нищожност на договор за продажба от 11.05.2000 г., сключен с нотариален акт № 94/2000 г. на нотариус № 020, със съдебен район – Кърджали, за ¼ идеална част от 1012/3012 идеални части от нива, категория VІІІ, находяща се в местността „И.Т.” в землището на С., О., парцел № 154 по плана за земеразделяне на селото, цялата с площ 3012 кв.м.; 2.иск против С. С. С., М. Г. С. и Ю. С. К., с правно основание чл.26, ал.2 от ЗЗД, за обявяване нищожност на договор за продажба от 15.11.2001 г., сключен с нотариален акт № 10/2001 г. на нотариус № 020, със съдебен район – Кърджали, за ¼ идеална част от 506/3012 идеални части от нива, категория VІІІ, находяща се в местността „И.Т.” в землището на С., О., парцел № 154 по плана за земеразделяне на селото, цялата с площ 3012 кв.м.; 3.иск против Т. Г. Ж., Ю. С. К. и Г. А. К., с правно основание чл.26, ал.2 от ЗЗД, за обявяване нищожност на договор за доброволна делба на съсобствен недвижим имот № 189 от 22.04.2005 г., за ¼ идеална част от новообразуван имот с № 170 с площ от 500 кв.м. и ¼ идеална част от новообразуван имот с № 171 с площ от 500 кв.м.; 4.иск против Ю. С. К., Г. А. К. и „С” ООД гр. Кърджали, с правно основание чл.26, ал.2 от ЗЗД, за обявяване нищожност на договор за покупко – продажба на недвижим имот от 28.09.2006 г., сключен с нотариален акт № 59/2006 г. на нотариус № 279, действащ в съдебен район РС – Кърджали, за ¼ идеална част от поземлен имот № 171, находящ се в местността „И.Т.” в землището на С., О., с площ 500 кв.м.; 5.иск против Т. Г. Ж. и М. П. В., с правно основание чл.26, ал.2 от ЗЗД, за обявяване нищожност на договор за покупко – продажба на недвижим имот от 06.07.2007 г., сключен с нотариален акт № 119/2007 г. на нотариус № 280, действащ в съдебен район РС – Кърджали, за ¼ идеална част от поземлен имот с кадастрален № 170 по КВС на С., общ. Кърджали, находящ се в местността „И.Т.”, с площ 500 кв.м.; 6.иск против М. П. В. и „Ю. К.” Е. Г., с правно основание чл.26, ал.2 от ЗЗД, за обявяване нищожност на договор за продажба на недвижим имот от 05.09.2007 г., сключен с нотариален акт № 200/2007 г. на нотариус № 280, действащ в съдебен район РС – Кърджали, за ¼ идеална част от поземлен имот с кадастрален № 170 по КВС на С., общ. Кърджали, находящ се в местността „И.Т.”, с площ 500 кв.м. и 7.иск против „Ю. К.” Е. Г., с правно основание чл.108 от ЗС, за предаване владението на ¼ идеална част от поземлен имот с кадастрален № 170 по КВС на С., находящ се в местността „И.Т.”, целият с площ 500 кв.м. и ¼ идеална част от поземлен имот с кадастрален № 171 по КВС на С., находящ се в местността „И.Т.”, целият с площ 500 кв.м., както и на ¼ идеална част от построената в имота масивна триетажна сграда със сутерен и мансарден етаж с разгъната застроена площ от 983.50 кв.м., състояща се от полуприземен етаж, 5 гаража, хангар за лодка в общо пространство, 8 склада, 5 апартамента и 4 ателиета.

Установено е по делото, че ищецът И. М. Ш. /въззивник пред тази инстанция/ и първия ответник А. М. Ш. /въззиваем/, заедно с лицата Ш. Ш. и М. М. Ш., са наследници – синове, на М. Ш.М. и Ф.М.М.Ш. – видно от удостоверение за наследници № 9/22.01.2010 г., удостоверение за наследници № 10/22.01.2010 г. и удостоверение за наследници № 140/28.06.1999 г., и трите на кметство с.Е., О.. Установено е също така, че с решение № 493/ 08.12.1994 г. на поземлена комисия – Кърджали е възстановено правото на собственост на наследниците на Фатме Мехмедова Шабанова, в това число и на ищеца И. М. Ш. и първия ответник А. М. Ш., в съществуващи стари реални граници на земеделски земи в землището на мах. Брош, между които и процесната нива с площ от 3.012 дка, осма категория, намираща се в местността „И.Т.”. С протокол № 504 от 20.12.1994 г. на поземлена комисия – Кърджали наследниците на Фатме Мехмедова Шабанова са въведени във владение на имотите, описани в решение № 493 от 08.12.1994 г. по чл.18ж, ал.1 от ППЗСПЗЗ на поземлената комисия и съответните заверени скици.

