РЕШЕНИЕ
№ 2533
гр. Пловдив, 16.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Димитрина Ил. Тенева
при участието на секретаря Петя Д. Мутафчиева
като разгледа докладваното от Димитрина Ил. Тенева Гражданско дело №
20215330109227 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД
от К. М. Н., ЕГН **********, от гр. *******, ул. ********* No *** чрез адв. Б. срещу
„ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, бул. „Джавахарлал Перу“ No 28, ет.2, aп. 40-46, представлявано от П.Д. за
осъждане ответника да заплати на ищеца сумата от 132,28 лева, недължимо платена по
клауза за възнаградителна лихва по договор за паричен заем от 13.06.2016, ведно със
законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на исковата молба в съда до
окончателното й изплащане. Притендира разноски.
В исковата молба се твърди, че между страните е сключен договор за паричен заем на
13.06.2016 г. за сума от 1000 лв. Общото задължение е 1829,41 лв. Срока е 45 седмици от
20.06.2016 г. Заплатени са задължения в размер от 1725,312 лв. погасена е главницата,
132,28 лв.-лихва 50 лв. –такса оценка на досие, 542,84 лв. такса кредит у дома. Договорът е
недействителен. Това е констатирано с влязло в сила решение по г. д. 13707/20 г. на ПРС.
В предоставения срок за отговор ответника оспорва иска. Отрича наличието на влязло в
сила решение за прогласяване на недействителността. Липсват нарушения на ЗПКСъдът,
като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство
доказателства, както и доводите на страните, намира за установено от фактическа страна
следното:
От представените писмени документи- договор за кредит № ********** от 13.06.2016 г.
(лист 32 от г. д. 13707/20 г. на ПРС) е видно, че на 13.09.2016 г. между страните е постигнато
съгласие за предоставяне от ответника на ищеца на сума от 1000 лв. за срок от 45 седмици,
1
платима на 45 вноски от по 40,66 лв., при ГЛП -29,73%, ГПР-49 %, такса за услуга кредит у
дома-642,80 лв., такса за услуга –оценка на досие-50 лв. и общ размер на задължението с
оскъпяването от 1829,41 лв.
От изготвената справка (лист 28 от г. д. 13707/20 г. на пРС ) е видно, че от длъжника за
извършени плащания по договора на суми в общ размер от 1725,12 лв., като 132,28 лв. са
покрили задължение за договорна лихва.
Предвид установените факти съдът намира от правна страна следното.
С оглед приложеното по настоящето дело г. д. 13707/2020 г. на пРС и приложените към него
писмени доказателства договор за кредит от 13.06.2016 г. и справка за извършени погашения
по него, съдът намира за доказано възникването на заявеното провоотношение с посочените
от ищеца параметри и извършени плащания, част от които - сума от 132,28 лв. погасила
задължение за възнаградителна лихва.
Спора се състои в наличието на противоречие на клаузи на договора и ЗПК, което да
поражда недействителност по чл. 22 от ЗПК и съответно недължимост на платена сума
извън предоставената заемна такава, в частност за уговорена възнаградителна лихва.
Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12
и т.20 и ал.2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.
Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците
по чл. 22 ЗПК - изначална недействителност, тъй като същите са изискуеми при самото му
сключване. Тя е по - особена по вид с оглед на последиците, визирани в чл. 23 ЗПК, а
именно – че, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен,
отговорността на заемателя не отпада изцяло, но той дължи връщане само на чистата
стойност на кредита, без лихвата и другите разходи.
В случая, не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, т. к. не са упоменати -
условията за прилагането на лихвения процент; индекс или референтен лихвен процент; не е
регламентиран и размерът на „печалбата на кредитора” /възнаградителна лихва/, като не е
посочено каква част от месечната погасителна вноска представлява главница и каква - лихва.
Не е ясно по какъв начин е определен размерът на общата дължима сума и какви вземания
се включват в нея.
Във връзка с условията за прилагане на лихвения процент - липсва уточнение за базата,
върху която се начислява същият – дали върху целия размер на кредита или върху
остатъчната главница. Следователно, не е ясно как е разпределян лихвеният процент във
времето, а оттам - и как е формирана възнаградителната лихва. Без значение дали лихвеният
процент е фиксиран или променлив, в договора трябва да са посочени условията /начините/
за прилагането му. Това изискване не е изпълнено, при което не може да се направи
проверка при какви условия е приложен и дали отговаря на упоменатия от кредитора
фиксиран размер от 29,73 %. Ето защо, нарушение на императивната разпоредба на чл. 11,
ал. 1, т. 9 ЗПК е налице.
