Определение по дело №295/2020 на Софийски окръжен съд

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

гр. София, 23.10.2020 г.

                                                                          

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, първи въззивен граждански състав, в публично съдебно заседание на тридесети септември през две хиляди и двадесета година в състав:

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОРА МИХАЙЛОВА

                                                   ЧЛЕНОВЕ: ЕВГЕНИЯ ГЕНЕВА

                                                                          РОСИНА ДОНЧЕВА

                                                                                                                                                                                                                 

при секретаря Теодора Вутева, като разгледа докладваното от съдия Дончева гр. д. № 295 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е образувано по молба на Л.Д.Б. за отмяна на решение № 168 от 18.12.2019 г. по гр. дело № 333/2019 г. по описа на Районен съд – Пирдоп, постановено при предпоставките на чл. 238 от ГПК, с което са уважени предявените от „БНП П. Ф.С.А“, Париж чрез „БНП П. Ф.С.А“ – клон България против Л.Д.Б. обективно кумулативно съединени искове, а именно: установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 9 от ЗПК за сумата от 4506,28 лева, представляваща главница по договор за кредит, ведно със законната лихва от 25.03.2019 г. до окончателното изплащане; установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 9 от ЗПК, вр. чл. 240, ал. 2 от ЗЗД за сумата от 1202 лева, представляваща възнаградителна лихва по договора за кредит за периода от 20.01.2018 г. до 20.12.2020 г.; установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 478,82 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 20.02.2018 г. до 08.03.2019 г., за които суми е издадена заповед № 213 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 28.03.2019 г. по ч.гр. д. № 183/2019 г. по описа на Районен съд – Пирдоп. С решението Л.Д.Б. е осъден да заплати и разноските по делото.

Молителят твърди, че в качеството си на ответник е подал писмен отговор по пощата с обратна разписка, в срока по чл. 131 ГПК, с който е оспорил иска. На заседанието, проведено на 22.10.2019 г. се е явил лично. На заседанието, проведено на 27.11.2019 г., с писмена молба до съда е направил искане делото да бъде гледано в негово отсъствие и е заявил, че поддържа представения от него писмен отговор и оспорва исковата молба. По същество моли да бъде отменено постановеното неприсъствено решение.

Ответникът по молбата - „БНП П.Ф.С.А“, Париж чрез „БНП П. Ф. С.А“ – клон България изразява становище за неоснователност на молбата.

Софийски окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, като взе предвид доводите и възраженията на страните, намира за установено следното:

От приложеното гр. д. № 333/2019 г. по описа на Районен съд – Пирдоп, се установява, че след проведено на 27.11.2019 г. открито съдебно заседание, в което делото е било обявено за решаване, първоинстанционният съд е постановил неприсъствено решение по реда на чл. 238 и чл. 239 ГПК, като е уважил предявените от ищеца „БНП П.Ф.С.А“, Париж чрез „БНП П. Ф. С.А“ – клон България против Л.Д.Б. искове.

Видно от приложеното гражданско дело, ответната страна Л.Д.Б. е получил лично съобщението за насроченото първо съдебно заседание, както и препис от определение от 12.09.2019 г. Видно от протокол от 22.10.2019 г., ответникът  Л.Д.Б. се е явил лично, като е направил искане делото да се отложи, поради желание от негово страна да води преговори с ищеца за постигане на спогодба. Искането е било уважено и делото отложено за 27.11.2019 г. С молба до съда от 26.11.2019 г., ответникът е направил искане делото да се гледа в негово отсъствие.В това съдебно заседание делото е обявено за решаване, съдът е счел, че са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, каквото искане е релевирано в исковата молба.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

Производството по  чл. 240, ал. 1 ГПК – за отмяна на влязло в сила неприсъствено решение, е извънистанционно, тъй като съдът не действа като инстанция по същество – не проверява правилността на оспореното решение, а само се произнася по наведените доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, уреждащи надлежното връчване на съдебни книжа, призоваване на страните и осигуряване на тяхното участие в процеса.

Съгласно разпоредбата  чл. 240, ал. 1 ГПК в едномесечен срок от връчване на неприсъствено решение страната, срещу която то е постановено, може да поиска от въззивния съд неговата отмяна. Основанията за отмяна на влязло в сила неприсъствено решение са изчерпателно изброени и се свеждат до допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от решаващия първоинстанционен съд, изразяващи се в следното: 1) страната да е била лишена от възможност да участва в делото поради ненадлежно връчване на преписа от исковата молба или призовките за съдебното заседание; 2) при невъзможност да узнае своевременно за връчването на преписа от исковата молба или призовките за съдебното заседание поради особени непредвидени обстоятелства и 3) невъзможност да се яви лично или чрез повереник поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее.

В конкретния случай не се наблюдава нито едно от посочените в закона основания за отмяна по реда на чл. 240, ал. 1 ГПК. Твърдението е, че страната е била лишена от възможност да участва в делото, изразило се в конкретния случай в неправилно приложение на правилото на чл. 238, ал. 1 ГПК.Ето защо, въззивният съд намира, че се касае за молба  за отмяна на влязло в сила решение по реда на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК –вследствие на нарушаване на съответните правила, по която компетентен се явява ВКС на РБ – в този см. и Решение № 484/11.12.2012 г. по гр.д. № 932/2012 г. по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС.

Производството пред въззивният съд следва да се прекрати и делото върне на РС-Пирдоп за администриране на молбата на Л.Д.Б., като такава по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК и съответно изпращане на ВКС по компетентност.

Водим от изложеното, Софийският окръжен съд

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.д.№ 295/2020 г. по описа на Софийски окръжен съд.

 

ВРЪЩА за администриране на РС-Пирдоп, молба на Л.Д.Б. за отмяна на решение № 168 от 18.12.2019 г. по гр. дело № 333/2019 г. по описа на Районен съд – Пирдоп, по реда на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, пред ВКС на РБ.

 

 

Определението подлежи на обжалване пред САС в едноседмичен срок от съобщаване на страните.

 

 

         ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                     ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                                           2.