С нотариален акт за продажба на недвижим имот № 94 от 11.05.2000 г., том І, рег.№ 1283 дело № 166/2000 г. на нотариус № 020, със съдебен район – Кърджали, първия ответник А. М. Ш., действащ от свое име и като пълномощник на ищеца И. М. Ш., М. М. Ш. и Шенко Ш. Ш., е продал на Т. Г. Ж. /седми ответник/ и С. С. С. /втори ответник/ 1012/3012 идеални части от нива, категория VІІІ, находяща се в местността „И.Т.” в землището на С., О., парцел № 154 по плана за земеразделяне на селото, цялата с площ 3012 кв.м.

С нотариален акт за продажба на недвижим имот № 10 от 15.11.2001 г., том ІІІ, рег.№ 4293 дело № 535/2001 г. на нотариус № 020, със съдебен район – Кърджали, С. С. С. /втори ответник/ и М. Г. С. /трети ответник/ са продали на четвъртия ответник Ю. С. К. 506/3012 идеални части от нива, категория VІІІ, находяща се в местността „И.Т.” в землището на С., О., парцел № 154 по плана за земеразделяне на селото, цялата с площ 3012 кв.м.

Видно от представеното и прието по делото като доказателство заверено копие от договор за доброволна делба на съсобствен недвижим имот № 189 от 22.04.2005 г. том ІІ, рег.№ 2945 дело № 389/2005 г., вписан в двойно – входящия регистър на службата по вписванията при Районен съд – Кърджали с № 1156/ 22.04.2005 г., на посочената дата е била извършена доброволна делба, по силата на която Т. Г. Ж. получава в дял и става собственик на новообразуван имот с № 000170 с площ 500 кв.м., образуван от имот с № 154 по плана за земеразделяне на землището на С., категория на земята V▓ІІ, находящ се в местността „И.Т.”, а Ю. С. К. и съпругата му Г. А. К. /пети ответник/ получават в дял и стават собственици на новообразуван имот с № 000171 с площ 500 кв.м., образуван от имот с № 154 по плана за земеразделяне на землището на С., категория на земята VІІІ, находящ се в местността „И.Т.”.

С нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот № 59 от 28.09.2006 г., том ІІ, рег.№ 3822 дело № 259/2006 г. на нотариус № 279, действащ в съдебен район РС – Кърджали, Ю. С. К. и съпругата му Г. А. К. са продали на шестия ответник „С” ООД Г. поземлен имот № 000171, находящ се в местността „И.Т.” в землището на С., О., с площ 500 кв.м., с начин на трайно ползване – жилищна територия, образуван от имот с № 154 по картата на землището на селото.

С нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот № 171 от 27.07.2007 г., том ІІ, рег.№ 4860 дело № 371/2007 г. на нотариус № 280, действащ в съдебен район РС – Кърджали, „С” ООД Г. е продал на деветия ответник „Ю. К.” Е. Г. поземлен имот № 000171, находящ се в местността „И.Т.” в землището на С., О., с площ 500 кв.м., с начин на трайно ползване – жилищна територия, образуван от имот с № 154 по картата на землището на селото, ведно с построената в него /изпълнена в груб строеж/: масивна триетажна сграда със сутерен и мансарден етаж с разгъната застроена площ от 983.50 кв.м., състояща се от полуприземен етаж, 5 гаража, хангар за лодка в общо пространство, 8 склада, 5 апартамента, 4 ателиета и сушилня със склад, подробно описани в нотариалния акт.

С нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот № 119 от 06.07.2007 г., том ІІ, рег.№ 3962 дело № 319/2007 г. на нотариус № 280, действащ в съдебен район РС – Кърджали, Т. Г. Ж. е продал на М. П. В. /осми ответник/ поземлен имот с кадастрален № 000170 по КВС на С., О., в местността „И.Т.”, целият с площ 500 кв.м.

С нотариален акт за продажба на недвижим имот № 200 от 05.09.2007 г., том ІІ, рег.№ 5380 дело № 400/2007 г. на нотариус № 280, действащ в съдебен район РС- Кърджали, М. П. В. е продала на „Ю. К.” Е. гр. Кърджали поземлен имот с кадастрален № 000170 по КВС на С., О., в местността „И.Т.”, целият с площ 500 кв.м.

