Р Е Ш Е Н И Е
№ 260918 29.06.2021г. гр. Бургас
В
И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
БУРГАСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, LVIII ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ
На двадесет
и четвърти юни две хиляди двадесет и първа година
в публично заседание
в състав:
Председател:
Мариела Иванова
Секретар: Станка Добрева
като разгледа
докладваното от съдия Иванова гр. дело
№ 8098 по описа на БРС за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по повод искова молба от „Теленор
България“ ЕАД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр. София, район
Младост, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 6 против Г.Б.М., ЕГН ********** ***. Твърди се в молбата, че на 03.03.2018г. между
страните е сключен абонаментен договор за мобилни услуги за мобилен номер *с
абонаментен план Тотал 36.99лв. за срок от две години. На 09.08.2018г. е
сключен и договор за лизинг, по силата на който ищецът е предоставил на
ответника мобилно устройство Apple модел iPhone X 64GB Space Grey.
Поради неизпълнението на абоната
ответник да заплати стойността на потребените и фактурирани услуги на стойност
508.99 лева на основание чл.75 вр чл.19б, б.“в“ от ОУ на мобилния оператор
ищецът е прекратил едностранно индивиуалния договор с ответника на дата
27.12.2018г. Така абонатът не е спазил крайния срок за ползване на абонамента
за мобилен номер, което от своя страна е обусловило правото на мобилния оператор
да ангажира договорната му отговорност като начисли в крайната издадена фактура
неустойка за предсрочно прекратяване на сключения абонамент. Предвид влизане в
сила на постигната между ищеца и Комисия за защита на потребителите спогодба
начислената неустойка е в размер на 191.53лв., която сума представлява сбор от 3 месечни абонаментни
такси за предсрочно прекратяване на договора в размер на 92.46 лева и 99.07
лева, представляващи разликата между стандартната цена на устройството и
заплатената цена при предоставянето му.
За събиране на своето вземане ищецът е инициирал заповедно производство, но
издадената заповед е връчена по реда на чл. 47,ал.5 ГПК.
Предвид изложеното е направено искане да се приеме за установено по
отношение на ответника, че съществува вземането му в размер на сумата от 191.53
лева, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни
услуги от 03.03.2018г. по издадена фактура № */01.01.2019г. Заявена е претенция
за разноски
В с.з. ищецът не изпраща представител, но депозира писмено становище.
В законния едномесечен срок ответникът, чрез назначения по реда на чл.
47,ал.5 ГПК, особен представител, е депозирал писмен отговор, с който оспорва
иска.
В с.з. особеният представител на ответника моли съда да отхвърли исковете.
Бургаският районен съд, след като взе
предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
По делото е представено Допълнително споразумение към Договор за мобилни
услуги с мобилен номер *за срок от 24месеца, по силата на който на М. е
предоставено мобилно устройство Apple
модел iPhone X 64GB Space Grey. На същата дата е подписан и Договор за лизинг за същото устройство.
Според чл.26 от Общи условия на „Теленор България“ ЕАД за взаимоотношения с
потребителите на електронни съобщителни услуги (за краткост ОУ) при използване
на услуги чрез индивидуален договор заплащането на ползваните услуги се
извършва въз основа на фактура, която се издава ежемесечно на името на
потребителя. При сключване на индивидуален договор всеки потребител, страна по
договора, бива уведомен за датата от месеца, на която ще му бъде издадена
фактура. Неполучаването на фактурата не
освобождава потребителя от задължението му за заплащане на дължимите суми
Според чл.19б, б. „в“ от Общите условия на оператора, той има право
едностранно да прекрати индивидуален срочен договор, в случай че потребителят
не е платил дължими суми след изтичане на срока за плащането им.
В чл.IV,т.4 от допълнителното споразумение към договора се съдържа клауза, според
която в случай на предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги по вина
или по инициатива на потребителя, последният дължи неустойка в размер на сумата
от всички стандартни за абонаментния план месечни такси от прекратяване на
договора до края на първоначално предвидения срок на действието му, като така
определената неустойка не може да надвишава сумата от три стандартни месечни
абонаментни такси за номера без ДДС. В допълнение абонатът дължи и: част от
стойността на ползваните отстъпки от месечните абонаментни такси, съответстваща
на оставащия срок до края на договора (в случай, че такива отстъпки са
уговорени от страните; част от стойността на отстъпките за предоставени
потребителя устройства, съответстваща на оставащия срок до края на договора за
мобилни услуги (в случай, че такива устройства са били предоставени на лизинг
или срещу заплащане в брой).