Съдът намира, че този пропуск сам по себе си е достатъчен, за да се приеме, че договорът е
недействителен, на основание чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.
На следващо място, не е спазено и изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Разпоредбата
2
сочи, че договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата
сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит,
като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния
процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Годишният процент на
разходите следва да включва всички разходи на кредитната институция по отпускане и
управление на кредита, както и възнаградителната лихва и се изчислява по специална
формула. Спазването на това изчисление, дава информация на потребителя как е образуван
размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора.
Нарушение е налице и тъй като в договора кредиторът се е задоволил единствено с
посочването като абсолютни стойности на лихвения процент по заема и ГПР. Липсва обаче
ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита /кои
компоненти точно са включени в него и как се формира същият от 49 %/. В този порядък
следва да се посочи, че, съобразно разпоредбите на ЗПК, годишният процент на разходите
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други
преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит. Тоест, в посочената величина, следва по ясен и
разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които ще стори и
които са пряко свързани с кредитното правоотношение. В случая, в договора за кредит
яснота досежно тези обстоятелства липсва. Следва да се има предвид, че ГПР е величина,
чийто алгоритъм е императивно заложен в ЗПК и приемането на методика, налагаща
изчисляване на разходите по кредита по начин, различен от законовия, е недопустимо. Тези
съставни елементи обаче, както бе посочено и по - горе, остават неизвестни, при което се
създават предпоставки кредиторът да ги кумулира, завишавайки цената на ресурса. Не става
ясно какво се включва в общите разходи за потребителя, настоящи или бъдещи, доколкото е
предвидена дължимост и такси и неустойка. От изложеното не може да се направи
еднозначен извод, че тези разходи са включени при формиране на ГПР, нито че същите са
изключени. Ето защо, не е ясно по какъв начин е формиран, неясни са както компонентите,
така и математическият алгоритъм, по който се формира годишното оскъпяване на заема.
След като кредиторът, при формиране цената на предоставения от него финансов ресурс,
задава допълнителни компоненти, които го оскъпяват, следва по разбираем за потребителя
начин да посочи какво точно е включено в тях.
С оглед изложеното, съдът приема, че не са спазени разпоредбите на чл. 11, ал.1, т. 9, 10 и
11 ЗПК, поради което договорът за паричен заем е недействителен и на това основание.
Съобразно изложеното по-горе по повод възраженията за недействителност съдът намира,
че същите са основателни, и съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит
е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не
дължи лихва или други разходи.
Тъй като се установява от изготвената справка от ответника, че е платена сума за „договорна
лихва“-132,28 лв. същата се явава дадена без основание на ответника и подлежи на
възстановяване на ищеца в притендираните от него размери.
3
Поради това иска се явява основателен и следва да се уважи.
Уважаването на главния иск е предпоставка за уважаване и на обективосъединения с него
такъв за заплащане на обезщетение за забава за периода от предявяването му до изпълнение
на задължението, доколкото не се твърди и не се установява ответника да е възстановил на
ищеца притендираната сума.
Предвид изхода на делото на ищеца се дължат разноски съобразно представения списък и
ангажирани доказателства в размер от 50 лв. за държавна такса. Тъй като същия е
представляван от пълномощник, чието възнаграждение е уговорено по чл. 38 ал. 2 от Закона
за адвокатурата, на адвокатско дружество ******* следва да се определи възнаграждение
съобразно нормите чл. 7, ал. 2, т. 1 на Наредба № 1/ 09.07.2004 г., действали към момента на
сключване на договора, в размер от 300 лв. С оглед постъпилите данни за налична
регистрация на адвокатско дружество ******* по ЗДДС съдът намира, че към
възнаграждението следва да се начисли и 20% ДДС, при което същото възлиза на 360 лв.
На ответника разноски не се дължат.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, „Силвър Център“, ет.2, офис 40 - 46,
представлявано от П.Д. да заплати на К. М. Н., ЕГН **********, от гр. *******, ул.
********* No ***; сумата от 132,28 лева (сто тридесет и два лева и 28 ст.) недължимо
платена по клауза за възнаградителна лихва по договор за паричен заем от 13.06.2016, ведно
със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на исковата молба в съда
04.06.2021 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 50 лв.(петдесет лева) за
разноски за производството.
ОСЪЖДА „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, „Силвър Център“, ет.2, офис 40 - 46,
представлявано от П.Д. да заплати на адвокат Адвокатско дружество ******* с ЕИК
********* с адрес гр. ******, ул. ******** № *** представлявано от ******** С.Г. сумата
от 360 лв. (триста и шестдесет лева) за адвокатско възнаграждение определено по чл. 38 ал.
2 от Закона за адвокатурата.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _________/п./______________
4