Със заповед № 613 от 09.06.2008 г. на кмета на Община Кърджали е одобрено изменение на ПУП – ПЗ /подробен устройствен план-план за застрояване/ и ПР /план за регулация/ на поземлени имоти с променено предназначение 000170 и 000171 по КВС на С., О.. В тази връзка, установено е по делото, че закупената от „Ю. К.” Е. Г. през 2007 г. масивна триетажна сграда със сутерен и мансарден етаж /изпълнена в груб строеж/, с разгъната застроена площ от 983.50 кв.м., находяща се в поземлен имот с кадастрален № 000171, е изградена от дружеството – купувач и завършена като хотел, въведен в експлоатация с удостоверение № 45 от 08.08.2008 г. за въвеждане в експлоатация на строеж V категория. Установено е също така, че върху закупените от „Ю. К.” Е. поземлени имоти 000170 и 000171, е изграден обект: „Обслужваща сграда със специализиран ресторант, възстановителен център и открит басейн”, въведен в експлоатация с удостоверение № 35 от 13.08.2009 г. за въвеждане в експлоатация на строеж V категория.

От приложеното като доказателство към настоящото дело НОХД № 1056/2009 г. по описа на Кърджалийския районен съд се установява, че първия ответник А. М. Ш. е бил признат за виновен в това, че на 13.10.2006 г. в Г., при заверка на подписи върху документ за преупълномощаване пред нотариус Калин Димитров, с район на действие Районен съд – Кърджали, съзнателно се е ползвал от неистински частен документ – пълномощно с рег.№ 7/09.08.1997 г., заверено от кмета на кметство с.Е. – Рушен М.ов Хасанов, издадено от името на ищеца И. М. Ш., М. М. Ш., и Шенко Ш. Ш. в полза на А. М. Ш., като от него за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност – престъпление по чл.316 във връзка с чл.309, ал.1 от НК. В тази връзка, по цитираното наказателно дело е приобщено като доказателство копие от пълномощно, наименовано „генерално пълномощно”, с рег. № 7/09.08.2007 г., заверено от кмета на кметство с.Е. и подпечатано с печата на нотариус Калин Димитров, съгласно което И. М. Ш., М. М. Ш. и Шенко Ш. Ш. упълномощават А. М. Ш. с подробно изброени права, между които и правото да се разпорежда с недвижими имоти.

От писмо изх.№ 2/04.01.2011 г. на нотариус Калин Димитров с рег.№ 020 се установява, че преписката по нотариален акт № 94, т.І, дело № 166/2000 г. по описа на нотариус № 020 е унищожена с Акт за унищожаване на архивни документи от 12.09.2006 г. на основание заповед № 06/23.02.2006 г. на Председателя на Съвета на Нотариусите при Нотариалната камара на Република България във връзка с чл.10, ал.1, т.1 и т.3 от Наредба № 32/1997 г. за служебните архиви на нотариусите и нотариалните кантори, Закона за държавния архивен фонд и Правилника за неговото приложение.

При така установените по делото обстоятелства, въззивният съд съобрази следното:

Съгласно чл.26, ал.2, предл.2 от ЗЗД, договорите, при които липсва съгласие, са нищожни. В тази връзка ищецът твърди, че договорът за продажба от 11.05.2000 г., сключен с нотариален акт за продажба на недвижим имот № 94/ 2000 г., с който първия ответник А. М. Ш., действащ от свое име и като пълномощник на ищеца И. М. Ш., М. М. Ш. и Шенко Ш. Ш., е продал на Т. Г. Ж. и С. С. С. 1012/3012 идеални части от процесната нива, находяща се в местността „И.Т.” в землището на С., парцел № 154 по плана за земеразделяне на селото, цялата с площ 3012 кв.м., е нищожен, поради това, че не е упълномощавал ответника А. М. Ш. да се разпорежда със следващите му се по наследствено правоприемство идеални части от посочената нива. Във връзка с тези твърденията на ищеца и предвид факта, че с влязъл в сила съдебен акт първия ответник А. М. Ш. е бил признат за виновен, че на 13.10.2006 г. се е ползвал от неистински частен документ – пълномощно с рег.№ 7/09.08.1997 г., заверено от кмета на кметство с.Е., въззивният съд приема, че с цитираното пълномощно ищецът И. Ш. не е упълномощил първия ответник А. Ш. с правото да се разпорежда с притежаваните от него по наследство идеални части от процесния имот.