На 05.06.2020 г. дружеството подава заявление за издаване на заповед за
изпълнение, по което е образувано ч. гр. дело № 2728/2020г. по описа на РС Бургас,
по което е издадена Заповед №1110 за
изпълненеи на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумата от 191.53
лева главница, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договор
за мобилни услуги от 03.03.2018г., по издадена фактура № */01.01.2019г., сбор
от 92.46 лева, равностойни на 3 месечни абонаментни такси за предсрочно
прекратяване на договора и 99.07 лева, дължими за ползване на мобилно
устройство, представляващи разликата между стандартната цена на устройството и
заплатената цена при предоставянето му, както и направените по делото разноски
в размер на 205 лева, от които 25 лева заплатена държавна такса и 180 лева
адвокатско възнаграждение.
При тези факти съдът приема от
правна страна следното:
Дружеството твърди, че неизпълнението на абоната ответник да заплати
стойността на потребените и фактурирани услуги на стойност 508.99 лева на
основание чл.75 вр. чл.19б, б.“в“ от ОУ на мобилния оператор ищецът е прекратил
едностранно индивиуалния договор с ответника на дата 27.12.2018г. По
своята правна същност развалянето на договора чрез едностранно волеизявление
съставлява субективно потестативно право и за да настъпят правните последици в
резултат на упражняването му, е необходимо
изявлението за разваляне да достигне до неизправния длъжник – в този смисъл Решение № 178 от 12.11.2010 г. на ВКС по
т. д. № 60/2010 г., II т. о.
Доколкото специалният закон /ЗЕС/ и договорът между страните, включително
Общите условия, не съдържат ред за прекратяване на договора при виновно
неизпълнение на задълженията на потребителя /виж чл.20а, ал.2 от ЗЗД/, то за едностранното
прекратяване на договорната връзка поради виновно неизпълнение на едната от
страните следва да намери приложение разпоредбата на чл.87, ал.1 ЗЗД-
двустранният договор следва да бъде развален /т.е. прекратен/ с едностранно
волеизявление на изправната страна /кредитора/, като даде на длъжника подходящ
срок за изпълнение с предупреждение, в писмена форма /тъй като процесния
договор е сключен в писмена форма/, че след изтичането на срока ще смята
договора за развален. От цитираната разпоредба става ясно, че предупреждението,
че договорът ще бъде развален, както и волеизявлението, че прекратява договора,
следва да е ясно и недвусмислено заявено и да е достигнало до длъжника- в този
смисъл и Решение V-246 от 07.06.2021г., постановено по в.гр.д. № 2348/2020г. по
описа на БОС.
Данни, нито дори твърдения, че това е станало до подаването на заявлението
по чл.410 ГПК по делото няма. Изложеното е достатъчно, за да се приеме, че
ищецът не е упражнил надлежно правото си да прекрати договора поради виновно
неизпълнение на ответника на задълженията му да заплати процесните фактури,
поради което не е възникнало правото му да получи уговорената неустойка.
Според Решение
№ 178 от 12.11.2010 г. на ВКС по т. д. № 60/2010 г., II т. о. при
наличие на останалите предпоставки по чл.
87 ЗЗД е възможно договорът да бъде развален с връчване на
препис от исковата молба на ответника. Към момента
обаче, когато особеният представител получава препис от исковата молба, срокът
на договора е изтекъл – срокът на договора изтича на 03.03.2020г, а няма
доказателства действието им да е продължено.
Ето защо няма как договора
да бъде прекратен в последващ момент, а това е условие за дължимост на
неустойката. Следователно операторът няма вземане за неустойка, дължима поради
предсрочно прекратяване и иска следва да бъде отхвърлен.
С оглед изхода от делото ищецът няма правно на разноски, което следва да
бъде постановено с нарочен диспозитив.
Мотивиран
от горното Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Теленор
България” ЕАД, ЕИК – *, против Г.Б.М., ЕГН ********** *** иск за приемане за
установено, че М. дължи на дружеството сумата от 191.53 лева, представляваща
неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги от
03.03.2018г. по издадена фактура № */01.01.2019г.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ претенцията на Теленор България” ЕАД, ЕИК – * за присъждане на разноски в заповедното производство и в исковото
производство.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Районен съдия: М. Иванова
Вярно с оригинала!
С. Добрева