По делото обаче не се установява по един несъмнен начин, че при изповядване на сделката, сключена с нотариален акт № 94/11.05.2000 г., първият ответник А. Ш. се е легитимирал пред нотариуса като пълномощник на ищеца именно въз основа на пълномощното с рег.№ 7/09.08.1997 г., което е признато за неистинско. Това е така, тъй като от цитирания нотариален акт № 94/ 2000 г. на нотариус с рег.№ 020 се установява единствено, че при съставянето на акта е било представено „генерално пълномощно”, което обаче не е индивидуализирано с регистрационен номер, дата или по някакъв друг начин, поради което не може да се направи безспорен извод, че се касае за пълномощното с рег.№ 7/09.08.1997 г. В тази връзка, от цитираното по – горе писмо изх.№ 2/04.01. 2011 г. на нотариус с рег.№ 020 се установява, че преписката по нотариален акт № 94, т.І, дело № 166/ 2000 г. по описа на нотариуса, е унищожена с Акт за унищожаване на архивни документи от 12.09.2006 г.

Не установява само по себе си липса на съгласие факта, че А. Ш. е бил признат за виновен в това, че на 13.10.2006 г. се е ползвал от неистински частен документ – пълномощно с рег.№ 7/09.08.1997 г., доколкото от значение в случая е налице ли е било съгласие от страна на ищеца, респективно – валидно упълномощаване, към датата на изповядване на сделката с нотариален акт № 94 – 11.05.2000 г. Съдът намира също, че не установяват такава липса на съгласие, респективно – липса на упълномощаване, и приобщените по наказателното дело, приложено към настоящото дело, удостоверения на Областна дирекция на МВР – Кърджали относно презграничните пътувания на ищеца И. М. Ш. за периодите 01.01.1998 г. – 28.08.2009 г. и 01.01.1998 г. – 01.10.2009 г., доколкото същите не изключват вероятността за такова упълномощаване. Впрочем, не изключват такова упълномощаване и твърденията на ищеца, че от 1989 г. до 2004 г. не е идвал в Република България, доколкото надлежно упълномощаване може да се извърши и в чужбина.

Следва да се посочи също така, че в случая не е налице и признание от страна на първия ответник на твърдените от ищеца обстоятелства в тази насока, което е видно и от изготвения от първоинстанционния съд доклад по делото.

Или, предвид удостоверяването от страна на нотариуса, че при изповядване на сделката с нотариален акт № 94/2000 г. първия ответник се е легитимирал като пълномощник с пълномощно, както и с оглед обстоятелството, че по делото не се установява по един безспорен начин, че това пълномощно е било именно пълномощно с рег.№ 7/09.08.1997 г., което е неистинско, и доколкото липсва признание от страна на първия ответник, въззивният съд намира за недоказани твърденията на ищеца за липса на съгласие от негова страна при сключване на договора от 11.05.2000 г., за който е съставен нотариален акт № 94/2000 г.

Ето защо искът, с правно основание чл.26, ал.2 от ЗЗД, за обявяване нищожност на договор за продажба от 11.05.2000 г., сключен с нотариален акт № 94/ 2000 г. на нотариус № 020, със съдебен район – Кърджали, за ¼ идеална част от 1012/3012 идеални части от процесната нива, е недоказан и като такъв неоснователен, поради което следва да се отхвърли.

Поради приетото дотук, а именно – че договорът за продажба от 11.05.2000 г., сключен с нотариален акт № 94/ 2000 г., не е нищожен за ¼ идеална част от 1012/3012 идеални части от процесната нива, неоснователен се явява не само искът за обявяване нищожност на договор за доброволна делба на съсобствен недвижим имот № 189 от 22.04.2005 г., за ¼ идеална част от новообразуван имот с № 170 с площ от 500 кв.м. и ¼ идеална част от новообразуван имот с № 171 с площ от 500 кв.м., но и останалите, предявени от ищеца, искове с правно основание чл.26, ал.2 от ЗЗД, за обявяване нищожността на договорите, предмет на настоящата искова молба, поради липса на съгласие, за ¼ идеална част от процесните недвижими имоти. Впрочем, относно довода на ищеца за нищожност на договорите за продажба на процесните недвижими имоти следва да се посочи, че съдебната практика е непротиворечива относно това, че продажбата на чужда вещ, в случай, че е налице такава хипотеза, не е нищожна сделка, а не поражда вещно транслативно действие.

Що се касае до предявения срещу „Ю. К.” Е. Г. реивандикационен иск за собственост на ¼ идеална част от поземлен имот с кадастрален № 170 по КВС на С., находящ се в местността „И.Т.”, целият с площ 500 кв.м. и ¼ идеална част от поземлен имот с кадастрален № 171 по КВС на С., находящ се в местността „И.Т.”, целият с площ 500 кв.м., както и на ¼ идеална част от построената в имота масивна триетажна сграда със сутерен и мансарден етаж с разгъната застроена площ от 983.50 кв.м., състояща се от полуприземен етаж, 5 гаража, хангар за лодка в общо пространство, 8 склада, 5 апартамента и 4 ателиета, то съдът съобрази следното:

За да се уважи иск, с правно основание чл.108 от ЗС, е необходимо ищецът да е собственик на имота, респективно – на претендираната част от него, и процесния имот да се ползва от ответника без основание. В тази връзка, от обсъдените по – горе доказателства се установи, че 1012/3012 идеални части от нива, категория VІІІ, находяща се в местността „И.Т.” в землището на С., О., парцел № 154 по плана за земеразделяне на селото, цялата с площ 3012 кв.м., в това число и претендираната от ищеца ¼ идеална част от тях, са били прехвърлени чрез продажба от А. М. Ш. на Т. Г. Ж. и С. С. С., за което е съставен нотариален акт № 94/2000 г. Впоследствие, на 15.11.2001 г. С. С. С. и М. Г. С. продават на Ю. С. К.506/3012 идеални части от посочената нива. С договор за доброволна делба на съсобствен недвижим имот № 189 от 22.04.2005 г. том ІІ, рег.№ 2945 дело № 389/2005 г., вписан в двойно – входящия регистър на службата по вписванията при Районен съд – Кърджали с № 1156/ 22.04.2005 г., е била извършена доброволна делба, по силата на която Т. Г. Ж. е получил в дял и става собственик на новообразуван имот с № 000170 с площ 500 кв.м., образуван от имот с № 154 по плана за земеразделяне на землището на С., категория на земята VІІІ, находящ се в местността „И.Т.”, а Ю. С. К. и съпругата му Г. А. К. /пети ответник/ са получили в дял и стават собственици на новообразуван имот с № 000171 с площ 500 кв.м., образуван от имот с № 154 по плана за земеразделяне на землището на С., категория на земята VІІІ, находящ се в местността „И.Т.”.

Във връзка с горното, от заключението на назначената по делото съдебно – техническа експертиза се установява, че от нивата от 3012 кв.м. в местността „И.Т.”, представляваща имот № 154, освен имоти с № 170 и № 171, са били обособени и имоти с № 168 и № 169.

Така обособеният имот № 000171 на 28.09.2006 г. е прехвърлен чрез продажба от Ю. С. К. и съпругата му Г. А. К. на „С” ООД Г., което от своя страна, на 27.07.2007 г., с нотариален акт № 171/2007 г., го е прехвърлило на ответника по реивандикационния иск „Ю. К.” Е. Г., ведно с построената в него /изпълнена в груб строеж/: масивна триетажна сграда със сутерен и мансарден етаж с разгъната застроена площ от 983.50 кв.м., състояща се от полуприземен етаж, 5 гаража, хангар за лодка в общо пространство, 8 склада, 5 апартамента, 4 ателиета и сушилня със склад, подробно ¯писани в нотариалния акт.

Що се касае до имот с кадастрален № 000170, от горното се установи, че на 06.07.2007 г. Т. Г. Ж. го е прехвърлил чрез продажба на М. П. В., която от своя страна на 05.09.2007 г. го е прехвърлила чрез продажба на ответника по иска по чл.108 от ЗС „Ю. К.” Е. гр. Кърджали.

С други думи, от изложеното дотук се установява, че доколкото договорът от 11.05.2000 г. не е нищожен, същият е породил посочените в него правни последици- прехвърляне на собствеността, поради което ищецът не е собственик на претендираните от него ¼ идеални части от имот № 000170 и имот № 000171, ведно с построената в него масивна триетажна сграда със сутерен и мансарден етаж с разгъната застроена площ от 983.50 кв.м., състояща се от полуприземен етаж, 5 гаража, хангар за лодка в общо пространство, 8 склада, 5 апартамента и 4 ателиета, които имоти са собственост на ответника „Ю. К.” Е. гр. Кърджали. Поради изложеното искът, с правно основание чл.108 от ЗС, е неоснователен и като такъв следва да се отхвърли.

Ето защо, като е приел, че предявените искове са неоснователни и ги е отхвърлил, макар и по съображения, различни от изложените, районният съд е постановил правилно решение, което като такова следва да бъде потвърдено.

При този изход на делото разноски не следва да се присъждат, тъй като такива не са направени.

Водим от изложеното и на основание чл.272 от ГПК, съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 72 от 29.06.2011 г., постановено по гр.д.№ 953/ 2010 година по описа на Кърджалийския районен съд.

Решението подлежи на касационно обжалване, при наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 от ГПК, пред Върховния касационен съд на Република България в едномесечен срок от съобщението му на страните.

Председател : Членове : 1. 2.